What do you think?
Rate this book
Трите книги #1
Демон, юда и магьосник
Изключително приятно и интересно фентъзи!
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Paperback
First published January 1, 2009
5 people are currently reading
94 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
August 17, 2013
Свястна и сравнително интересна книжка.
Сюжетът, в началото ми беше интригуващ, поради което прочетох половината книга за една вечер, но след средата нещата малко ми се позагубиха и краят ми се разводни, на фона на доброто начало.
Обикновено трилогиите, тетралогиите и т.н. завършват с cliff-hanger, но тук някак си не го усетих толкова. Останах с чувството, че едва ли не историята на всички протагонисти беше един вид завършена - единият е демон, вторият е юда, третият магьосник. Единствено историята на Крамик беше оставена в кулминационен момент и привидна безизходица. Разбира се, главната тема са трите книги и какво крият те, но някак си читателят се свързва преди всичко с героите, а не с трите книги затова и в момента не се чувствам толкова нетърпелива да почна следващата част.
Самите герои бяха приятни, но сякаш с нито един не ми се получи свръзката. Сториха ми се много едноизмерни, в общи линии не усетих характера им, не видях някакво развитие, донякъде с изключение на Крамик.
Стилът на авторката малко не ми беше по вкуса. На доста места го чувствах тежък и скован, но може би аз съм свикнала на западния плавен и хармоничен начин на писане, макар че с последното не-западно фентъзи, което четох нямах такъв проблем.
Второто нещо, което не ми хареса бяха „изсипаните” обяснения и разяснения, например се сещам за изброяването на войските на Биляра, които се делят на пет военни части, всяка от които има за символ някое животно… и оттук се започва за всяка поотделно. Това в последствие се оказа напълно излишно за тази част на книгата (а дори да не е за следващите, кой ще си го спомни?); затова предпочитам информацията да се дава на малки порции, при нужда, а не наготово.
Третото нещо, което не ми се понрави бяха имената. Ох! Разбирам, че когато създаваш нов свят и собствените имена и думите вървят с него, но такива като Иртхитюин и Каршашаранал ми дойдоха малко в повече.
Беше приятно, че всяка история получаваше по сравнително равна порция в отделните глави и съответно смяната на гледните точки между героите. Аз съм фен на множеството гледни точки, така че това ми хареса много. Повечето хора свързват вдъхновението на авторката със средновековната българската история, но аз усещах и едно стабилно ехо от Толкиновата Средна земя. Четох, че някои читатели смятат, че болярите били първообраз на билярите, аз пък си викам тези биляри са точно като Толкиновите Валари - най-могъщата част от Айнурите, чрез чиято песен е създаден света Арда; Иртхитюин ми напомни на Исилдур, Ермиар на Еомер; Живото дърво на Галасилион или Бялото дърво на Гондор, негулите на назгулите. Всъщност не посочвам това като недостатък, а по-скоро като събуждане на приятен спомен, защото историята няма друго общо, освен атмосферата.
Сюжетът, в началото ми беше интригуващ, поради което прочетох половината книга за една вечер, но след средата нещата малко ми се позагубиха и краят ми се разводни, на фона на доброто начало.
Обикновено трилогиите, тетралогиите и т.н. завършват с cliff-hanger, но тук някак си не го усетих толкова. Останах с чувството, че едва ли не историята на всички протагонисти беше един вид завършена - единият е демон, вторият е юда, третият магьосник. Единствено историята на Крамик беше оставена в кулминационен момент и привидна безизходица. Разбира се, главната тема са трите книги и какво крият те, но някак си читателят се свързва преди всичко с героите, а не с трите книги затова и в момента не се чувствам толкова нетърпелива да почна следващата част.
Самите герои бяха приятни, но сякаш с нито един не ми се получи свръзката. Сториха ми се много едноизмерни, в общи линии не усетих характера им, не видях някакво развитие, донякъде с изключение на Крамик.
Стилът на авторката малко не ми беше по вкуса. На доста места го чувствах тежък и скован, но може би аз съм свикнала на западния плавен и хармоничен начин на писане, макар че с последното не-западно фентъзи, което четох нямах такъв проблем.
