Когато прочетох "Скритият дар" изпитах чувство, каквото не съм изпитвал никога преди, освен може би след прочита на "Държавата" на Платон. Усетих, че тази книга всъщност разказва за търсенето на щастието. Много от книгите и статиите, поставящи тази тема, се основават на определени идеологии. В книгата "Скритият дар" обаче авторът не използва идеология, нито се опитва да засяга болезнени теми или да поставя щастието в някакви граници. Халил Абуд (пенсиониран съдия, Назарет)
Is it okay if I say that I'm surprised that I liked this book!? I was like okay short inspirational and motivational stories, they should be okay. And that's all.
BUT, I wasn't expecting that many of them would actually be great. And as a great I mean making me think about my behaviour, my feelings, my reactions on everyday events. Learnt a lot from these, and I am going to try and change some things I noticed I want to do differently.
And also, yes, there are stories that I was like okay, so what? But those were just a few, not important ones.
Баба ми скрои номер. Поръча ми да я купя и занеса. Отивам, давам я, а тя ми казва с усмивка: „Искам ТИ да я прочетеш, на нас ни ги четат в дома...“ :D Повечето от притчите съм ги чела в други книги и в Интернет. Малко бяха досадни обясненията под някои от разказите, сякаш читателят е глупав и не може сам да си направи изводите. Имаше около десетина нови за мен истории, които ме трогнаха и усмихнаха :) Ако искате нещо леко и поучително за почивка или път, може.
Ако имате храна в хладилника, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята. Ако имате пари в банката и пари в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по-богати от 92% от населението на света. Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте много по-щастливи от много хора, които няма да доживеят до края на деня.
На мен лично ми хареса тази книга. Някои от притчите ми бяха известни, други не. Всичките до една си заслужават отделеното време. Трябва да се препрочитат от време на време.
Една малка, приятна и изпълнена с мъдрости книжка, която направи пътуването ми с автобуса смислено, поне за два дни. Защото точно там я започнах и я приключох. Философските книжки се причислиха към типа книги, към който посягам напоследък и страшно се радвам, че успях да се докосна до тази. Някои от притчите бяха забавни, други поучителни, но имаше и такива, които те докосват дълбоко само с две изречения и те карат да се замислиш за живота си изцяло.
Лека за четене и сегментирана на кратки разкази - подходяща за четене в среда, която не ви позволява да се вглъбите в една книга за по-дълъг период от време. На моменти доста наивни притчи , може би заради загуба на смисъла в превода. На някои от тях със сигурност сте попадали в интернет. И все пак - има няколко силни послания, заради които си заслужава да подхванете тази книга.
Прекрасна книга с много интересни и затрогващи истории. Прочетох я на един дъх. Макар и лесна за четене, книгата съдържа истории, които остават с читателя за дълго време. Комплексна, разтърсваща и много, много поучителна! Препоръчвам я горещо!
Много от тези 101 притчи човек е чувал и срещал по различни поводи. Нищо кой знае колко специално не е книгата. Няма някакви невероятни открития, мърдрости или дори анализ.
Една от притчите, които за мен оставят най-силен отпечатак от книгата,номер 53, е следната :
Живял някога един търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал й най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищявки.
Другата любимка на търговеца била третата му жена. Тя била бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя да бъде забелязана от другите. Често я показвал на другите. Но тя била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.
Втората жена на търговеца била добра, нежна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея и да й се довери в трудни времена. Но понякога я пренебрегвал заради първите две и не й отдавал нужното внимание и обич.
Първата жена на търговеца била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден, търговецът се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка. - Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб... Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той. - О, това е невъзможно. – отговорила жената – съжалявам, но трябва да те изоставя завинаги.
Огорчил се търговецът и повикал третата си жена. И на нея задал същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор: - Не, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.
Дошъл ред на втората жена. - Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен. - Мога да дойда с теб само до гроба ти – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.
Търговецът бил съкрушен. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия �� грижи за любимите му жени са били напразни. В този миг се появила първата му жена. И казала тихо: - Аз ще дойда с теб... Ще бъда с теб винаги, където и да отидеш, каквото и да се случва.
Търговецът въздъхнал от облекчение и си помислил: „Трябваше да се грижа повече за нея, когато все още можех... Как допуснах да я пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят."
