Стихотворения и стихотворни преводи

Събрани съчинения #1

by Пейо Яворов

Genres: Poetry, Classics, Bulgarian Literature

528 pages, Hardcover

First published January 1, 1977

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица

Reviews

[Toni · Rating 4 out of 5]

Певец на безнадежността, на отчаянието и страданието...
Да, това ме накара да грабна поезията на Яворов в разгара на изпитната сесия, та между темите вечер четях и по някой стих; не, че мога да сравня изтощението и терзанията си по ученето за изпити с тегобите на Яворов, но всяка мъка си е мъка. Все сърцето ти е свито и душата изморена, докато в последния стадий на бърнаут не стигнеш до апатия и просто се оставиш на течението. Като цяло, минорното настроение на стиховете на Яворов акомпанираше чудесно на сивото небе и мрачното и ми настроение. Явно наистина изкуството се ражда в страданието. Разбрах и защо в гимназията не харесвах Яворов, а сега ми допада много повече - защото и моята душа стана по-изтерзана и напоследък виждах повече черното, отколкото бялото. Сега, обаче навън е бяло... снежно бяло, та време е да карам по-ведро, но все пак един от любимите ми стихове като за финал:

Сърце, сърце, смири се клето, -
от зло предчувствие обзето,
защо тревожно биеш ти?
Съдбата даде ли ти нещо,
че днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити?
Животът ли? Ах, той един е -
и ти не искаш да премине
без диря някаква в света;
но колко пъти си, унило,
изстивало към всичко мило
и пожелавало смъртта?