What do you think?
Rate this book
The Book of Everything
Faith is joy is love is hope in this novel of exquisite power and everyday miracles, reminiscent of Barbara Kingsolver's THE POISONWOOD BIBLE.
Thomas can see things no one else can see. Tropical fish swimming in the canals. The magic of Mrs. Van Amersfoort, the Beethoven-loving witch next door. The fierce beauty of Eliza with her artificial leg. And the Lord Jesus, who tells him, "Just call me Jesus."
Thomas records these visions in his "Book of Everything." They comfort him when his father beats him, when the angels weep for his mother's black eyes. And they give him the strength to finally confront his father and become what he wants to be when he grows
"Happy."
Thomas can see things no one else can see. Tropical fish swimming in the canals. The magic of Mrs. Van Amersfoort, the Beethoven-loving witch next door. The fierce beauty of Eliza with her artificial leg. And the Lord Jesus, who tells him, "Just call me Jesus."
Thomas records these visions in his "Book of Everything." They comfort him when his father beats him, when the angels weep for his mother's black eyes. And they give him the strength to finally confront his father and become what he wants to be when he grows
"Happy."
112 pages, Hardcover
First published January 1, 2004
39 people are currently reading
1748 people want to read
About the author
Guus Kuijer
68 books66 followersGuus Kuijer is a Dutch author. He wrote books for children and adults, and is best known for the “Madelief” series of children's books. For his career contribution to "children's and young adult literature in the broadest sense" he won the “Astrid Lindgren Memorial Award “from the Swedish Arts Council in 2012, the biggest prize in children's literature. As a children's writer he was one of five finalists for the biennial, international Hans Christian Andersen Award in 2008. Other notable awards he received were the “Gouden Griffel” in 1976, 1979, 2000 and 2005 as well as the “Golden Owl” in 2005.
From 1967 to 1973 he was a primary school teacher.[
In 1968 he started writing short stories for the magazine Hollands Maandblad and in 1971 he published a collection of his short stories. In 1973 he stopped teaching in order to become a full-time write.
Years later, a television series Madelief (1994) and movie Scratches in the Table (1998) were made of his book series about Madelief (1975–1979). Of his book series Polleke (1999–2001) a movie Polleke (2003) and a television series Polleke (2005) were made.
In 2011 Australian Richard Tulloch translated The Book of Everything into English and adapted it into a very successful play produced in 2013 by the Melbourne Theatre Company.
Recently he wrote four bestselling books that recount in his own style important bible stories from the ancient testament.
From 1967 to 1973 he was a primary school teacher.[
In 1968 he started writing short stories for the magazine Hollands Maandblad and in 1971 he published a collection of his short stories. In 1973 he stopped teaching in order to become a full-time write.
Years later, a television series Madelief (1994) and movie Scratches in the Table (1998) were made of his book series about Madelief (1975–1979). Of his book series Polleke (1999–2001) a movie Polleke (2003) and a television series Polleke (2005) were made.
In 2011 Australian Richard Tulloch translated The Book of Everything into English and adapted it into a very successful play produced in 2013 by the Melbourne Theatre Company.
Recently he wrote four bestselling books that recount in his own style important bible stories from the ancient testament.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 348 reviews
April 2, 2013
Manny had liked The Book of Everything so much that he decided he would read it in the original. He ordered a copy.
"But you don't know Dutch," said his friend.
"I don't care," said Manny.
"It'll be like when we went to to Ireland," said his friend. "Or when we went to Turkey. You bought an Irish grammar and a Turkish grammar, and after we came home you never looked at them again."
"We'll see what happens this time," said Manny.
The book arrived. Manny opened it and started reading. It was very difficult. Sometimes there was a word that looked like Swedish, and sometimes there was a word that looked like German, but mostly it looked like Dutch.
"Shouldn't you be using a dictionary?" asked his friend.
"I don't believe in dictionaries," said Manny. He carried on reading. After a while, he noticed that a lot more of the words were like Swedish or German. You had to squint at them in the right way.
"I'm starting to enjoy it," said Manny. "There's often a sentence or two I can understand."
His friend opened the book. "What does that mean then?" she asked, pointing to the words at the top of the page. She was quite surprised when Manny told her.
Now Manny could sometimes understand whole paragraphs. He wondered why it had seemed so hard at first. It was just a strange mixture of Swedish and German spoken with a Dutch accent. He could hear the author's voice, and it was a beautiful voice.
"You seem to be having fun," said his friend.
"I am," said Manny. "This is a very good book. It makes my head hurt a little, but it's worth it."
"But you don't know Dutch," said his friend.
"I don't care," said Manny.