Досетихте ли се кои са четирите жени на търговецът и кой е той?
Търговецът е човекът.
Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с тялото си.
Третата жена е богатството, общественото положение, славата и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те отиват при друг.
Втората жена са семейството и приятелите. Понякога пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек само до гроба му.
А първата жена е човешката душа. Много често забравена, оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.
Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.
Искам да подчертая, че не обичам книги за самопомощ, популярна психология и всякакви други от този вид. Въпреки това има няколко които смятам, че са адекватно поднесени на читателите и си струва четенето, "Скритият дар" е една от тези книги. Първо ми я дадоха на заем, прочетох я за три вечери, след това си я купих, защото прецених, че е подходяща за редовно препрочитане(разбирайте един път в годината). "Притчите"(за мен това не са точно притчи), са поднесени по такъв начин, че да бъдат интересни както на най-малките, така и на големи, зрели хора. Някой текстове са забавни, други тъжни, трети леко абстрактни, но всички ги обединява едно - пренасят ни там, където се развива действието, усещаме атмосферата, виждаме героите. Съставителят Джериес Авад събира кратките разкази от цял свят, именно това ги прави толкова интересни, можем да съпоставяме различните култури, техните нрави, начин на мислене дори. Основното послание което се опитва да ни предаде книгата е да сме скромни, колкото и книги да прочетем, яко не го почувстваме отвътре няма как да стане. Есенцията е да откриваме винаги необикновеното, върховното, искрящото, в обикновените неща от ежедневието ни. Приятно четене!
Странна книга. Нещо не ми допада. Една от историите е доста популярна и в мрежата се подвизава като корпоративен урок - едно птиче го затрупало лайно от крава, пък после котката ли, мацката го извадила и го изяла и изводите бяха, че не всеки, дето те затрупва с 💩 ти е враг, не всеки ,дето ти помага, ти е приятел и когато си затънал в 💩 не чуруликай много. Щуротии,подходящи да се четат и да се обясняват на подрастващи деца. Щастието и ценното са пътуване, не крайна спирка. Ако не го знаем без книга, то пък с нея съвсем нищо няма да разберем.
Получих книгата като подарък, признавам че може би не бих я загледала в книжарницата, но съм приятно изненадана от историите в нея - достъпно поднесени, с хубави поуки и послания, приятна за четете на плажа. Не малка част от тях циркулират в интернет пронстранството, а част от посланията са познати от детските приказки, въпреки това някои притни определено докарват усмивка на лицето на читателя, а други го карат да се замисли.
Искаше ми се да почета нещо стоплящо душата и това беше причината да посегна към тази книга, но уви, не се получи. Дали защото съм чела истински притчи ( а голяма част от описаните тук, изобщо не са такива ), но тези за мен са изключително наивно написани, като за деца. Една жена видяла пред дома си да стоят трима мъже и макар да не ги познавала, решила да ги покани вътре. Те пък решили да изчакат мъжа й и стояли (явно цял ден) отвън, докато той се прибере. За Бога! И това е само един от многото примери за истории, които се развиват без никакъв смисъл, но пък завършват с голяма мъдрост... Дори тези, които съм чувала са съкратени така, че да не звучат добре. Струва ми се, че са заложили на бройката, а не на съдържанието.
The book original name is The Echo: 101 Inspiring Tales by Geries O. Awwad written in 2009 and published by Elias Awwad Co. Ltd. There are 101 short stories, and the book is 170 pages long. Some of the stories I do not agree, and I doubt they can apply and be inspired in 2023. Some stories are popular, and some are logic. Pity author puts his short reflection only on couple of stories. Most of them, there is no author's feedback.
Някои от притчите в книгата бяха изключително точни и въздействащи – успяха да ме докоснат и да ми дадат повод за размисъл. Други обаче не ме впечатлиха толкова. Въпреки това, книгата се чете леко и приятно, а посланията ѝ оставят следа. Подходяща е за моменти, когато имаш нужда от нещо смислено, но ненатоварващо.
I loved this book! It made me happy, inspired me, and even made me cry and touched my heart deeply. It is a reminder for all of us to slow down and appreciate the little things. A book I know I’ll return to from time to time and one that everyone should read. I read it a long time ago. I forgot how much time has passed ( around 10 years) but I haven’t forgotten how I felt about it.