Karel Čapek is one of the the most influential Czech writers of the 20th century. He wrote with intelligence and humour on a wide variety of subjects. His works are known for their interesting and precise descriptions of reality, and Čapek is renowned for his excellent work with the Czech language. His play R.U.R. (Rossum's Universal Robots) first popularized the word "robot".
Невероятен сборник с антиутопии, които отдавна са се превърнали в класика. Тук можете да прочетете "Ние" на Евгений Замятин, книга, която вдъхновява Оруел за "1984". Ако се питате къде е използвана думата "робот" за първи път, отговорът се крие в "Р.У.Р." на Чапек. "Фермата" на животните е може би второто по известност произведение на известния и без това с антиутопиите си Оруел. А "451 градуса по Фаренхайт" е... Просто нямам думи...
Предговорът е на Ивайло Дичев, антрополог и култоролог от Софийски университет "Св. Климент Охридски", който също така е доста активен публицист.
Сборникът „Черно слънце” съдържа четири антиутопии от Карел Чапек, Евгений Замятин, Джордж Оруел и Рей Бредбъри, подредени в този ред. Това ми хареса, защото показва как се е развивал жанра през годините. Всички те разкриват как човек лесно може да се манипулира, да загуби индивидуалността си и да се постави в положение да се лиши от свободата си без въпроси и без логична мисъл. На моменти правех паралел с действителността днес, а и имаше доста предсказания и предупреждения в книгите за бъдещето, които ги виждам днес наживо. „Р.У.Р.” на Карел Чапек е пиеса за роботите и докъде е готов да стигне човек за пари. Не обичам този жанр и ми беше трудно да я чета. „Ние” на Евгений Замятин е за загубата на индивидуалността и превръщането на хората в машини, които изпълняват каквото им кажат по сигнал. Не е лоша книгата, но стилът на автора не ми допадна, на моменти прекъсваше по средата на изречението, звучеше ми хаотично и разпокъсано. „Фермата на животните” от Джордж Оруел създава мрачна картина на манипулацията и как с хубави приказки хората могат да бъдат омаяни да се съмняват във възприятията си и да повярват във всичко, което им бъде поднесено. Тук вече доста се замислих. Най-много ми хареса „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри. Изгарянето на книгите се е превърнало в професия, а авторът е прозрял още през 1953 година каква голяма манипулация е телевизията. Какафонията от звуци и цветове поднасят смляна информация на хората и те престават да разсъждават, а книгите се превръщат в изкупителна жертва. В тази книга обаче имаше и надежда за бъдещето на човечеството, каквато липсваше в „Ние” и „Фермата на животните".