"It'll be like when we went to to Ireland," said his friend. "Or when we went to Turkey. You bought an Irish grammar and a Turkish grammar, and after we came home you never looked at them again."
"We'll see what happens this time," said Manny.
The book arrived. Manny opened it and started reading. It was very difficult. Sometimes there was a word that looked like Swedish, and sometimes there was a word that looked like German, but mostly it looked like Dutch.
"Shouldn't you be using a dictionary?" asked his friend.
"I don't believe in dictionaries," said Manny. He carried on reading. After a while, he noticed that a lot more of the words were like Swedish or German. You had to squint at them in the right way.
"I'm starting to enjoy it," said Manny. "There's often a sentence or two I can understand."
His friend opened the book. "What does that mean then?" she asked, pointing to the words at the top of the page. She was quite surprised when Manny told her.
Now Manny could sometimes understand whole paragraphs. He wondered why it had seemed so hard at first. It was just a strange mixture of Swedish and German spoken with a Dutch accent. He could hear the author's voice, and it was a beautiful voice.
"You seem to be having fun," said his friend.
"I am," said Manny. "This is a very good book. It makes my head hurt a little, but it's worth it."
February 17, 2015
Божествена.
* * *
"На прозореца две врабчета надуваха пискливи тромпети, без да знаят, че днес е неделя."
"Тогава ръката на баща му внезапно замахна и зашлеви майка му по бузата. Тя се олюля и пусна Томас.
На небето ангелите закриха очи с длани и захлипаха, както правят винаги когато някой мъж удари жена си. Над земята се спусна дълбока тъга... Томас чу шамара по меката буза на майка си."
"Когато боят най-сетне приключи и баща му му позволи да вдигне гащите и панталона върху парещото си дупе, Томас осъзна, че Бог е избит от мислите му завинаги."
"– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
"От време на време Томас вдигаше очи от книгата и надничаше към госпожа Жасмин. Когато се смееше, от устата към ушите й тръгваха весели бръчици. Главата й кимаше, сякаш казваше “Да! Да! Да!”. А косата й неусетно се бе сдобила с две плитки с панделки. В първия момент Томас не повярва на очите си, но изумлението му не продължи дълго. Той откри, че госпожа Жасмин не е стара дама, а поостаряло момиченце. Току виж скочила от стола и грабнала обръча!"
“Чух иглата да пада – написа Томас в “Книгата на всички неща”. – Издаде такъв звук, сякаш някой пищеше в далечината.”
"– Само нехранимайковците и женчовците искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!
Всички лели и всички приятелки на госпожа Жасмин го порицаха с поглед, сякаш е пръцнал."
"Томас виждаше неща, които другите не виждаха. Не знаеше как – просто си го можеше. Зърна баща си през стената. На бюрото. Сам. Томас усети странна болка в корема. Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
* * *
"На прозореца две врабчета надуваха пискливи тромпети, без да знаят, че днес е неделя."
"Тогава ръката на баща му внезапно замахна и зашлеви майка му по бузата. Тя се олюля и пусна Томас.
На небето ангелите закриха очи с длани и захлипаха, както правят винаги когато някой мъж удари жена си. Над земята се спусна дълбока тъга... Томас чу шамара по меката буза на майка си."
"Когато боят най-сетне приключи и баща му му позволи да вдигне гащите и панталона върху парещото си дупе, Томас осъзна, че Бог е избит от мислите му завинаги."
"– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
"От време на време Томас вдигаше очи от книгата и надничаше към госпожа Жасмин. Когато се смееше, от устата към ушите й тръгваха весели бръчици. Главата й кимаше, сякаш казваше “Да! Да! Да!”. А косата й неусетно се бе сдобила с две плитки с панделки. В първия момент Томас не повярва на очите си, но изумлението му не продължи дълго. Той откри, че госпожа Жасмин не е стара дама, а поостаряло момиченце. Току виж скочила от стола и грабнала обръча!"
“Чух иглата да пада – написа Томас в “Книгата на всички неща”. – Издаде такъв звук, сякаш някой пищеше в далечината.”
"– Само нехранимайковците и женчовците искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!
Всички лели и всички приятелки на госпожа Жасмин го порицаха с поглед, сякаш е пръцнал."
"Томас виждаше неща, които другите не виждаха. Не знаеше как – просто си го можеше. Зърна баща си през стената. На бюрото. Сам. Томас усети странна болка в корема. Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
January 18, 2013
"Have you read The Book of Everything?" asked Sarah. "You might like it."
Manny said that he didn't usually read translated books. But he politely opened it and read the first page, and then the second page. Pretty soon he had read a whole lot of pages. He tried to imagine what it sounded like in Dutch, and he could almost hear the words.
