What do you think?
Rate this book
Японски сказания: Жената на самурая
В тази книга са събрани двайсет и две необикновени истории, с които ще се докоснете до магията и очарованието на призрачна Япония. В нея ще откриете легенди и предания за отминали сурови времена ("Ошидори" и "Балада за О-Шичи'); екзотични приказки с неповторима поетика ("Кутийка с копринен конец"); сказания за благородни самураи, чийто кодекс на честта е по-важен от всичко ("За едно удържано обещание"); разтърсващи разкази за трагизма на епохата Мейджи, когато старинна Япония се разделя със своето минало ("Алената сватба" и "Хару") и философски етюди като "Хорай" с болезнена лирична красота.
- GenresJapan
208 pages, Paperback
First published January 1, 2011
2 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Lafcadio Hearn
1,478 books454 followersGreek-born American writer Lafcadio Hearn spent 15 years in Japan; people note his collections of stories and essays, including
Kokoro
(1896), under pen name Koizumi Yakumo.
Rosa Cassimati (Ρόζα Αντωνίου Κασιμάτη in Greek), a Greek woman, bore Patrick Lafcadio Hearn (Πατρίκιος Λευκάδιος Χερν in Greek or 小泉八雲 in Japanese), a son, to Charles Hearn, an army doctor from Ireland. After making remarkable works in America as a journalist, he went to Japan in 1890 as a journey report writer of a magazine. He arrived in Yokohama, but because of a dissatisfaction with the contract, he quickly quit the job. He afterward moved to Matsué as an English teacher of Shimané prefectural middle school. In Matsué, he got acquainted with Nishida Sentarô, a colleague teacher and his lifelong friend, and married Koizumi Setsu, a daughter of a samurai.
In 1891, he moved to Kumamoto and taught at the fifth high school for three years. Kanô Jigorô, the president of the school of that time, spread judo to the world.
Hearn worked as a journalist in Kôbé and afterward in 1896 got Japanese citizenship and a new name, Koizumi Yakumo. He took this name from "Kojiki," a Japanese ancient myth, which roughly translates as "the place where the clouds are born". On that year, he moved to Tôkyô and began to teach at the Imperial University of Tôkyô. He got respect of students, many of whom made a remarkable literary career. In addition, he wrote much reports of Japan and published in America. So many people read his works as an introduction of Japan. He quit the Imperial University in 1903 and began to teach at Waseda University on the year next. Nevertheless, after only a half year, he died of angina pectoris.
Rosa Cassimati (Ρόζα Αντωνίου Κασιμάτη in Greek), a Greek woman, bore Patrick Lafcadio Hearn (Πατρίκιος Λευκάδιος Χερν in Greek or 小泉八雲 in Japanese), a son, to Charles Hearn, an army doctor from Ireland. After making remarkable works in America as a journalist, he went to Japan in 1890 as a journey report writer of a magazine. He arrived in Yokohama, but because of a dissatisfaction with the contract, he quickly quit the job. He afterward moved to Matsué as an English teacher of Shimané prefectural middle school. In Matsué, he got acquainted with Nishida Sentarô, a colleague teacher and his lifelong friend, and married Koizumi Setsu, a daughter of a samurai.
In 1891, he moved to Kumamoto and taught at the fifth high school for three years. Kanô Jigorô, the president of the school of that time, spread judo to the world.
Hearn worked as a journalist in Kôbé and afterward in 1896 got Japanese citizenship and a new name, Koizumi Yakumo. He took this name from "Kojiki," a Japanese ancient myth, which roughly translates as "the place where the clouds are born". On that year, he moved to Tôkyô and began to teach at the Imperial University of Tôkyô. He got respect of students, many of whom made a remarkable literary career. In addition, he wrote much reports of Japan and published in America. So many people read his works as an introduction of Japan. He quit the Imperial University in 1903 and began to teach at Waseda University on the year next. Nevertheless, after only a half year, he died of angina pectoris.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
December 14, 2022
Книгата е изпълнение на средно ниво – нито твърде отегчителна, нито твърде вълнуваща. Историите на моменти са леко призрачни, леко зловещи, леко страховити, без което и да било от изброеното да е прекалено ескалиращо. Има си традиционните неща за японския фолклор, така че не предлага особени изненади. Ако пък за първи път се докосвате до японския фолклор, може и да ви се стори интригуваща.