Второто нещо, което не ми хареса бяха „изсипаните” обяснения и разяснения, например се сещам за изброяването на войските на Биляра, които се делят на пет военни части, всяка от които има за символ някое животно… и оттук се започва за всяка поотделно. Това в последствие се оказа напълно излишно за тази част на книгата (а дори да не е за следващите, кой ще си го спомни?); затова предпочитам информацията да се дава на малки порции, при нужда, а не наготово.
Третото нещо, което не ми се понрави бяха имената. Ох! Разбирам, че когато създаваш нов свят и собствените имена и думите вървят с него, но такива като Иртхитюин и Каршашаранал ми дойдоха малко в повече.
Беше приятно, че всяка история получаваше по сравнително равна порция в отделните глави и съответно смяната на гледните точки между героите. Аз съм фен на множеството гледни точки, така че това ми хареса много. Повечето хора свързват вдъхновението на авторката със средновековната българската история, но аз усещах и едно стабилно ехо от Толкиновата Средна земя. Четох, че някои читатели смятат, че болярите били първообраз на билярите, аз пък си викам тези биляри са точно като Толкиновите Валари - най-могъщата част от Айнурите, чрез чиято песен е създаден света Арда; Иртхитюин ми напомни на Исилдур, Ермиар на Еомер; Живото дърво на Галасилион или Бялото дърво на Гондор, негулите на назгулите. Всъщност не посочвам това като недостатък, а по-скоро като събуждане на приятен спомен, защото историята няма друго общо, освен атмосферата.
July 13, 2014
Когато попаднах на тази книга си казах "брей, българско фентъзи" и много исках да видя що за животно е това, въпреки че бях с очакването да е по-скоро детска книга. Не е детска книга, но стилът на писане се усеща незрял. Основните ми критики са в три направления. Героите - психологически неправдоподобни са , трудно е да се идентифицираш с някого. Повечето им постъпки не изглеждат вътрешно мотивирани , а сякаш събитията ги мандахерцат насам-натам. Изобщо не върви протагонистът да стане от средностатистически смотльо абсолютен Badasss за секудни само защото е прочел някаква книга.
Действието - развива се твърде бързо, скача от събитие на събитие, без да се заиграе с емоциите на читателя.
Концепцията за магия - много ключов елемент във всяко фентъзи е добре разработеното обяснение от къде идва тази магия, какво може и какво не може да прави. Тук магията става малко ... ами на магия.
Сега позитивните страни - адски приятно е да видиш създанията от българската митология като пълноправни участници във фентъзи ( още не съм простила на J.K. Rowling за това, което направи със самодивите). Идеите на авторката са върхът. Самите неща , които се случват са интересни и оригинални, чете се леко и увлекателно.
Най-важният житейски извод от романа : Когато срещнете странно митично създание, което има сериозен шанс да ви изяде.. непременно го изч****те ;)
Действието - развива се твърде бързо, скача от събитие на събитие, без да се заиграе с емоциите на читателя.
Концепцията за магия - много ключов елемент във всяко фентъзи е добре разработеното обяснение от къде идва тази магия, какво може и какво не може да прави. Тук магията става малко ... ами на магия.
Сега позитивните страни - адски приятно е да видиш създанията от българската митология като пълноправни участници във фентъзи ( още не съм простила на J.K. Rowling за това, което направи със самодивите). Идеите на авторката са върхът. Самите неща , които се случват са интересни и оригинални, чете се леко и увлекателно.
Най-важният житейски извод от романа : Когато срещнете странно митично създание, което има сериозен шанс да ви изяде.. непременно го изч****те ;)
April 20, 2017
Много приятно съм изненадана и е меко казано, че книгата ми хареса. Чудесна е!
Изграден е един правдоподобен свят, има си страхотни и оригинални фентъзи елементи, има си и война с мечове, арбалети и коне, има си добри и лоши герои, няколко сюжетни линии - всичко. Нещото, което ми направи най-силно впечатление, е един похват, който не съм го срещала в нито една друга книга - всяка глава започва с част от самостоятелна история /написана в различен от основния шрифт/, но в текста на основната история се вмъкват изречения от самостоятелната история, пак в различния шрифт. И така чак до финала, когато всичко се подрежда като пъзелче. Великолепно книжно изживяване!