"Shouldn't you be working?" asked someone.
"I've almost finished," said Manny without looking up. He wanted to find out if Jesus would stop Thomas's father from hitting his mother. It didn't look too good, but sometimes Jesus can surprise you. He is a very tricky person.
Manny said that he didn't usually read translated books. But he politely opened it and read the first page, and then the second page. Pretty soon he had read a whole lot of pages. He tried to imagine what it sounded like in Dutch, and he could almost hear the words.
"Shouldn't you be working?" asked someone.
"I've almost finished," said Manny without looking up. He wanted to find out if Jesus would stop Thomas's father from hitting his mother. It didn't look too good, but sometimes Jesus can surprise you. He is a very tricky person.
September 2, 2007
I edited this book, so I'm completely biased here, but it is amazing. The facts are that it is a magic-realist atheistic translated novel set in the Netherlands post-World War II, featuring domestic violence, a protagonist who has visions, the disappearance of God, and Jesus Christ as a minor character (he's judged to be fairly useless). The truth is that it is the story of Thomas Klopper learning to be happy. It is certainly not for everyone, but it is fearless and marvelous, and its happy ending almost makes me cry every time I read it. I am so, so proud to have been involved with publishing it.
June 4, 2017
Иска ми се тази книга да стигне до всеки човек на земята. Тя дава кураж. Има начин да съхраниш себе си, въпреки всевъзможните грозни проявления на насилието. Има начин да се изправиш срещу насилника. Спасението може да е във вътрешния ти свят, превърнал се във втора реалност. Може да е в обожанието към едно момиче - с недъг, видим за всички други, но толкова неважен за теб (с кожен крак, който "скърца" и "тъжна ръка" - защото няма пръсти, само едно кутре). Може да е в разговорите с "Исус" (всъщност със себе си), които те откъсват от моментите на страх и болка (и в книгата са съвсем реални, равноправна част от действието, по никакъв начин не са маркирани като случващи се "извън"). В музиката, която зажужава в ушите ти, за да те затвори в спасителен балон. В книгите и в онази къща на жената, която всички наричат "вещица". В околния свят, който съвсем физически откликва на настроенията ти. Всичко това те прави по-силен, помага ти да изправиш глава ден след ден. Всяка случка в тази книга е разказана майсторски, уж простичко, а те кара да осъзнаеш повече, отколкото би ти се искало.
Истинският герой за мен не е протагонистът Томас, а Марго, сестра му - сестрата, която привидно не присъства; която вечно си тананика нещо; която задава уж случайни въпроси и е "глупава като гъска". Но всъщност следи всичко и отдавна. Човърка вътре в себе си и знае. Докато настъпва моментът да скочи и да произнесе най-силното, преобръщащото изречение: "Мама и Томас са добри... а ти не си. На теб приличам. И аз като теб не съм добра".
За превода: вълшебна Мария Енчева! Толкова богат език, толкова точно намерени думи. И емпатията й, от която българският текст пулсира.
За илюстрациите: вълшебна Люба Халева. Всеки път, когато ми се приискваше да си почина от текста или да преглътна буцата в гърлото (защото насилието има болезнено остри ръбове, усеща се физически), потъвах в илюстрациите. Невероятен усет за атмосфера, за епоха, за превръщане на невидимите придихания между думите в образ.
Благодаря!
Истинският герой за мен не е протагонистът Томас, а Марго, сестра му - сестрата, която привидно не присъства; която вечно си тананика нещо; която задава уж случайни въпроси и е "глупава като гъска". Но всъщност следи всичко и отдавна. Човърка вътре в себе си и знае. Докато настъпва моментът да скочи и да произнесе най-силното, преобръщащото изречение: "Мама и Томас са добри... а ти не си. На теб приличам. И аз като теб не съм добра".
За превода: вълшебна Мария Енчева! Толкова богат език, толкова точно намерени думи. И емпатията й, от която българският текст пулсира.
За илюстрациите: вълшебна Люба Халева. Всеки път, когато ми се приискваше да си почина от текста или да преглътна буцата в гърлото (защото насилието има болезнено остри ръбове, усеща се физически), потъвах в илюстрациите. Невероятен усет за атмосфера, за епоха, за превръщане на невидимите придихания между думите в образ.
Благодаря!
November 8, 2019
Книга – ключ.
„А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът.“
Няма лесно видими зверове.
Няма чисти зверове.
Леко подобна книга (само обща тема – насилие в семейството) четох за възрастни неотдавна (Пер Петершон). Но ми е интересно и деца как биха възприемали тези въпроси (чрез привидно детска книга разбира се).
