What do you think?
Rate this book
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд
Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.
208 pages, Paperback
First published January 1, 1994
2 people are currently reading
35 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
October 16, 2025
Тази книга описва началото на края на българската държавност!
Така нареченият "народен съд" е безпрецедентна разправа с всички мислещи и интелигентни хора в държавата, а избиването им, хвърлянето им в концлагери и депортирането на семействата им е геноцид, сравним единствено с този осъществен от болшевиките в СССР.
Без да даде и една жертва в един от най-кръвопролитните конфликти на ХХ век - ВСВ, след 1944 година България губи на фронта от изпратената си като пушечно месо за руснаците армия над 30 000 убити и ранени и дори не получава статут на страна победител, по изричното настояване на Сталин...
Междувременно в развихрилата се след преврата от 9.9.44 година разюздана вакханлия, загиват и безследно изчезват над 35 000 хиляди българи, включително политическия, стопанския и административен елит на нацията ни. Една част са в последствие осъдени от беззаконието наречено от комунистите безродници "народен съд". Загубата е непоправима и това може да обясни много от последвалите ни неудачи и провали като народ. Успоредно с този фарс, десетки хиляди, основно жени и деца на убитите и затворените са депортирани и оставени да гинат в мизерия!
Палачите са известни, преобладаващо съветски граждании и платени безродници, като Георги Димитров, готови на всичко за да угодят на своите безмилостни господари. За да постигнат наредените резултати, те не се свенят да прибегнат до убийства, побои, мъчения и лъжи. Присъдите се отличават с потъпкване на правото и правата на подсъдимте, изключителен цинизъм и безпрекословно раболепие при изпълнението на нарежданията от страна на СССР!!!
Авторите са се справили чудесно, книгата е добре систематизирана, но самото ѝ естество я прави тежка за прочит. Включени са и много допълнителни материали и документи, с които може да се вникне в дебрите на тази национална катастрофа.
Иронично е, че същата съдба, като осъдените на смърт в тези скалъпени процеси българи, постига съвсем скоро след това и един от главните палачи - Трайчо Костов, обесен от своите довчерашни другари по престъпления след скалъпен процес през 1949 година. Същият е реабилитиран напълно от БКП през 1989 година, нещо което част от невинните му жертви очакват и до днес да се случи...
Би трябвало голяма част от изнесеното в книгата да е в училищните програми, но това няма как да стане, докато наследниците на убийците, палачите и безродниците са парламентарно представени и никога не са се разкаяли или поне извинили за отвратителните дела на предшествениците си!!!
А и все по малко хора се интересуват от история, особенно от тази нейна нелицеприятна и непатриотична част.
Цитати:
"Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.
Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на „национално съгласие“, или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.
В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.
Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на „фашистката държава“, за да се установи „диктатура на пролетариата“. Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.
Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: „От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството.“"
"Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж“ за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.“ Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света."
Путин преди няколко години си призна с половин уста, че убийците на над 22 000 полски офицери и цивили в Катин и край Смоленск, са от съветското НКВД. За което са били щедро материално възнаградени. Същият засекрети до 2048 година архивите за ВСВ и категорично отказва да върне нашите архиви заграбени по време на съветската окупация за перода 1944-1947 година. Интересно. защо ли? От какво се боят и до днес?
"С "народния съд", наречен от неговите създатели „законна чистка“, завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че "българи" убиват българи „в името на народа“. Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции..."
Така нареченият "народен съд" е безпрецедентна разправа с всички мислещи и интелигентни хора в държавата, а избиването им, хвърлянето им в концлагери и депортирането на семействата им е геноцид, сравним единствено с този осъществен от болшевиките в СССР.
Без да даде и една жертва в един от най-кръвопролитните конфликти на ХХ век - ВСВ, след 1944 година България губи на фронта от изпратената си като пушечно месо за руснаците армия над 30 000 убити и ранени и дори не получава статут на страна победител, по изричното настояване на Сталин...
Междувременно в развихрилата се след преврата от 9.9.44 година разюздана вакханлия, загиват и безследно изчезват над 35 000 хиляди българи, включително политическия, стопанския и административен елит на нацията ни. Една част са в последствие осъдени от беззаконието наречено от комунистите безродници "народен съд". Загубата е непоправима и това може да обясни много от последвалите ни неудачи и провали като народ. Успоредно с този фарс, десетки хиляди, основно жени и деца на убитите и затворените са депортирани и оставени да гинат в мизерия!
Палачите са известни, преобладаващо съветски граждании и платени безродници, като Георги Димитров, готови на всичко за да угодят на своите безмилостни господари. За да постигнат наредените резултати, те не се свенят да прибегнат до убийства, побои, мъчения и лъжи. Присъдите се отличават с потъпкване на правото и правата на подсъдимте, изключителен цинизъм и безпрекословно раболепие при изпълнението на нарежданията от страна на СССР!!!
Авторите са се справили чудесно, книгата е добре систематизирана, но самото ѝ естество я прави тежка за прочит. Включени са и много допълнителни материали и документи, с които може да се вникне в дебрите на тази национална катастрофа.
Иронично е, че същата съдба, като осъдените на смърт в тези скалъпени процеси българи, постига съвсем скоро след това и един от главните палачи - Трайчо Костов, обесен от своите довчерашни другари по престъпления след скалъпен процес през 1949 година. Същият е реабилитиран напълно от БКП през 1989 година, нещо което част от невинните му жертви очакват и до днес да се случи...
Би трябвало голяма част от изнесеното в книгата да е в училищните програми, но това няма как да стане, докато наследниците на убийците, палачите и безродниците са парламентарно представени и никога не са се разкаяли или поне извинили за отвратителните дела на предшествениците си!!!
А и все по малко хора се интересуват от история, особенно от тази нейна нелицеприятна и непатриотична част.
Цитати:
"Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.
Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на „национално съгласие“, или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.
В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.
Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на „фашистката държава“, за да се установи „диктатура на пролетариата“. Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.
Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: „От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството.“"
"Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж“ за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.“ Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света."
Путин преди няколко години си призна с половин уста, че убийците на над 22 000 полски офицери и цивили в Катин и край Смоленск, са от съветското НКВД. За което са били щедро материално възнаградени. Същият засекрети до 2048 година архивите за ВСВ и категорично отказва да върне нашите архиви заграбени по време на съветската окупация за перода 1944-1947 година. Интересно. защо ли? От какво се боят и до днес?
"С "народния съд", наречен от неговите създатели „законна чистка“, завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че "българи" убиват българи „в името на народа“. Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции..."
December 12, 2011
Вицът за българския казан в ада е бил актуален и през 44-та, малко след „освобождението“ ни от „фашистите“. В книгата с конкретни факти и документи от архивите е подробно описан този фарс, засегнал десетки хиляди. И макар вдъхновена от Сталин и постоянно съгласувана с братушките, тази чистка е ръководена и извършена от българи, срещу българи, в името на народа. Накрая същите тези палачи изтъкват ефективността на Народния съд в международен план, сравнявайки го с подобни съдилища из другите „освободени“ държави, раздали къде-къде по-малко справедливост. В това, оказва се, сме първенци - дори в Германия смъртните присъди след войната са в пъти по-малко.
Полезно четиво, даващо ни поглед не само върху историята, а и върху нашия манталитет преди 60-70 години.
Полезно четиво, даващо ни поглед не само върху историята, а и върху нашия манталитет преди 60-70 години.
July 3, 2016
уникална книга!Би трябвало събитията,фактите и документите,описани в нея,да се изучават в училище!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews