What do you think?
Rate this book
L'immortalità dell'anima
«Si diventa liberi da ciò che si è conosciuto. E si trionfa su ciò che abbiamo conosciuto. Sconfitte e fallimenti sono dovuti solo all’ignoranza e all’oscurità. Con la chiarezza, la sconfitta sarebbe impossibile, perché la chiarezza porta la vittoria. La prima cosa che vorrei dirti sulla morte è questa: non esiste bugia più grande, anche se sembra vera... Nessuno è mai morto e nessuno potrà mai morire...»
Sono parole di Osho, uno dei grandi maestri spirituali del nostro tempo, in risposta all'interrogativo più antico e impellente per ogni uomo: l'anima è immortale? Paragonando in queste pagine la morte alla nostra ombra - che non possiamo né sfuggire né vincere - egli ci insegna ad affrontarla senza timore attraverso la meditazione: per sfatare le paure che da sempre la attorniano ed entrare finalmente in sintonia con la vita del Tutto.
Come spiega Osho, infatti, «se una persona si prepara con tutta se stessa, la morte diventa un'esperienza meravigliosa, il fenomeno più prezioso. Perché solo con la morte il centro della vita si manifesta nella sua gloria».
Sono parole di Osho, uno dei grandi maestri spirituali del nostro tempo, in risposta all'interrogativo più antico e impellente per ogni uomo: l'anima è immortale? Paragonando in queste pagine la morte alla nostra ombra - che non possiamo né sfuggire né vincere - egli ci insegna ad affrontarla senza timore attraverso la meditazione: per sfatare le paure che da sempre la attorniano ed entrare finalmente in sintonia con la vita del Tutto.
Come spiega Osho, infatti, «se una persona si prepara con tutta se stessa, la morte diventa un'esperienza meravigliosa, il fenomeno più prezioso. Perché solo con la morte il centro della vita si manifesta nella sua gloria».
- GenresPhilosophySpirituality
207 pages, Paperback
First published January 1, 2000
7 people are currently reading
133 people want to read
About the author
Osho
4,294 books6,798 followersRajneesh (born Chandra Mohan Jain, 11 December 1931 – 19 January 1990) and latter rebranded as Osho was leader of the Rajneesh movement. During his lifetime he was viewed as a controversial new religious movement leader and mystic.
In the 1960s he traveled throughout India as a public speaker and was a vocal critic of socialism, Mahatma Gandhi, and Hindu religious orthodoxy.
Rajneesh emphasized the importance of meditation, mindfulness, love, celebration, courage, creativity and humor—qualities that he viewed as being suppressed by adherence to static belief systems, religious tradition and socialization.
In advocating a more open attitude to human sexuality he caused controversy in India during the late 1960s and became known as "the sex guru".
In 1970, Rajneesh spent time in Mumbai initiating followers known as "neo-sannyasins". During this period he expanded his spiritual teachings and commented extensively in discourses on the writings of religious traditions, mystics, and philosophers from around the world. In 1974 Rajneesh relocated to Pune, where an ashram was established and a variety of therapies, incorporating methods first developed by the Human Potential Movement, were offered to a growing Western following. By the late 1970s, the tension between the ruling Janata Party government of Morarji Desai and the movement led to a curbing of the ashram's development and a back taxes claim estimated at $5 million.
In 1981, the Rajneesh movement's efforts refocused on activities in the United States and Rajneesh relocated to a facility known as Rajneeshpuram in Wasco County, Oregon. Almost immediately the movement ran into conflict with county residents and the state government, and a succession of legal battles concerning the ashram's construction and continued development curtailed its success.
