Български народни приказки. Том 1

by Ангел Каралийчев

Броеница от любими български приказки, преразказани с автентично и самобитнтно
звучене от А. Каралийчев. Илюстрирани богато с цветни и черно-бели илюстрации.
"Тази - споделя Каралийчев - съдържа български народни приказки, събирани от различни краища на нашата родина и обработени от мене. Някои от тях са прекроени и променени основно, други са запазили първоначалната си сюжетна линия. Навсякъде съм се стремил да отстраня плевелите на миналото: суеверията, предрасъдъците и свирепите човешки образи."

159 pages, Hardcover

First published January 1, 1948

About the author

Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Reviews

[Carrie · Rating 4 out of 5]

Моето конкретно издание беше аудиокнига уж на том. 1, но не бях много впечатлена от това как колекцията от истории беше кюрирана и подредена. Съответно, не съм сигурна от кое книжно издание беше прочета.

И все пак, книгата включва основни и незабравими приказки и послания от родния ни фолклор. Определено ме върна в детството при приказките, които баба ми (пенсиониран учител по литература) ми разкаваше наизуст докато приготвя обяда.

Ето и моите любими поуки:

Обръчите на бъчвата са съгласието в семейството; Който каквото прави - на себе си го прави; Който не работи - не трябва да яде; Малък Петка още нероден, вие го оплаквате; Заживя човешки като не забравяше и сиромасите; Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя; Вълкът си е вълк; На зла круша - зъл прът; На заем брашно, тъпкано се връща;

[Марта Ехленова · Rating 4 out of 5]

Да тези приказки са многа мъдри и поучителни. Може би ,,мъдър" и ,,поучителни" звучат скучно, даже и на мен ще ми се стори така, но аз и Вие грешим. Тези приказки са изключително забавни интересни също така. Моята любима приказка е ,,Свършекът на света", а Вашата? Напишете долу в коментарите.
А СЕГА ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!!!🧡💛💚💙💜💖💗😀😁😂🤣😍
(не забравяйте да прочетете вория том!)