Единствено ми липсваше повече разгръщане на характерите. Представени са малко протоколно и повърхностно, без да им се дава дълбочина и читателят да се почувства съпричастен към съдбата на героите.
Но авторката със сигурност заслужава едно голямо БРАВО!
Изграден е един правдоподобен свят, има си страхотни и оригинални фентъзи елементи, има си и война с мечове, арбалети и коне, има си добри и лоши герои, няколко сюжетни линии - всичко. Нещото, което ми направи най-силно впечатление, е един похват, който не съм го срещала в нито една друга книга - всяка глава започва с част от самостоятелна история /написана в различен от основния шрифт/, но в текста на основната история се вмъкват изречения от самостоятелната история, пак в различния шрифт. И така чак до финала, когато всичко се подрежда като пъзелче. Великолепно книжно изживяване!
Единствено ми липсваше повече разгръщане на характерите. Представени са малко протоколно и повърхностно, без да им се дава дълбочина и читателят да се почувства съпричастен към съдбата на героите.
Но авторката със сигурност заслужава едно голямо БРАВО!
March 29, 2016
Чудесно фентъзи, написано с много въображение и оригинални хрумвания. Светът е едновременно близък до нашия, но и вълнуващо различен. Изпълнен е с чудати същества - понякога удивително оригинални, друг път като че оживели от нашия фолклор, от стара и забравена вълшебна приказка. В течение на повествованието героите добиха пълнота и с интерес чакам да видя какво ще им се случи по-нататък. Действието не се движи по познатите клиширани пътеки и през цялото време се чудех какво ли предстои да се случи. Единствено въвеждащите части по картите Таро ми се сториха в по-голямата си част излишни, но това по никакъв начин не ми попречи да остана очарована от книгата.
June 13, 2020
"Демон, юда и магьосник" - дори самото заглавие ме грабна. Книгата беше открита от сестра ми в "Читанка", която силно бе впечатлена от заглавието. Беше сигурна, че книга с такова приказно заглавие, трябва да е интересна и се оказа права.
Художоственият стил на писане на авторката, Венета Въжарова (Хедър Меспи), ме пренесе в един свят, който за моя голяма приятна изненада, не беше толкова непознат. Причината беше, че този свят много прилича на старобългарския, дори прабългарския, но с вълшебни и магични създания. Хареса ми, че в историята е вплетена славянска и българска митология. Долавят се леки нотки от света на Джон Толкин, от различни митологии и религии, което ми хареса. Има и досег до езотериката, за моя радост.
Имената, макар трудни за произнасяне, изключително добре подхождат на хората, населяващи магичния континент Гелда Валуния. Толкова странни и чужди за нас сега, звучат и имената на прабългарите. Забелязах много вдъхновение от прабългарската и българската история. Например месеците, макар леко променени звучат подобно като прабългарските. Също и учението за енергиите на прабългарите - Оренда. Хареса ми, че е вмъкнала прабългарското духовно учение.
Наличието на тринадесет месеца напомня еврейския календар.
Хареса ми идеята картите Таро да подпомагат историята, като разкриват вътрешния свят на един от главните герои. Би ми се искало да има повече обвързаност между главата, последваща алегорията, представена чрез символизма на картата Таро. На места, сякаш, просто е подхвърлен текстът с различен шрифт, обвързващ с разказа от картата Таро. Някой от големите аркани, като например "Слънцето", но има и други, са представени изкривено от същинския смисъл на картата, но може би е въпрос на лична гледна точка.
Освен тово, структурата на части от текста е някак нестабилна. Историята на места е хаотична и объркваща, по мое мнение.
Много положително съм впечатлена от стила на писане, който е наистина описателен. Успява да ме пренесе в света на книгата. Би ми се понравило авторката да беше използва тази своя дарба, за да опише по задълбочено характера и душевността на героите.
Това, което ме разочарова наистина много е, че основният мотив на историята е злото, мрака и нещастието. Същото е и в историите на Джон Толкин, а и други фентъзи писатели, само тъмнина, нещастия, несподелена любов, смърт и войни. Но този човек, е живял в съвсем различни времена. Преживял е мрака и унищожението на двете световни войни. Взаимоотношенията между хората, между мъжа и жената са били много по-различни. Нормално Толкин да ги пресъздава каквито са били - студени, отчуждени и властни.