„До гуша ми дойде! Дотук…“
Подобни причини за слабост, изразена в агресия:
„Крие се зад широкия гръб на Бог като някое подплашено дете…“
„Само нехранимайковци и женчовци искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!“
„Надявах се, че седи на колене до прозореца, за да размишлява – написа Томас в своята „Книга на всички неща“. – А не за да се моли със затворени очи.“
„Страхуваше се най-вече от шегите.“
И вечни спасителни устои:
„Силен си, защото си мил.“
„Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
„Не го гледаше гневно, нито мило. Просто го гледаше.“
„Майка им също се изправи…“
И също вечните, мощните:
ХУМОР!
Музика. ИЗКУСТВО.
Общуване; приемане. РАЗСЪЖДАВАНЕ.
И: Марго. МАРГО!
„Та-ра-ра-ро, та-ра-ра-ро…“
(* Госпожа Жасмин не е норвежка!;)
** Доста силно ми въздейства илюстрацията на стр. 113)
„А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът.“
Няма лесно видими зверове.
Няма чисти зверове.
Леко подобна книга (само обща тема – насилие в семейството) четох за възрастни неотдавна (Пер Петершон). Но ми е интересно и деца как биха възприемали тези въпроси (чрез привидно детска книга разбира се).
„До гуша ми дойде! Дотук…“
Подобни причини за слабост, изразена в агресия:
„Крие се зад широкия гръб на Бог като някое подплашено дете…“
„Само нехранимайковци и женчовци искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!“
„Надявах се, че седи на колене до прозореца, за да размишлява – написа Томас в своята „Книга на всички неща“. – А не за да се моли със затворени очи.“
„Страхуваше се най-вече от шегите.“
И вечни спасителни устои:
„Силен си, защото си мил.“
„Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
„Не го гледаше гневно, нито мило. Просто го гледаше.“
„Майка им също се изправи…“
И също вечните, мощните:
ХУМОР!
Музика. ИЗКУСТВО.
Общуване; приемане. РАЗСЪЖДАВАНЕ.
И: Марго. МАРГО!
„Та-ра-ра-ро, та-ра-ра-ро…“
(* Госпожа Жасмин не е норвежка!;)
** Доста силно ми въздейства илюстрацията на стр. 113)
April 26, 2025
“Знаеш ли къде започва щастието? – попита госпожа Жасмин в главата му. – Там, където свършва страхът.”
March 29, 2020
I went out and bought 'The Book of Everything' after reading a review in which it was described as virtually the most perfect little book ever written.
Amazingly, I wasn't disappointed. It is an exquisite little miracle. It might be written for children but I defy any adult not to be moved and uplifted by it. I've read it several times now and have fallen in love each time. It is astonishing that such a slim volume (it probably doesn't take much more than an hour to read) can contain so much - marvellously drawn, fully rounded characters and a complete, profound message about what it is to be alive and human.
Amazingly, I wasn't disappointed. It is an exquisite little miracle. It might be written for children but I defy any adult not to be moved and uplifted by it. I've read it several times now and have fallen in love each time. It is astonishing that such a slim volume (it probably doesn't take much more than an hour to read) can contain so much - marvellously drawn, fully rounded characters and a complete, profound message about what it is to be alive and human.
January 5, 2020
I read this for the first time when I was around ten. I remember liking it, but this impacted me a lot more when I read it again when I was 20. The writing is pretty simple and yet it tells such a powerful story. I know for sure that I will reread this many times.
June 8, 2017
За моя изненада книгата всъщност наистина много ми хареса. Изключително сладък, смел, красив, вдъхновяващ начин да бъде разказана една грозна, нечестна, груба, лоша история. Толкова много красиви малки смешки, детайлчета, намигвания има между редовете, толкова добрина и човечност. Чудесен превод. Дори красиви картинки. Честно казано, картинките бяха най-голямото ми притеснение, защото от години съм фен на Joanna Concejo , преследвам нейните книжки в цяла Европа, имам най-добрите и стилът на Люба Халева тук е мееееко казано силно повлиян. Но! Илюстрациите тук прекрасно кореспондират с историята и ми харесаха. Накратко: браво на целия екип на книгата и я препоръчвам силно!
October 13, 2019
Много мила, топла детска книга. С това графическо оформление физическото тяло е произведение на изкуството.
November 29, 2019
4,25 sterren - Nederlandse hardcover 🌸🌸🌸 gouden griffel winnaar
December 10, 2021
Прекрасна и задължителна е “Книга на всички неща”!. Една от онези истории, чийто прочит отлагаш, но знаеш, че няма как - трябва да прочетеш!
