от Николай Бойков e-mail: „Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи сe предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето тук в баналната депресия или абстракции. Това ме е занимавало много – трудностите, които изпитва българската реч да загребва такава реалност. Сигурно унгарският ви е помогнал да го постигнете, но, мисля, много повече инстинктът ви да бъдете навън.
Author of several poetry and fiction books: One Hundred and One Dedications (Small Station Press, Sofia 2019); The Book of Life (Ciela, Sofia 2010); Letters To Petar (Janet 45, Plovdiv 2006); Declared in Love (handmade, Sofia 2005); Poems With Biography, (Janet 45, Plovdiv 2003); Metaphysics (Free Poetic Society, Sofia 2000).
Тази книга ме смути, признавам си. Чудех се между три и четири звезди, но все пак давам повече - заради езика, странната смесица на тривиално и оригинално, хубавите несрещани често в книгите думички, обърнатия словоред, поезията на бита. И заради искреността да си различен в свят, който трудно понася различията. Бих я определила като книга на самотата. И бих искала да познавам автора.