Но времената днес са различни, за щастие по-светли и добри. Е, то всеки вижда света през своята перспектива, но ще е хубаво повече хора да съумяват да съзират дорото. Според мен е хубаво историите на старите автори, самата история и митология да се ползват за вдъхновение, но пречупени през съвремието. Все пак литературата пробужда хората. В миналото най-важно е било геройството и смелостта, за да победиш "злото", т.е. враговете. Хората са воювали ежедневно, за да опазят, това що имат и перспективата има за ценностите, света и живота са били повлияни от страха. За щастие в съвременния свят, тези времена отминават и все повече хората говорят за световен мир, дружба между народите, равенство, добрина и любов. Фентъзи жанра е време да премине на ново ниво, особено като се има предвид, че добива все по-голяма популярност.
По отношение на "Демон, юда и магьосник" ме разочарова, че всичко се върти около смърт, войни, несподелена любов и злоба. Не ми е ясно по кой вселенски закон асурите ще са кръвожадни същества. Всеки, който дори бегло е запознат с мъдростта за съществуването, му е ясно, че същества, които излъчват светлина, сияние и красота, не е логически издържано да са кръвожадни. Дано в трета книга се даде обяснение как светли и красиви същества са кръвожадни и зли, а накрая едно от тях се превръща в чудовище. Ако е само природата им, е много необосновано.
Друго, което според мен много би разведрило книгата и по-скоро третата, защото другите две са написани вече, е да има повече любов. Не разбирам защо на този континент Гелда Валуния всички са зли, любовта винаги е не споделена и всички магични същества и хора със свръхестествени способности са изпълнени с омраза, коварство и жажда за власт. Това за мен е нелогично, а дори и твърде “изтъркано”. След като някой човек има магически дарби, то той често е на по-високо духовно развитие и осъзнаване от обикновените хора. А сред духовно извисените няма злоба, а само балансирана мъдра доброта (Нито твърде добри, нито твърде лоши). Разбирам, че много митове и приказки разказват за страшни магьосници и зли създания, но защо трябва да продължава да се "дъвче" това.
Тази несподелена любов почва да омръзва. Вселенски закон е, че ако един обича истински, то другия със сигурност отвръща на чувствата му. Истинската любов винаги е споделена!
Според мен един нов, по-светъл и духовен поглед към митологията, вплетена в съвременното фентъзи, ще бъде наистина "глътка свеж въздух".
Много би ми се искало в третата книга да има повече добри герои, повече споделена любов, повече положителни магии и вълшебства. Повече добро, от зло, за разнообразие от повечето фентъзита. Надявам се авторката да се отърси от влиянието на други автори в областта, независимо колко са успешни, и да следва повече собственото си въображение и сърце. Те винаги ще я отведат на правилния път.
Като цяло съм заинтригувана от историята, разказвана от авторката. Героите и съществата са интерсни и различни от познатите от западната литература, което е доста освежаващо. Идеята е много добра. Има загадки и мистерия, които са предадени вълнуващо. Умело си борави със словата. Безспорно е талантлива писателка и вярвам, че я очакват успехи. Браво на Венета Въжарова!
Художоственият стил на писане на авторката, Венета Въжарова (Хедър Меспи), ме пренесе в един свят, който за моя голяма приятна изненада, не беше толкова непознат. Причината беше, че този свят много прилича на старобългарския, дори прабългарския, но с вълшебни и магични създания. Хареса ми, че в историята е вплетена славянска и българска митология. Долавят се леки нотки от света на Джон Толкин, от различни митологии и религии, което ми хареса. Има и досег до езотериката, за моя радост.
Имената, макар трудни за произнасяне, изключително добре подхождат на хората, населяващи магичния континент Гелда Валуния. Толкова странни и чужди за нас сега, звучат и имената на прабългарите. Забелязах много вдъхновение от прабългарската и българската история. Например месеците, макар леко променени звучат подобно като прабългарските. Също и учението за енергиите на прабългарите - Оренда. Хареса ми, че е вмъкнала прабългарското духовно учение.
Наличието на тринадесет месеца напомня еврейския календар.