In 1985, in the wake of a series of serious crimes by his followers, including a mass food poisoning attack with Salmonella bacteria and an aborted assassination plot to murder U.S. Attorney Charles H. Turner, Rajneesh alleged that his personal secretary Ma Anand Sheela and her close supporters had been responsible. He was later deported from the United States in accordance with an Alford plea bargain.[
After his deportation, 21 countries denied him entry. He ultimately returned to India and a revived Pune ashram, where he died in 1990. Rajneesh's ashram, now known as OSHO International Meditation Resort and all associated intellectual property, is managed by the Zurich registered Osho International Foundation (formerly Rajneesh International Foundation). Rajneesh's teachings have had a notable impact on Western New Age thought, and their popularity has increased markedly since his death.
In the 1960s he traveled throughout India as a public speaker and was a vocal critic of socialism, Mahatma Gandhi, and Hindu religious orthodoxy.
Rajneesh emphasized the importance of meditation, mindfulness, love, celebration, courage, creativity and humor—qualities that he viewed as being suppressed by adherence to static belief systems, religious tradition and socialization.
In advocating a more open attitude to human sexuality he caused controversy in India during the late 1960s and became known as "the sex guru".
In 1970, Rajneesh spent time in Mumbai initiating followers known as "neo-sannyasins". During this period he expanded his spiritual teachings and commented extensively in discourses on the writings of religious traditions, mystics, and philosophers from around the world. In 1974 Rajneesh relocated to Pune, where an ashram was established and a variety of therapies, incorporating methods first developed by the Human Potential Movement, were offered to a growing Western following. By the late 1970s, the tension between the ruling Janata Party government of Morarji Desai and the movement led to a curbing of the ashram's development and a back taxes claim estimated at $5 million.
In 1981, the Rajneesh movement's efforts refocused on activities in the United States and Rajneesh relocated to a facility known as Rajneeshpuram in Wasco County, Oregon. Almost immediately the movement ran into conflict with county residents and the state government, and a succession of legal battles concerning the ashram's construction and continued development curtailed its success.
In 1985, in the wake of a series of serious crimes by his followers, including a mass food poisoning attack with Salmonella bacteria and an aborted assassination plot to murder U.S. Attorney Charles H. Turner, Rajneesh alleged that his personal secretary Ma Anand Sheela and her close supporters had been responsible. He was later deported from the United States in accordance with an Alford plea bargain.[
After his deportation, 21 countries denied him entry. He ultimately returned to India and a revived Pune ashram, where he died in 1990. Rajneesh's ashram, now known as OSHO International Meditation Resort and all associated intellectual property, is managed by the Zurich registered Osho International Foundation (formerly Rajneesh International Foundation). Rajneesh's teachings have had a notable impact on Western New Age thought, and their popularity has increased markedly since his death.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
March 21, 2018
Ето първото, което искам да ви кажа за смъртта – няма по-голяма лъжа от смъртта.
Целият ни живот е изграден върху страха от смъртта. Именно той е създал обществото, нацията, семейството и приятелите. Той ни заставя да преследваме цели и честолюбиво да се стремим към по-високо положение. И най-удивително от всичко е, че дори нашите богове и храмове са издигнати поради страх от смъртта. Страхувайки се от смъртта, хората коленичат и се молят. Страхувайки се от смъртта, хората се молят на Бога, събрали ръце и вдигнали ги към небесата. Няма нищо по-лъжливо от смъртта. Затова какъвто и живот да създаваме, ако вярваме в истинността на смъртта, той става лъжлив.
Оплаквайки нечия смърт, ние плачем не само за неговата смърт, но и за мисълта за нашата собствена.
Не виждаме нито смъртта, нито раждането и затова никога не можем да разберем, че животът е вечен.
Човек не трябва да се освобождава от смъртта, нито да тържествува над нея. Човек трябва да познае смъртта.
Ако не се изплашиш от тялото и продължиш пътешествието навътре, знаейки, че и тялото е дреха, тогава ще срещнеш този, който е вътре и когото всеки иска да срещне. Толкова е просто!
Всичко, което може да се направи, трябва да бъде направено преди смъртта, защото преди смъртта имаме множество възможности – възможностите на целия живот! С всички тези възможности можем да положим усилие за пробуждането. Затова, ако някой очаква момента на смъртта, за да се събуди, това е огромна грешка.
