Apskāvieni

by Martin Gülich, Silvija Brice (translator)

Долф е 38-годишен асистент по патология с ниско IQ и проблеми в общуването. Има само един приятел, Валтер, работник в железниците, с когото обядва всеки ден и пред когото измисля авантюри с жени. Всъщност такива не е имал, ако не броим мимолетната целувка с една мъртва, положена върху операционната маса на шефа му, д-р Зандер. И авантюрата с момичето Кристина от плаката срещу леглото в квартирата му. Героят обаче компенсира, следвайки една различна страст: той е запален колекционер на пеперуди и когато забожда насекомите си върху дъската, винаги внимава да използва достатъчно отрова за сигурното им приспиване.

Животът му се преобръща, когато в лабораторията, идва красивата Натали, за да разпознае свой починал близък и в скръбта си неволно обгръща с ръце Долф. Ефектът върху него, емоционален и физически, е катастрофален. Междувременно д-р Зандер го уволнява, защото изплашва децата му, а когато Долф разбира, че приятелят му Валтер спи с Натали, отива отвъд чертата...

Книгата представлява кратка чувствена история за невъзможната любов на един кротък, незначителен, имагинерен човек, чийто копнеж за любов убива.

"Остро перо сред новото поколение германски автори."
Nurnberger Nachrichten

"Чистият, ясен език на Гюлих ни праща право в сърцето и душата на неговия простодушен герой, обсебен от любовен копнеж, който го води по фатален път."
Journal Frankfurt

"Чудесна история, разказана на един уникален, консистентен език. Нито една излишна или липсваща дума. Бавно, емоционално, авторът разгръща героя си, живее в неговия космос, като го побутва, оставя го, дава му възможност да намери своя глас. А той има толкова много да ни разкаже."
literature.de, книга на месеца

Genres: Fiction, German Literature

111 pages, Hardcover

First published January 1, 2005

Reviews

[Galina · Rating 3 out of 5]

"Прегръдката" е от заглавията,които успяват в малко на брой страници да предложат неконвенционален поглед върху въпросите за самотата, липсата на любов и тяхната компенсация.
Един човек се намира в средата на възрастта, която определяме като "средна", а не познава чара на междуполовите отношения. Той следва хода на своите подредени дни, преминаващи между стените на моргата, в която помага и стените на собствената си квартира. Той има само един приятел, принципен шеф и голяма колекция от насекоми. Живее с надеждата да заспи до топло, нежно женско тяло, а вместо това прецизно забожда пеперуди на табло. И разбира се - настъпва онзи ден, който преобръща с главата на долу и без това крехкия ред.
Оказва се, че желанието да обичаш може да бъде смъртоносно. Че тихият, кротък, малък човек е способен да стигне до зловеща крайност, воден от празнината в сърцето си. Че спокойните, съобщителни изречения могат да носят нажежена от емоции информация. Че мечтите и желанията на всеки един са важни. На всеки един...

"Понякога нощем стоя до прозореца и чакам край него да прелети някоя падаща звезда. Когато пада звезда, може да си пожелаеш нещо. Само че трябва да бъдеш бърз, за да го изречеш преди угасването на звездата, иначе желанието ще заседне в гърлото ти. Но аз съм готов, звездата може спокойно да дойде... Обаче сега край прозореца ми не прехвърчат звезди, от месеци няма ни една."

[Agnese Zariņa · Rating 3 out of 5]

Tāda kā galvenā varoņa dienasgrāmata/atstāsts no paša skatu punkta.
Interesanta kombinācija - morga darbinieks+psihiska saslimšana..kas gan varētu noiet greizi?!..
Lai gan iesākumā ir sajūta, ka Dolfs apzinās savas darbības un pieļaujamās robežas, un spēj tās ievērot, tomēr līdz ar viena notikuma eskalāciju, viss sākas kā ar sniega bumbas efektu.
Būtu gribējies iepazīt Dolfu nedaudz vairāk, lai izprastu, kur tam visam "aug kājas" un kāpēc ir tā, kā ir.

[Диана Александрова]

Мъничко страници, което по принцип аз не харесвам - за мен книгите трябва да са обстоятелствени, с детайли, с епос. Тук такива няма. Но! В тези мъничко страници виждаме прекрасно вътрешния свят на Долф - социално предизвикан, самотен без да разбира на повърхностно ниво, че това е самота, абсолютно неразбран заради своите особености, в социално отношение дори мога да кажа, че хората се възползват от него. А накрая? Трагичен, но красив по своята изтерзаност финал.