Хареса ми идеята картите Таро да подпомагат историята, като разкриват вътрешния свят на един от главните герои. Би ми се искало да има повече обвързаност между главата, последваща алегорията, представена чрез символизма на картата Таро. На места, сякаш, просто е подхвърлен текстът с различен шрифт, обвързващ с разказа от картата Таро. Някой от големите аркани, като например "Слънцето", но има и други, са представени изкривено от същинския смисъл на картата, но може би е въпрос на лична гледна точка.
Освен тово, структурата на части от текста е някак нестабилна. Историята на места е хаотична и объркваща, по мое мнение.
Много положително съм впечатлена от стила на писане, който е наистина описателен. Успява да ме пренесе в света на книгата. Би ми се понравило авторката да беше използва тази своя дарба, за да опише по задълбочено характера и душевността на героите.
Това, което ме разочарова наистина много е, че основният мотив на историята е злото, мрака и нещастието. Същото е и в историите на Джон Толкин, а и други фентъзи писатели, само тъмнина, нещастия, несподелена любов, смърт и войни. Но този човек, е живял в съвсем различни времена. Преживял е мрака и унищожението на двете световни войни. Взаимоотношенията между хората, между мъжа и жената са били много по-различни. Нормално Толкин да ги пресъздава каквито са били - студени, отчуждени и властни.
Но времената днес са различни, за щастие по-светли и добри. Е, то всеки вижда света през своята перспектива, но ще е хубаво повече хора да съумяват да съзират дорото. Според мен е хубаво историите на старите автори, самата история и митология да се ползват за вдъхновение, но пречупени през съвремието. Все пак литературата пробужда хората. В миналото най-важно е било геройството и смелостта, за да победиш "злото", т.е. враговете. Хората са воювали ежедневно, за да опазят, това що имат и перспективата има за ценностите, света и живота са били повлияни от страха. За щастие в съвременния свят, тези времена отминават и все повече хората говорят за световен мир, дружба между народите, равенство, добрина и любов. Фентъзи жанра е време да премине на ново ниво, особено като се има предвид, че добива все по-голяма популярност.
По отношение на "Демон, юда и магьосник" ме разочарова, че всичко се върти около смърт, войни, несподелена любов и злоба. Не ми е ясно по кой вселенски закон асурите ще са кръвожадни същества. Всеки, който дори бегло е запознат с мъдростта за съществуването, му е ясно, че същества, които излъчват светлина, сияние и красота, не е логически издържано да са кръвожадни. Дано в трета книга се даде обяснение как светли и красиви същества са кръвожадни и зли, а накрая едно от тях се превръща в чудовище. Ако е само природата им, е много необосновано.
Друго, което според мен много би разведрило книгата и по-скоро третата, защото другите две са написани вече, е да има повече любов. Не разбирам защо на този континент Гелда Валуния всички са зли, любовта винаги е не споделена и всички магични същества и хора със свръхестествени способности са изпълнени с омраза, коварство и жажда за власт. Това за мен е нелогично, а дори и твърде “изтъркано”. След като някой човек има магически дарби, то той често е на по-високо духовно развитие и осъзнаване от обикновените хора. А сред духовно извисените няма злоба, а само балансирана мъдра доброта (Нито твърде добри, нито твърде лоши). Разбирам, че много митове и приказки разказват за страшни магьосници и зли създания, но защо трябва да продължава да се "дъвче" това.
Тази несподелена любов почва да омръзва. Вселенски закон е, че ако един обича истински, то другия със сигурност отвръща на чувствата му. Истинската любов винаги е споделена!
Според мен един нов, по-светъл и духовен поглед към митологията, вплетена в съвременното фентъзи, ще бъде наистина "глътка свеж въздух".
Много би ми се искало в третата книга да има повече добри герои, повече споделена любов, повече положителни магии и вълшебства. Повече добро, от зло, за разнообразие от повечето фентъзита. Надявам се авторката да се отърси от влиянието на други автори в областта, независимо колко са успешни, и да следва повече собственото си въображение и сърце. Те винаги ще я отведат на правилния път.
Като цяло съм заинтригувана от историята, разказвана от авторката. Героите и съществата са интерсни и различни от познатите от западната литература, което е доста освежаващо. Идеята е много добра. Има загадки и мистерия, които са предадени вълнуващо. Умело си борави със словата. Безспорно е талантлива писателка и вярвам, че я очакват успехи. Браво на Венета Въжарова!
