What do you think?
Rate this book
Fragmenty winem poplamionego notatnika
Na tom Fragmenty winem polamionego notatnika Charlesa Bukowskiego składają się utwory prozatorskie, które od ukazania się w podziemnych gazetkach, periodykach literackich, a nawet pismach pornograficznych nigdy potem nie zostały wydane drukiem. Wśród pomieszczonych w tomie tekstów na uwagę zasługują pierwsze i ostatnie opublikowane opowiadania pisarza, pierwsze i ostatnie eseje oraz przymiarki do - znanych z polskiego przekładu - Zapisków starego świntucha. Oprócz tego znajdziemy tu bardzo osobiste rozważania autora na ulubione tematy, rozmyślania o takich tuzach literatury, jak Ezra Pound i Ernest Hemingway, jak również minitraktaty estetyczne. Spod pozornie niedbałego stylu wyziera charakterystyczna dla Bukowskiego i jedyna w swoim rodzaju mieszanka chropawego liryzmu, autentyczności i poczucia humoru.
367 pages, Paperback
First published January 1, 2008
144 people are currently reading
1646 people want to read
About the author
Charles Bukowski
848 books29.9k followersHenry Charles Bukowski (born as Heinrich Karl Bukowski) was a German-born American poet, novelist and short story writer. His writing was influenced by the social, cultural and economic ambience of his home city of Los Angeles.It is marked by an emphasis on the ordinary lives of poor Americans, the act of writing, alcohol, relationships with women and the drudgery of work. Bukowski wrote thousands of poems, hundreds of short stories and six novels, eventually publishing over sixty books
Charles Bukowski was the only child of an American soldier and a German mother. At the age of three, he came with his family to the United States and grew up in Los Angeles. He attended Los Angeles City College from 1939 to 1941, then left school and moved to New York City to become a writer. His lack of publishing success at this time caused him to give up writing in 1946 and spurred a ten-year stint of heavy drinking. After he developed a bleeding ulcer, he decided to take up writing again. He worked a wide range of jobs to support his writing, including dishwasher, truck driver and loader, mail carrier, guard, gas station attendant, stock boy, warehouse worker, shipping clerk, post office clerk, parking lot attendant, Red Cross orderly, and elevator operator. He also worked in a dog biscuit factory, a slaughterhouse, a cake and cookie factory, and he hung posters in New York City subways.
Bukowski published his first story when he was twenty-four and began writing poetry at the age of thirty-five. His first book of poetry was published in 1959; he went on to publish more than forty-five books of poetry and prose, including Pulp (1994), Screams from the Balcony (1993), and The Last Night of the Earth Poems (1992).
He died of leukemia in San Pedro on March 9, 1994.
Charles Bukowski was the only child of an American soldier and a German mother. At the age of three, he came with his family to the United States and grew up in Los Angeles. He attended Los Angeles City College from 1939 to 1941, then left school and moved to New York City to become a writer. His lack of publishing success at this time caused him to give up writing in 1946 and spurred a ten-year stint of heavy drinking. After he developed a bleeding ulcer, he decided to take up writing again. He worked a wide range of jobs to support his writing, including dishwasher, truck driver and loader, mail carrier, guard, gas station attendant, stock boy, warehouse worker, shipping clerk, post office clerk, parking lot attendant, Red Cross orderly, and elevator operator. He also worked in a dog biscuit factory, a slaughterhouse, a cake and cookie factory, and he hung posters in New York City subways.
Bukowski published his first story when he was twenty-four and began writing poetry at the age of thirty-five. His first book of poetry was published in 1959; he went on to publish more than forty-five books of poetry and prose, including Pulp (1994), Screams from the Balcony (1993), and The Last Night of the Earth Poems (1992).
He died of leukemia in San Pedro on March 9, 1994.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 149 reviews
January 14, 2023
I've read a lot of Bukowski in the last 15 months or so. Portions is a great collection of short stories and essays. Among the short stories the one where Bukowski meets his idol John Fante is the best. Most of the essays reveal Bukowski's world view while the essays on other writers felt like pure grandstanding and machismo. There is the usual dismantling of reputations of writers like Norman Mailer (who Bukowski says will not be remembered), John Updike and Saul Bellow. Bukowski also expresses his contempt for university educated writers and "establishment" writers.
There is some excellent advice for people who live in cities and an interesting line about the impact of inherited wealth on a man's character.
Its a good read. Which Bukowski collection is not?
There is some excellent advice for people who live in cities and an interesting line about the impact of inherited wealth on a man's character.
Its a good read. Which Bukowski collection is not?
March 15, 2015
Bukowski is a tough one for me. I'm outraged and awestruck at the same time.
This is a collection of short stories. The subject matter is varied from story to story: boxing, horse races, his years as a starving writer, and his sexual experiences. I especially liked the story "Workout" which is about Bukowski jerking it while he watches two young women grinding their cunts against each other. In this story he also fucks one of the women in the ass, and then promptly sticks his dick into her cunt right after. Silly Bukowski. I guess he doesn't know he's not supposed to switch from the stink to the pink?!
* * *
I cannot be too far off base when I think that this is surely nothing more than the rantings and ravings of a misogynistic monster. (No one would dare deny: Bukowski is an angry asshole.) But if this all his work is, then why do I get so much enjoyment from reading it?
I love how his words and scenarios are raw and real and brutally honest. He doesn't glamorize life on skidrow. Maybe I can relate to his misanthropy? Who knows. I can relate to how drained he is by being around other humans. He lives for and loves his solitude, even with his revolving door of women.
This is a good book for those who aren't easily offended / insulted. Every page has something that a thin-skinned sensitive person might find despicable and disgusting.
* * *
+ "The language of a man's writing comes from where he lives and how. I was a bum and a common laborer most of my life."
+ "I only know that we've been tricked for centuries, it goes way back, even Christ smells bad, Plato smells bad, and I don't mean under the armpits."
+ "I hurled myself toward my personal god: simplicity. The tighter and smaller you got it the less chance there was of error and the lie. Genius could be the ability to say a profound thing in a simple way. Words were bullets, words were sunbeams, words cracked through doom and damnation. I played with words."
This is a collection of short stories. The subject matter is varied from story to story: boxing, horse races, his years as a starving writer, and his sexual experiences. I especially liked the story "Workout" which is about Bukowski jerking it while he watches two young women grinding their cunts against each other. In this story he also fucks one of the women in the ass, and then promptly sticks his dick into her cunt right after. Silly Bukowski. I guess he doesn't know he's not supposed to switch from the stink to the pink?!
* * *
I cannot be too far off base when I think that this is surely nothing more than the rantings and ravings of a misogynistic monster. (No one would dare deny: Bukowski is an angry asshole.) But if this all his work is, then why do I get so much enjoyment from reading it?
I love how his words and scenarios are raw and real and brutally honest. He doesn't glamorize life on skidrow. Maybe I can relate to his misanthropy? Who knows. I can relate to how drained he is by being around other humans. He lives for and loves his solitude, even with his revolving door of women.
This is a good book for those who aren't easily offended / insulted. Every page has something that a thin-skinned sensitive person might find despicable and disgusting.
* * *
+ "The language of a man's writing comes from where he lives and how. I was a bum and a common laborer most of my life."
+ "I only know that we've been tricked for centuries, it goes way back, even Christ smells bad, Plato smells bad, and I don't mean under the armpits."
+ "I hurled myself toward my personal god: simplicity. The tighter and smaller you got it the less chance there was of error and the lie. Genius could be the ability to say a profound thing in a simple way. Words were bullets, words were sunbeams, words cracked through doom and damnation. I played with words."
