Тази книга не е за Япония като за Япония. Щото в България специалисти по Япония дал Господ. Може да се каже, дори, че са, учудващо много за размерите на страната, а и за разстоянието между Балканите и Източна Азия. Затова нейният автор, гайджинът Иван Илчев, предпочита да разказва за Страната на изгряващото слънце не като историк, какъвто е, а като лаик. Тъй като, казва той, поради ограничеността на знанията си лаикът е много по-близо до незнаещия, който по-лесно го възприема като свой събрат. Специалистите, казва още авторът; са твърде праведни, те разбират от всичко и смъртоносно сериозно се отнасят, към предмета на своите интереси. Иван Илчев предпочита да се отнася към Япония с любознателност и скептицизъм, без предубеждение, но и без преклонение, с възхищение от постиженията й и с усмивка пред странностите й. Майсторски редува сериозното със смешното и ни поднася впечатленията си и личната си интерпретация на видяното с лекота и чувство за хумор.
Роден на 25 юни 1953 г. в София Средно образование в 114 гимназия с преподаване на английски език в София Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 — 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки — докторска теза „Родината ми — права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).
Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Обичам книги за Япония, написани от хора, които са я посетили. Така най-добре може да усетиш духа на Япония, през очите на себеподобен (имам предвид от една националност). :) Чела съм още три с подобна тематика и ме чака още една (и издирвам друга), но трябва да призная, че с тази се смях адски много. Докато я довършвах и се опитвах да прочета един абзац на съквартиранта си по съдба и фотьойл, просто не успях да допрочета последното изречение от смях. Наложи се да спра, да се насмея, да си поема дъх и с нови сили да дочета абзаца (Не, че пак не прихнах с нова сила, но поне ми стигна въздухът да го „изстрелям” на глас). Авторът е преподавател в български университет по история (точното название и предмет ми убягнаха, бях заета с по-забавни моменти от книгата), но с начина му на изразяване, вмъкване на исторически данни, живописните сравнения между културите, имам чувството, че и историята ще ми хареса като предмет, ако той преподава. Разкошно, малко, приятно и отмарящо бижу!! :) И накрая, макар книгата да е публикувана през 2001 г, нещата, които прочетох всъщност от скромните ми информационна база данни, все още са доста актуални. Дори научих и някои нови неща. Така че, както се казва: „С един куршум – два заека”.