Иска ми се всички да прочетат “Книга за всички неща” и “Втора кожа” на Катерина Стойкова-Клемър, защото е нужно!
Един баща бие жена си и сина си като се крие зад религията… Една дъщеря отказва да търпи повече…
Едно момче мечтае, когато порастне да е щастливо
🖤🖤🖤
Художественото оформление на Люба Халева е божествено и превръща прочита книгата в уникално преживяване.
Иска ми се всички да прочетат “Книга за всички неща” и “Втора кожа” на Катерина Стойкова-Клемър, защото е нужно!
Един баща бие жена си и сина си като се крие зад религията… Една дъщеря отказва да търпи повече…
Едно момче мечтае, когато порастне да е щастливо
🖤🖤🖤
Художественото оформление на Люба Халева е божествено и превръща прочита книгата в уникално преживяване.
Read
July 19, 2017От доста време не ми се беше случвало подобно нещо с книга.
Вчера приключих с "Книгата на всички неща" от Хюс Кайер. И останах ... безмълвна.
Не, всъщност не безмълвна, защото около мен нямаше никого, с когото бих могла да говоря.А и да имаше, едва ли щях да мога. /Също като Томас./ Не безмълвна, а .. ето, пак търся думата. Каква? Вцепенена? Потресена? Е е и това. Тази книга ме остави с чувство, което не може да се опише.
Пожелах тази книга от мига, в който научих за съществуването й. Заради много неща - корицата /да, колкото и да не е за вярване/, резюмето отзад, първото изречение от едно ревю, което прочетох за нея. Честно казано, не помня дали тогава прочетох целия текст на ревюто или спрях, защото вече бях решила, че искам книгата.
Когато книгата вече беше в ръцете ми и я отворих, първата ми мисъл беше: "Каква красива книга". И бях подготвена именно за това - за една красива книга, една красива история.
Дори когато прочетох, че всъщност историята разкрива едно от лицата на домашното насилие, пак не бях подготвена за това, което ме очакваше между страниците. Това, в края на краищата, дори в България вече не е нова тема и не очаквах изненади. Но истината се оказа много по-трудна за възприемане.
Семейството на Томас Туп е наглед обикновено - две деца, майка, баща. И именно тук, именно с бащата, започва онова в историята, което смразява читателя. Един фанатично религиозен баща, който, заслепен от "вярата" си, отказва да види каквото и да е друго - сина си, който си е създал собствен свят и си е съчинил настояще, което има много малко общо с действителността, дъщеря си, която е "глупава и ходи в гимназия", съпругата си, която трябва да го моли за елементарни неща като средства за домакинството. Баща, който в своята фанатична религиозност всъщност е забравил какво означава любов към ближния и смята, че със суровото си държание показва предаността си към Бог.
А Томас... Томас е едно малко смело момче. И някак успява да намира красота там, където другите виждат отблъскващото - в "скърцащия" крак и "тъжната ръка" на Елизабет, в дома на "вещицата" госпожа Жасмин.
Нищо в тази книга не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Всички се преобразяват пред очите ни - малкият Томас, който винаги е убеден, че заслужава наказание и сам носи на баща си инструмента на това наказание, "глупавата" Марго, която всъщност през цялото време прикрива вътрешния си бунт, за да го отприщи в най-подходящия момент, смирената преди това майка, която най-после успява да реши, че няма да поеме и един удар повече, и пак Томас, винаги Томас, който надмогва страха си.
За какво се разказва в книгите? - това пита Томас в началото. И когато затваряме "Книгата на всички неща", ние стигаме до изненадващ отговор. Че в книгите се разказва за това, което ние решим да видим и да разберем от тях. Книга, в която се говори за насилие, може да "каже" на един читател, че насилието е нещо нормално, щом и други прибягват до него. Но същата тази книга може да накара друг да се опълчи или поне да презре всяка форма на насилие, защото насилието никога не е било, не е и няма да бъде решение за каквото и да било.
Книгата не завършва с пълна "победа" - очаквах малко по-друго поведение от бащата накрая, - но това само прави нещата по-реалистични. И все пак - все пак - дава надежда, че промяната е възможна.
Прочетете я. Тя може да направи всеки по-човечен.
Вчера приключих с "Книгата на всички неща" от Хюс Кайер. И останах ... безмълвна.
Не, всъщност не безмълвна, защото около мен нямаше никого, с когото бих могла да говоря.А и да имаше, едва ли щях да мога. /Също като Томас./ Не безмълвна, а .. ето, пак търся думата. Каква? Вцепенена? Потресена? Е е и това. Тази книга ме остави с чувство, което не може да се опише.
