1. Непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето.
2. Съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще.
В предишните три хайку романа – „Човекът, който пишеше хайку”, „Смеещият се Буда” и „Хайку войни” – съпровождахме автора им Дейвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци.
„Сегавечно” е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи – този на материалното и линейното или на хайку и магичното. Той живее в сегавечно – всеки момент се е случил, случва се и ще се случи, без значение кога уж трябва да се прикрепи към линията на времето. Всичко е едно, всичко е сега. Затова Учителят Чаша чай и в момента изрича:
в лятната прохлада
вървя по моя път
към ада
Сред страниците малко по малко кристализират героите, които по-късно (или по-рано?) ще станат госпожа Сливов цвят, Зъбльо, Господаря Кага, Широ, Куро, Мидо и останалите колоритни образи, населяващи древнояпонската вселена на Ланю. Тази, която създава със своята писалка „Бик”. Сега. Вчера. Утре. Винаги.
Хвалил съм Дейвид Ланю точно трикратно – “Човекът, който пишеше хайку”, “Смеещият се Буда” и “Хайку войни”. Не мислех, че може да ме изненада с нещо, дори и с книга с чудноватото име “Сегавечно” (Nowever в оригинал). Е, бърках. Американецът е написал едно съвсем различно бисерче, в което смело разкрива себе си и живота си, довел го до хайку и древните японски поети. Неясна остава границата между реалността и фикцията сред страниците, но за това ще питаме лично Ланю – той ще бъде в София след около седмица, не е съвсем ясно засега на коя дата точно.