May 2, 2019
Каква приятна палитра от герои включваше тази книга! И описанията на всякакви местности, природни явления и същества бяха също доста приятно написани. Историята ни запознава с кан-предводители, кан-царици, вълшебници, юди, сиви, боломити, сангаси, волобари, асури...общо взето все чудновати наименования, но в процеса на четене се намира връзката с българското. Описанието на света е ясно, лесно за осмисляне и не те кара да оставиш книгата. Задържа ми вниманието от първа до последна страница. Няма много шегички, но ще споделя, че най-любимо ми остана описанието на черните юди! Който я прочете ще разбере за какво говоря.
И все пак аз не съм чела много книги с подобна история и я оценявам от тази страна. Разбира се книгата няма размаха на големи доказани произведения, но според мен е едно приятно леко четиво, което съвсем леко те унася докато я прочетеш цялата.
И все пак аз не съм чела много книги с подобна история и я оценявам от тази страна. Разбира се книгата няма размаха на големи доказани произведения, но според мен е едно приятно леко четиво, което съвсем леко те унася докато я прочетеш цялата.
May 23, 2022
Неочаквано добра книга. Подходих с резерви. Първите 50-60 страници дори се подразних, че нямаше разяснения за света, терминуте и расите , но някак неусетно и плавно така навлязох бързо в “магическият свят”, че един ден я завърших. Много динамика. Хареса ми, че развитието на действието не прекъсва, сменяйки се линията на героите, а точно на най-интересното историята продължава и се развива! Поръчах си веднага и втора част❤️
February 19, 2023
Любимо българско фентъзи!
June 29, 2015
Чудесна книга с много, много въображение, лек и въвличащ стил на писане и невероятни магични описания на причудливи създания от един фантастичен свят! Толкова различен, но и толкова близък до нашата история. Но това, което ме плени най-много в книгата е, че заедно с разкриването на фантастичните герои и тяхната съдба, по интересен начин е вплетена и мъдрост от реалността, от която всеки читател може да вземе нещо полезно за себе си.
Прочетох я за 2 дни! Поздравления на автора!
Чакаме продължението! :)
Можете да прочетете откъси от книгата тук: https://www.facebook.com/triteknigi
Прочетох я за 2 дни! Поздравления на автора!
Чакаме продължението! :)
Можете да прочетете откъси от книгата тук: https://www.facebook.com/triteknigi
November 26, 2020
Мен лично книгата ме изненада. Някак е неочаквано различна.
Историята макар и базирана на малко или повече известна митология е свежа и интересна. На моменти си мислиш, че действието е някак бавно, а в други моменти има скокове, които изненадват, но това само го прави по-интересно според мен.
Прочетох и втората книга, сега чакам третата и се чудя колко ли ще ме изненада финала.
Историята макар и базирана на малко или повече известна митология е свежа и интересна. На моменти си мислиш, че действието е някак бавно, а в други моменти има скокове, които изненадват, но това само го прави по-интересно според мен.
Прочетох и втората книга, сега чакам третата и се чудя колко ли ще ме изненада финала.
May 11, 2019
Много, ама много приятно изненадан. Историята е невероятно завладяваща и се чете на един дъх. След време пак я пре-прочиташ.
Read
July 16, 2020Добре де , къде е третата книга ?
November 16, 2019
… книгата и авторката ( Венета Въжарова ), на които попаднах супер случайно, издирвайки по медиите интересни премиери на нови автори. След две интервюта на авторката, вече бях до такава степен заинтригуван, че веднага посегнах към четеца.
Първото, което прави впечатление – български автор, при това жена и фентъзи. В началото авторката решила да се презентира с псевдонима Хедер Меспи – също толкова интригуващ, колкото и първото си произведение. Другият интересен момент включва идеята за разпространение на творбата си, решавайки в началото да прибегне към разпространение в интернет, като реакциите не закъсняват, а и няма как. Историята и героите на Въжарова са завладяващи, хващащи те с първото изречение на романа и каращи те да препускаш през него, без да се зами��ляш за каквато и да е почивка.