Пожелах тази книга от мига, в който научих за съществуването й. Заради много неща - корицата /да, колкото и да не е за вярване/, резюмето отзад, първото изречение от едно ревю, което прочетох за нея. Честно казано, не помня дали тогава прочетох целия текст на ревюто или спрях, защото вече бях решила, че искам книгата.
Когато книгата вече беше в ръцете ми и я отворих, първата ми мисъл беше: "Каква красива книга". И бях подготвена именно за това - за една красива книга, една красива история.
Дори когато прочетох, че всъщност историята разкрива едно от лицата на домашното насилие, пак не бях подготвена за това, което ме очакваше между страниците. Това, в края на краищата, дори в България вече не е нова тема и не очаквах изненади. Но истината се оказа много по-трудна за възприемане.
Семейството на Томас Туп е наглед обикновено - две деца, майка, баща. И именно тук, именно с бащата, започва онова в историята, което смразява читателя. Един фанатично религиозен баща, който, заслепен от "вярата" си, отказва да види каквото и да е друго - сина си, който си е създал собствен свят и си е съчинил настояще, което има много малко общо с действителността, дъщеря си, която е "глупава и ходи в гимназия", съпругата си, която трябва да го моли за елементарни неща като средства за домакинството. Баща, който в своята фанатична религиозност всъщност е забравил какво означава любов към ближния и смята, че със суровото си държание показва предаността си към Бог.
А Томас... Томас е едно малко смело момче. И някак успява да намира красота там, където другите виждат отблъскващото - в "скърцащия" крак и "тъжната ръка" на Елизабет, в дома на "вещицата" госпожа Жасмин.
Нищо в тази книга не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Всички се преобразяват пред очите ни - малкият Томас, който винаги е убеден, че заслужава наказание и сам носи на баща си инструмента на това наказание, "глупавата" Марго, която всъщност през цялото време прикрива вътрешния си бунт, за да го отприщи в най-подходящия момент, смирената преди това майка, която най-после успява да реши, че няма да поеме и един удар повече, и пак Томас, винаги Томас, който надмогва страха си.
За какво се разказва в книгите? - това пита Томас в началото. И когато затваряме "Книгата на всички неща", ние стигаме до изненадващ отговор. Че в книгите се разказва за това, което ние решим да видим и да разберем от тях. Книга, в която се говори за насилие, може да "каже" на един читател, че насилието е нещо нормално, щом и други прибягват до него. Но същата тази книга може да накара друг да се опълчи или поне да презре всяка форма на насилие, защото насилието никога не е било, не е и няма да бъде решение за каквото и да било.
Книгата не завършва с пълна "победа" - очаквах малко по-друго поведение от бащата накрая, - но това само прави нещата по-реалистични. И все пак - все пак - дава надежда, че промяната е възможна.
Прочетете я. Тя може да направи всеки по-човечен.
February 9, 2022
Elke keer maakt het weer indruk, onuitwisbaar.
'De engelen in de hemel sloegen hun handen voor hun ogen en snikten het uit, want dat doen ze altijd als een man zijn vrouw slaat. Een diepe treurnis daalde neer op aarde.
[...]
God zweeg in alle talen. De engelen probeerden hun tranen te drogen, maar hun zakdoekjes raakten zo doorweekt dat het zelfs in de woestijnen begon te regenen.'
August 9, 2019
" - Колко много книги имате! За какво се разказва в тях?
- Божичко! - възкликна госпожа Жасмин. - За какво се разказва в книгите ли? Ами за всичко на тоя свят. Обичаш ли да четеш?
Томас кимна.
- Почакай - рече госпожа Жасмин и се изправи. - Може би имам нещичко за теб.
Тя се отправи към една от библиотеките.
– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
- Божичко! - възкликна госпожа Жасмин. - За какво се разказва в книгите ли? Ами за всичко на тоя свят. Обичаш ли да четеш?
Томас кимна.
- Почакай - рече госпожа Жасмин и се изправи. - Може би имам нещичко за теб.
Тя се отправи към една от библиотеките.
– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
March 17, 2025
"– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
https://knigojiva.blogspot.com/2024/1...
"Книгата на всички неща" е истинско съкровище - да я откриеш е почти невъзможно, не се преиздава, доколкото разбрах, заради скандал с иносказателните илюстрации на Люба Халева.
Книгата засяга теми като религия, политика, домашно насилие, но най-вече е за чистотата на детската душа и за безвъзвратно обърканите възрастни. Хюс Кайер ни подшушва, че нашата истина не е единствена и не е задължително тя да е истината на останалите около нас.
