"В науките за мъжа се води истинска полемика, предизвикана от различните феминистични течения".
С това изречение книгата до голяма степен сумира сама себе си. Книга за "мъжката идентичност", написана от феминистка, в която думата "феминизъм" се среща по-често отколкото "мъжественост". Да, феминистка от френската школа, която е доста далеч от американските радикални полюции, но едни конски капаци са все пак капаци, макар да не са толкова големи...
Самата авторка е здравомислеща и очевидно търси истината и отговорите на въпросите, които сама си поставя относно формирането на мъжката идентичност, какво е това мъжественост, какво я поражда, как се създава и кой я има. Но не може да избяга от академичния феминистки дискурс, в който съзнанието й явно плува от десетилетия и размишленията й по въпроса, макар да наближават логичните отговори, все някак успяват да не ги уцелят.
Всъщност, цялата книга е печален пример за академизма в хуманитарните дисциплини (в т.ч. психологията) и за това защо тия дисциплини не се наричат "науки". Може би 40% от нея е оригиналното съдържание, като и то всъщност е пояснения върху останалите 60%, които са цитати от други автори и книги, свързани с въпроса. Авторката, както много други академични хуманитаристи, разглежда тия цитати като доказателства за тезата си, а въпросът откъде въпросните други автори знаят, че въпросните неща са така, както казват, явно не присъства в светогледа й (а и в техния). А цитирания на резултати от изследвания примерно, явно само разрушават хубавия феминистки наратив, защото не присъстват никъде.
Още в началото авторката пояснява, че има две виждания за формиране на мъжката идентичност (всъщност, това са двете виждания за формиране на човешката личност изобщо и разликата между мъжете и жените в психологически, емоционален и характеров план) - а именно, биологично (двата пола са различни на биологично ниво, резултат от еволюцията на човека) и социално (двата пола са еднакви бели листове като деца, всичките разлики между мъже и жени идват от различното възпитание и обществени роли).
За изследване на първото виждане в книгата са отделени цели 1.5 страници, в които авторката смята за важно да вмъкне как привържениците му смятали изнасилването за нормално и полезно и като цяло мразели жените. Ти да видиш...
Логично, след това цялата книга е посветена на това как обществото създава модела на мъжествеността и го втълпява на момчетата, правейки ги безчувствени, агресивни, конкурентни, неверни (на жените си) и т.н., подплатено с много феминистка теория и разбира се, значително количество в някои случаи дори смешни интелектуални задни салта (bending over backwards?) на авторката в опитите й да не види очевидните противоречия на теориите й с реалността, която понякога сама описва.