Софийско жителство

by Тодор Костадинов

Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:

Кога и защо написах този роман?

Кой бях аз тогава?

Какъв беше онзи живот?

Защо никой досега не издаде роман „Софийско жителство“?

Защо сега издавам този роман?

Кой съм аз сега?

Какъв е този живот?

И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов.
Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща… пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях.
Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги… другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в любовта…

Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи…
А защо никой не издаде роман „Софийско жителство“ ли?

Защото всички, които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да разберат, че…

Просто всичко е любов.

Genres: Bulgarian Literature

256 pages, ebook

First published January 1, 2004

About the author

Тодор Костадинов е роден на 4 август 1959 г. в град Сунгурларе, Бургаско. Животът му е свързан с Пловдив, където завършва Математическа гимназия и записва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 1984 г. завършва същата специалност в СУ „Климент Охридски“. Работил е като учител по литература в Кремиковци. От 1986 до 1992 г. работи като журналист в различни вестници и списания. В момента е собственик на фирма.
Печатал е свои произведения в почти всички литературни издания.
През 1986 г. дебютира едновременно с две книги — сборника разкази „Девет дни в Париж“ (изд. „Народна младеж“) и повестта „Забрави страха, Филипе“ (Военно издателство).
През 1996 г. след 10 години мълчание излиза от печат третата му книга „Признай, че мислиш за мен“ (изд. „Св. Георги Победоносец“), писана в началото на 80-те години на миналия век и обиколила почти всички български издателства преди 10 ноември 1989 г.
Романът „Софийско жителство“, писан през пролетта на 1984 г., има същата съдба.
„Софийско жителство“ е последната книга на Тодор Костадинов.
Той е и последната му среща с неговите читатели.

Reviews

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Много хубава книга! Толкова просто и неподправено написана! По принцип избягвам соц тематиката- мъчително ми е да чета за това време, собствените ми спомени са ми предостатъчни....но за този роман се радвам, че направих изключение.Някакси е като излята на един дъх, много истинска. Развълнува ме до такава степен, че на места ми се искаше да я захвърля заради болката, която ми причини.

Книгата се разпространява свободно по желание на автора и може да бъде свалена от Читанката:

http://chitanka.info/text/21081-sofij...

[Eva 'Nomad' · Rating 4 out of 5]

Непретенциозно написана и искрено звучаща история. Просто историята на едно момче в голямата София, четири години студентски живот, няколко малки любовни истории и една голяма. Поглед в едно отминало време, без соц-тематиката да е тежко представена. Много приятна книжка.

[Doroti · Rating 4 out of 5]

Тъжно. Носталгично. Навяващо едни отдавна забравени спомени. Дали е от лятото... Не знам... Но много се трогнах, независимо от "другостта" на времето...

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Рядко харесвам книги, в които се разказва колко сме били зле в соца. Темата ми е почти толкова изтъркана, колкото тази за Втората световна война. Разбира се, в случая отчитам факта, че е писана тогава, а не сега някой да се опитва да импровизира словесно. Но в тази книга има нещо, което ми беше много приятно да чета - описанието на София и нейните улици, любимият ми център - много хубав, лек стил, от който ти става едно мило и романтично. Любовната история обаче ми беше плоска, и точно леко соц, но все пак - с удоволствие четох. Бих чела още от този автор, жалко, че той вече не пише.

"Едва ли имаше нещо по-глупаво от това непрекъснато да си задавам въпроси, на които не мога да отговоря. А в края на краищата защо винаги трябва да знаем какво точно става с нас?!"

"Много по-лесно е да забравиш миналото, когато имаш настояще."

"Самотата потиска тогава, когато е неизбежна."

"След време щях да си задавам въпрос: кое е по-хубавото - да мечтаеш или да дойде това, за което си мечтал.