October 11, 2023
Bukowski’nin ya bazı söz ve alıntılarını ya da hakkında yazılmış yazıları okudum bugüne kadar, ama hiçbir kitabını tam olarak okumamıştım. İlk kez bir kitabını okudum, “Pis Moruk İtiraf Ediyor” isimli derleme kitabı çoğunlukla anılarından oluşuyor. Birkaç kısa öykü ve biraz daha fazla sayıda denemesi de kitapta yer almış. Öncelikle iyi bir kalemi olduğunu kabul ediyorum yazarın, ancak uslup bir felaket. Sanırım dikkati çektiğini gördüğünden gençliğinde ilk yazılarında kullandığı argo ve müstehcen kelimeleri kullanmaya sonra da devam etmiş. Bu sevimsiz uslubunu ya ayyaşlığına ya da baba şiddeti gördüğü çocukluğuna bağlamayı da ihmal etmiyor.
Küfürlü veya belaltı kelimelerle yazılmış yazılara bir itirazım yok, örneğin Can Yücel bunun en güzel örneklerini vermiştir. Ama Bukowski’nin uslubu ve yazıları bana kaba, sevimsiz, itici geldi, zaten kitaptan önce de öyle de geliyordu. Şair Vanna Roget’in Bukowski’ye söylediği söz aklıma geliyor haklı galiba diyorum. Müstehcenden de öte ergen belaltı edebiyatıtla konuştuğu bir zaman ona şöyle demiş ; “Bukowski böyle konuşmanın tek nedeni kendini büyük şair sanman”. Özetle sevmedim ben Bukowski’yi.
November 14, 2020
Bukowski è Bukowski, il lavoro di raccolta che è stato fatto con questo libro non mi ha però granché soddisfatta, mi è sembrato poco coerente negli intenti e nei propositi. In più mi sono chiesta un paio di volte durante la lettura se lui, Bukowski, avrebbe scelto di pubblicare questi testi così, tutti insieme e la risposta non mi pare così scontata. Dà senza dubbio informazioni utili a chi vuole scoprire di più sulla sua vita. Lo sconsiglio, invece, a chi vuole approcciarsi per la prima volta a questo autore.
July 12, 2019
To chyba jeden z najfajniejszych zbiorów krótkich tekstów Bukowskiego, jaki czytałem (choć wiem, że gdyby autor dowiedział się, że ktoś używa słowa fajny w odniesieniu do jego tekstów to by się WKURWIŁ). Widać rękę dobrego redaktora. Podobał mi się przed wszystkim dlatego, że prezentując całą paletę form i tematyki, jednocześnie miał stosunkowo mało słabych punktów (które mnie irytowały w innych zbiorach opowiadań).
Jednak w dalszym ciągu zdecydowanie wolę długie formy u Bukowskiego. Ale i tak przeczytałem to z przyjemnością a niektóre opowiadania, to - ponownie - prawdziwe perełki.
Po drugim czytaniu: Ten zbiór wydaje mi się w sumie dość nierówny. Opowiadania są świetne. Publicystyka, felietony - nie bardzo. Na szczęście opowiadań jest dużo więcej. Bohaterem jednego z nich jest John Fante, autor książki "Ask the Dust", która wywarła na Bukowskiego wielki wpływ. No więc kupiłem sobie i wkrótce zobaczę dlaczego. Lubię w Bukowskim nie tylko to, że cenię go jako autora, ale że dzięki nim czytam książki, których być może bym inaczej nie przecztał. Nie chodzi tylko o J. Fante. Wcześniej tak było z Celinem czy Hamsunem... Bukowski z taką pasją pisze nawet o pisarzach, za którymi nie przepada, że ma się ochotę przeczytać...
Jednak w dalszym ciągu zdecydowanie wolę długie formy u Bukowskiego. Ale i tak przeczytałem to z przyjemnością a niektóre opowiadania, to - ponownie - prawdziwe perełki.
Po drugim czytaniu: Ten zbiór wydaje mi się w sumie dość nierówny. Opowiadania są świetne. Publicystyka, felietony - nie bardzo. Na szczęście opowiadań jest dużo więcej. Bohaterem jednego z nich jest John Fante, autor książki "Ask the Dust", która wywarła na Bukowskiego wielki wpływ. No więc kupiłem sobie i wkrótce zobaczę dlaczego. Lubię w Bukowskim nie tylko to, że cenię go jako autora, ale że dzięki nim czytam książki, których być może bym inaczej nie przecztał. Nie chodzi tylko o J. Fante. Wcześniej tak było z Celinem czy Hamsunem... Bukowski z taką pasją pisze nawet o pisarzach, za którymi nie przepada, że ma się ochotę przeczytać...
November 25, 2019
Δεν ήξερα τι ακριβώς έκανα παρ'όλα αυτά το συνέχιζα. Απέκτησα μια πιο ξεκάθαρη εικόνα για τον στόχο που είχα. Ρίχτηκα με τα μούτρα στην αναζήτηση του προσωπικού μου θεού: την απλότητα. Όσο πιο συμπυκνωμένα και λακωνικά έγραφα, τόσο λιγότερα περιθώρια για λάθος και για ψέμα υπήρχαν. Η ευφυϊα θα ήταν η δυνατότητα να λες κάτι πολύ βαθύ με πολύ απλά λόγια. Οι λέξεις ήταν σφαίρες, οι λέξεις ήταν ακτίνες του ήλιου, οι λέξεις ράγιζαν τον χαμό και την καταδίκη. Έπαιζα με τις λέξεις. Το να έχω χρόνο γι'αυτό το παιχνίδι ήταν σημαντικό πράγμα.
Ο Μπουκόφσκι για τον Μπουκόφσκι. Η παραπάνω παράγραφος, μια από τις μπόλικες στις οποίες κράτησα σημειώσεις στην συγκεκριμένη συλλογή, συνοψίζει ίσως το σύνολο του έργου ενός συγγραφέα που μισήθηκε και θεοποιήθηκε όσο λίγοι. Ο τύπος που μου χάρισε αυτό το βιβλίο μου είπε χαρακτηριστικά πως "είναι αυθεντικός Μπουκ, πριν ξεπουληθεί τελείως". Η αλήθεια είναι πως πάντα η γραφή του ήταν πιστόλι οπλισμένο και εδώ αυτό δεν αλλάζει, ίσα που είναι στην πιο ωμή μορφή του. Παραμένει ένας λογοτέχνης που δεν έχω καταλήξει ακόμα αν γουστάρω θανατηφόρα ή θεωρώ καρα-υποκριτή του κερατά. Το μόνο σίγουρο είναι πως ούτε τότε ούτε τώρα είναι έτοιμος ο κόσμος για αυτόν. Είτε για καλό, είτε για κακό.
Ο Μπουκόφσκι για τον Μπουκόφσκι. Η παραπάνω παράγραφος, μια από τις μπόλικες στις οποίες κράτησα σημειώσεις στην συγκεκριμένη συλλογή, συνοψίζει ίσως το σύνολο του έργου ενός συγγραφέα που μισήθηκε και θεοποιήθηκε όσο λίγοι. Ο τύπος που μου χάρισε αυτό το βιβλίο μου είπε χαρακτηριστικά πως "είναι αυθεντικός Μπουκ, πριν ξεπουληθεί τελείως". Η αλήθεια είναι πως πάντα η γραφή του ήταν πιστόλι οπλισμένο και εδώ αυτό δεν αλλάζει, ίσα που είναι στην πιο ωμή μορφή του. Παραμένει ένας λογοτέχνης που δεν έχω καταλήξει ακόμα αν γουστάρω θανατηφόρα ή θεωρώ καρα-υποκριτή του κερατά. Το μόνο σίγουρο είναι πως ούτε τότε ούτε τώρα είναι έτοιμος ο κόσμος για αυτόν. Είτε για καλό, είτε για κακό.