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Мартин Гюлих и “Прегръдката” на смъртта: http://knigolandia.info/book-review/p...

Всички считат Долф за патологичен идиот, с когото трябва да се отнасят като с дете. Работата му е пренеприятна – той мие труповете в моргата и асистира на патолога д-р Зандер. Трупната миризма е неговият парфюм, неспасяемо полепващ, ужасяващ хората и особено жените. Долф иска онова, обикновеното нещо – някой да го обича, или поне да може да разкаже и някоя истинска авантюра на единствения си приятел Валтер. А реалността в отношенията с противоположния пол е следната – една целувка с труп на момиче и интимни отношения с плаката до леглото му. Образът на Долф се допълва от маниакална страст към колекционирането на пеперуди и умението да ги убива нежно с отрова. Сред тяхната смърт той открива спокойствие за инстинктите си.

http://knigolandia.info/book-review/p...

[Tsvetelina Mareva · Rating 4 out of 5]

Необичайна история, която много ми напомни на "Парфюмът" на Зюскинд. Хареса ми стилът и как е представен образът на Долф - невинен, по детски наивен и зловещ едновременно. Отдавна не бях чела немскоезичен съвременен автор и определено ще потърся и други. Книгата е от чудесната поредица "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис", където има прекрасни заглавия, които за жалост не са особено популярни.

[Svetla Angelova · Rating 3 out of 5]

Докато не срещнах "прегръдката" всичко ми беше интересно. После някак си стана скучно и предвидимо. Изказът от първо лице, единствено число ми допадна, но според мен беше претупан. Очаквах нещо, напочнящо на "Парфюмът", не не би ...

[Agris Fakingsons · Rating 4 out of 5]

..vienu dienu Anna jautāja, vai Dolfs tiešām bija traks un es tobrīd nezināju, par ko ir runa. viņai bija licies, ka tieši šo grāmatu viņa lasa iespaidojoties no manis, taču es tādu nezināju. nesen arī es to nopirku un izlasīju. patika.

[Фъстъчко · Rating 5 out of 5]

🪲🦋Прегръдката - Мартин Гюлих🦋🪲
Заставаш пред моргата. Вкопчен в студенината на мястото. Опитваш се да не мислиш задълбочено за онова, което вече не е живо, но живите трябва да се погрижат за него. Ти си там, защото другите не могат да бъдат. Защото грижата за мъртвия е по-различна от тази за живия, но е също толкова духовно свързана с почитта към душата, тялото и - може би - аурата на извисяване.
Тялото трябва да бъде изкъпано, почистено, да бъде направена фина аутопсия. Всичко от него трябва да бъде извадено и после отново върнато в обвивката му. Всичко е от метал и не ръждясва -освен мислите, които са изстинали, колкото и телата там.
Понякога жертвата няма глава. Понякога липсва крак, ръка или нещо друго. Но тогава гледката не просто е неприятна -тя е онова „там“ което сякаш никога не е било едно цяло.
Главният герой е човекът, който се грижи за това да отпътуваш към смъртта — къпан и чист, с новите си дрехи. Но той винаги мирише на парфюма на смъртта. Никога не може да отмие от себе си аромата на края.
Той запълва времето си със събиране на пеперуди и бръмбари, които упоява и нарежда в своята колекция — като част от съхраняване за вечността. Той е внимателен към детайлите, но топлината от чувствата и любовта са посинели от студ в него.
Една неочаквана прегръдка променя нещата. Но… емоциите са като пърхащи пеперуди - развили се от обвивката си и избягали от своя дом, освободени от капана на затворничеството си. Такива са мислите - пърхащи, но и умиращи като препарирани пеперуди.
Книгата е много добра! Изключително различен прочит на онова, за което хората не обичат да говорят, но пък с любопиство четат.
Тя е метаморфоза на мислите, защото чувствата са пагубни.
Студено е, докато четете, но ще ви става все по-топло, когато приключите.

[Agnieszka · Rating 1 out of 5]

You'll find the English review below the German.

Wer an wahnhaften Ausführungen eines sozialen Ausenseiters, morbiden Literatur bzw. an der Gedankenwelt eines Stalkers interessiert ist, könnte an diesem Buch tatsächlich Freude haben. Mir sagte es überhaupt nicht zu und ich bin froh, dass es mich außer der Zeit, nichts gekostet hat. Zum ersten Mal habe ich verstanden, dass Leser den Wunsch verspühren, ein Buch mit null Sternen zu bewerten, da ich das Buch ebenso bewertet hätte, wäre es möglich.


In my optinion this books is only interesting for people liking delusional ramblings of an social outsider, trying to understand the inner life of stalkers or morbid literature. I'm happy it was an library book and the only 'cost' were 172 minutes of my time. If it would be possible I would rate this book with zero stars.

[Sabīne · Rating 3 out of 5]

It really moved me. The main character was sensitive but not understood by others. I felt very sorry for him because I'm going through some rough times myself. Maybe because of that I didn't judge him for his actions...

[Marta · Rating 1 out of 5]

sākums likās daudzsološs, bet tad viss pārgāja diezgan lielā wtf.

[Lidia Silvia · Rating 1 out of 5]

1⭐

Nu am rezonat deloc cu povestea asta.
Mi-a lăsat un gust amar.

[Cretu Petronela · Rating 2 out of 5]

Stranie

[Dana Nichitelea · Rating 4 out of 5]

Îl mai țineți minte pe Charlie din “Flori pentru Algernon” de Daniel Keyes sau pe Lennie din “Oameni și șoareci” al lui John Steinbeck?
Dacă da, urmează să-l întâlniți pe Dolf, dar într-o variantă ceva mai sumbră... 🤭

Mai multe detalii pe blog. 👇😉

https://dananichitelea.ro/2024/10/26/...

[Zenta · Rating 4 out of 5]

„Apskāviens”- psiholoģiskas spriedzes, jūtu un savstarpējo attiecību pārpildīts stāsts. Tas stāsta par vientuļnieku -Dolfu, kurš sastop svešinieci, pret kuru sāk just nebijušas jūtas. Autors dod iespēju iedziļināties, aplūkot dzīvi, ko varētu dzīvot daudzi mums apkārt. Tajā ir daudz negatīvuma un lietu, kas parastam cilvēkam liktos pretīgas, bet Dolfam tā ir ikdiena, vaļasprieki. „Es neesmu idiots, kas tā saka, tas melo”- šis Dolfa teiktais attiecināms uz visu darbu: kāds varbūt sacītu- tas ir murgs, idiotisms un galvenais varonis ir idiots, bet tas būtu visbriesmīgākais apvainojums. Romāns ir dīvains, savāds, ērmīgs un citi sinonīmi, jo ikviens no mums ir īpašs un neviens no mums nav idiots, tikai cilvēks ar savām dīvainībām un savdabīgo pasaules uztveri.

Katram podiņam ir savs vāciņš.
Pieskarties nozīmē pa pusei nozagt, tā tas ir.
Bet ikvienam taču vajadzētu cilvēku, kas viņa dēļ izbīstas.
Es neesmu idiots, kas tā saka, tas melo.

[Diana Docheva]

Brilliant and very touching.And this combination is sprinkled with a bit of creepy and perverted...I liked it:D Even so it is just like the review on its cover:Without a single useless word and straight forward.I start thinking that this is a feature of all authors of German origin.Like Zuskind's Perfume it is interesting,with a original plot and unique characters and this is told about in a concise and firm matter.That doesn't make it senseless though.

[Ieva · Rating 2 out of 5]

Vispār man patīk stāsti par dīvaiņiem - uz robežas vai viegliem personības traucējumiem. Un turklāt "Apskāvienu" tulkojusi Silvija Brice - tāpēc cerēju uz ko ļoti foršu. Taču šis stāsts izrādījās man kaut kas par daudz - lasot sajutos neērti, galveno varoni nesapratu un nekādas simpātijas pret viņu nejutu. Nudien, ja nebūtu lasījusi itin neko dzīvē nebūtu palaidusi garām.

[Elīna Jurberga · Rating 5 out of 5]

"smalks un trausls stāsts, kas skars pat visslēptākās dvēseles stīgas" - tā smalkiem burtiem rakstīts uz grāmatas vāka un es tam dziļi noticu jau pie pirmajām grāmatas lapas pusēm!

vēlētos kādreiz izlasīt atkārtoti, pat vairākas reizes.

[Dita · Rating 3 out of 5]

What an awful book! It was disgusting and dirty and it made me feel ashamed of relating to the story. I finished it and I hated it, but it was well written.

[E.M.Pūķis · Rating 4 out of 5]

Bija interesanti. Nevaru teikta, ka rakstības veids, kad nav tiešo runu, īpaši patiktu, bet pats stāsts bija tā vērts lasīt. Žēl galvenā varoņa, bet reizēm tā dzīvē gadās.