Зелени разкази

by Alek Popov, Ваня Щерева, Васил Георгиев

В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации, кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това какво се случва със света, в който живеем, и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем, не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея.

Министерството на околната среда и водите покани изявени съвременни автори да разкажат истории, в които да покажат своето отношение към природата и света, в който живеем.

Съдържание

Вятърът на старостта - Алек Попов
Откраднатата филия - Ваня Щерева
Момичето от август - Васил Георгиев
Денят на Земята - Дамян Дамянов
Игуаната - Деян Енев
Ловът - Елен Алексиева
Томато - Захари Карабашлиев
Гълъбът - Иван Голев
Дяволът - Калин Терзийски
Девиците, раждащи камъни - Любен Дилов - син
Ина - Любомир Николов
Пленер - Михаил Вешим
In the middle of Nature - Момчил Николов
Делфинът на Жан - Мона Чобан
Климатични промени в последния ден - Радослав Парушев

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories

168 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.

Reviews

[Kalin · Rating 1 out of 5]

Кратката версия: Ако цените зелената тема (и времето си), прескочете тази антология и прочетете „Зелени разкази (ама _наистина_)“.

Дългата се изяснява в размислите, които събирах, докато четях тази. Преди да ги цитирам, искам да кажа, че отдавна не се бях ядосвал толкова много на книга. Наясно съм, че писането по тая тема е трудно – изисква широки познания, широко мислене (включително способността да излезеш от себе си, от космоса с център човека), умело лавиране между дидактичното и увличащото... Но, драги Големи български автори – можеше да се постараете повече! :(((

Всъщност единственият текст, който поне отчасти улавя това, което бих си представил, разгръщайки сборник със заглавие „Зелени разкази“, е „Девиците, раждащи камъни“. Но даже и той... ще видите по-долу, в размислите ми текст по текст:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Daniel Dimitrov · Rating 1 out of 5]

Тази книга е обида за интелекта. Разказите на Захари Карабашлиев, Деян Енев и донякъде на Алек Попов (липсвал е явно при него редактор - правописни и печатни грешки, липсващи думи и т.н.) са наистина добри, ще останат с мен. Лошо е, че почнах с тях - вдигнаха летвата, а всичко останало е боза. Последните 2-3 разказа дори не ги дочетох. Най-вероятно целта е била да се усвоят едни пари от МОСВ, както често става. Това го очаквах от самото начало, но от време на време сякаш трябва да се четат и анализират лоши произведения. Дори и да не е така - прочетох ги, за да не ви се налага да ги четете вие, така че съвестта ми е спокойна.

Няколко общи тенденции ми правят впечатление (изключвайки тримата автори от по-горе). За повечето
- връзката с природата е доста еснафска - приравнена до това да отидеш да ядеш домати на село през уикенда (Ваня Щерева, Елена Алексиева) или да си на плаж през лятото (Мона Чобан, Любомир Николов, Васил Георгиев)
- откровено неразбиране на счупената връзка между човек и природа. Природата я рушат (чуждите) туристи, например с настояването на френски туроператор да се изгради рампа към хотел на плажа за инвалиди (Николов). Някак си проблемни стават инвалидите, а не хотелът построен на плажа (вероятно незаконно и с мълчаливото одобрение на МОСВ, които спонсорират разказите) . Проблемът дори не е в унищожаването на природата, а в това, че мацката, в която е влюбен главният герой се разстройва от щетите върху природата.
- прикрити анти-зелени нишки. При Парушев зелените са анти-НАТО активисти, борещи се срещу кемтрейлса. В разказа на Дамянов, героят удря елен в града, защото идиотите са спрели осветлението, за да почетат Денят на земята

[Denica · Rating 4 out of 5]

Приятен, ако мога така да се изразя, за четене сборник. Всъщност приятен не може да е точната дума, след като разказите в него са смущаващи от гледна точка на това, че ни показват нещица, за които обичаме да си затваряме очите, защото болят - а именно как се отнася човечеството към природата. И в частност ние, българите, към природата си. Случайно подредени или не, за мен бисерите на сборника са в самия му край - "Ина" на Любомир Николов, "Пленер" на Михаил Вешим, "In the middle of nature" на Момчил Николов, "Делфинът на Жан" на Мона Чобан и завършваме с "Климатични промени в последния ден" на Радослав Парушев, който не ми допадна толкова, колкото предишните четири, но все пак разбирам защо е логично да е в края на сборника - все пак, end of days, people.

[Dimana Dobrikova · Rating 4 out of 5]

Свежи, интересни, смислени и ... зелени :)

[Zuburgirl]

Имам предпочитани разкази и такива, които предпочитам да не бях чела.

[Izida · Rating 2 out of 5]

1,5 от 5.
0,5 защото като цяло изданието си спазва тематиката - "зелени" разкази и защото харесах няколко разказа* (изброени долу). Все пак повечето бяха скучни, безинтересни, трудно ми беше да ги прочета, а си мислих, че ще е бързо, леко и приятно четиво.


*Разкази, които ми харесаха:

"Ина" - Любомир Николов;
"Томато" - Захари Карабашлиев;
"Дяволът" - Калин Терзийски; (много ми хареса описанието на това как човекът губи себе си, натъжи ме, реалистичен разказ, някак в стила на Елин Пелин)
"Делфинът на Жан" - Мона Чобан (последните няколко реда с обясненията на детето към майка му... толкова точнo описващи ситуацията)
"Климатични промени в последния ден" - Радослав Парушев (да, наистина нищо няма смисъл без теб, липсваш ми, любов ....)

[M. · Rating 1 out of 5]

Някои от разказите са твърде негативни и/или твърде безсмислени. Говори се само за пагубните действия на човека и консуматорството, но не се предлагат начини това да се поправи. Също така в изданието има не една правописна/пунктуационна грешка, което е дразнещо.

[Dani · Rating 5 out of 5]

Супер разкази, препоръчвам сборника на всеки! Много готини за четене, в същото време обединени от една обща идея - и страшно разнообразие, всеки е различен!

[Marina Nova · Rating 4 out of 5]

<3

[Kristina · Rating 2 out of 5]

There were a few good stories but the rest I didn't like, I just couldn't find sense there. As a matter of fact I expected much more.

[Melania · Rating 4 out of 5]

Много добър подбор, Васил Герогиев за пореден път ме грабна със света, който създава. При първа възможност се спускам към втора част.

[Ivona Ivanova · Rating 5 out of 5]

Гълъбът!