What do you think?
Rate this book
За любовта и жените: разкази
На 10.12.2011 г. се навършват 50 години от връчването на Нобеловата награда за литература на Иво Андрич.
Сборникът съдържа непревеждани на български език разкази.
Зад прихлюпените кепенци на привидно дремещо планинско градче припламват и плъзват през мегдана тихи и кротки погледи на обич, тежки и святкащи стрели на страст, сподавени и злокобни клетви на мъст. И сякаш самият въздух се превръща в парещо пространство, в нечии очи и сърце се възцарява лудост, разум не остава, кипва балканската кръв, кънти зов за близост.
Това са истории за любов и за игра на любов, за реалност и будни сънища, за яснооки девойки и разпътни красавици, за мъже омаяни и минаващи клетници, за блажени мечтания и мрачни избори – няколко от мостовете на великия Андрич към отминало време и към всевечни човешки жарави.
Сборникът съдържа непревеждани на български език разкази.
Зад прихлюпените кепенци на привидно дремещо планинско градче припламват и плъзват през мегдана тихи и кротки погледи на обич, тежки и святкащи стрели на страст, сподавени и злокобни клетви на мъст. И сякаш самият въздух се превръща в парещо пространство, в нечии очи и сърце се възцарява лудост, разум не остава, кипва балканската кръв, кънти зов за близост.
Това са истории за любов и за игра на любов, за реалност и будни сънища, за яснооки девойки и разпътни красавици, за мъже омаяни и минаващи клетници, за блажени мечтания и мрачни избори – няколко от мостовете на великия Андрич към отминало време и към всевечни човешки жарави.
280 pages, Paperback
First published January 1, 2011
3 people are currently reading
32 people want to read
About the author
Ivo Andrić
261 books1,255 followersIvo Andrić (Serbian Cyrillic: Иво Андрић; born Ivan Andrić) was a Yugoslav novelist, poet and short story writer who won the Nobel Prize in Literature in 1961. His writings dealt mainly with life in his native Bosnia under Ottoman rule.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
March 8, 2017
Наскоро попаднах на литературна подборка относно 100-те книги, които всеки трябва да прочете, направена от британския вестник „Дейли телеграф”. През годините съм попадала и на други подобни списъци, но в никой от тях не съм срещала името на Иво Андрич. Мисля си, че 100 е цифра, достатъчна да отбележи най-доброто от всички краища на света, но явно на балканската литература се гледа с пренебрежение. А тя е цяло съкровище, което е достойно за уважение и пример за висока литература.
Още преди няколко години Андрич успя да ме заплени с романа си „Мостът на Дрина” и сборника с разкази и есета „Знаци край пътя”. От този момент нататък той се превърна в един от любимите ми автори, които чета с наслада.
Наскоро посетих Белград и се изненадах приятно, когато започнах да обикалям из тамошните книжарници и да виждам негови произведения на сръбски и английски по витрините. И освен това бяха красиви издания! Личеше, че тук е на огромна почит. Помислих си, че съвсем основателно този автор заслужава същото отношението във всяка друга книжарница по света.
Последната ми среща с носителя на Нобеловата награда за литература през 1961 г. е в сборника с разкази „За любовта и жените”. Там е включена първата прозаическа книга на Андрич – „Пътят на Алия Джерзелез”, която излиза през 1920 година в Белград. Състои се от три части и дава началото на този сборник с разкази.
Алия Джерзелез, Леденик и Рифка, Чоркан и Швабката, Мила и Прелац, чорбаджи Еврем и Гага, Аника и Михайло, Земемерът и Юлка, Ромуалдо Беранек – някогашен собственик на цирк, Байрон и привидението в Синтра, Елена – жената, която я няма, проститутката и мъжът побойник - героите на тези разкази са от различни социални прослойки, от различни вероизповедания, от всякакви места, хора с души, меки като памук, други жестоки и безмилостни. Единственото, което ги свързва е любовта, която не прави разлика между хората.
Тя се случва неочаквано и безвъзвратно, като гръм, след който оставаш изгорен и опустошен.
„Сърце има вътре у мен, сърце!” – казва лудият Чоркан и сякаш обобщава всичко онова, което Андрич иска да ни каже с разказите. Каквито и да са хората, общото между тях е способността да обичат и тя е онази, която може да промени вътрешната природа на човека, да го доближи до самия него и до друго човешко същество, било то и несъществуващо. Любовта като човешка слабост, от която никой не може да избяга. Любовта, която пленява, обсебва и погубва. Любовта като вечен човешки стремеж, мимолетен и крехък в своята природа.
