Анабел

by Ирина Папанчева

Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си, не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята.

Genres: Bulgarian Literature

165 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Ирина Папанчева завършва паралелка с литературен профил в СEУ „Св. св. Кирил и Методий” гр. Бургас, магистратура по „Славянска филология с чешки език и литература” в СУ „Климент Охридски” и по “Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция” в Свободния фламандски университет в Брюксел.
Работила е като журналист, редактор и преводач. Била е заместник кмет на Столична община, правозащитник в българския и европейския неправителствен сектор.
Автор е на детската илюстрована книжка “Аз заеквам” (ИК „Сиела”, 2005 г.) и на повестта „Почти интимно” (ИК „Кронос”, 2007 г.).

Reviews

[Metodi Markov]

Слаба работа, зарязах я веднъж, днес пробвах пак и след 60 много скучни и празни от съдържание страници се отказвам.

Драмата на чиновника не ме вълнува, поне не и както я е поднесла Папанчева.

[Doroti]

Много се чудех дали да дам 3 или 4 звездички; в крайна сметка реших да съм позитивна.
Хубава книга, интересно повествование, познати елементи (Брюксел, Амстердам, дъжда, вятъра,самотността в среда от хора от десетки нации, събрани на едно място и т.н.). Много ми хареса скачането във времето - разказва за един момент, в следващата глава се връща във времето или напредва - много подобно на дригата книг на авторката, която четох наскоро ('Перо от пеликан'). Вплетеното в разказа присъствиена Винсент ван Гог и неговите слънчогледи...
За съжаление обаче, много ми липсваше финала - какво се случи накрая? Читателят остава на един кръстопът, до който авторът го завежда и не му дава никакъв жокер за изборът, който ще направи Анабел... Харесвам отворените финали, но не и чак такива - които направо ме карат да си измисля края. И друг път съм го казвала - аз затова не съм писател, а съм читател - за да ме води авторът :)

[Vladimira]

Тази книга ми попадна съвсем слъчайно. Взрх я от едно кафене тук в Бургас и се обърнах към нея малко скепточно, защото до сега не бях попадала на интересна книга от това място. Но сега мога да заявя. Доста добро попадение. Иненадана съм. Давам 4 от 5 звезди,защото краят ме остави в неведение. Събра ли се с Никола или пък с Винсент? Сдобри ли се с Ерика и Маги? Поне разбрахме, че отново започна да рисува, което е хубаво. Като изключим края, всичко останало беше доста добре измислено и написано. Като за първи, цялостен, модернистичен роман от българска авторка съм доста доволна. Ура за случайното намиране на книги. :D

[Богиня Книдска]

Хаотично, на моменти фантастично. С елементи от "Арлекин".

[Maria Velkova]

Скептична бях за тази книга особено след като прочетох ревютата тук, но на мен ми допадна и я изгълтах за 3 вечери. Сюжетът е по-скоро прост и случките по-скоро банални - Амстердам - Слънчогледите на Ван Гог, Венеция - Карнавала, мръсните номера в държавната администрация, семплите и ясни роли на героите, загърбването на мечтите за сигурната работа. И все пак, леко и увлекателно четиво, способно да те накара да се замислиш. Хареса ми също свободата на перото на сексуалните сцени, а може би феминизмът в част оте тях? Също лекия и елегантен изказ.

[Milena Tasheva]

Еклектична смесица между: европейски проекти, София, Амстердам, нещо което може би е Бургас, а може би не, държавна администрация, карнавала във Венеция, секс всичко това приключва с морето. Не беше лошо.