Злак

by Васил Балев, Яна Левиева (Illustrator)

"След двайсетгодишно скитане из пустинята на мерената ни реч, най-сетне първият “Злак” („Факел Експрес”, 2011) – книгата със стихове на Васил Балев, които авторът от скромност дори не е определил като стихотворения.
Тази книга подкупва не само със своята дълбоко стаена и предизвикателна, присъща единствено на младостта искреност, с жаждата си за злак и топлина в студа, но изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя вдъхва особено доверие и уважение заради едно друго чувство – за памет, което поетът в едно свое интервю сам определя като свое най-важно качество. Балев наистина помни – не само своите деди и земи, но и интонациите и уроците на голямата българска поезия. И не само ги помни – носи ги в кръвта си. За разлика от повечето си връстници и техните безпомощни опити да разрушат из основи родния поетичен език, за да чуем техния или по-скоро чуждия, той не се срамува от себе си и своите корени, а успява максимално да ги приближи до модерното светоусещане и европейските хоризонти, от които ние, по-възрастните негови събратя, бяхме лишени." (Георги Борисов, във в. "Култура", http://www.kultura.bg/bg/article/view...)

„…по тенис-/корта двама играеха ожесточено с жълта/ топка на бързи изгреви и залези”(„Аз съм губещият”);
„…тихото тесто на охлюва втасва в черупката;
…съдията е раздразнителен/ сякаш под листа с присъдата има/ разсипана захар…;
…Както поетът, който/ Иска да смръкне кокаин от крилото на/ Завинаги отлетялата пеперудата; („2 минути пролет”);
„…измислих/ квадратна топка за детето инвалид/ и кръгъл зар за комарджията” („Аквариум”);
„Мечтая си за добродушен глобус/ с одрана кожа – гола е скръбта”(„Геометрия на дъжда”)
„С евангелските текстове на разписанията” („Гара”)
„… купчините тор върху луната сияят и димят… (Кравата);
„…ежедневната реч/ се плъзва по тях като лястовица,/ която пази своя бинтован корем („Нещата”);
„… насекомите кръжат – / ключалки въздух” („Post scriptum”)…

Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Васил Балев e роден през 1985 г. През 2007 печели наградата за поезия на фондация „Св. Климент Охридски”. Две поредни години взима втора награда на националния конкурс „Биньо Иванов”. През 2007 г. е отличен като Млад поет на годината от Министерството на културата. През 2011 г. излиза книгата му „Злак“, за която е отличен с наградата за млад автор на конкурса „Иван Николов“ (2011). През 2014 г. излиза втората му книга „Стихотворения“.

Reviews

[Габриела Манова]

НА ТАКИВА НЕЩА СЕ КРЕПИ ПОЕЗИЯТА

тялото на балерината започва да се изхабява
към 37-мата година, твърди плисецкая. Ти
още си на 33 – и тези четири години разлика
звучат толкова сигурно, колкото апартамент в
зимен лондон, завещан от мъртъв роднина. Има

и такъв подход. Аз правя всичко както всички, но
мойто тяло е машина, която те зашива за дюшека.
трябва да се радвам. всеки – особено балерините,
се захласва по гниеща роза, ухание на палто, нови
чорапи. Затова те обичам сега. нямам за какво да
мисля друго, ограничен от вечността на четири
стени, които ми звучат добре. аз чакам в стаята

и чакам мракът на паркета да заскърца като сняг под
стъпалата ти отново. Трябва да се радвам – ти още
си на 33, няма да отхвърля нищо от това, няма нищо
да отхвърля, макар че зимата е действие, обърнато

навътре. аз гледам през прозореца. лондон е красив,
шофьорите седят отдясно, но това не ме отчайва
толкова.