Томас е малко и много сетивно момче, което вижда света по детски различен и открива щастие и красота там, където другите не могат - "всички ангели бяха приказно красиви, но нямаха кожен крак. Е, не може да имаш всичко." С кураж и приятелска подкрепа може да се бори всяко потисничество.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
https://knigojiva.blogspot.com/2024/1...
"Книгата на всички неща" е истинско съкровище - да я откриеш е почти невъзможно, не се преиздава, доколкото разбрах, заради скандал с иносказателните илюстрации на Люба Халева.
Книгата засяга теми като религия, политика, домашно насилие, но най-вече е за чистотата на детската душа и за безвъзвратно обърканите възрастни. Хюс Кайер ни подшушва, че нашата истина не е единствена и не е задължително тя да е истината на останалите около нас.
Томас е малко и много сетивно момче, което вижда света по детски различен и открива щастие и красота там, където другите не могат - "всички ангели бяха приказно красиви, но нямаха кожен крак. Е, не може да имаш всичко." С кураж и приятелска подкрепа може да се бори всяко потисничество.
September 7, 2011
I have lent or given this book to almost everyone I know who reads. It's the outstanding book I have read since the millenium. Brief but unforgettable for its characters, its humanity, its language. Apparently author Kuijer is very well known and liked in Europe, but this is the only one of his books translated into English.
Read
January 17, 2025Томас виждаше неща, които другите не виждаха. Не знаеше как – просто си го можеше. Зърна баща си през стената. На бюрото. Сам. Томас усети странна болка в корема. Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие.
December 31, 2020
Dečija knjiga koja ima začuđujuće hrabar kraj, vrlo nekako evropski, kontemplativan, koji uspeva da zaokruži inače relativno mlaku priču u celinu. Imam nekih problema sa odabranom tematikom, no hajde da ne budem baksuz, ipak su praznici i u sat-i-po čitanja ove knjižice sam prilično uživao. Srećna Nova godina svima!
4-
4-
October 3, 2024
Mooi boek waarin de vrouwen en kinderen sterk zijn!
June 22, 2019
Якщо коротко - то це одна з найсильніших книг, які я коли-небудь читала (а читала я її вже двічі).
.
Якщо детальніше, то варто почати з персони автора, наразі ще маловідомого українському читачеві, оскільки це перший переклад українською книги Ґюса Кейєра. Проте у світі це вже дуже знаний письменник, який отримав премію Астрід Ліндґрен, найважливішу премію в дит.літі.
.
Повість "КНИГА ВСІХ РЕЧЕЙ" - сильна своїм посилом, який так чудово замаскувався у легкий стиль викладу. І як на мене, це ідеальне поєднання.
.
Щодо ж до змісту, то це повість про 9-річного Томаса, який мешкає в Амстердамі, у релігійній родині, із доволі суворим батьком. І саме його очима читач бачить реальність життя, яке насправді ніколи не буває рожевим. І саме завдяки Томасу, як не парадоксально, відкривається таки світла сторона життя - попри все, що відбувається в його домі.
.
У мене з цією повістю дуже особливі і особисті стосунки, і насправді хочеться якнайменше розповідати про сюжет, бо сенси відкриваються лише під час читання, осмисленого і зануреного.
.
Це читання точно почне змінювати хід ваших думок, почне вводити вас у некомфортну зону занурення в себе, занурення у своє дитинство, занурення у справжнє життя.
.
Але зізнаюся, я якнайбільше боюся цими словами відлякати когось від читання, бо насправді вважаю, що не прочитати цю книжку - це багато втратити!
.
Дуже сподіваюся, що український читач її оцінить!
.
Якщо детальніше, то варто почати з персони автора, наразі ще маловідомого українському читачеві, оскільки це перший переклад українською книги Ґюса Кейєра. Проте у світі це вже дуже знаний письменник, який отримав премію Астрід Ліндґрен, найважливішу премію в дит.літі.
.
Повість "КНИГА ВСІХ РЕЧЕЙ" - сильна своїм посилом, який так чудово замаскувався у легкий стиль викладу. І як на мене, це ідеальне поєднання.
.
Щодо ж до змісту, то це повість про 9-річного Томаса, який мешкає в Амстердамі, у релігійній родині, із доволі суворим батьком. І саме його очима читач бачить реальність життя, яке насправді ніколи не буває рожевим. І саме завдяки Томасу, як не парадоксально, відкривається таки світла сторона життя - попри все, що відбувається в його домі.
.
У мене з цією повістю дуже особливі і особисті стосунки, і насправді хочеться якнайменше розповідати про сюжет, бо сенси відкриваються лише під час читання, осмисленого і зануреного.