Ако можехме да си спомним какво сме правили в предишните животи, повече не бихме останали такива, каквито сме сега. Отново и отново трупаме благосъстояние и всеки път смъртта го прави безсмислено. Ако можехме да си спомним това, нямаше да продължаваме да се подлагаме на предишното объркване заради парите, както сме правили по-рано. Хиляди пъти сме се влюбвали и всеки път се е оказвало безсмислено. Ако можехме да си спомним нашето объркване от влюбването би изчезнало. Хиляди пъти сме били егоистични и пълни с амбиции; постигали сме успехи, високи постове, и накрая всичко се е оказвало безполезно, всичко се е превръщало в прах. Ако можехме да си спомним, може би щяхме да изпуснем парата на нашите амбиции и не бихме останали тези хора, които сме днес.
Ако човек е абсолютно подготвен, смъртта се превръща в прекрасен опит.
Има хора, които се съмняват в Бог, други се съмняват в съществуването на душата, но няма човек, който да се съмнява в смъртта. Тя е неизбежна, тя задължително ще дойде, тя вече е на път. С всеки миг е по-близо и по-близо. Можем да използваме миговете, оставащи до смъртта, за пробуждане.
Сутрин, когато човек става, обновен от нощния сън, свеж и весел, просяците се надяват, че той ще бъде по-човечен. Те не очакват подаяние вечер, защото знаят, че човек е преминал през целия ден – офис, пазар, протести, проблеми, политика – и всичко това е създало в него бъркотия. Събитията от деня са изострили и активизирали вътре в него животинските слоеве. Вечерта човек е уморен, превърнал се е в звяр. Именно затова в нощните клубове можеш да видиш зверове, проявяващи животински наклонности. Човек, изморен да бъде човешко същество през деня, жадува за алкохол, шум, игри, танци, стриптийз – просто иска да бъде сред другите зверове. Нощните клубове обслужват звяра в човека. Затова за молитвите е подходящо утрото, а не вечерта... След тежката работа, в края на деня човек се превръща в животно, затова нощният живот се различава от дневния.
Човек, който не е способен да познае Бог в себе си, никога няма да може да го осъзнае във всичко останало. Човек, който не е познал Бог в себе си, никога не може да го познае в другите. „Аз” е най-близо до теб.
Ние можем да си въобразим всяка истина, докато всъщност тя трябва да се достигне чрез личен опит.
Сънят може да донесе само измама. И не само обядът се състои от сънища, от сънища се състои и Бог.
Има мълчание, състоящо се от сънища, има истини, състоящи се от сънища. Най-великата способност на човешкия ум е способността за самоизмама.
Бог е име, дадено от любовта към Това-Което-Е. Това-Което-Е е истината и влюбвайки се в нея, ние я наричаме Бог. Няма никакво значение с какво име ще я назовем. Затова не те моля да виждаш Бог във всеки; казват ти – започни да гледаш навътре! Щом започнеш да гледаш навътре, ти изчезваш. А това, което ще видиш след изчезването си е Бог.
Погледни към издигащите се нагоре куполи на църквите, към минаретата на джамиите... Това не е нищо друго, освен символ на човешкото желание да се издигне, символ на пътешествието в търсене на Бога.
Стремежите са едни и същи: храна, пиене, пари, секс, почести и положение – обикновени стремежи. Това иска всеки, затова такава душа лесно намира утроба. Всеки родител може да даде на такава душа възможността да постигне тези обикновени неща. Но ако душата иска да изживее в човешкото тяло толкова чист живот, че да живее в тотална любов и не желае любовта й да безпокои някого или да се превърна в бреме за някого – за да се роди такава душа, е нужно да се чака много дълго време.
Повечето болести са лъжливи. Почти петдесет процента от нашите заболявания са лъжливи. Причината за нарастването на болестите в света се дължи на това, че се увеличава човешкото притворство. Опитайте се да осъзнаете това. С развитието на икономиката и подобряването на икономическите условия количеството болести би трябвало да се намали. Но това не се случва, защото човешката способност да лъже продължава да расте. Човек лъже не само другите, но и себе си. И създава нови болести.
За премахването на лъжливото са нужни лъжливи методи. И в тях има смисъл. Те са осмислени, защото ние сме затънали в лъжливи неща.
Смъртта е неизбежна. Разбира се, ти ще умреш и аз ще умра, и този живот ще бъде разрушен, превърнат в прах, изтрит. Когато наричам смъртта най-великата от всички истини, искам да да ти напомня факта, че всички ще умрем. И когато казвам, че смъртта е абсолютно лъжлива, искам да ти напомня, че вътре в това „аз”, вътре в „теб”, има някой друг, който никога няма да умре. И че има живот, различен от този, който ти смяташ за живот – живот без смърт. И двете твърдения са истинни; те са истинни едновременно.
Винаги е било така – и е така. Човек остава същият, сменят се само играчките му.
За търсенето е нужно огромно търпение, извънредно търпение – ние ще продължаваме да търсим независимо от това, дали ще намерим това, което търсим в един живот. За рационалния човек не е важно постижението, важно е търсенето.
Искам да ви кажа: вярвайте в търсенето, не в просенето на милостиня. Ще достигнете Божественото не просейки милостиня, а познавайки.
Ако ти си научил нещо от някъде, ако си получил нещо от някого, ако си чул нещо от някого и си се хванал за него – тогава твоят бог е откраднат от последната страница на учебника. Тогава твоят бог е лишен от живот, мъртъв, безполезен, негоден за нищо, не-жив. Живата религия се ражда от преживяването, не чрез кражбата от последната страница на учебника. Всички ние сме крадци.
Има разлика между мислене и виждане – и тази разлика е важна. На Запад има наука за мисленето – тя се състои от изследвания, логика, анализ. Изтокът се грижи за съвсем друго нещо. Изтокът е открил, че има определени факти, които никога не могат да бъдат познати, мислейки за тях. Тези факти трябва да се видят, да се преживеят. А между преживяването и мисленето има огромна разлика. Човекът, който мисли за любовта, може да напише трактат за нея, но влюбеният я преживява, вижда я, макар и да не може да напише трактат. И ако някой помоли влюбения да каже нещо за любовта, той може би ще затвори очи, по лицето му ще потекат сълзи и ще каже:
- Моля ви, не питайте. Какво мога да кажа за любовта?
Човек, който мисли за любовта, ще я обяснява с часове, дори и нищо да не знае за нея.
Да, аз уча на изкуството да се умира. Уча да се умира, за да можеш да достигнеш до живота. Знаеш ли тайната? Човек, който се учи да живее в тъмнина, в мига, когато приеме тотално тъмнината, за него тя се превръща в светлина. Знаеш ли, че ако човек приеме отровата с любов, с радост, сякаш приема нектар, за него отровата ще се превърне в нектар. Ако не го знаеш, трябва да го откриеш. Една от най-дълбоките истини в живота е тази, че ако човек приема отровата с любов, тя престава да бъде отрова за него – превръща се в нектар. Човек, който сам приеме тъмнитата от все сърце, ще открие за свое изумление, че тя се е превърнала в светлина. Човекът, който среща болката с отворени обятия, открива, че няма болка – за него остава само щастието.
Из „Тук и сега. Беседи за живота, смъртта и миналите прераждания“ - Ошо
Превод Димитър Тонин
Целият ни живот е изграден върху страха от смъртта. Именно той е създал обществото, нацията, семейството и приятелите. Той ни заставя да преследваме цели и честолюбиво да се стремим към по-високо положение. И най-удивително от всичко е, че дори нашите богове и храмове са издигнати поради страх от смъртта. Страхувайки се от смъртта, хората коленичат и се молят. Страхувайки се от смъртта, хората се молят на Бога, събрали ръце и вдигнали ги към небесата. Няма нищо по-лъжливо от смъртта. Затова какъвто и живот да създаваме, ако вярваме в истинността на смъртта, той става лъжлив.
Оплаквайки нечия смърт, ние плачем не само за неговата смърт, но и за мисълта за нашата собствена.
Не виждаме нито смъртта, нито раждането и затова никога не можем да разберем, че животът е вечен.
Човек не трябва да се освобождава от смъртта, нито да тържествува над нея. Човек трябва да познае смъртта.
Ако не се изплашиш от тялото и продължиш пътешествието навътре, знаейки, че и тялото е дреха, тогава ще срещнеш този, който е вътре и когото всеки иска да срещне. Толкова е просто!
Всичко, което може да се направи, трябва да бъде направено преди смъртта, защото преди смъртта имаме множество възможности – възможностите на целия живот! С всички тези възможности можем да положим усилие за пробуждането. Затова, ако някой очаква момента на смъртта, за да се събуди, това е огромна грешка.
Ако можехме да си спомним какво сме правили в предишните животи, повече не бихме останали такива, каквито сме сега. Отново и отново трупаме благосъстояние и всеки път смъртта го прави безсмислено. Ако можехме да си спомним това, нямаше да продължаваме да се подлагаме на предишното объркване заради парите, както сме правили по-рано. Хиляди пъти сме се влюбвали и всеки път се е оказвало безсмислено. Ако можехме да си спомним нашето объркване от влюбването би изчезнало. Хиляди пъти сме били егоистични и пълни с амбиции; постигали сме успехи, високи постове, и накрая всичко се е оказвало безполезно, всичко се е превръщало в прах. Ако можехме да си спомним, може би щяхме да изпуснем парата на нашите амбиции и не бихме останали тези хора, които сме днес.
Ако човек е абсолютно подготвен, смъртта се превръща в прекрасен опит.
Има хора, които се съмняват в Бог, други се съмняват в съществуването на душата, но няма човек, който да се съмнява в смъртта. Тя е неизбежна, тя задължително ще дойде, тя вече е на път. С всеки миг е по-близо и по-близо. Можем да използваме миговете, оставащи до смъртта, за пробуждане.
Сутрин, когато човек става, обновен от нощния сън, свеж и весел, просяците се надяват, че той ще бъде по-човечен. Те не очакват подаяние вечер, защото знаят, че човек е преминал през целия ден – офис, пазар, протести, проблеми, политика – и всичко това е създало в него бъркотия. Събитията от деня са изострили и активизирали вътре в него животинските слоеве. Вечерта човек е уморен, превърнал се е в звяр. Именно затова в нощните клубове можеш да видиш зверове, проявяващи животински наклонности. Човек, изморен да бъде човешко същество през деня, жадува за алкохол, шум, игри, танци, стриптийз – просто иска да бъде сред другите зверове. Нощните клубове обслужват звяра в човека. Затова за молитвите е подходящо утрото, а не вечерта... След тежката работа, в края на деня човек се превръща в животно, затова нощният живот се различава от дневния.
Човек, който не е способен да познае Бог в себе си, никога няма да може да го осъзнае във всичко останало. Човек, който не е познал Бог в себе си, никога не може да го познае в другите. „Аз” е най-близо до теб.
Ние можем да си въобразим всяка истина, докато всъщност тя трябва да се достигне чрез личен опит.
Сънят може да донесе само измама. И не само обядът се състои от сънища, от сънища се състои и Бог.
Има мълчание, състоящо се от сънища, има истини, състоящи се от сънища. Най-великата способност на човешкия ум е способността за самоизмама.
Бог е име, дадено от любовта към Това-Което-Е. Това-Което-Е е истината и влюбвайки се в нея, ние я наричаме Бог. Няма никакво значение с какво име ще я назовем. Затова не те моля да виждаш Бог във всеки; казват ти – започни да гледаш навътре! Щом започнеш да гледаш навътре, ти изчезваш. А това, което ще видиш след изчезването си е Бог.
