Jump to ratings and reviews
Rate this book

Магазин за обли камъчета

Rate this book
Четвъртата книга на прекрасната Мария Донева.
http://mdoneva.wordpress.com/

64 pages, Paperback

First published November 1, 2011

1 person is currently reading
29 people want to read

About the author

Мария Донева

111 books120 followers
Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
29 (60%)
4 stars
8 (16%)
3 stars
8 (16%)
2 stars
2 (4%)
1 star
1 (2%)
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
Profile Image for Kremena Koleva.
392 reviews92 followers
September 16, 2022
"Нека някой ми каже,
за да знам, за да знам,
че е нужно и важно
някой път да си сам. "

Какво си мислите вие? Стиховете могат да изваждат от прахта емоции; да връщат спомени, удобно затиснати зад дните отминали и да извикват желания неизказани. Понякога у нас
" радостта се е свила
на кълбо, на юмрук.
Няма никаква сила.
Но все още е тук."
Друг път "сърцето обезоръжено
се стреми на всички да съчувства ,
изведнъж се вижда обкръжено
от безвредни някакви изкуства. "
Всяко стихотворение на Мария Донева е нещо почувствано, преживяно или мечтано. Нещо сънувано навън или видяно насън. И така книгата й " Магазин за обли камъчета " ми взе ума! С цялата страст по пролетта и радост от лятото успява да пръсне цяла шепа страст във всеки ден. Когато молим " Не отивай там .' И когато признаваме " Обичам те шумно , със весели думи." Или споделяме " А аз примигнах и пораснах,
и досега не знам къде съм." Всичко е момент от опита ни с живота. От срещата ни с хората. И от стремежа ни да отворим сърцата си за топлината на споделените чувства. Мария Донева е подреждала всяко преживяване като окъпани от дъжд и стоплени от слънцето дни . Заради чистото удовлетворение да срещна всяко стихотворение ,ще чакам следващата й книга!
Profile Image for Sve.
613 reviews189 followers
December 3, 2011
Тук е трудно да съм безпристрастна.
Защото съм неизлечимо омагьосана от стиховете на Мария.
Задължителна за стопляне през зимните вечери.
16 reviews7 followers
December 2, 2011
Прекрасна стих-О!-сбирка на Мария!

Историята на заглавието "Магазин за обли камъчета" - всеки любопитен може да научи ето тук:

http://www.penguinstones.com/

А поезията вътре стига извътре и докосва както трябва. Препоръчвам я силно, защото не само е добра. Просто вярвам, че ще даде всекиму по нещо. Или по много :)



Profile Image for Doroti.
553 reviews
August 1, 2015
Разкошна, вдъхновяваща, усмихваща (макар и тъжно понякога) Мария !!!
Profile Image for Lyubina Litsova.
390 reviews41 followers
December 5, 2017
Престъпно стихотворение

Мравка-касоразбивачка
с инструменти тънки, фини,
с тирбушон и отварачка,
с чукове и бормашини

обикаля пресен орех,
мъчи се с език изплезен,
иска дупка да отвори
и при ядката да влезе.

Тя професионалистка
е от най-висока класа.
В къщи мравчетата искат
орехов сладкиш на масата.

Тя потропва, тя почуква,
драска с тел, ръкави суче,
Нещо вътре се пропуква,
трясва орехът - отключен!
***
Тя се наслаждава на дъжда

Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли

и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,

а той я докосва, където обича,
и между листата тънки потича,

и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,

цъфти, изчервява се, тихо се смее
и даже не се и замисля къде е,

а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,

и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойна заспива.
***
Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокро окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.

Из „Магазин за обли камъчета“ - Мария Донева
Displaying 1 - 5 of 5 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.