.
Це читання точно почне змінювати хід ваших думок, почне вводити вас у некомфортну зону занурення в себе, занурення у своє дитинство, занурення у справжнє життя.
.
Але зізнаюся, я якнайбільше боюся цими словами відлякати когось від читання, бо насправді вважаю, що не прочитати цю книжку - це багато втратити!
.
Дуже сподіваюся, що український читач її оцінить!
December 8, 2019
Ако сте имали щастието да прочетете нещо на нидерландеца Хюс Кайер, то най-вероятно вече сте прочели и всички останали негови книги, до които сте се добрали. Чисто и просто така действа неговото писане. Първата ни среща с книгите му бе „Заедно завинаги, амин!” (изд. „Ергон”) и тя ни бе напълно достатъчна за да обикнем автора и да го наредим сред фаворитите си. Защо? Ще разберете малко по-нататък. Сега обаче няма да говорим отново за тази първа среща, а за последната. „Книгата на всички неща” (изд. „Жанет 45”) ни остави без дъх във всяко едно отношение – от топлия, но безкомпромисен наратив, през майсторския превод на Мария Енчева до уникалните илюстрации на Люба Халева. Българското издание е самото савършенство. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 10, 2022
4 sterren - Nederlandse hardcover
Dit boek is eigenlijk een boek voor de jeugd maar dit vinden volwassenen zeker ook mooi. Ik in eider geval wel. Zo mooi dat ik verschillende exemplaren aan verschillende mensen kado heb gedaan.
Guus Kuijer schrijft zo prachtig, geen woord teveel, mooie beelden. Ik was diep ontroerd door de ogenschijnlijke eenvoud van het boek en de kracht van het verhaal.
Dit boek is eigenlijk een boek voor de jeugd maar dit vinden volwassenen zeker ook mooi. Ik in eider geval wel. Zo mooi dat ik verschillende exemplaren aan verschillende mensen kado heb gedaan.
Guus Kuijer schrijft zo prachtig, geen woord teveel, mooie beelden. Ik was diep ontroerd door de ogenschijnlijke eenvoud van het boek en de kracht van het verhaal.
September 18, 2017
Мислех, че сърцето ми е закоравяло, но се просълзих, когато засвири Луис Армстронг. За илюстрациите нищо няма да кажа, страшен фен съм на тази жена!!!
June 29, 2017
The heartbeat becomes uneven when Margot starts singing at the dinner table, and the lump grows in the throat when Thomas gets a wooden spoon and goes upstairs. With all my consciousness, I am trying to convince myself that this story is not a scary one, but it brings enough fear for me to go back to every other sentence and reread it hoping it may change.
I believe in the importance of discussing such topics as domestic violence in children's literature, and in the importance of doing it in the most accurate and delicate way. Here the author not only shows the way of coping with a fearful situation, but offers a way of fighting it by staying brave. This advice may seem naïve and insufficient to change a thing, but examples of fearlessness given in the book make it more effective. Nine year-old me could have had a happier time had she read this book.
I believe in the importance of discussing such topics as domestic violence in children's literature, and in the importance of doing it in the most accurate and delicate way. Here the author not only shows the way of coping with a fearful situation, but offers a way of fighting it by staying brave. This advice may seem naïve and insufficient to change a thing, but examples of fearlessness given in the book make it more effective. Nine year-old me could have had a happier time had she read this book.
November 28, 2016
Children are sacred. They are innocence, beauty and wonder. Thomas is all of these things and more. He sees things no one else can, like the angels crying for his mother every time his father beats her. His heart is so big it leaps off the page and becomes a part of yours. A beautiful, heartbreaking and magical book.
June 21, 2019
без сумнівів, це книга всіх речей. бо в 150 сторінок вмістився увесь світ маленького Томаса, в якого закохані всі ангели небесні та без якого ніщо не може існувати. в ньому дійсно щось-таки є... бо він бажає вирости і просто бути щасливим!
а ще вона про таємницю. буденну й звичну для багатьох сімей, бо ж про такі речі не говорять із сусідами й друзями. а варто б...
а ще вона про таємницю. буденну й звичну для багатьох сімей, бо ж про такі речі не говорять із сусідами й друзями. а варто б...
September 9, 2017
Wonderful children's book with a very intriguing storyline about God, acceptance and developing yourself. Lots of interesting characters and it really made me think about how kids see religion. Still thinking a lot about the ending, and really fascinated by the depth of the story. Amazing.
January 28, 2019
Veľmi silná a emóciami nabitá kniha.
Displaying 1 - 30 of 348 reviews