Погледни към издигащите се нагоре куполи на църквите, към минаретата на джамиите... Това не е нищо друго, освен символ на човешкото желание да се издигне, символ на пътешествието в търсене на Бога.
Стремежите са едни и същи: храна, пиене, пари, секс, почести и положение – обикновени стремежи. Това иска всеки, затова такава душа лесно намира утроба. Всеки родител може да даде на такава душа възможността да постигне тези обикновени неща. Но ако душата иска да изживее в човешкото тяло толкова чист живот, че да живее в тотална любов и не желае любовта й да безпокои някого или да се превърна в бреме за някого – за да се роди такава душа, е нужно да се чака много дълго време.
Повечето болести са лъжливи. Почти петдесет процента от нашите заболявания са лъжливи. Причината за нарастването на болестите в света се дължи на това, че се увеличава човешкото притворство. Опитайте се да осъзнаете това. С развитието на икономиката и подобряването на икономическите условия количеството болести би трябвало да се намали. Но това не се случва, защото човешката способност да лъже продължава да расте. Човек лъже не само другите, но и себе си. И създава нови болести.
За премахването на лъжливото са нужни лъжливи методи. И в тях има смисъл. Те са осмислени, защото ние сме затънали в лъжливи неща.
Смъртта е неизбежна. Разбира се, ти ще умреш и аз ще умра, и този живот ще бъде разрушен, превърнат в прах, изтрит. Когато наричам смъртта най-великата от всички истини, искам да да ти напомня факта, че всички ще умрем. И когато казвам, че смъртта е абсолютно лъжлива, искам да ти напомня, че вътре в това „аз”, вътре в „теб”, има някой друг, който никога няма да умре. И че има живот, различен от този, който ти смяташ за живот – живот без смърт. И двете твърдения са истинни; те са истинни едновременно.
Винаги е било така – и е така. Човек остава същият, сменят се само играчките му.
За търсенето е нужно огромно търпение, извънредно търпение – ние ще продължаваме да търсим независимо от това, дали ще намерим това, което търсим в един живот. За рационалния човек не е важно постижението, важно е търсенето.
Искам да ви кажа: вярвайте в търсенето, не в просенето на милостиня. Ще достигнете Божественото не просейки милостиня, а познавайки.
Ако ти си научил нещо от някъде, ако си получил нещо от някого, ако си чул нещо от някого и си се хванал за него – тогава твоят бог е откраднат от последната страница на учебника. Тогава твоят бог е лишен от живот, мъртъв, безполезен, негоден за нищо, не-жив. Живата религия се ражда от преживяването, не чрез кражбата от последната страница на учебника. Всички ние сме крадци.
Има разлика между мислене и виждане – и тази разлика е важна. На Запад има наука за мисленето – тя се състои от изследвания, логика, анализ. Изтокът се грижи за съвсем друго нещо. Изтокът е открил, че има определени факти, които никога не могат да бъдат познати, мислейки за тях. Тези факти трябва да се видят, да се преживеят. А между преживяването и мисленето има огромна разлика. Човекът, който мисли за любовта, може да напише трактат за нея, но влюбеният я преживява, вижда я, макар и да не може да напише трактат. И ако някой помоли влюбения да каже нещо за любовта, той може би ще затвори очи, по лицето му ще потекат сълзи и ще каже:
- Моля ви, не питайте. Какво мога да кажа за любовта?
Човек, който мисли за любовта, ще я обяснява с часове, дори и нищо да не знае за нея.
Да, аз уча на изкуството да се умира. Уча да се умира, за да можеш да достигнеш до живота. Знаеш ли тайната? Човек, който се учи да живее в тъмнина, в мига, когато приеме тотално тъмнината, за него тя се превръща в светлина. Знаеш ли, че ако човек приеме отровата с любов, с радост, сякаш приема нектар, за него отровата ще се превърне в нектар. Ако не го знаеш, трябва да го откриеш. Една от най-дълбоките истини в живота е тази, че ако човек приема отровата с любов, тя престава да бъде отрова за него – превръща се в нектар. Човек, който сам приеме тъмнитата от все сърце, ще открие за свое изумление, че тя се е превърнала в светлина. Човекът, който среща болката с отворени обятия, открива, че няма болка – за него остава само щастието.
Из „Тук и сега. Беседи за живота, смъртта и миналите прераждания“ - Ошо
Превод Димитър Тонин
Want to read
March 9, 2011Rajesh just brought the book... will read in sometime soon!!
Read
May 5, 2025Melhores trechos: "...No mesmo tempo de Buda e Mahavir, nasceu Sócrates na Grécia, seguido pouco tempo depois por Platão e Aristóteles. Nesta mesma época nasceram na China Confúcio, Lao-Tse, Chuang-Tse e Mencio (Meng-Tse). Aproximadamente na mesma época nasceram em partes diferentes do mundo pessoas incríveis. O mundo inteiro estava cheio de pessoas fascinantes. Parece que as almas dessas pessoas levaram algum tempo esperando, e então a oportunidade lhes surgiu; apareceram ventres disponíveis para elas. Quando acontece de haver ventres disponíveis, aparecem muitos ventres disponíveis de uma vez. É como o desabrochar de uma flor. Quando chega a temporada, encontramos uma flor que se abriu, depois vemos uma segunda flor, e logo uma terceira. As flores estavam apenas esperando para florescer. Chega a alvorada, e assim que o sol se levanta sobre o horizonte as flores se abre. As flores passaram a noite toda esperando, e quando o sol saiu, elas se abriram. Com as almas inferiores acontece exatamente o mesmo. Quando se desenvolve na Terra o ambiente adequado, elas nascem em cadeia. Por exemplo, em nossos tempos nasceram na mesma época pessoas como Hitler, Stalin e Mao. Estas pessoas tão horríveis devem ter esperado milhares de anos para nascer; não é muito fácil encontrar ventres para eles. Stalin matou, ele sozinho, mais de seis milhões de pessoas na União Soviética, e Hitler matou cerca de dez milhões de pessoas... O sono propriamente dito vem de maneira natural, enquanto que o sono induzido por meio de um esforço é a auto-hipnose... Você tem sono, mas o corpo se nega a dormir; você sente fome, mas o corpo não quer comer. Um corpo que deixa de obedecer é um corpo doente, e o corpo que obedece é um corpo saudável, porque o corpo nos segue como uma sombra. A dificuldade surge quando o corpo deixa de obedecer. O auto-hipnotismo significa simplesmente que o corpo tem que ser comandado, você terá que dar instruções ao corpo... Se a medicina não consegue curar você, saiba bem que sua doença não é curável através de medicamentos. A causa da doença se encontra em outro lugar; não tem nada a ver com medicamentos... A criança não deve captar a impressão de que sempre que ficar doente sua mãe o acariciará e lhe contará estórias. Pelo contrário, a mãe deve mimar o filho quando ele está feliz, para que o amor seja associado com alegria e felicidade. Associamos o amor com a desgraça, e isso é muito perigoso, porque isso significa que sempre que uma pessoa precisar de amor, ela chamará o sofrimento para conseguir ganhar amor. Mas o amor não pode ser encontrado através da desgraça. Lembre-se, a doença produz o sentimento de pena, não de amor, e ser objeto de pena é insultante, é muito degradante. O amor é uma coisa completamente diferente. Mas não temos consciência do amor... Chegar a um destino não é tão importante; o que é verdadeiramente importante é que o viajante se fortalece no caminho. Alcançar algo não é tão importante quanto a transformação daquele que atingiu... O amor é uma tentativa de reconstruir novamente, juntando os pedaços que estão separados, a nossa relação com o todo. Assim, um tipo de amor é aquele que tentamos reconstruir nossa relação perdida com o todo, acrescentando a ela os pedaços que foram separados. Isto é o que chamamos amor... As pessoas querem ter uma esposa, um marido, um filho, uma mãe, um irmão, um amigo, uma sociedade, uma organização, uma nação. Estes são esforços do ego; são tentativas de juntar novamente com o todo os pedaços que se separaram dele... A inquietação é um produto da atitude de não aceitação: inclusive da não aceitação da própria inquietação... Quando você concorda com algo que ninguém mais quer aceitar, descobre com grande surpresa que aquilo que você considera seu inimigo se tornou seu amigo. Se você convidar seu inimigo para ser seu hóspede, que outra coisa ele poderá fazer a não ser se tornar seu amigo?... Alimentamos os pensamentos do passado, os amarramos a nós mesmos. E então, um dia, você quer que eles o deixem de repente. Eles não vão deixá-lo em um só dia. Você terá que deixar de alimentá-los, terá que deixar de criá-los. Lembre-se, se você quer se livrar dos pensamentos, pare de dizer: 'Meus pensamentos'. Como você pode deixar alguma coisa que considera ser sua? Se você quiser se livrar dos pensamentos, deixe de se interessar por eles. Como será que eles irão embora se você não deixa de se interessar por eles? De outro modo, como eles virão a saber que você mudou, que já não está interessado neles?..."
February 6, 2022
So pick very small situations – you can choose for yourself – and then experiment a few times during the day. No one needs to know about it, but there is no need to go into isolation either. Just do the experiment quietly and move along. For example, make a small resolve that ”When someone becomes angry at me, I will laugh it off.” When carried out a number of times, each experiment will yield such rich dividends that you will thank the person who became angry at you.
For example, a man decides he will not eat. He resolves to remain hungry for the day. Another man decides he will eat, but instead of watching himself eat, he will eat watchfully. This is a more difficult resolution.
In the state of witnessing, there exists a firm feeling of ”I am” and ”you are.” In the state where there is just awareness, only the feeling of ”I am-ness” remains, the feeling of ’you’ disappears. There is just the feeling of am-ness. In tathata, besides the feeling of am-ness, there is the feeling that my am-ness, my existence and your you-ness, your existence, constitute only one is-ness, one existence; that they are one and the same.
For example, a man decides he will not eat. He resolves to remain hungry for the day. Another man decides he will eat, but instead of watching himself eat, he will eat watchfully. This is a more difficult resolution.
In the state of witnessing, there exists a firm feeling of ”I am” and ”you are.” In the state where there is just awareness, only the feeling of ”I am-ness” remains, the feeling of ’you’ disappears. There is just the feeling of am-ness. In tathata, besides the feeling of am-ness, there is the feeling that my am-ness, my existence and your you-ness, your existence, constitute only one is-ness, one existence; that they are one and the same.
March 6, 2025
Some of his earlier discourses. Good ones.
March 7, 2025
Didn't like much. Over the top whatsoever mentioned. Bored.
July 26, 2020
What is a true life moment? And what is the real moment of our lives? To answer these two questions, we might need to travel back in time and pick a few threads of our past that we fondly call nostalgia – a bunch of memories wrapped up as happy moments. Even if there are some happy moments in our present, as a habit we tend to chew on the past, or go on hoping for something beautiful to happen in the future. We hardly give a second glance to the present moment which is in our hands. We either live in the past or in the future. If we can only let go of our past and future, the present moment with its immense beauty would appear to us as eternity. This moment – this present moment – is beyond time. One can live continuously for months together in this no-time & no-space paradigm, while fully breathing the present in its totality and in deep meditation.
❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖
❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖❖
May 5, 2016
Questo libro è alla portata di tutti, spiega le cose in modo semplice, lineare e ti porta davanti agli occhi alcune cose che potresti non avere mai notato, oscurato dalle nebbie che costruiamo da soli. Consigliato!
May 4, 2021
This book is really out there! Or did I want to say: In here?
Displaying 1 - 9 of 9 reviews