Богат, беден, истински във всяка форма.
Ъруин Шоу ни оставя редица чудесни книги, от които най-известни вероятно са "The Young Lions" и именно "Богат, беден". Първата е военна драма, а тази е семейна драма ... явно драмите най-добре им се отдава да се превръщат в класики.
"Богат, беден" не е книга за една тема, или един аспект от живота. Тя е многопластова, пълнокръвна и истинска, както са истински стремежите, постиженията, разочарованията и ... лицемерието. Да и то.
Съдията, който изяде елена, осъди бракониера на затвор. Това ли е лицето на Америка? И това е. И дискриминацията по всякакъв признак - расов, пол, социално положение, пари ... най-вече пари. Ще кажем - "Това са 50-те и 60-те". Незнам, не живея в Америка. Ако има нов Ъруин Шоу - нека напише такава сага сега. Впрочем и той самият не е живят там, когато книгата е писана - наложило му се е да емигрира в Европа, откъдето пък неговите родители преди това били избягали. Интересна е съдбата и на самият автор за проследяване. Също носи уроци.
А тази книга носи предимно уроци. Натоварена е с тях и ги носи както човек носи тежка съдба - непосредствено, близко, с цялата жестокост на реалността и с всичките мечти на стремежа за нещо повече. На моменти историята звучи почти като притча. Даже към края има един разговор между богат пенсиониран бизнесмен и бунтаря Томас, намерил пристан в една мечтана съживена яхта, където ... нямаше ли точно такава притча? За богатия, който със спестените си пари отива на почивка на остров и там среща лодкаря и осъзнава, че той на практика живее така, както богатия цял живот е мечтал, докато работи.
Това е само една от ненатрапчивите поуки. За живота "от едно пристанище, на което правят вино и зехтин, до друго пристанище, където правят вино и зехтин" и живота "за пример". Пример на кого? Следващото поколение, децата на главните герои - са показател за оценката на постигнатото от родителите. А основните герои са семейство емигранти (защо ли си мисля, че авторът е вкарвал и не малко от себе си в историята ... и не само за това), които са хем събирателни, типологизирани образи, хем са си пълнокръвни герои, за които започва да ни пука още от първите страници. И внимание - за мен типологизирането им е умишлено заблуждаващо! Лесно е да класифицираме единия брат като "златното момче", другият - като побойник / бунтар / нехранимайки и тнт., а сестра им като лековерна, лекомислена и прелъстена ... ама към края, с още някой прочит, с повечко житейски опит - може да се окаже и че не е толкова лесно. Че не е точно, както пише в текста черно на бяло. Това ми сравнение не е много уместно за случая на сестрата ...
Както и да е. Идеята е, че това е измамно лесна за четене книга. Изводите са измамно ясни.
Освен това е задължителна класика, която да си припомняме. По-добре това, отколкото продължението ѝ. То по общо (и мое) мнение - не достига същото ниво. За някои дори втората част на книгата не е толкова силна като първата. Обаче, за мен имаше градация в емоцията спрямо героите. И дори началните им случки да са в по-добро темпо, по отчетливи и по запленяващи, емоцията си я носих до края.
Приятно четене / слушане! Аз си залагам дипломата по литература (дето я нямам), че ще ви е приятно и ценно.