Тази книга прекалено e дълга, за да е толкова абсурдна.
Дори не знам откъде да започна. Да, може би първо да обясня защо изобщо си причиних да я прочета. Беше част от книжна кутия и понеже си заставих да чета всичко, което има в кутиите, които си купувам оттук насетне - се озовах с тази книга в ръце.
Също да спомена и, че не смятам времето за напълно изгубено, понеже дори не-особено-приятните книги могат да те научат на нещо, като какво да не правиш например.
Но, да се върнем на книгата. През цялото време се питах "Кой прави такива неща?". Смисъл, наистина искам да знам, съществуват ли такива хора в действителност, защото аз мигах невярващо през цялото време.
В допълнение, що за фалшива реклама е това "Коледа" в заглавието, когато цялата Коледа я има в едно 50 странички (от почти 600). През останалото време следваш една объркана жена, която приятелките ѝ вярват, че могат да навигират през развода ѝ, като я превърнат в копия на самите тях. Да, точно така - във всеки град, където тази нещастна жена беше, те я водеха на разкрасителни процедури, прически и нов гардероб. Тя не беше себе си, тя беше това, което явно новия град и приятелките и смятаха, че трябва да бъде. Навярно това бе някакъв счупен начин да наваксва за изгубеното време докато е била женена, ама отново "Кой прави така?", и още повече "Кой се оставя да му бъде причинено това?".
И тая бедна жена трябваше да мине през всичко това, за да открие истинското си аз и коя иска да бъде или нещо от сорта.
Като вмъкнаха историята с Клод и развръзката още повече се напрегнах. Защо бе нужно да става така? Мистерия. Откъде тоя непознат се привърза към тая девойка за месец и нещо - двойна мистерия. Как това бе решаващо за него - само той си знае. За мен цялата ситуация не беше на място. Предполагам, че идеята е била да отвори очите на главната героиня за някой неща, ама сериозно ли нямаше никакъв друг начин това да се случи, че прибягнахме към смучене от пръсти и въобразявайки си, че ядем крем брюле?!
Има ли смисъл да казвам, че героите бяха изключително изкуствени. Нито за минута не повярвах, че това може да се случи някъде наистина (а, за мен това е важна част, когато чета нещо - ако не може да ме убедиш, че това действително може да се случи, какъв е смисъла изобщо?!). Ако следваше книгата да ми сгрее сърцето за Коледа, то само подпали недоволството ми.
Също така, това е цитатът, който от 14 страница уби всичко търсещо смисъл и логика в мен: "Двете винаги се подкрепяха и бяха яростно и упорито неомъжени и в най-високата точка на способността си да прелъстяват." Що за жени са това? Явно като си яростно и упорито неомъжена и си на пика на прелъстяването, ти се случват такива неща като в тая книга. Сигурно затова аз не ги виждам реалистични понеже не съм достатъчно яростна и упорита в тия работи.
С други думи това бяха почти 600 страници Хоумарк историйка, която по-скоро бих гледала отколкото да чета. Сигурно и на сериал ще е по-интересна. А, аз следва да приема, че може би романтичните романи, не са точно моето нещо.