3.0 ⭐
Кои истории най-много ми допаднаха:
🈴 Алената сватба
☯ Ошидори
🈲 Историята на Юки-Она
☯ За едно удържано обещание
🈶 Легенда за двете Кинуме
☯ За огледалото и камбаната
🈺 Историята на Куашин-Коджи
👻_Sp🕸🕸ky Hall🎃ween 2🔮22_👻
➡ P.S. В този ред се сещам и за сериала „Фолклор“ – има го наличен в HBO Max, където всеки епизод разказва различна история от фолклора не само на Япония, но и на други азиатски страни и ако сте любители на страховитите японски легенди и предания, ви препоръчвам да погледнете и него.
3.0 ⭐
Кои истории най-много ми допаднаха:
🈴 Алената сватба
☯ Ошидори
🈲 Историята на Юки-Она
☯ За едно удържано обещание
🈶 Легенда за двете Кинуме
☯ За огледалото и камбаната
🈺 Историята на Куашин-Коджи
👻_Sp🕸🕸ky Hall🎃ween 2🔮22_👻
➡ P.S. В този ред се сещам и за сериала „Фолклор“ – има го наличен в HBO Max, където всеки епизод разказва различна история от фолклора не само на Япония, но и на други азиатски страни и ако сте любители на страховитите японски легенди и предания, ви препоръчвам да погледнете и него.
November 25, 2015
Разказите са много различни от тези, с които "сме свикнали". Разбира се мен лично не ме изненада разликата, защото се интересувам от японската култура, но ако някой търси нещо различно и интересно, нека чете с удоволствие. Темите на легендите са, както винаги, най-ценните неща в живота на човека примесени с разбиранията на времето и културата на Япония от миналото. Любов, доверие, чест, религия и духове. Изцяло в духа на будизма, смъртта заема почетно място в сказанията. Сборника е интересен и автора се е придържал възможно най-много до разказите, които е чул през живота си в Япония, но смятам, че е можело да бъдат разказани някак по-увлекателно.
June 6, 2016
Дали можем да търсим достоверност в преразказани легенди от англичанин с гръцки произход от края на по-миналия век – едва ли. Но учудващо е да се открие нещо описано от чужденец с уважение, очарованост и някакъв вид тихо богоговение пред странната цивилизация с нрави толкова различни от обичайно европейските, че биха могли да се сравнят и с марсианските такива, ако приемем кротката истина, че марсианци поне е имало, и че вероятно сме някаква рода, колкото и да тръскаме снизходително брадички, убедени във вселенската си уникалност по онзи нелогичен начин на малките единствени деца, отхвърлящи идеята за вътрешна конкуренция, излязла от същата или подобна утроба, откъдето и те сами са пръкнали. А странният Лафкадио Хърн е точно от онази порода разбиращи и харесващи различното чужденци, чиито писания са по-скоро елегантни хорър приказки, отколкото автентични сказания, но и така имат онова свръхестествено влияние, което ви трябва, за да им повярвате.
Красиви младежи и девойки се събират по силата на кармата и клетвата, обвързала ги в неделима любов за няколко прераждания занапред; огорчените, отхвърлени или измамени любими се завръщат като способни да късат практически глави духове без лица, каквито често сме виждали под формата на особено крийпи момиченца с доста неудобни прически и поразяваща нямота; а богове и магически същества клечат практически във всеки кладенец, покрай всяка рекичка или самотен път, очакващи пътници за изпълнено с ужас изпитание на душите им. Призраци, демони, странни гласове, надвикали самотата на смъртта; вечноживеещи мъдреци, събуждащи се към живот жертви на гнусни престъпления благодарение на чистата саможертва, и красиви самоубийства в името на единствената смислена цел в живота на източните елфи – а именно споделената любов, надминаваща рамките и ограниченията на живота. И всеки нощен страх, драскащ с нокти по прозореца, търсещ отмъщение, утеха или просто компания във вечния мрак.
Япония е много неща, но до едно неразбираеми. Защото всеки чужденец, повдигнал малко воала над вечно усмихнатите и сервилни неестествено млади лица с привидно еднакви черти, се сблъсква с цяла една различна цивилизация, капсулирана на остров с нрави и хора странни, и очарователни в различността си, макар и понякога смъртоносни в присъдата си откъм морални или етични правила, нарушени дори и само с едно погрешно придихание в лош момент. Дали четете сюрреалистична хорър – фантастика или японски легенди – точно толкова нереалностно – прекрасно е. А Лафкадио, признавам, умее да ги разказва нещата и като за деца. Е, чудовищно умни и доста неприлично звучащи деца, но пък другите нямат значение, не и за източните биологични видове в тяхната измамно тиха островна реалмия. Something wicked that place lives…
Красиви младежи и девойки се събират по силата на кармата и клетвата, обвързала ги в неделима любов за няколко прераждания занапред; огорчените, отхвърлени или измамени любими се завръщат като способни да късат практически глави духове без лица, каквито често сме виждали под формата на особено крийпи момиченца с доста неудобни прически и поразяваща нямота; а богове и магически същества клечат практически във всеки кладенец, покрай всяка рекичка или самотен път, очакващи пътници за изпълнено с ужас изпитание на душите им. Призраци, демони, странни гласове, надвикали самотата на смъртта; вечноживеещи мъдреци, събуждащи се към живот жертви на гнусни престъпления благодарение на чистата саможертва, и красиви самоубийства в името на единствената смислена цел в живота на източните елфи – а именно споделената любов, надминаваща рамките и ограниченията на живота. И всеки нощен страх, драскащ с нокти по прозореца, търсещ отмъщение, утеха или просто компания във вечния мрак.
Япония е много неща, но до едно неразбираеми. Защото всеки чужденец, повдигнал малко воала над вечно усмихнатите и сервилни неестествено млади лица с привидно еднакви черти, се сблъсква с цяла една различна цивилизация, капсулирана на остров с нрави и хора странни, и очарователни в различността си, макар и понякога смъртоносни в присъдата си откъм морални или етични правила, нарушени дори и само с едно погрешно придихание в лош момент. Дали четете сюрреалистична хорър – фантастика или японски легенди – точно толкова нереалностно – прекрасно е. А Лафкадио, признавам, умее да ги разказва нещата и като за деца. Е, чудовищно умни и доста неприлично звучащи деца, но пък другите нямат значение, не и за източните биологични видове в тяхната измамно тиха островна реалмия. Something wicked that place lives…
September 3, 2014
В особено състояние се намирам, когато имам нуждата да прочета нещо, което просто да ме отнесе от този свят. За огромно щастие посегнах към правилната книга! Японските приказки винаги са били особено изкушение за мен – те не само съчетават прочутата японска народна мъдрост, но и омайват по един невъобразим начин. „Японски сказания: Жената на самурая” е невероятен сборник с разкази от Лафкадо Хърн, който е не само умел разказвач, той наистина е вникнал в японската култура и може да ни преведе в дълбините на японското разбиране на света. Чрез тази книга читателите се докосват до вярванията и обичаите на японциет от най-различни епохи – това изисква не малко усилие и майсторство.
За мен най-завладяващото във всичките включени произведения бе не сюжета, а героите. Направи ми впечатление, че историите са най-вече човешки, не са застъпени фолклорните и мечтателни елементи, както се случва в повечето народни сказания. Лафкадио преразказва не само чувствата и преживяванията, а цялата японска душа – нейната крехкост. Колкото и душите да са крехки, те обаче са подчинени на традиционните ценности на страната – вярност, храброст и чест. Не за първи път чета японски приказки, но за първи път наистина ги чувствам дълбоко в себе си. Лафкадио ме трогна с всяка една прочетена страница.
Персонажите са толкова чудесни, че направо могат да се почувстват като истински хора. Не, това може и да не са приказки, а да са мемоари и биографии. Дори и фолклорните елементи ми се струват истински.
В тези разкази се съхранява една голяма добродетел – вътре са моралните поучения, които могат да ни възродят като човешки същества, нужно е само да осъзнаят, че Природата е даряващо начало, че човека е безкрайната ценност. В един смисъл чрез преживяванията на отделните герои се преоткриват не само терзанията на японския народ, но и на човечеството като цяло.
Тези фолклорни сказания през авторовия поглед вероятно са много повече от всичките книги за духовно и всякакво развитие, които бълват на пазара.
Издателството е „Пергамент прес“, за пореден път ми доставят невероятно удоволствие. Благодаря им!
За мен най-завладяващото във всичките включени произведения бе не сюжета, а героите. Направи ми впечатление, че историите са най-вече човешки, не са застъпени фолклорните и мечтателни елементи, както се случва в повечето народни сказания. Лафкадио преразказва не само чувствата и преживяванията, а цялата японска душа – нейната крехкост. Колкото и душите да са крехки, те обаче са подчинени на традиционните ценности на страната – вярност, храброст и чест. Не за първи път чета японски приказки, но за първи път наистина ги чувствам дълбоко в себе си. Лафкадио ме трогна с всяка една прочетена страница.
Персонажите са толкова чудесни, че направо могат да се почувстват като истински хора. Не, това може и да не са приказки, а да са мемоари и биографии. Дори и фолклорните елементи ми се струват истински.
В тези разкази се съхранява една голяма добродетел – вътре са моралните поучения, които могат да ни възродят като човешки същества, нужно е само да осъзнаят, че Природата е даряващо начало, че човека е безкрайната ценност. В един смисъл чрез преживяванията на отделните герои се преоткриват не само терзанията на японския народ, но и на човечеството като цяло.
Тези фолклорни сказания през авторовия поглед вероятно са много повече от всичките книги за духовно и всякакво развитие, които бълват на пазара.
Издателството е „Пергамент прес“, за пореден път ми доставят невероятно удоволствие. Благодаря им!
December 8, 2013
Жената на самурая и момичето от Паравана - две прекрасни томчета в духа на японския фолклор.
Лафкадио Хърн
ИК Пергамент Прес
Преводач и съставител: Станимир Йотов
По принцип авторите харесваме поговорката: не съди книгата по корицата и сме напълно прави, колкото изпипана да бъде, толкова по-постно и безинтересно може да бъде самото съдържание и макара тайничко да съм се любувала на доста корици, знам какъв номер мога да скрои една по-хубавка снимка. Но тези две книги, които искам да ви представя, наистина имат прекрасни корици, не прекалено тежки или обсипани със скъпоценни камъни, но красиви японски гравюри, които докосват сърцето на всеки читател влюбен в източната митология и в частност тази на Страната на изгряващото слънце.
Това са два сборника прекрасно изписани с японски истории в духа на техния фолклор, където се вижда шинтоизъм, будизъм в почти всичките си измерения и секти като всяка е представена.
Колкото и чудно да е, авторът ни е комшия Лафкадио Хърн е по майка грък, а по баща ирландец, отива в Япония, но тя трайно засяда в сърцето му, а той трайно се установява в източната страна. Даже наскоро си писах с моя приятелка китайка, която казва, колко известен бил с китайското и японското си име, че тя била учу��ена, че не е японец.
Продължава на http://tebeshirche.blogspot.com/2013/...
Лафкадио Хърн
ИК Пергамент Прес
Преводач и съставител: Станимир Йотов
По принцип авторите харесваме поговорката: не съди книгата по корицата и сме напълно прави, колкото изпипана да бъде, толкова по-постно и безинтересно може да бъде самото съдържание и макара тайничко да съм се любувала на доста корици, знам какъв номер мога да скрои една по-хубавка снимка. Но тези две книги, които искам да ви представя, наистина имат прекрасни корици, не прекалено тежки или обсипани със скъпоценни камъни, но красиви японски гравюри, които докосват сърцето на всеки читател влюбен в източната митология и в частност тази на Страната на изгряващото слънце.
Това са два сборника прекрасно изписани с японски истории в духа на техния фолклор, където се вижда шинтоизъм, будизъм в почти всичките си измерения и секти като всяка е представена.
Колкото и чудно да е, авторът ни е комшия Лафкадио Хърн е по майка грък, а по баща ирландец, отива в Япония, но тя трайно засяда в сърцето му, а той трайно се установява в източната страна. Даже наскоро си писах с моя приятелка китайка, която казва, колко известен бил с китайското и японското си име, че тя била учу��ена, че не е японец.
Продължава на http://tebeshirche.blogspot.com/2013/...
October 6, 2022
Посегнах към сборника водена от интереса си към японската култура, будизма, схващането за смърт и вярност.
Легендите са трогателни, но няма как да не отбележа,че наивността им в комбинация с бедния език или превод отнемат доста от чара на всяка митична история. И все пак, радвам се, че попаднах на тях.
Легендите са трогателни, но няма как да не отбележа,че наивността им в комбинация с бедния език или превод отнемат доста от чара на всяка митична история. И все пак, радвам се, че попаднах на тях.
March 4, 2021
Amazing book, in my opinion, but it gets a little repetetive.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews