Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват“. Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път – на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя. Част от тези места междувременно престанаха да са диви – днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални туристически обекта. И не – идеята ни далеч не е да се изсипят тълпи от народ пред „Проходна“ на Карлуково или в Чекотинския манастир, в долината на каньона Шегава или в с. Гърло. Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи. Подборът ни – нужно ли е да уточняваме? – е личен, субективен, разбъркан или нарочно неподреден нито по географски признак, нито по райони, нито по азбучен ред. Всички места обаче са обходени – пътували сме на стоп (страшно ни върви!), качвали сме стопаджии (в тези неща трябва да има приемственост), спали сме на палатка къде ли не (понякога и без палатка, край пътя), живели сме на връх Мургаш три години (по-точно един от нас работеше там), носили сме децата на гръб (плюс проходилки, тежки раници, пълни с памперси и детски пюрета), лаптоп (преди сто години носехме на гръб даже и пишеща машина), фотоапарат, въже и задължително мръсни дрехи за пещерите. Но и днес се взираме в картата, готови сме с още по-дълъг списък от места и, повярвайте, непременно ще ги обходим... Защото дивите места се колекционират цял живот. А самият живот създава подобни книги.
Оля Стоянова е родена на 17.09.1977 г. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири книги - три стихосбирки "Фотографии" (200 г.) и "Проза" (2002 г.) и "Пътна карта" (2003 г.), както и на един роман - "Лични географии" (2005 г.). Печелила е куп награди за поезия, проза и журналистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, руски, италиански, чешки, словашки и полски.
“Пътеводител на дивите места” на Оля Стоянова и Живко Джаков е книга, която аналогично на “пътуващото семейство” има силата да промени възприятията ти за България, за пътуването и за мястото, на което живеем. Написана е с голяма любов към всички открити от авторите диви места и пътя като начин за предаване на скрити, забравени или неразказвани истории. Нежна като скъп спомен, любопитна като загадка, увличаща с прекрасен език и стил, тази книга те предизвиква да мечтаеш, да пътуваш и да обичаш много земята, хората и див(н)ите места тук, в България.
Невероятно четиво, макар че не бих го нарекла точно "пътеводител", а по-скоро "пътепис". Описани са малко известни места с вековна история, оставена да тъне в забрава или запомнена и осквернена от алчни иманяри. Авторите са разпитвали много по пътя си и тези разкази са предадени в пътеводителя, така че се получава един исторически извор. Някои от нещата просто няма как другояче да ги научите (като за отец Роман, който е бил оперен певец 15 години в Германия или това че българската армия е опожарявала помашки села, погасявали Априлското възстание или пък че до с. Гърло има светилище на 32 века). Личните гледни точки отделно дообогатяват посетените места - почти всяко място е белязано със спомен с други хора (Сопот - парапланеристи, Рила - дъновисти, Кресненското дефиле - рафтаджии...). Предадени са легенди и спомени за други времена. Много от описаните места не са за всеки - има доста посочени прекрасни скали за скално катерене. Но има и много манастири, храмове и параклиси (които биха могли да се посетят поне от историческа гледна точка). Снимките към пътеводителя са от личен архив и в повечето случаи не показват точно това, за което се пише, а атмосферата на мястото. Няма точно описание на нито едно място (мисля, че за две дестинации бяха дадени GPS-координати), така че желаещите да посетят споделените от Оля и Живко места трябва да си дадат малко труд и да си направят допълнително проучване. Причината да "чета" толкова продължително тази книга е, че много често исках да споделя наученето. Така че често препрочитах дадено описание или го четях на глас на приятели и роднини. Бих препоръчала тази книга на всеки, който се интересува от миналато на България и от нейните природни и културни красоти.
Голям акцент върху манастирите и параклисите. Очаквах да има повече природни забележителности, но тези, които са изброени (повечето от тях) са всеизвестни. Голямо количество правописни грешки. Но, отлично и много живо описание на местата включени в книгата, подкрепено с легенди, истории, местни обичаи и традиции!