Препоръчвам тази книга с цялото си сърце!
Още преди няколко години Андрич успя да ме заплени с романа си „Мостът на Дрина” и сборника с разкази и есета „Знаци край пътя”. От този момент нататък той се превърна в един от любимите ми автори, които чета с наслада.
Наскоро посетих Белград и се изненадах приятно, когато започнах да обикалям из тамошните книжарници и да виждам негови произведения на сръбски и английски по витрините. И освен това бяха красиви издания! Личеше, че тук е на огромна почит. Помислих си, че съвсем основателно този автор заслужава същото отношението във всяка друга книжарница по света.
Последната ми среща с носителя на Нобеловата награда за литература през 1961 г. е в сборника с разкази „За любовта и жените”. Там е включена първата прозаическа книга на Андрич – „Пътят на Алия Джерзелез”, която излиза през 1920 година в Белград. Състои се от три части и дава началото на този сборник с разкази.
Алия Джерзелез, Леденик и Рифка, Чоркан и Швабката, Мила и Прелац, чорбаджи Еврем и Гага, Аника и Михайло, Земемерът и Юлка, Ромуалдо Беранек – някогашен собственик на цирк, Байрон и привидението в Синтра, Елена – жената, която я няма, проститутката и мъжът побойник - героите на тези разкази са от различни социални прослойки, от различни вероизповедания, от всякакви места, хора с души, меки като памук, други жестоки и безмилостни. Единственото, което ги свързва е любовта, която не прави разлика между хората.
Тя се случва неочаквано и безвъзвратно, като гръм, след който оставаш изгорен и опустошен.
„Сърце има вътре у мен, сърце!” – казва лудият Чоркан и сякаш обобщава всичко онова, което Андрич иска да ни каже с разказите. Каквито и да са хората, общото между тях е способността да обичат и тя е онази, която може да промени вътрешната природа на човека, да го доближи до самия него и до друго човешко същество, било то и несъществуващо. Любовта като човешка слабост, от която никой не може да избяга. Любовта, която пленява, обсебва и погубва. Любовта като вечен човешки стремеж, мимолетен и крехък в своята природа.
Препоръчвам тази книга с цялото си сърце!
December 9, 2013
I expected it to be more like some Bulgarian short-story masters like Elin Pelin or Yordan Yovkov, and there was not as much love and women as I wished..., it was a bit disappointing...
Piles of Turkish words and a desparate need to check them out almost every time - not comfy, indeed.
However, I think that it would be of great interest to someone from the Western cultures who needs to know more about the Balkans.
Piles of Turkish words and a desparate need to check them out almost every time - not comfy, indeed.
However, I think that it would be of great interest to someone from the Western cultures who needs to know more about the Balkans.
February 12, 2023
Да се изразя с геймърски речник, разказите в този сборник представляват един вид DLC към шедьовъра "Мостът на Дрина". Та както такива бяха и истински мехлем за балканската ми душа.
Изключение са последните три-четири, които се отиграват в по-съвременна (от гледна точка на автора) обстановка, написани в по-модернистичен стил. За мен лично те бяха и най-слабите.
Изключение са последните три-четири, които се отиграват в по-съвременна (от гледна точка на автора) обстановка, написани в по-модернистичен стил. За мен лично те бяха и най-слабите.
August 23, 2014
Първата книга, която прочетох от Иво Андрич. Страхотно си падам по "класическото" разказване, което върви естествено, завладяващо, с ритъма на живота и историята просто минава пред очите ти. Признавам, че романтиката и типовете персонажи от патриархалните балкански времена ми допадат, действат ми сладко-носталгично и дори се хванах да се чудя дали наистина бих се чувствала добре, ако бях живяла в такова градче в онези времена. Въпрос на съвременен градски човек, на който романтиката никога не му достига :-)
August 15, 2014
поредица разкази за (кой би предположил) любовта и жените...
като че ли повечето за неосъществената любов, неслучила се поради различни причини любов, любов нещастна, повтаряща се във времето
босненски диви разкази...
като че ли повечето за неосъществената любов, неслучила се поради различни причини любов, любов нещастна, повтаряща се във времето
босненски диви разкази...
January 1, 2012
Много добър разказвач, макар разказите на момента да ми се видяха протяжни и тегави.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews