What do you think?
Rate this book
Западноевропейски поети романтици
Романтиците желаят да смъкнат от предметите патината на навика и светът да блесне в ярки краски като през първия ден на сътворението. С други думи, в делника те искат да намерят измерванията на новото и невижданото, така както ги намират и чрез средствата на фантастичното.
Особено място в романтическата вселена заема любовта. Любовта е и земна, и небесна; тя е природа, но тъкмо природа, която е в съгласие с романтическите изисквания, отвежда към висшите сфери. Любовта е принципът на морала, защото според Шели "тайната на морала е любовта". Любовта е принципът на знанието. И най-сетне любовта е принципът на единството, за която бленуват романтиците, защото самата й същност е сливането. В любовта истината, доброто и красотата съвпадат, търсенето и намирането стават неразличими - самото дирене е едно откритие на живота.
Съдържание:
Английски поети романтици - Уилям Блейк, Уилям Уърдсуърт, Самуел Колридж, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Елизабет Браунинг, Джон Кийтс.
Немски поети романтици - Фридрих Новалис, Клеменс Брентано, Аделберт фон Шамисо, Лудвиг Уланд, Вилхилм Мюлер, Йозеф фон Айхендорф, Август фон Платен, Едуард Мьорике, Анете Дросте-Хюлзхоф, Николаус Ленау, Хайнрих Хайне.
Френски поети романтици - Марслин Деборд-Валммор, Алфонс дьо Ламартин, Алфред дьо Вини, Виктор Юго, Феликс Арвер, Жерар дьо Нервал, Алфредс дьо Мюсе.
Италиански поети романтици - Уго Фосколо, Джакомо Леопарди.
Испански поети романтици - АнхелдеСааведра,Дуке деРивас, Хосе де Еспронседа, Хосе Сориля, Густаво Адолфо Бекер, Росалиа де Кастро.
Особено място в романтическата вселена заема любовта. Любовта е и земна, и небесна; тя е природа, но тъкмо природа, която е в съгласие с романтическите изисквания, отвежда към висшите сфери. Любовта е принципът на морала, защото според Шели "тайната на морала е любовта". Любовта е принципът на знанието. И най-сетне любовта е принципът на единството, за която бленуват романтиците, защото самата й същност е сливането. В любовта истината, доброто и красотата съвпадат, търсенето и намирането стават неразличими - самото дирене е едно откритие на живота.
Съдържание:
Английски поети романтици - Уилям Блейк, Уилям Уърдсуърт, Самуел Колридж, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Елизабет Браунинг, Джон Кийтс.
Немски поети романтици - Фридрих Новалис, Клеменс Брентано, Аделберт фон Шамисо, Лудвиг Уланд, Вилхилм Мюлер, Йозеф фон Айхендорф, Август фон Платен, Едуард Мьорике, Анете Дросте-Хюлзхоф, Николаус Ленау, Хайнрих Хайне.
Френски поети романтици - Марслин Деборд-Валммор, Алфонс дьо Ламартин, Алфред дьо Вини, Виктор Юго, Феликс Арвер, Жерар дьо Нервал, Алфредс дьо Мюсе.
Италиански поети романтици - Уго Фосколо, Джакомо Леопарди.
Испански поети романтици - АнхелдеСааведра,Дуке деРивас, Хосе де Еспронседа, Хосе Сориля, Густаво Адолфо Бекер, Росалиа де Кастро.
- GenresPoetry
192 pages, Paperback
First published January 1, 1989
6 people are currently reading
9 people want to read
About the author
Various
455k books1,340 followersVarious is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
April 25, 2023
Облакът
„Зажаднели цветя, аз ви ръся с вода
от реки и морета незнайни!
Зашумели листа в полусънна мечта,
аз ви нося прохлади омайни!
Изпод моите крила пак росата преля
и събуди от сън семената.
Тихо те ще растат върху майчина гръд,
затанцува ли в слънце земята.
Често долния свят аз обстрелвам със град
и полята навред побелявам;
после пак изведнъж ги обливам със дъжд,
и сред гръм, и сред смях, отминавам.
Връх премина ли в бяг, аз засипвам го в сняг
и отдолу застенват горите;
нощем чака ме сън, на постеля навън,
до гърдите на бури сърдити.
Тук в най-тъмния кът окован е гърмът
и ту в ярост реве, ту замира,
а над мен ден и нощ моят пламенен вожд,
мойта мълния, в пътя се взира.
В нея грей любовта, нея води страстта
към подморските духове черни,
над земи и моря ни за миг тя не спря
да ми сочи пътеките верни.
И в безкрайния ход по небесния свод
вечно с тази любов е щастлива;
над реки, планини, над поля, долини,
тя сърцето си ярко разкрива.
Горе нежни лъчи галят моите очи.
Долу тя в дъждове се излива.
Звездоока зора с метеорни пера
ме догонва в просторите ясни
и додето с ръка милва мойта снага,
на небето Зорницата гасне;
сякаш е златни крила, на висока скала,
горе там, на върха в планините,
е застанал орел, и прекрасен, и смел,
в миг запрял, озарен от лъчите…
А когато блести и със жар ми шепти
кървав залез за сласт и отмора,
и покрий вечерта с наметало света,
и помръкне лазурът просторен —
в моя нощен кафез, без посока и вест,
като гълъб се свивам аз, морен.
Тази бледна жена, назована луна,
оградена с огньове студени,
бавно в мрака пълзи там над моите коси,
от среднощния полъх развени.
И нозете й тук, доближили без звук,
някой път моя покрив пробиват,
и стотици звезди, невидени преди,
ту надничат оттам, ту се скриват;
та когато се взра в тази тяхна игра
и ми спомнят пчели позлатени,
и разпоря разсмян моя шатър тъкан,
то морето прилича под мене
на парче от небе, що захвърлено бе
долу, в рой от лъчи посребрени.
Денем слънцето сам аз обвивам във плам,
нощем с бисери кича луната;
и вулканите спят, и звездите мъждят,
мойто знаме щом вихър размята.
От земя до земя аз вися във тъма
и под мене вълните не спират.
Като мост вледенен, като покрив втвърден
планини ме отдолу подпират.
А отпред закове ли в безброй цветове
свойта арка победна дъгата,
с урагана сърдит, в лед и пламък обвит,
аз минавам, превзел небесата.
Отстрани висини и искрят светлини.
Долу влажна се смее Земята.
Аз съм вечно дете на Земя и Море,
своя дом във Небето намирам.
През мъгли, ветрове, през води, брегове,
аз меня се, но без да умирам!
Затова след дъжда, щом дори и следа
не остане от мене отгоре,
и лъчите блестят и строят в своя път
свода син на безкрайни простори,
в моя тих саркофаг тихо смея се пак,
пак отдолу след миг изпълзявам,
като призрак-беглец, прероден младенец
— и отново лазура стъмнявам!…“
Пърси Шели
Превод: Цветан Стоянов
За морето
„С предвечен шепот идва и се мята
по пусти брегове — поглъща, смила
безчетни пещери, дорде е в сила
магията подлунна на Хеката.
А друг път дълги дни мълчи в прехлас
и раковините стоят, където
развързаният вятър на Небето
отдавна ги е разпилявал с бяс.
Ако е мрачен, морен твоят взор —
насищай го с просторна морска хубост
ако слухът ти е препълнен с песен
или е приглушен от глъч и грубост —
край стара пещера седни унесен,
дорде се стреснеш: нимфи пеят в хор.“
Джон Кийтс
Превод: Александър Шурбанов
Oceano nox
„О, колко моряци, какви капитани,
заминали бодро към цели избрани,
изчезнаха там — в хоризонта унил!
Колцина потънаха — участ жестока —
през нощи безлунни във бездна дълбока
и слепият стар Океан ги е скрил!
Животът им тъй — недочетен — остана,
понесе го с яростен дъх урагана
и всичките страници пръсна без жал!
За всяка вълна се намери и плячка:
една взе моряците, друга пък смачка
и техния малък несигурен сал.
Нещастни, съдбата ви никой не знае!
Из мрачни пространства духът ви витае
и срещате остри подводни скали.
О, колко родители чакат с надежда
и смърт ги заварва, когато поглеждат
от кея в морето с предчувствия зли!
Понякога някой за вас споменава —
край котви ръждиви се сбират в забава
моряци и чува се спомен за вас
додето се пее, шуми и говори,
наред със целувки на ваши изгори,
а вий сте на дъното в същия час!
Запитват: къде са? Дали ги привлече
земя плодородна на остров далечен?
А после и споменът чезне и мре,
плътта — във водата, духът — в паметта ни;
загубва се всичко след дни, изтъкани
от мрачна забрава над мрачно море.
Забравят ни всички; едните със плуга
заети са, с лодки залисват се други.
Но бури когато се втурват в нощта,
еднички вдовиците бледи отново
за вас си припомнят и грохнали, ровят
в огнища и в своите сърца пепелта!
След тяхната смърт имената ви даже
и камък надгробен не може да каже
и нищо не спомня живота ви прост —
дори и дърветата голи наесен,
дори и наивната, тягостна песен
на просяка, седнал до стария мост.
Къде са моряците с участ незнайна?
Вълни, вие пазите страшната тайна,
пред вас на колене са майките в плач!
За нея при прилив си шепнете вие,
затуй безнадеждност в гласа ви се крие,
когато към нас се насочвате в здрач!“
Виктор Юго
Превод: Пенчо Симов
Тъга
„Загубих силата, куража,
приятелите, радостта;
загубих и способността
да вярвам в гения си даже.