November 6, 2016
As great as it ever was, perhaps even better. A very well-selected collection of previously uncollected writings, some comfortingly familiar, others pleasantly surprising.
March 8, 2009
This is probably the best book by Charles Bukowski I've ever read. That probably isn't fair to say, I mean "Ham On Rye" is one of the great works of art I've ever seen, but "Portions..." is definitely the very best posthumous Bukowski collection I've seen, I lost patience with the posthumous poetry volumes when "Come On In" was released a few years ago, and even though the newest has a better title "The People Look Like Flowers At Last" and for all I know, it's great, the only thing I'm sure about right now is that "Portions From A Wine Stained Notebook," a collecton of previously uncollected essays, short stories and bits by Hank from the years spanning 1944-1990 contains some of the most impressive writing and thinking I've ever seen.
March 25, 2020
This is as clean as it gets – this is the collection of short stories, essays and other short writings from Bukowski: it’s very simple and very effective.
I have been reading his work since I was a teen, so I was about 15-16 or around that age. I knew nothing really.
But I had a will to learn and I learned from the books I read, at the period his books had helped me be more free than I was – in a sense to always keep my thoughts simple and how little it takes to make me full. I didn’t like injustice, lies and hypocrisy – I still don’t but as time goes I have come to realize you can’t escape that.
I have been fascinated with how much people try to conceal who they really are, be it bad or good. Then again, I still believe in the idea that you can do whatever you want as long as you don’t harm anyone by doing that – that’s how I go through in life, or at least try to live by that.
Bukowski is a voice for the voiceless, a voice for the people who society didn’t bother writing about.
He shows us the darker side of life, in both his prose and in his poetry – he wasn’t much of a fighter, all he did was write about the things he lived and the things that he loved and the things that repulsed him – in a way he wrote himself into his work. As he said about style – it’s not a shield, Style means ultimate naturalness. Style means one man alone with billions of men.
With this collection, I understood his intentions better and respect him more for fighting for a voice in the world, in the only way he knew how – by writing and disassociating.
His stories are far from perfect, his characters are not the type of men (I say men because he didn’t know how to write about a woman, except in his early poetry – in the poems for Jane, but that is not enough for me) I would like people to look up to, but they are not meant to be anybody’s role model, they are just meant to exist and be there as all of us.
Genius could be the ability to say a profound thing in a simple way, or even to say a simple thing in a simpler way – This part can’t be more true, and for this and many other statements that I deeply agree with, I still stick to this man and his writing even though I don’t agree with the portrayal of women and of different races (meaning anybody who isn’t white) in his work. Take caution with approaching his work.
I read John Fante, and I know he admired him very much – even wrote a short story in his honor and that one sentence where he said that although they are similar, Fante is a good guy while he is a bastard(rough translation, I don’t have an English version of that saying). That made me think for a while, Fante was forgotten while Bukowski remains the Icon for his work.
All in all, I am really glad I bought this book and read it. I shall see if I will raise it up to 5 stars, a solid 4,5 for now.
-------------------------------------------------
4,5 maybe 5, one of his better collections, review to come.
I have been reading his work since I was a teen, so I was about 15-16 or around that age. I knew nothing really.
But I had a will to learn and I learned from the books I read, at the period his books had helped me be more free than I was – in a sense to always keep my thoughts simple and how little it takes to make me full. I didn’t like injustice, lies and hypocrisy – I still don’t but as time goes I have come to realize you can’t escape that.
I have been fascinated with how much people try to conceal who they really are, be it bad or good. Then again, I still believe in the idea that you can do whatever you want as long as you don’t harm anyone by doing that – that’s how I go through in life, or at least try to live by that.
Bukowski is a voice for the voiceless, a voice for the people who society didn’t bother writing about.
He shows us the darker side of life, in both his prose and in his poetry – he wasn’t much of a fighter, all he did was write about the things he lived and the things that he loved and the things that repulsed him – in a way he wrote himself into his work. As he said about style – it’s not a shield, Style means ultimate naturalness. Style means one man alone with billions of men.
With this collection, I understood his intentions better and respect him more for fighting for a voice in the world, in the only way he knew how – by writing and disassociating.
His stories are far from perfect, his characters are not the type of men (I say men because he didn’t know how to write about a woman, except in his early poetry – in the poems for Jane, but that is not enough for me) I would like people to look up to, but they are not meant to be anybody’s role model, they are just meant to exist and be there as all of us.
Genius could be the ability to say a profound thing in a simple way, or even to say a simple thing in a simpler way – This part can’t be more true, and for this and many other statements that I deeply agree with, I still stick to this man and his writing even though I don’t agree with the portrayal of women and of different races (meaning anybody who isn’t white) in his work. Take caution with approaching his work.
I read John Fante, and I know he admired him very much – even wrote a short story in his honor and that one sentence where he said that although they are similar, Fante is a good guy while he is a bastard(rough translation, I don’t have an English version of that saying). That made me think for a while, Fante was forgotten while Bukowski remains the Icon for his work.
All in all, I am really glad I bought this book and read it. I shall see if I will raise it up to 5 stars, a solid 4,5 for now.
-------------------------------------------------
4,5 maybe 5, one of his better collections, review to come.
November 11, 2025
„Tot ce-ți trebuie ca să fii geniu e să fii așa ceva.”
„Fragmente dintr-un carnet pătat cu vin” este o colecție de proze scurte sau eseuri publicate de Charles Bukowski - cele mai multe dintre ele - în mici publicații literare sau chiar pornografice, pe tot parcursul vieții sale, de la debutul său până la una apărută chiar cu trei ani înaintea morții. Sunt texte în stilul său consacrat - de la apetența pentru băutură până la cea pentru pariuri (curse de cai) și femei, dar sunt și multe care-i explică opera și cariera, care-i dovedesc, dincolo de ceea ce se crede îndeobște, inteligența și dorința de a citi cât mai mult, dar și traiectoria personală și profesională. Sigur, unele texte au evoluat în timp și s-au transformat în romanele cunoscute, iar cei care i-au citit cărțile traduse în limba română au recunoscut multe întâmplări în prozele de aici.
Sunt niște texte foarte puternice aici (Cristosul de argint din Sante Fe, Un pervers bătrân se confesează, Despre matematica respirației și a căii, Îmi cunoscu maestrul), dar per ansamblu un Bukowski tipic.
„Aș spune că poetul trebuie să aibă grijă cu ce se ocupă, ce face cu pula și cu egoul dacă vrea să reziste cât de cât.”
„Dacă e să trăim într-o lume mai bună (și cine e suficient de sofisticat să nu-și dorească asta?), ar trebui să începem cu eliminarea suferinței inutile. Vreți să râdem un pic? Știți ce cred că ar trebui polițiștii să facă cu bețivii? Ar trebui să-i ducă acasă în loc să-i bage în pârnaie. Să-l ia pe drojdier și să-l bage sub plapumă, să-i dea ceva de băut dacă e nevoie și să-i spună să stea frumos acasă peste noapte. Ridicol? De ce? Ce dracu' e ridicol la un dram de empatie? Plătesc taxe ca să fiu servit, nu molestat.”
„Vă imaginați cum e să te bați pentru concepțiile tale literare și nu pentru vreo pizdă oarecare?”
„Dacă vrei să afli cine-i un scriitor minor, e ăla care dă petrecere sau aranjează să dea altcineva în cinstea lui când îi apare o carte.”
„Boala e să te naști bogat; îți știrbește din caracter pentru că nu trebuie să ți-l dezvolți deloc.”
„În definitiv, două chestii sunt importante în viață: să eviți durerea și să dormi bine noaptea.”
„Fragmente dintr-un carnet pătat cu vin” este o colecție de proze scurte sau eseuri publicate de Charles Bukowski - cele mai multe dintre ele - în mici publicații literare sau chiar pornografice, pe tot parcursul vieții sale, de la debutul său până la una apărută chiar cu trei ani înaintea morții. Sunt texte în stilul său consacrat - de la apetența pentru băutură până la cea pentru pariuri (curse de cai) și femei, dar sunt și multe care-i explică opera și cariera, care-i dovedesc, dincolo de ceea ce se crede îndeobște, inteligența și dorința de a citi cât mai mult, dar și traiectoria personală și profesională. Sigur, unele texte au evoluat în timp și s-au transformat în romanele cunoscute, iar cei care i-au citit cărțile traduse în limba română au recunoscut multe întâmplări în prozele de aici.
Sunt niște texte foarte puternice aici (Cristosul de argint din Sante Fe, Un pervers bătrân se confesează, Despre matematica respirației și a căii, Îmi cunoscu maestrul), dar per ansamblu un Bukowski tipic.
„Aș spune că poetul trebuie să aibă grijă cu ce se ocupă, ce face cu pula și cu egoul dacă vrea să reziste cât de cât.”
„Dacă e să trăim într-o lume mai bună (și cine e suficient de sofisticat să nu-și dorească asta?), ar trebui să începem cu eliminarea suferinței inutile. Vreți să râdem un pic? Știți ce cred că ar trebui polițiștii să facă cu bețivii? Ar trebui să-i ducă acasă în loc să-i bage în pârnaie. Să-l ia pe drojdier și să-l bage sub plapumă, să-i dea ceva de băut dacă e nevoie și să-i spună să stea frumos acasă peste noapte. Ridicol? De ce? Ce dracu' e ridicol la un dram de empatie? Plătesc taxe ca să fiu servit, nu molestat.”
„Vă imaginați cum e să te bați pentru concepțiile tale literare și nu pentru vreo pizdă oarecare?”
„Dacă vrei să afli cine-i un scriitor minor, e ăla care dă petrecere sau aranjează să dea altcineva în cinstea lui când îi apare o carte.”
„Boala e să te naști bogat; îți știrbește din caracter pentru că nu trebuie să ți-l dezvolți deloc.”
„În definitiv, două chestii sunt importante în viață: să eviți durerea și să dormi bine noaptea.”
March 25, 2019
კარგი კრებულია
January 23, 2020
Bukowski, stari pokvarenjak, bio je baš ono što mi je trebalo u post-blagdanske dane. Iako sam ženi nekoliko puta naglasio da mi u knjižnici posudi "Zabilješke starog pokvarenjaka" jer sam htio pročitati nešto dobro, provjereno i samim time ugodno, u ruke mi je pala ova knjiga vrlo sličnog naziva. Bio sam skeptičan, pogotovo nakon prvih nekoliko priča/eseja jer mi se činilo nekako isprazno, no što sam više odmicao s knjigom, to su me tekstovi sve više uvlačili u poznati Hankov svijet koji se na prvi pogled svodi na cugu, žene, tučnjave i probleme s pisanjem. U tom opisu jednog "ludog" života (i sam Bukowski navodi da se bar 3/4 onoga što piše stvarno dogodilo) fascinira njegova iskrenost, BMK stav za sve i prema svima, prkošenje bilo kakvim nametnutim normama, hrabrost da ustraje u traćenju svog života i da radi ono što voli - a to je pisanje. Tijekom čitanja često me nasmijao, ali istovremeno podsjetio na to koliko se pretvaramo, prilagođavamo okolini i propuštamo biti svoji zbog granica koje sami sebi (nepotrebno, neopravdano?) postavljamo. Bukowski je tu išao u krajnost, ali nas svakako može potaknuti da preispitamo svoje živote, stavove i ponašanje.
Hvala ti, stari pokvarenjače!
Hvala ti, stari pokvarenjače!
May 24, 2023
Буковскі можна любити чи не любити, можна обожнювати чи ненавидіти, але сперечатись із тим що він справжній геній щирості вийде мало у кого.
Збірка маловідомої публіцистики «З нотатника у винних плямах» так само неоднозначна. Іноді було відверто «ні про що», іноді «п’яний геній» являє себе у всій красі, але навіть у невдалих, як на мене, речах зблискують діаманти.
Буковскі точно не підходить поколінню та ідеології що насувається - занадто «токсичний», занадто «маскулінний», і ще багато різних «занадто». Але впевнений сам Буковскі тільки радів би з того, хоча уперто робив би вигляд що йому поїбати.
Збірка маловідомої публіцистики «З нотатника у винних плямах» так само неоднозначна. Іноді було відверто «ні про що», іноді «п’яний геній» являє себе у всій красі, але навіть у невдалих, як на мене, речах зблискують діаманти.
Буковскі точно не підходить поколінню та ідеології що насувається - занадто «токсичний», занадто «маскулінний», і ще багато різних «занадто». Але впевнений сам Буковскі тільки радів би з того, хоча уперто робив би вигляд що йому поїбати.
July 18, 2024
„Das schönste waren ihre Augen, resigniert und doch voll Hoffnung“
Existenzielle Härte gepaart mit dem typischen bukowskischen Nihilismus.
Bukowskis Welt ist die der von der Gesellschaft Verratenen, der Außenseiter, der Sterbenden, der Arbeiterklasse. Diese Schwermut, die wohl am besten zu Emil Cioran passt, wird von einem Zorn getragen, der sich gegen die akademische Literatur richtet. Diese, so Bukowski, habe alles Wahrhafte aus der Literatur gestrichen und ein uninspiriertes, cleveres Spiel der Wörter kreiert.
„Ich bin ein Träumer. Ich glaube an Besitzen ohne Schmerz. Ich bin kein Realist. Mir fehlt es an Rückgrat, ich hasse Langeweile und Anstrengung. Lieber höre ich mir die Samson-Overtüre von Händel an.“
„Ich sterbe an einer Existenz, die zu kalt ist, als dass sich der Kampf lohnte. Ich schaue durchs Fenster auf den hellen und schrecklichen Tag, der mir den Magen umdreht. Geht es sonst keinem so? Bin ich wirklich verrückt?“
Existenzielle Härte gepaart mit dem typischen bukowskischen Nihilismus.
Bukowskis Welt ist die der von der Gesellschaft Verratenen, der Außenseiter, der Sterbenden, der Arbeiterklasse. Diese Schwermut, die wohl am besten zu Emil Cioran passt, wird von einem Zorn getragen, der sich gegen die akademische Literatur richtet. Diese, so Bukowski, habe alles Wahrhafte aus der Literatur gestrichen und ein uninspiriertes, cleveres Spiel der Wörter kreiert.
„Ich bin ein Träumer. Ich glaube an Besitzen ohne Schmerz. Ich bin kein Realist. Mir fehlt es an Rückgrat, ich hasse Langeweile und Anstrengung. Lieber höre ich mir die Samson-Overtüre von Händel an.“
„Ich sterbe an einer Existenz, die zu kalt ist, als dass sich der Kampf lohnte. Ich schaue durchs Fenster auf den hellen und schrecklichen Tag, der mir den Magen umdreht. Geht es sonst keinem so? Bin ich wirklich verrückt?“
May 20, 2023
"...Γιατί όταν έχεζα σκεφτόμουν, ότι αυτό το σκατό είναι αφιερωμένο στη μητέρα και στον πατέρα μου γιατί μου έλεγαν ασταμάτητα πόσες θυσίες έκαναν για να μπορέσουν να με ταΐσουν, πόσες θυσίες έκαναν για να με ντύσουν, και πόσο βάρος ήταν για αυτούς να με μεγαλώνουν, έτσι λοιπόν κάθε φορά που έχεζα συνειδητοποιούσα ότι η κουράδα τούς ανήκε, δεν ήταν δική μου..."
March 3, 2025
Bukowski...δεν σε απογοητεύει ποτέ !
April 7, 2022
Portions from a Wine-Stained Notebook,
by Charles Bukowski, was an interesting, if uneven, read for me. A very disparate collection of short stories, introductions, and "essays", posthumously gathered together in print.
Although the writing is great as always, some of the initial pieces did not resonate with me (a first in my Bukowski readings). There was some remarkable intelligence and literary proficiency in the odd offering that had me checking my dictionary for understanding of unfamiliar words -- not at all the way Bukowski's reputation for simplicity would lead us to expect. Oddly though, the "essays" weren't much more than Bukowski rants or opinion pieces, with the exception of the one on horse racing, which was so detailed and measured it was almost incomprehensible to a lay person, like myself. Luckily, by the midway point the trademark rhythms and voice, poetics and imagination, humour and anecdotal tales began to carry through the remainder of the book, and reminded me why he was truly a great -- the greatest -- writer I've come to know.
I wouldn't recommend this as an introduction for new readers, probably best serving die-hard fans, but ultimately it was a good mixed bag of what Charles Bukowski was capable of in his prolific career as a writer, covering so many years, publications and genres.
⭐⭐⭐1/2
Although the writing is great as always, some of the initial pieces did not resonate with me (a first in my Bukowski readings). There was some remarkable intelligence and literary proficiency in the odd offering that had me checking my dictionary for understanding of unfamiliar words -- not at all the way Bukowski's reputation for simplicity would lead us to expect. Oddly though, the "essays" weren't much more than Bukowski rants or opinion pieces, with the exception of the one on horse racing, which was so detailed and measured it was almost incomprehensible to a lay person, like myself. Luckily, by the midway point the trademark rhythms and voice, poetics and imagination, humour and anecdotal tales began to carry through the remainder of the book, and reminded me why he was truly a great -- the greatest -- writer I've come to know.
I wouldn't recommend this as an introduction for new readers, probably best serving die-hard fans, but ultimately it was a good mixed bag of what Charles Bukowski was capable of in his prolific career as a writer, covering so many years, publications and genres.
⭐⭐⭐1/2
June 23, 2015
Прекрасный экскурс в Буковски лично и в издательские дела его времени. Цельность Бука, по обыкновению, поражает воображение. Его непонятно как "любить", но не столбенеть от его Выбора Жизни и не уважать его я не понимаю как. Он более-менее единственный литератор (да и человек вообще, возможно), который настолько не пытается нравиться, и в котором это настолько восхитительно. Его легко и приятно не "любить", в привычном обиходном смысле слова, и это особое, ни на что не похожее переживание.
February 1, 2024
“𝙏𝙤 𝙢𝙖𝙣𝙮, 𝙥𝙤𝙚𝙩𝙧𝙮 𝙨𝙝𝙤𝙪𝙡𝙙 𝙤𝙣𝙡𝙮 𝙨𝙖𝙮 𝙨𝙖𝙛𝙚 𝙩𝙝𝙞𝙣𝙜𝙨 𝙤𝙧 𝙣𝙤𝙩𝙝𝙞𝙣𝙜 𝙗𝙚𝙘𝙖𝙪𝙨𝙚 𝙥𝙤𝙚𝙩𝙧𝙮 𝙞𝙨 𝙖 𝙨𝙖𝙛𝙚 𝙬𝙤𝙧𝙡𝙙 𝙖𝙣𝙙 𝙖 𝙨𝙖𝙛𝙚 𝙬𝙖𝙮 𝙩𝙤 𝙩𝙝𝙚𝙢. 𝙏𝙝𝙚 𝙙𝙚𝙡𝙞𝙘𝙖𝙘𝙮 𝙤𝙛 𝙩𝙝𝙚𝙞𝙧 𝙥𝙤𝙚𝙩𝙧𝙮 𝙞𝙨 𝙩𝙝𝙖𝙩 𝙞𝙩 𝙩𝙖𝙡𝙠𝙨 𝙖𝙗𝙤𝙪𝙩 𝙚𝙫𝙚𝙧𝙮𝙩𝙝𝙞𝙣𝙜 𝙩𝙝𝙖𝙩 𝙙𝙤𝙚𝙨 𝙣𝙤𝙩 𝙘𝙤𝙪𝙣𝙩. 𝙋𝙤𝙚𝙩𝙧𝙮 𝙞𝙣 𝙩𝙝𝙚𝙞𝙧 𝙬𝙤𝙧𝙡𝙙 𝙞𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙖 𝙗𝙖𝙣𝙠 𝙖𝙘𝙘𝙤𝙪𝙣𝙩.”
May 2, 2016
„Жертвах всичко, за да спечеля повече лично време. И да стоя извън обществения живот.“
„Не прося милост за твореца, не прося държавно финансиране, дори не прося разбиране; искам само да ни оставят на мира във възторга, ужаса и тайнството на нашата работа и ако продадат работата ни за милиони долари след смъртта ни, след като ни изнесат с краката напред от нашите стаи, пълни с хлебарки, плъхове, призраци и бутилки, тяхна си работа. Но моля да ни оставят на мира – ние сме ви оставили хубавите жени, замъците, новите автомобили, телевизорите, войната, пържолите, обувките за по $45 чифтът, погребенията за по 5 хиляди долара едното, необятните кактусови градини, оригиналните вангоговци, само ни оставете на мира с вашето „поругаване на обществените ценности“ и атакувайте вестникарските будки с техните снимки на цици и задници, страница след страница след страница, голо, безумно, тъпо месо, безлично месо, на което учениците си бият чекии, а гнусните психопати изнасилват деца – атакувайте тях, атакувайте тази мултимилионна индустрия, АКО НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА АТАКУВАТЕ НЕЩО, а нас оставете на мира, ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА. След сто години книгите, които конфискувате сега, ще се преподават във вашите университети, ако лидерите ви не се окажат достатъчно глупави, за да ни пратят по дяволите.“
Харесва ми начина, по който Буковски пише за „бедните“ и „богатите“. Мисля, че не е с онзи типичен соц-уклон, a по-скоро „атакува“ вземането насериозно, проявата на надменност, самозабравянето, конформизма, консумеризма; не че самите пари са лоши.
Харесва ми по начина, по който ми действа филмът „Коса“. Ако не и още повече – Бук не е точно битник, не е хипи, не е и анархист… Но не мисля, че с това „none-ist“ е пасивен човек.
Иска ми се да „мина“ по всички негови прочетени книги, на които съм сложила 4 * и да ги направя на пет (дреме му на Бук за звездите…). Донесли са ми оптимално удоволствие, а съм дала 4, сигурно поради сходни причини, поради които лъскавите разбирачи едно време не са го оценявали… Голям парадокс – толкова да ми допада на мен, ненавиждащата алкохола „по лични причини“… Като не го чета известно време ми липсва, въпреки че е еднообразно понякога, но пък е като от жив извор. Тук е по-често Буковски, отколкото Чинаски.
„Когато минавате покрай кметството в центъра и виждате тези порядъчни, елегантни хора, не унивайте. Има цяло море, цяла нация от луди хора, гладни, пияни, объркани и прекрасни. Познавам мнозина от тях. Аз съм един от тях. Ще има и други. Този град още не се е предал. Смърт преди смъртта е гадост.“
„Сигурно са смятали, че всичките ми разкази са истина. А те са само отчасти истина. Въображение плюс истина е равно на Изкуство.“
„… няма и един човек на хиляда, който да прави това, което иска.“
„Хемингуей е критикуван от хора, които не могат да пишат. Има стотици хиляди хора, които си мислят, че могат да пишат. Това са критиците, мрънкалата, подигравачите.“
„Та онази вечер тоя пич ми казва: „Буковски, аз мога да пиша като тебе, но ти не можеш да пишеш като мен“. Не му отговорих, за да не накърня самолюбието му, но да си кажем правичката, той си мисли, че може да пише като мен. Гениалното понякога е да кажеш нещо дълбоко по прост начин или дори да кажеш нещо просто по още по-прост начин. Изобщо, второразредният писател е човек, който дава или за когото дават банкет по случай излизането на новата му книга.“
„Писането идва, когато пожелае. Не зависи от теб. Не можеш да изцедиш от живота повече писане, отколкото се съдържа в него. Всеки опит в тази посока поражда паника в душата, замъглява и разваля формата.“
„Това, което се получава, е, че вместо да се опитват да напишат добро стихотворение, тези автори започват да публикуват в колкото се може повече дребни издания. Което се превръща в състезание по публикуване вместо по писане.“
„Та ако си добър поет, съветът ми е да се научиш да бъдеш и добър любовник, това да си добър любовник също е творческа дейност, така че се постарай да усвоиш това умение, защото като добър поет ще имаш много възможности, макар че не чак колкото някоя рок звезда, но ще имаш, така че не пропилявай тези възможности, както правят рок звездите, които вършат тази работа през куп за грош. Нека дамите разберат, че наистина си сте отдал, а след това те, разбира се, ще продължат да си купуват твоите книги.“
„.. непрестанно усещах присъствието на Бил; неговото постоянно излъчване, неговите добри, надеждни, екстра качество лъчи,неговата душа, ако щете. Той се изразяваше простичко, но всичко, което казваше, издигаше разговора над калта, правеше го по-чист и човешки. Има най-различни начини, по които хората изливат своята омраза, своите предразсъдъци, дребни лудости, завист; Бил не проявяваше нищо от това. Не иска,м да го изкарам бог; той беше просто един много свестен човек и аз го харесвах много. [] Бил беше дин от малцината, които са прониквали до сърцето ми.“
„Стилът означава никакъв щит.
Стилът означава никакъв параван.
Стилът означава съвършена естественост.
Стилът означава един човек сам-самин сред милиарди хора.“
„Кредитът, личната собственост и 8-часовият работен ден са големи съюзници на Установения ред. Ако трябва да си купите нещо, плащайте в брой и купувайте само стойностни неща – не дрънкулки и джаджи. Всичко, което притежавате, трябва да се побира в един куфар; тогава съзнанието ви ще е свободно. И преди да излезете на улицата, за да се изправите срещу униформените служители на реда, вземете РЕШЕНИЕ и бъдете НАЯСНО с какво и защо ще ги замените. Романтичните лозунги не вършат работа. Изработете си ясна програма с недвусмислени принципи, така че ако спечелите, да установите подходяща и благоприлична форма на управление. Защото, не забравяйте, във всяко политическо движение има опортюнисти, жадни за власт, вълци в революционерска кожа. Това са хора, които опропастяват Каузата. Аз съм за един по-добър свят, за детето ми, за мен самия, за вас, но внимавайте. Смяната на властта сама по себе си не е лек. Властта в ръцете на народа не е лек. Властта не е лек. Насочете мисълта си не към това как да свалите едно правителство, а към това как да изградите по-добро правителство. Не падайте в капана отново. И ако спечелите, бъдете нащрек да не се установи някое авторитарно управление със закони, по-потиснически от преди.“
„Не прося милост за твореца, не прося държавно финансиране, дори не прося разбиране; искам само да ни оставят на мира във възторга, ужаса и тайнството на нашата работа и ако продадат работата ни за милиони долари след смъртта ни, след като ни изнесат с краката напред от нашите стаи, пълни с хлебарки, плъхове, призраци и бутилки, тяхна си работа. Но моля да ни оставят на мира – ние сме ви оставили хубавите жени, замъците, новите автомобили, телевизорите, войната, пържолите, обувките за по $45 чифтът, погребенията за по 5 хиляди долара едното, необятните кактусови градини, оригиналните вангоговци, само ни оставете на мира с вашето „поругаване на обществените ценности“ и атакувайте вестникарските будки с техните снимки на цици и задници, страница след страница след страница, голо, безумно, тъпо месо, безлично месо, на което учениците си бият чекии, а гнусните психопати изнасилват деца – атакувайте тях, атакувайте тази мултимилионна индустрия, АКО НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА АТАКУВАТЕ НЕЩО, а нас оставете на мира, ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА. След сто години книгите, които конфискувате сега, ще се преподават във вашите университети, ако лидерите ви не се окажат достатъчно глупави, за да ни пратят по дяволите.“
Харесва ми начина, по който Буковски пише за „бедните“ и „богатите“. Мисля, че не е с онзи типичен соц-уклон, a по-скоро „атакува“ вземането насериозно, проявата на надменност, самозабравянето, конформизма, консумеризма; не че самите пари са лоши.
Харесва ми по начина, по който ми действа филмът „Коса“. Ако не и още повече – Бук не е точно битник, не е хипи, не е и анархист… Но не мисля, че с това „none-ist“ е пасивен човек.
Иска ми се да „мина“ по всички негови прочетени книги, на които съм сложила 4 * и да ги направя на пет (дреме му на Бук за звездите…). Донесли са ми оптимално удоволствие, а съм дала 4, сигурно поради сходни причини, поради които лъскавите разбирачи едно време не са го оценявали… Голям парадокс – толкова да ми допада на мен, ненавиждащата алкохола „по лични причини“… Като не го чета известно време ми липсва, въпреки че е еднообразно понякога, но пък е като от жив извор. Тук е по-често Буковски, отколкото Чинаски.
„Когато минавате покрай кметството в центъра и виждате тези порядъчни, елегантни хора, не унивайте. Има цяло море, цяла нация от луди хора, гладни, пияни, объркани и прекрасни. Познавам мнозина от тях. Аз съм един от тях. Ще има и други. Този град още не се е предал. Смърт преди смъртта е гадост.“
„Сигурно са смятали, че всичките ми разкази са истина. А те са само отчасти истина. Въображение плюс истина е равно на Изкуство.“
„… няма и един човек на хиляда, който да прави това, което иска.“
„Хемингуей е критикуван от хора, които не могат да пишат. Има стотици хиляди хора, които си мислят, че могат да пишат. Това са критиците, мрънкалата, подигравачите.“
„Та онази вечер тоя пич ми казва: „Буковски, аз мога да пиша като тебе, но ти не можеш да пишеш като мен“. Не му отговорих, за да не накърня самолюбието му, но да си кажем правичката, той си мисли, че може да пише като мен. Гениалното понякога е да кажеш нещо дълбоко по прост начин или дори да кажеш нещо просто по още по-прост начин. Изобщо, второразредният писател е човек, който дава или за когото дават банкет по случай излизането на новата му книга.“
„Писането идва, когато пожелае. Не зависи от теб. Не можеш да изцедиш от живота повече писане, отколкото се съдържа в него. Всеки опит в тази посока поражда паника в душата, замъглява и разваля формата.“
„Това, което се получава, е, че вместо да се опитват да напишат добро стихотворение, тези автори започват да публикуват в колкото се може повече дребни издания. Което се превръща в състезание по публикуване вместо по писане.“
„Та ако си добър поет, съветът ми е да се научиш да бъдеш и добър любовник, това да си добър любовник също е творческа дейност, така че се постарай да усвоиш това умение, защото като добър поет ще имаш много възможности, макар че не чак колкото някоя рок звезда, но ще имаш, така че не пропилявай тези възможности, както правят рок звездите, които вършат тази работа през куп за грош. Нека дамите разберат, че наистина си сте отдал, а след това те, разбира се, ще продължат да си купуват твоите книги.“
„.. непрестанно усещах присъствието на Бил; неговото постоянно излъчване, неговите добри, надеждни, екстра качество лъчи,неговата душа, ако щете. Той се изразяваше простичко, но всичко, което казваше, издигаше разговора над калта, правеше го по-чист и човешки. Има най-различни начини, по които хората изливат своята омраза, своите предразсъдъци, дребни лудости, завист; Бил не проявяваше нищо от това. Не иска,м да го изкарам бог; той беше просто един много свестен човек и аз го харесвах много. [] Бил беше дин от малцината, които са прониквали до сърцето ми.“
„Стилът означава никакъв щит.
Стилът означава никакъв параван.
Стилът означава съвършена естественост.
Стилът означава един човек сам-самин сред милиарди хора.“
„Кредитът, личната собственост и 8-часовият работен ден са големи съюзници на Установения ред. Ако трябва да си купите нещо, плащайте в брой и купувайте само стойностни неща – не дрънкулки и джаджи. Всичко, което притежавате, трябва да се побира в един куфар; тогава съзнанието ви ще е свободно. И преди да излезете на улицата, за да се изправите срещу униформените служители на реда, вземете РЕШЕНИЕ и бъдете НАЯСНО с какво и защо ще ги замените. Романтичните лозунги не вършат работа. Изработете си ясна програма с недвусмислени принципи, така че ако спечелите, да установите подходяща и благоприлична форма на управление. Защото, не забравяйте, във всяко политическо движение има опортюнисти, жадни за власт, вълци в революционерска кожа. Това са хора, които опропастяват Каузата. Аз съм за един по-добър свят, за детето ми, за мен самия, за вас, но внимавайте. Смяната на властта сама по себе си не е лек. Властта в ръцете на народа не е лек. Властта не е лек. Насочете мисълта си не към това как да свалите едно правителство, а към това как да изградите по-добро правителство. Не падайте в капана отново. И ако спечелите, бъдете нащрек да не се установи някое авторитарно управление със закони, по-потиснически от преди.“
September 27, 2025
Fiecare carte a lui Charles Bukowski este o celebrare a diversității pe care o găsești în literatură și o celebrare a libertății de exprimare. Charles Bukowski demonstrează că poți face literatură cu toate cuvintele dicționarului și mai ales cu cele din spectrul de jos al vorbirii cu cu condiția de a fi sincer și adevărat cu tine însuți.
Pentru unii scriitura lui Bukowski poate părea simplistă, aspră, necioplită, adesea vulgară, însă ea împacă un paradoxul acestui personaj/persoană Bukowski/ Cinaski un om care pe de o parte se zbate în straturile de jos ale societății americane cu slujbe plătite prost, pqriuri, băutură, droguri și prostituție cu elemente ale așa zisei culturi înalte: literatură și muzica clasică. personajul- narator: "un bătrân pervers care se confesează" se mișcă cu aceiași dezinvoltura , cinism și lipsă de autocenzură între cele două expreme ale societății cea underground, lumpen și cea academ literară șocându-și pana la dezgust binefăcător.
ce este interesant la acest volum ce cuprinde atât povestiri cât și eseuri și articole este faptul ca aflam câte ceva despre preferințele literare: Dostoievski și bătrânul Hem, dar și Tolstoi, Capote și alții pe scurte pasaje, însă pe alții, la modă, nu se teme să-i anatemizeze și să îi excludă din istoria literaturii.
Pentru unii scriitura lui Bukowski poate părea simplistă, aspră, necioplită, adesea vulgară, însă ea împacă un paradoxul acestui personaj/persoană Bukowski/ Cinaski un om care pe de o parte se zbate în straturile de jos ale societății americane cu slujbe plătite prost, pqriuri, băutură, droguri și prostituție cu elemente ale așa zisei culturi înalte: literatură și muzica clasică. personajul- narator: "un bătrân pervers care se confesează" se mișcă cu aceiași dezinvoltura , cinism și lipsă de autocenzură între cele două expreme ale societății cea underground, lumpen și cea academ literară șocându-și pana la dezgust binefăcător.
ce este interesant la acest volum ce cuprinde atât povestiri cât și eseuri și articole este faptul ca aflam câte ceva despre preferințele literare: Dostoievski și bătrânul Hem, dar și Tolstoi, Capote și alții pe scurte pasaje, însă pe alții, la modă, nu se teme să-i anatemizeze și să îi excludă din istoria literaturii.
May 31, 2020
Споделям няколко цитата от тези великолепни разкази, които си записах и ми направиха впечатление:
“Човек не разполага с достатъчно животи, за да овладее изкуството, а на света няма достатъчно хора, за да го проумеят напълно.”
“Най-голямото постижение на един човек вероятно е способността му да умре и способността му да не отдава на това прекалена важност.”
“Аз не насилвам ръката да напише лъжа само за да създам още едно стихотворение.”
“Защото истината най-често е по-скоро смешна, отколкото сериозна.”
“Исках да оцелея през капаните, да умра зад пишещата машина, с бутилка вино отляво и радиото, предаващо Моцарт, отдясно.”
“Човек не разполага с достатъчно животи, за да овладее изкуството, а на света няма достатъчно хора, за да го проумеят напълно.”
“Най-голямото постижение на един човек вероятно е способността му да умре и способността му да не отдава на това прекалена важност.”
“Аз не насилвам ръката да напише лъжа само за да създам още едно стихотворение.”
“Защото истината най-често е по-скоро смешна, отколкото сериозна.”
“Исках да оцелея през капаните, да умра зад пишещата машина, с бутилка вино отляво и радиото, предаващо Моцарт, отдясно.”
February 15, 2019
Una gran forma de empezar a leer Bukowski y adentrarse al mundo de su estilo de autobiografía, leer Bukowski es muy placentero, directo al grano, sin desviarse con palabras o adjetivos de más, cada palabra esta justo donde debe ir, expresando únicamente lo necesario, de los relatos que mas me gustaron de este libro destaco aquel en que menciona a su inspiración John Fante.
September 20, 2024
Bukowski, jeho najlepšie veci sú skvelé ale napísal toho toľko kvalita často kolísavá.potom ako sa preslávil a vysli v cestine jeho najlepšie veci 6-7 próz a tri zbierky poézie najmä po jeho smrti mu začali vydávať všetko čo kedy napísal a nepublikoval, asi vedel prečo.menej je niekedy viac.Aj v tomto zborníku zozbieraných textov publikovaných po rôznych obskurnych časopisoch sa nájde pár veci pripomínajúcich jeho silné stránky... úsporný štýl, humor cez slzy, ľudskosť, zvyšné texty sú samoúčelné často sa opakujúce motívy.Ale aspoň som dostal chuť sa vrátiť k jeho pár dobrým románom na ktoré mi už 30rokov padá prach😁
January 5, 2019
Grab a Bourbon, some dirty Rock and Roll and try feeling as trashy as possible. Then you're ready for what the Patron saint of the American scumbag has to say (which tends to be brilliant in the nastiest kind of way)
July 5, 2017
Review follows soon
September 17, 2024
Ok zupełnie się tego nie spodziewałam, ale dałam jeszcze jedną szansę Bukowskiemu i nie żałuję, to naprawdę było zaskakująco mało złe
April 4, 2021
An enjoyable read. This was my first exposure to Bukowski and it makes me want to read more of his stuff. Very relatable and entertaining - feels like a glimpse into the inner thoughts of a creative mind that truly doesn’t care what others think
December 5, 2024
Я просто люблю Буковскі, з ним завжди весело, яким би він не був. Ця книга це збірка його коротких творів але навіть за 10 сторінок йому вдається передати свій стиль і частковий нігілізм. Не скажу що всі розповіді вдалі, але часом відчуваєш що це Буковскі ьо так пише лише він і усміхаєшся від цього. Єдине що не сподобалось це періодичне надрочування на російських діячів... то він згадує горьких, толстих і достоєвскіх і то доволі часто. Він наче й критикує совок але руссскую культуру перемішує з іншими французькими, британськими і рештою митців. Ще він нерівно дихає до Хемінгуея, і я поки не знаю це така дружба чи ворожнеча . Бо згадувати про нього в кожному другому творі то якось ненормально. Якщо опустити ці моменти то в цій збірці проявляються і його любов до випивки, легковажне відношення до жінок , безліч описів сексуальних сцен і ті описи життів простих роботяг ,яким частково був сам . Він згадує про те як працював у поштамті, і про те як написав одноіменний роман , і про кінні перегони і про ставки на іподромі. Загалом оповідання подані тут написані ним в період з 1944го по 1990й бо я не докінця міг зрозуміти чи то він так починав чи то вже закат його творчості а виявилось тут все в перемішку. Але стилістика Генрі Чинаскі його альтер его тут присутня в більшості оповідей.
Read
May 10, 2025Trechos sublinhados: "...Quando eu deixei os Correios, aos cinquenta anos, eu precisava ganhar dinheiro. O que eu queria mesmo fazer era escrever sobre algo que me interessasse. Mas lá estavam todas aquelas revistas pornográficas da Melrose Avenue, e os caras tinham lido os meus textos na Free Press, e começaram a me pedir para lhes mandar alguma coisa. Então o que eu tinha de fazer era escrever uma boa história e, no meio, dar um jeito de colocar alguma cena grosseira de sexo. Assim, ao começar a escrever uma história, chegava um momento em que eu me dizia: ‘Bem, esta na hora de pôr algum sexo no esquema’. E então eu jogava algum sexo na trama e seguia escrevendo o conto. Funcionava bem: era só mandar a história pelo correio e faturar imediatamente um cheque de trezentos dólares... Você acredita que a vida tem um preço?, ele pergunta. Não entendo bem a dúvida dele. Não acredito que nada tenha um preço. Sou um sonhador. Acredito em possuir sem sentir dor. Não sou um realista. Falta-me fibra, tenho pavor do tédio e da batalha... Ao dr. Gachet, com quem Van Gogh se tratava, foi atribuída boa parte da responsabilidade pelo suicídio de Van Gogh. Artaud tinha isso em mente em sua condenação aos bons Médicos e à Medicina, como teria qualquer homem inteligente que tivesse passado algum tempo em hospitais ou instituições. Está cada vez mais claro que o primeiro impulso da Medicina é ganhar dinheiro. O segundo? Torturar o paciente, matá-lo, sempre que possível. Se um paciente morre há outra cama vazia e mais uma oportunidade de lucrar – incluindo aí os serviços funerários (e, às vezes, os homens do clero). Artaud diz, 'eu mesmo passei nove anos num asilo de loucos e nunca tive tendências suicidas, mas sei que cada conversa que tive com um psiquiatra durante a visita matinal me deu vontade de me enforcar, já que sabia que não podia lhe dar um talho na garganta'... Na verdade, os maus escritores geralmente têm mais fé em si mesmos do que os bons... Na verdade, todos os gênios são enfadonhos na maior parte do tempo, até que estejam prontos para mergulhar em sua arte. Os que são articulados e expressam opiniões interessantes são sempre os embusteiros... Eu estava indo passear pelo supermercado, sabe, como costumo fazer, e entrei no corredor do papel higiênico e tinha uma velha lá, de uns 92 anos, e ela está procurando o papel higiênico com o melhor preço. Mas todo mundo faz isso. Mas, quando você tem 92 anos, você pode morrer amanhã de manhã, então por que economizar três centavos? Quer dizer, é maravilhoso poder cagar aos 92 anos, então por que não comprar o mais caro e comemorar? Gaste os três centavos. OK, eu estou viajando. Viu? Você viaja nessa história da merda. Eu disse que você adorava merda. Você está definitivamente apaixonado pela merda. Percebi isso. O que você acha do que os psicólogos dizem sobre quem curte merda? Bom, deixa eu te dizer uma coisa, os psiquiatras e psicólogos nunca tiveram pais como os meus. Porque quando eu cago, penso, essa merda pertence à minha mãe e ao meu pai porque eles me disseram o quanto se sacrificaram para me alimentar, o quanto eles se sacrificaram para me dar roupas e o quão doloroso foi para eles me criar, então quando vejo a minha merda, vejo que essa é a merda deles, não a minha. Dá para a gente sair da merda? Tudo bem, é difícil, mas a gente vai sair da merda, só que eu preciso dizer que li uma coisa interessante. Você sabe que a cidade de Nova York tem despejado merda no oceano por tanto tempo e eu li nesse artigo que essa merda formou uma bola e essa bola foi aos poucos se aproximando de Nova York a uns oito quilômetros por hora e os entendidos não tinham ideia de como fazer ela parar. Eles não podiam falar com ela, não podiam bombardeá-la, não podiam pulverizá-la, rezar não ajudou. Nesse exato momento tem uma bola de merda gigante se aproximando de Nova York e não há nada que se possa fazer sobre isso. Quando li esse artigo não fiquei exatamente triste, porque se alguma cidade merece se afogar em uma montanha de merda, essa cidade é Nova York... Karyn deu um passo para trás, desabotoou a própria blusa, tirou-a, e lá estavam seus seios, explodindo, carne em movimento. Então ela abaixou a calça jeans, tirando-a por cima dos sapatos de salto alto. Estava sem calcinha. Sua bunda era tão fenomenal quanto o resto do corpo. Então ela estapeou Nina mais uma vez com a mão direita. Desafivelou o cinto de Nina, abriu o zíper de sua calça jeans e escorregou-a até embaixo. Ela arrancou o que havia sobrado da blusa de Nina, depois tirou sua calcinha. Nina parecia atordoada. As duas estavam nuas em seus sapatos de salto, olhando uma para a outra. Não sei quem tinha o corpo mais bonito – Nina talvez. Os seios eram maiores e os quadris mais largos e os lábios um pouco mais carnudos... Fiquei de pé ao lado delas, me masturbando. Meu pau é apenas mediano, mas parecia enorme, acredito, porque o caráter absurdo das circunstâncias me deixou tremendamente excitado... A maior parte das mulheres ficava com a bunda mais bonita de salto alto. Nina não. Aquilo não importava. Não com uma bunda daquelas. E não tinha problema se engordava – a bunda ficava mais bonita... Mas eu sabia que jamais poderia perturbar um deus. Os deuses tinham seus afazeres... A primeira coisa que você nota numa arma é o buraco ao fim do cano. É um buraco fascinante. É de onde a bala vai sair. O buraco é como o olho de uma cobra à espreita de um pássaro, de um coelho, de sua presa. Pronto para tudo... Eu não sabia o que estava fazendo até o dia em que fiz. Passei a me fixar na direção para a qual eu deveria ir. Voltei-me para o meu deus pessoal: SIMPLICIDADE. Quanto mais compacto e menor você se tornar, menor é a chance de errar ou de mentir. Os gênios são aqueles capazes de dizer algo profundo de maneira simples. Palavras eram balas, raios solares, palavras eram capazes de romper o infortúnio e a danação. Eu estava na batalha. Tempo para batalhar é importante..."
Displaying 1 - 30 of 149 reviews