Откъдето и да започна все няма да ми е лесно, защото книгата не е лесна, историята е трудна и това е така защото е по-истински случай.
Историята която ни предлага авторката е написана с цел да предупреди всички млади хора и да ни накара да се замислим и да си дадем сметка че опасността дебне зад всеки ъгъл. От нищо не сме защитени и както е известната приказка че ако не ние, няма кой да ни помогне, то тук се вижда че и сами може да си навредим като сме невнимателни, наивни и не мислещи трезво.
Да, вярно е че Марсия и Флор са само на 15 години, но все пак си мисля че можеха да бъдат малко по-внимателни.
Марсия е тази която е по-отворената и по-дръзката, а Флор по-затворена и в повечето случай първо мислеща, но пък как да остави приятелката си сама.
Да кажем че всичко в началото бе горе-долу добре, двете момичета комуникираха с момчета само по-интернет и нищо повече.
Както споменах Марсия е по-дръзката от двете, тя започва да си пише с момче което на пръв поглед изглежда доста съмнително и двамата правят пред камерата неща за които семейството й ни най-малко не подозира, само Флор и все пак това не е достатъчно.
След известно време някак си, уж съвсем случайно, Флор получава покана за пробна фотосесия от Агенция набираща млади модели. Изпълнена с много съмнения, тя все пак отива на срещата заедно с най-добрата си приятелка. И така на уреченото място двете момичета се запознават с мъж и жена, които на пръв поглед с нищо не показват, колко всъщност са опасни.
На втората им среща вече става голямата беля, завели Марсия и Флор в така нареченото им фото студио, момичетата попадат в капан.
Оказва се че попадат в нещо като схема за незаконно снимане на деца и качване на снимките им в "специализиран" за това сайт.
След като вече са си свършили работата, извършителите захвърлят момичетата на спирка - полуголи, дрогирани и оставили ги завинаги със срамът и психическия им тормоз от цялата случка.
След като биват намерени от възрастна двойка която се обажда на полицията, започва да тече разследване за да се установи кои са извършителите, какъв е бил мотивът и разбира се да бъдат арестувани и вкарани в затвора.
Тук се появява инспектор Ван Бюрен и малък екип който да бъде на негово разположение за цялото разследване или поне през повечето време.
И тук искам да отбележа че авторката е бивша полицейска служителка и това определено си проличава когато се включва полицейският екип, личи си професионализма и тънкостите които има в едно полицейско разследване. Изпълнено с рационално мислене, проследяване на колата, обажданията, разпити и какво ли още не... а в това време главният виновник през цялото време си мисли че е бил перфектен в престъплението си.
Стигаме до финала, където само ще кажа че ми хареса, останах доволна и много ми се иска като цяло да не се случват такива неща, но за съжаление знам че няма как да се случи. Но пък поне нека повечето такива случки да получат справедлив край.
"Chatroom" е книга за реалността и това как не трябва да се доверяваме на непознати хора, показва колко опасно място може да бъде интернет пространството и също така на едно разбито завинаги приятелство и болката от преживяното.
Стилът на писане на авторката е силно въздействащ, през цялото време още от първата страница се усещаше напрежение че ни очаква нещо наистина опасно и също така смятам че е лесно достъпен за читателя.
Освен че историята много ми хареса и ме накара да се замисля още повече за доста неща, другото което също ми харесва е корицата. Смятам че нашата корица е по-добра от оригиналната. Корицата е дело на Златина Гочева, а превод от нидерландски - Василка Ванчева.
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!