"

[Nina · Rating 5 out of 5]

„Софийско жителство” е много хубава книга, искрено написана, до болка откровена, с толкова истини в нея, че чак са отказали да я издадат /1984 год./. Разказва се за едно обикновено провинциално момче, дошло в София да учи. Описва се живота в Студентски град, как си търси работа, започва връзка с момиче от тогавашния хайлайф. Всичко разказано за онези години ми беше много близко и познато. Книгата за мен не е писана целенасочено да критикува някои недъзи в соц-обществото, а някак естествено се е получило. Написаното в нея ме разчувства, направо разстрои на моменти - например една манифестация за 24 май под дъжда. Разглежда теми като честност, любов, приятелство, но не от морализаторска гледна точка. Има много хубави описания на софийските улици от онова време, въобще е едно приятно и носталгично пътуване до миналото.

[Nikolai · Rating 4 out of 5]

Семпла, но много приятна книжка.

[Даниела Соколова · Rating 3 out of 5]

Истински носталгичната книга, писана през 1984 г., което й придава неподправена автентичност. Ако книгата беше писана сега и се разказваше за тогава, нямаше да е същото.

В нея има всичко – има мечти, има богатство и бедност, има истина и лъжа, има любов, има тъга, има и сълзи…

Беше ми приятно да чета за София от детството ми, да чувам старите имена на улиците, да усещам аромата и атмосферата на София, каквато никога повече няма да бъде. В същото време, историята, която се разказва е толкова лична, толкова искрена и болезнена, че няма как да не я съпреживееш. Да не говорим, че за хората от определено поколение, тази книга е като живата история на нещо, което харесвахме и мразехме едновременно. Вярвам, че книгата ще хареса на всеки, роден между 1955 и 1971, въпреки, че родените 68-69-70-71 година, „закачихме” много малко от неподправения социалистически реализъм.

Искрено ви препоръчвам тази книга, без значение към коя социална прослойка сте принадлежали тогава – вярвам, че тази книга ще ви умиротвори по някакъв неочакван начин.

[Zuzi · Rating 5 out of 5]

Останах очарована от тази книга. Има невероятен чар в нея. Не мога да подмина факта, че я прочетох точно след първата си година като студентка в София, и това със сигурност е подсилило ефекта ѝ за мен. И въпреки разстоянието между годините, в които е писана и момента, в който я прочетох, усетих книгата достатъчно близка до мен. Потопих се в историята, в атмосферата, в живота на героите. История, в която са разкрити нещата от живота на обикновения студент, и това е направено с такава неподправена лекота, толкова искрено, но без да звучи тривиално и изтъркано. „Софийско жителство“ ми хареса много, докосна ме и ме развълнува.

[Vladimira · Rating 5 out of 5]

Прелестен разказ от едно отминало време. Невероятният разрез между живота на един студент 84 и 14. Тридесет години време, тридесет пъти по-различно. От мензата в СУ, през студентски и всеки главен софийски булевард. Този роман е до болка познат на всеки един студент. Няма как да е иначе. Невероятна история, прекрасно написана. И до болка на всички ни позната. Затова е и толкова лична. Няма едно нещо, което да не ми хареса. Препоръчвам я на всички самотни, а и не толкова, студенти.

[Gergana · Rating 5 out of 5]

За основната история (Филип-Силвия) всъщност бих дала 4.
5 заради описанието на София през 80-те, заради София през погледа на един млад студент, "нов софиянец".

Много красива. И тъжна.
Определено препоръчвам; лесна за четене, една от най-добрите български книги, които съм чела.

[Boyan · Rating 5 out of 5]

Невероятна история! Толкова простра и толкова истинска. Мислех си, че името на книгата ми подсказва доста за това, което ще се случи, но не бях прав. Има толкова много неща, на които не обръщаме внимани, а минаваме покрай тях всеки ден...

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 4 out of 5]

Много добра, неочаквано добра машина на времето! Е, това с "Волвото" малко не си е на място, но и бързо се забравя в иначе увлекателния разказ...

[Стефания Андреева (stefito0o)]

Много ми хареса! Сега, когато завършвам висшето си образование, беше идеалното време да прочета тази книга. Да видя какъв е бил студентския живот преди 30 години. Препоръчвам я горещо!

[Yana Fischer · Rating 4 out of 5]

:)

[Mihail Petrov · Rating 5 out of 5]

Прекрасно красива....и прекрасно тъжна.