What do you think?
Rate this book
Karanlık Çökerken Neredeydiniz
Mario Levi'nin 4 yıl aradan sonra yeni romanı Karanlık Çökerken Neredeydiniz. Levi, son romanında mekânları, toplumsal ve siyasi değişimleriyle İstanbul üzerinden bir Türkiye resmi çiziyor.Tiyatro sevgisi ve üstelik Türk edebiyatında hemen hiç işlenmeyen futbol tutkusuyla işlenmiş bir hikâye. Romanında 78 kuşağının saflığını, romantizmini, aradan geçen yıllara nasıl yenilip örselendiğini, o dönemi görmemiş genç kuşaklara olanca duyarlığı ve değeriyle aktarıyor.Hikâyeleri bu şehrin hikâyesiydi... İzak, Necmi, Şebnem, Niso, Yorgo ve Şeli... Yılların akışında farklı ülkelere gitmek zorunda kalmışlardı. Masumiyetini ve saflığını kaybedememiş o son romantik kuşaktan bilmişlerdi kendilerini. Otuz yıl aradan sonra biraraya gelip, gençlik oyunlarını yeniden sahneye koymak istemişlerdi. Aşkları ve henüz tüketemedikleri heyecanları vardı. Kırgınlıkları ve yaraları da... Oyunun adı 'İstanbul Hayatım'dı... Başarabilecekler miydi?
- GenresContemporary
585 pages, Paperback
First published January 1, 2009
3 people are currently reading
101 people want to read
About the author
Mario Levi
33 books53 followersMario Levi was born in 1957 in Istanbul. He graduated from Saint Michel High School in 1975, from Istanbul University the Faculty of Literature French Language and Literature Department in 1980. His first articles were published in the newspaper "Şalom". These were followed by his other articles in the publication organs like "Cumhuriyet", "Stüdyo İmge", "Milliyet Sanat", "Gösteri", "Argos", "Gergedan", "Varlık".
His first published book is called "Jacques Brel: A Lonely Man" (1986). This book is a novelized version of his university graduation thesis. His first story book “Not Being Able to Go to a City" was published in 1990. This book having autobiographic qualities is like an account of the writer with both his loves, his childhood and pre-teen years. The book won the Haldun Taner Story Prize of the year. His second story book, "Madame Floridis May not Return" published in 1991, includes the people of Istanbul who have difficulty in adapting to the minority group and the society. In 1992, his first novel called “Our Best Love Story" was published. Then a long silence took place. His 800-page novel, "Istanbul Was a Fairy Tale", published in 1999, is the story of a Jewish family who lived in Istanbul between the 1920s and 1980s. The heroes of other minorities of the city are also seen in this novel.
Mario Levi, in addition to being a writer, was also a French teacher, an importer, a journalist, a radio programmer and a copywriter. He gave lectures at Yeditepe University. He also taught creative writing to the people who have set their hearts on trying to express their thoughts.
His first published book is called "Jacques Brel: A Lonely Man" (1986). This book is a novelized version of his university graduation thesis. His first story book “Not Being Able to Go to a City" was published in 1990. This book having autobiographic qualities is like an account of the writer with both his loves, his childhood and pre-teen years. The book won the Haldun Taner Story Prize of the year. His second story book, "Madame Floridis May not Return" published in 1991, includes the people of Istanbul who have difficulty in adapting to the minority group and the society. In 1992, his first novel called “Our Best Love Story" was published. Then a long silence took place. His 800-page novel, "Istanbul Was a Fairy Tale", published in 1999, is the story of a Jewish family who lived in Istanbul between the 1920s and 1980s. The heroes of other minorities of the city are also seen in this novel.
Mario Levi, in addition to being a writer, was also a French teacher, an importer, a journalist, a radio programmer and a copywriter. He gave lectures at Yeditepe University. He also taught creative writing to the people who have set their hearts on trying to express their thoughts.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
March 4, 2014
Mario Levi'nin harika anlatimiyla essiz bir hikaye,okuyali cok oluyor fakat bu kitapla ilgili unutamadigim anım,kitabin sonuna geldim gece saat 3 gibi, son sayfaya geldim sayfayi cevirmemle şok oldum,basim hatasi vardi ve son sayfa basilmamisti,sabah nasill oldu bilmiyorum,magaza acilis saatini bekleyip kosa kosa gidip kitabi degistirmistim....
