Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
"Нека някой ми каже, за да знам, за да знам, че е нужно и важно някой път да си сам. "
Какво си мислите вие? Стиховете могат да изваждат от прахта емоции; да връщат спомени, удобно затиснати зад дните отминали и да извикват желания неизказани. Понякога у нас " радостта се е свила на кълбо, на юмрук. Няма никаква сила. Но все още е тук." Друг път "сърцето обезоръжено се стреми на всички да съчувства , изведнъж се вижда обкръжено от безвредни някакви изкуства. " Всяко стихотворение на Мария Донева е нещо почувствано, преживяно или мечтано. Нещо сънувано навън или видяно насън. И така книгата й " Магазин за обли камъчета " ми взе ума! С цялата страст по пролетта и радост от лятото успява да пръсне цяла шепа страст във всеки ден. Когато молим " Не отивай там .' И когато признаваме " Обичам те шумно , със весели думи." Или споделяме " А аз примигнах и пораснах, и досега не знам къде съм." Всичко е момент от опита ни с живота. От срещата ни с хората. И от стремежа ни да отворим сърцата си за топлината на споделените чувства. Мария Донева е подреждала всяко преживяване като окъпани от дъжд и стоплени от слънцето дни . Заради чистото удовлетворение да срещна всяко стихотворение ,ще чакам следващата й книга!
А поезията вътре стига извътре и докосва както трябва. Препоръчвам я силно, защото не само е добра. Просто вярвам, че ще даде всекиму по нещо. Или по много :)
Мравка-касоразбивачка с инструменти тънки, фини, с тирбушон и отварачка, с чукове и бормашини
обикаля пресен орех, мъчи се с език изплезен, иска дупка да отвори и при ядката да влезе.
Тя професионалистка е от най-висока класа. В къщи мравчетата искат орехов сладкиш на масата.
Тя потропва, тя почуква, драска с тел, ръкави суче, Нещо вътре се пропуква, трясва орехът - отключен! *** Тя се наслаждава на дъжда
Бодливата роза дъждът я вали дори по най-ситните меки бодли
и тя се отпуска в ръцете му мокри, показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича, и между листата тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка, а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето, и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива, а мократа роза спокойна заспива. *** Искам при тебе. Със тебе. Защото нещо солено ми мокро окото, нещо студено гърбът ми усеща, нещо безлюдно ме чака на среща, нещо безсилно в ръцете ми празни, нещо, забравено в мисли напразни, в сън недокоснат, в милувка случайна, щастие бързо, заключено в тайна, нещо загубено, много любимо, толкова светло, чак непоносимо, толкова тъжно и толкова тихо, че го обиждам със своите стихове, нещо отвъд светлината и мрака, просто да дишам, и просто да чакам.