"Надморската височина на любовта" е първата прозаична книга на Йорданка Белева, но "тези тринайсет разказа биха могли да бъдат солта на поне три белетристични книги", както казва писателят и редактор на книгата Деян Енев. "Сам Милорад Павич би прочел с удоволствие на глас някои от изреченията вътре".
В необикновените си истории Йорданка Белева обаче не търси само романтика в минало време, но и експериментира с езика и се заиграва с формата.
"Йорданка Белева с лекота излиза от седефения мрак на бабината ракла и се гмурва в глъбините на глобалното", пише Бойко Ламбовски.
Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).
Хареса ми топлотата и спокойствието, с което Белева развива историите си, не бърза, не припира, не се вълнува от вънкашната лудост, а дири тишината отвътре да запълни с думите си. А историите са хубави, тъжни, разнообразни – и за даденото и открадното медже, и за Амина, който правел дребни чудеса, и за годините, които държат любовта, за Винченцо и Енцо, за снимките и влизането в тях, и особено любимата ми история за приятелката, която бързо трябва да научи какво е да е била с мъж, с когото всъщност никога не е била… http://knigolandia.info/book-review/i...
Една от най-добрите книги с разкази, които съм чела. Уж само 38 страници, но не можеш да я изчетеш и оставиш настрани. Всеки от тези разкази си иска своето време; трябва да му се посветиш, докато го четеш. Разкошно.
Разкази писани от поет. Малко думи, но красиво нанизани. Малко в повече ми идва трагичното, лъхащо от някои разкази.
Докато внучката опитвала да хване нишката на славянските езици, бабата вече била стигнала до билингвизма, така наричала плетенето на ръкавите. Плетяла ги по дефиницията на О. С. Ахманова („еднакво съвършено владеене на двата езика“).