Read
September 2, 2025„Къде бяхте, когато падна мрак?“ от Марио Леви разказва за история, която е вплетена в политическите промени на Турция от 80-те години.
От самото начало на книгата се усеща дълбока тъга, чийто произход не е веднага ясен. Тъй като главният ни герой е евреин, израснал сред еврейската турска общност, можем да усетим нотки на дискриминация и социално откъсване, но по-нататък в историята разбираме, че не това е основната причина за тежкия дух, в който поема романа.
Книгата е написана под формата на ретроспекция – протагонистът разказва за младините си, за добрите си приятели и за това как с времето всеки поема по своя път. Тогава, докато още са млади, в тях бушува огъня на бунта, идеята за справедливост и борбата за налагане на левите идеи.
След години те намират път един към друг, вече след промените, и всеки носи собствени травми и осакатявания. Тях ги събира нашият основен герой, измъчван от натрапчиви въпроси: „Що за живот беше той? Какъв беше?“. За него магията се крие именно в липсата на отговор. „Достатъчни бяха лъжите, които помагаха да се понесе по-лесно времето, изпълнено с измамни илюзии.“
През цялата история виждаме как главният герой всячески се опитва да играе ролята на успелия човек, но се прокрадва усещането за фалш. Например той казва неща като: „Обрисувах картината на перфектното семейство“. И макар че книгата е изпъленена с протяжни обяснения на вътрешния му свят, които даже в един момент стават досадни, едва в края разбираме какво мисли той за себе си и каква е истинската причина за поведението му.
Той непрестанно се опитва да се вгледа в същината на околните, в тишината между изреченията, опитва се да разбере и себе си, и другите, задава си въпроси. Може да се каже, че е “overthinker”. Хората, които мразят силно описателни книги могат да пропуснат тази.
Тук често се появява темата за борбата и дали победата оправдава жертвите ѝ. Виждаме и самия град Истанбул като отделен герой, който също се променя заедно с останалите персонажи.
„Тази страна се оказа готова да жертва дори собствените си чеда, за да се хареса на някои. Понякога се питам и за следното. Как ли виждат себе си онези, които държаха голяма власт в ръцете си, и като всички нас застават сутрин и вечер по пижама пред огледалото? Какво си отговарят, когато си задават въпроса какво са правили всъщност, как са живели, естествено, ако изобщо могат да си зададат такива въпроси?... Какво и кого виждат в огледалото, след като са поставили подписа си под толкова смъртни присъди, след като е станало известно, че толкова хора са починали от мъчения и хиляди хора са пратени в изгнание и са загубили гражданството си?“
„Защо не забелязахме, че докато искахме промяна, не успяхме да променим себе си, както трябва?“
В крайна сметка главният герой успява да събере приятелската си група, но въпросът остава каква е истинската причина да го направи. Всеки от тях е „счупен“ и е намерил свой начин да събере живота си в новата реалност, в която са принудени да живеят.
От самото начало на книгата се усеща дълбока тъга, чийто произход не е веднага ясен. Тъй като главният ни герой е евреин, израснал сред еврейската турска общност, можем да усетим нотки на дискриминация и социално откъсване, но по-нататък в историята разбираме, че не това е основната причина за тежкия дух, в който поема романа.
Книгата е написана под формата на ретроспекция – протагонистът разказва за младините си, за добрите си приятели и за това как с времето всеки поема по своя път. Тогава, докато още са млади, в тях бушува огъня на бунта, идеята за справедливост и борбата за налагане на левите идеи.
След години те намират път един към друг, вече след промените, и всеки носи собствени травми и осакатявания. Тях ги събира нашият основен герой, измъчван от натрапчиви въпроси: „Що за живот беше той? Какъв беше?“. За него магията се крие именно в липсата на отговор. „Достатъчни бяха лъжите, които помагаха да се понесе по-лесно времето, изпълнено с измамни илюзии.“
През цялата история виждаме как главният герой всячески се опитва да играе ролята на успелия човек, но се прокрадва усещането за фалш. Например той казва неща като: „Обрисувах картината на перфектното семейство“. И макар че книгата е изпъленена с протяжни обяснения на вътрешния му свят, които даже в един момент стават досадни, едва в края разбираме какво мисли той за себе си и каква е истинската причина за поведението му.
Той непрестанно се опитва да се вгледа в същината на околните, в тишината между изреченията, опитва се да разбере и себе си, и другите, задава си въпроси. Може да се каже, че е “overthinker”. Хората, които мразят силно описателни книги могат да пропуснат тази.
Тук често се появява темата за борбата и дали победата оправдава жертвите ѝ. Виждаме и самия град Истанбул като отделен герой, който също се променя заедно с останалите персонажи.
„Тази страна се оказа готова да жертва дори собствените си чеда, за да се хареса на някои. Понякога се питам и за следното. Как ли виждат себе си онези, които държаха голяма власт в ръцете си, и като всички нас застават сутрин и вечер по пижама пред огледалото? Какво си отговарят, когато си задават въпроса какво са правили всъщност, как са живели, естествено, ако изобщо могат да си зададат такива въпроси?... Какво и кого виждат в огледалото, след като са поставили подписа си под толкова смъртни присъди, след като е станало известно, че толкова хора са починали от мъчения и хиляди хора са пратени в изгнание и са загубили гражданството си?“
„Защо не забелязахме, че докато искахме промяна, не успяхме да променим себе си, както трябва?“
В крайна сметка главният герой успява да събере приятелската си група, но въпросът остава каква е истинската причина да го направи. Всеки от тях е „счупен“ и е намерил свой начин да събере живота си в новата реалност, в която са принудени да живеят.
May 30, 2017
Подведена от анонса си взех този роман. Започнах да чета с ентусиазъм, който безкрайно бързо прегоря,
Честно казано, може и да е добър романът, но аз няма да го продължа. Или поне не на този етап.
Не ми харесва хаотичното повествование. Тръгнала мисълта в една посока, после в друга, а съвсем накрая забила в трета. Може да е интересно като похват за определен момент, но не и за целия текст.
Лично мен това ме дразни. Аз и в живота си избягвам хора с неплавно изразяване на течащите си мисли.
Честно казано, може и да е добър романът, но аз няма да го продължа. Или поне не на този етап.
Не ми харесва хаотичното повествование. Тръгнала мисълта в една посока, после в друга, а съвсем накрая забила в трета. Може да е интересно като похват за определен момент, но не и за целия текст.
Лично мен това ме дразни. Аз и в живота си избягвам хора с неплавно изразяване на течащите си мисли.
Read
February 6, 2014"Sıradanlıklarından sıyrılmayı akıllarına bile getiremeyecek kadar basitliklere saplanmış ya da o yüzeysel ilişkileri farkına varmadan zaaflarına kalkan yapan, açmazlarını ancak herkesin kabul edebileceği değerlere tutunarak yaşayan o insanlar..."
"Karşılaşmaların hayatımızın akışını nasıl değiştirdiğini sen de söylemiyor musun? Kimi ölümler bizi bazen daha sahici hayata hazırlar. İki bulutun yağmuru yağdırmak için bir araya gelmesi gibi. Kadere başka türlü nasıl karşı çıkabiliriz ki?"
"Karşılaşmaların hayatımızın akışını nasıl değiştirdiğini sen de söylemiyor musun? Kimi ölümler bizi bazen daha sahici hayata hazırlar. İki bulutun yağmuru yağdırmak için bir araya gelmesi gibi. Kadere başka türlü nasıl karşı çıkabiliriz ki?"
January 17, 2015
Very touching story...
Displaying 1 - 5 of 5 reviews