„Демон, юда и магьосник“ ( http://darklydim.wix.com/triteknigi ) – се чете на един дъх, но въпросът е друг – искаш ли въобще да свършва? Да, някой може да каже, че стои наивно и на места вдъхновено от доста познати източници, но аз съм склонен да адмирирам този първи опит на авторката, тъй като за мен тя се е справила със задачата си – оригинална фабула, увличаща те, не спирайки в нито един момент при четеното. Приказка за магия и амбиция, в която сам асоциираш доброто и злото, запознавайки се с драмата на всеки един от героите вътре. Корицата е страхотна, преплитаща в себе си епичния патос на главните герои, борейки се за място под Слънцето.
Адмирации за търпението и проблематиката на авторката около издаването на романа на книжен носител. Според мен тя не е загубила нищо, качвайки книгата първо в мрежата. Голямо браво и на издателската къща, повярвала на Въжарова и издала „Демон, юда и магьосник“ на хартиен носител.
Чакам с нетърпение появата и на останалите две книги от трилогията „Трите книги“, за да може да бъдат добавени в колекцията. Дерзайте, уважаема г-жо Въжарова!
Първото, което прави впечатление – български автор, при това жена и фентъзи. В началото авторката решила да се презентира с псевдонима Хедер Меспи – също толкова интригуващ, колкото и първото си произведение. Другият интересен момент включва идеята за разпространение на творбата си, решавайки в началото да прибегне към разпространение в интернет, като реакциите не закъсняват, а и няма как. Историята и героите на Въжарова са завладяващи, хващащи те с първото изречение на романа и каращи те да препускаш през него, без да се зами��ляш за каквато и да е почивка.
„Демон, юда и магьосник“ ( http://darklydim.wix.com/triteknigi ) – се чете на един дъх, но въпросът е друг – искаш ли въобще да свършва? Да, някой може да каже, че стои наивно и на места вдъхновено от доста познати източници, но аз съм склонен да адмирирам този първи опит на авторката, тъй като за мен тя се е справила със задачата си – оригинална фабула, увличаща те, не спирайки в нито един момент при четеното. Приказка за магия и амбиция, в която сам асоциираш доброто и злото, запознавайки се с драмата на всеки един от героите вътре. Корицата е страхотна, преплитаща в себе си епичния патос на главните герои, борейки се за място под Слънцето.
Адмирации за търпението и проблематиката на авторката около издаването на романа на книжен носител. Според мен тя не е загубила нищо, качвайки книгата първо в мрежата. Голямо браво и на издателската къща, повярвала на Въжарова и издала „Демон, юда и магьосник“ на хартиен носител.
Чакам с нетърпение появата и на останалите две книги от трилогията „Трите книги“, за да може да бъдат добавени в колекцията. Дерзайте, уважаема г-жо Въжарова!
November 5, 2015
Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.
В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.
В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част
В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.
В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част
March 5, 2016
Имах големи очаквания, но те естествено не се оправдаха. Книгата е тежка, и натоварваща. Има твърде много трудни за четене имена, пък камо ли за произнасяне, историята се следи трудно, новите създания и връзките между тях са твърде странни и неправдоподобни, а тия нравоучения, ни в клин, ни в ръкав, 'ептен объркват читатателя. Не, че има нещо лошо в нравоученията, все пак книгите са за това, но начина на поднасяне - абсолютно самостоятелно, като история в историята не помагат за следенето на и без това оплетеното действие. И нещото, което ми направи най-лошо впечатление е, че няма любов. Точно като в реалния свят хората си обръщат гръб и истинската, приказна любов изобщо не се появява. Аз, ако искам риалити, ще чета вестници...
August 28, 2016
Доста добре написана книга! Приятно се изненадах, когато останових, че авторката реално е Българка и е написала толкова добра книга. Който има желание да си закупи поредицата може да го направи на страницата на авторката, аз лично я намерих от Читанка (Моята Библиотека) и ще я закупя на хартиено копие, защото има голяма вероятност да я прочета на ново.
November 10, 2011
Очарована съм.
August 5, 2013
Доста скучно написана и с не особено добър разказвачески майсторлък, но след скучното начало в крайна сметка се оказа увлекателна.
July 14, 2015
Много ми хареса. 4 звезди само заради безумните имена :)
August 24, 2015
Чудесно четиво, увлекателно. Харесва ми как образите от българските легенди и предания са преплетени в историята :)
Displaying 1 - 20 of 20 reviews