За Истината аз копнеех
и за другарка я желах,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.
И все пак вечна тя остава,
а който нея не познава,
е най-нещастният от нас.
Сега пред бога заявявам:
едничко благо притежавам —
че някога съм плакал аз.“
Алфред дьо Мюсе
Превод: Пенчо Симов
„Зажаднели цветя, аз ви ръся с вода
от реки и морета незнайни!
Зашумели листа в полусънна мечта,
аз ви нося прохлади омайни!
Изпод моите крила пак росата преля
и събуди от сън семената.
Тихо те ще растат върху майчина гръд,
затанцува ли в слънце земята.
Често долния свят аз обстрелвам със град
и полята навред побелявам;
после пак изведнъж ги обливам със дъжд,
и сред гръм, и сред смях, отминавам.
Връх премина ли в бяг, аз засипвам го в сняг
и отдолу застенват горите;
нощем чака ме сън, на постеля навън,
до гърдите на бури сърдити.
Тук в най-тъмния кът окован е гърмът
и ту в ярост реве, ту замира,
а над мен ден и нощ моят пламенен вожд,
мойта мълния, в пътя се взира.
В нея грей любовта, нея води страстта
към подморските духове черни,
над земи и моря ни за миг тя не спря
да ми сочи пътеките верни.
И в безкрайния ход по небесния свод
вечно с тази любов е щастлива;
над реки, планини, над поля, долини,
тя сърцето си ярко разкрива.
Горе нежни лъчи галят моите очи.
Долу тя в дъждове се излива.
Звездоока зора с метеорни пера
ме догонва в просторите ясни
и додето с ръка милва мойта снага,
на небето Зорницата гасне;
сякаш е златни крила, на висока скала,
горе там, на върха в планините,
е застанал орел, и прекрасен, и смел,
в миг запрял, озарен от лъчите…
А когато блести и със жар ми шепти
кървав залез за сласт и отмора,
и покрий вечерта с наметало света,
и помръкне лазурът просторен —
в моя нощен кафез, без посока и вест,
като гълъб се свивам аз, морен.
Тази бледна жена, назована луна,
оградена с огньове студени,
бавно в мрака пълзи там над моите коси,
от среднощния полъх развени.
И нозете й тук, доближили без звук,
някой път моя покрив пробиват,
и стотици звезди, невидени преди,
ту надничат оттам, ту се скриват;
та когато се взра в тази тяхна игра
и ми спомнят пчели позлатени,
и разпоря разсмян моя шатър тъкан,
то морето прилича под мене
на парче от небе, що захвърлено бе
долу, в рой от лъчи посребрени.
Денем слънцето сам аз обвивам във плам,
нощем с бисери кича луната;
и вулканите спят, и звездите мъждят,
мойто знаме щом вихър размята.
От земя до земя аз вися във тъма
и под мене вълните не спират.
Като мост вледенен, като покрив втвърден
планини ме отдолу подпират.
А отпред закове ли в безброй цветове
свойта арка победна дъгата,
с урагана сърдит, в лед и пламък обвит,
аз минавам, превзел небесата.
Отстрани висини и искрят светлини.
Долу влажна се смее Земята.
Аз съм вечно дете на Земя и Море,
своя дом във Небето намирам.
През мъгли, ветрове, през води, брегове,
аз меня се, но без да умирам!
Затова след дъжда, щом дори и следа
не остане от мене отгоре,
и лъчите блестят и строят в своя път
свода син на безкрайни простори,
в моя тих саркофаг тихо смея се пак,
пак отдолу след миг изпълзявам,
като призрак-беглец, прероден младенец
— и отново лазура стъмнявам!…“
Пърси Шели
Превод: Цветан Стоянов
За морето
„С предвечен шепот идва и се мята
по пусти брегове — поглъща, смила
безчетни пещери, дорде е в сила
магията подлунна на Хеката.
А друг път дълги дни мълчи в прехлас
и раковините стоят, където
развързаният вятър на Небето
отдавна ги е разпилявал с бяс.
Ако е мрачен, морен твоят взор —
насищай го с просторна морска хубост
ако слухът ти е препълнен с песен
или е приглушен от глъч и грубост —
край стара пещера седни унесен,
дорде се стреснеш: нимфи пеят в хор.“
Джон Кийтс
Превод: Александър Шурбанов
Oceano nox
„О, колко моряци, какви капитани,
заминали бодро към цели избрани,
изчезнаха там — в хоризонта унил!
Колцина потънаха — участ жестока —
през нощи безлунни във бездна дълбока
и слепият стар Океан ги е скрил!
Животът им тъй — недочетен — остана,
понесе го с яростен дъх урагана
и всичките страници пръсна без жал!
За всяка вълна се намери и плячка:
една взе моряците, друга пък смачка
и техния малък несигурен сал.
Нещастни, съдбата ви никой не знае!
Из мрачни пространства духът ви витае
и срещате остри подводни скали.
О, колко родители чакат с надежда
и смърт ги заварва, когато поглеждат
от кея в морето с предчувствия зли!
Понякога някой за вас споменава —
край котви ръждиви се сбират в забава
моряци и чува се спомен за вас
додето се пее, шуми и говори,
наред със целувки на ваши изгори,
а вий сте на дъното в същия час!
Запитват: къде са? Дали ги привлече
земя плодородна на остров далечен?
А после и споменът чезне и мре,
плътта — във водата, духът — в паметта ни;
загубва се всичко след дни, изтъкани
от мрачна забрава над мрачно море.
Забравят ни всички; едните със плуга
заети са, с лодки залисват се други.
Но бури когато се втурват в нощта,
еднички вдовиците бледи отново
за вас си припомнят и грохнали, ровят
в огнища и в своите сърца пепелта!
След тяхната смърт имената ви даже
и камък надгробен не може да каже
и нищо не спомня живота ви прост —
дори и дърветата голи наесен,
дори и наивната, тягостна песен
на просяка, седнал до стария мост.
Къде са моряците с участ незнайна?
Вълни, вие пазите страшната тайна,
пред вас на колене са майките в плач!
За нея при прилив си шепнете вие,
затуй безнадеждност в гласа ви се крие,
когато към нас се насочвате в здрач!“
Виктор Юго
Превод: Пенчо Симов
Тъга
„Загубих силата, куража,
приятелите, радостта;
загубих и способността
да вярвам в гения си даже.
За Истината аз копнеех
и за другарка я желах,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.
И все пак вечна тя остава,
а който нея не познава,
е най-нещастният от нас.
Сега пред бога заявявам:
едничко благо притежавам —
че някога съм плакал аз.“
Алфред дьо Мюсе
Превод: Пенчо Симов
April 5, 2020
Let's bring back romanticism. I'm tired of being rational, we're all dumb and we all want love.
September 22, 2020
“Белее се на хълма
там къщица една,
от прага й се вижда
просторна равнина.
Един селяк присяда
наблизко в късен час —
той клепе си косата
и пее с волен глас.
А долу в низината
в дълбок и тъмен вир
лежи една корона
от злато и сапфир:
блестят елмази нощем
по нейната снага,
но никой я не знае,
ни дири досега.”
Лудвиг Уланд
там къщица една,
от прага й се вижда
просторна равнина.
Един селяк присяда
наблизко в късен час —
той клепе си косата
и пее с волен глас.
А долу в низината
в дълбок и тъмен вир
лежи една корона
от злато и сапфир:
блестят елмази нощем
по нейната снага,
но никой я не знае,
ни дири досега.”
Лудвиг Уланд
February 19, 2017
Беше приятно да почета известно време стихотворения от романтици. Не съм специалист в областта, но някои от тях ги оценявам като доста вдъхновяващи. И все пак, според мен има много много по-добри творения в лириката. Ако някой желае да хвърли око на нещо от романтизма, това е добро начало. Не беше нещо, което стигна до душата ми, не се задържах дълго в размисъл, но беше приятно и различно.
November 13, 2019
С тази книга хвърлих един поглед върху поезията на Романтизма и установих, че определено харесвам Романтизмът в пъти повече от Символизмът.
Имаше доста добри творби, но имаше и доста посредствени произведения.
Добро допълнение за библиотеката на хората, които обичат да четат поезия.
Имаше доста добри творби, но имаше и доста посредствени произведения.
Добро допълнение за библиотеката на хората, които обичат да четат поезия.
April 4, 2016
Най-успешният опит досега за достъпно, но висококачествено издание на поезията на Романтизма на български. Преводите на английските поети са на Гео Милев, Моис Бело и Цветан Стоянов, на италианските - на Драгомир Петров, на френските - на Пенчо Симов, на германските - на Стоян Бакърджиев и Димитър Гундов, на испанските - на Атанас Далчев и Александър Муратов. Изключително качество на преводите.
Към това трябва да се прибави кондензираният и истински разкриващ следговор на Миглена Николчина, която го е писала ня��олко години след времето, когато е работила над дисертацията си върху Мери Шели.
Ако си в гимназията и ти попадне това издание шансовете да получиш прилична основа за добър естетически вкус и истинско познание за един толкова важен период от историята на литературата нарастват многократно.
Към това трябва да се прибави кондензираният и истински разкриващ следговор на Миглена Николчина, която го е писала ня��олко години след времето, когато е работила над дисертацията си върху Мери Шели.
Ако си в гимназията и ти попадне това издание шансовете да получиш прилична основа за добър естетически вкус и истинско познание за един толкова важен период от историята на литературата нарастват многократно.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews