Драми. В полите на Витоша, Когато гръм удари

Събрани съчинения #3

by Пейо Яворов

270 pages, Hardcover

First published January 1, 1978

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица

Reviews

[Adelina · Rating 4 out of 5]

Когато гръм удари...

"Да бъдеш щастлив е един талант, който се развива чрез упражнение."

"да разгадаем великата тайна: не "да не се противим на злото", а как да го третираме човешки"

"Данаил...всичките мечти, които не домечтавах, моята душа ги завещаваше на тебе..И аз си мислех: те няма да умрат! Като те гледах тъй млад, тъй упорит, тъй пламенен, аз чувствувах да се завършвам в тебе и да възкръсвам за нов живот! Аз чувствувах своето безсмъртие!"

и още много цитатчета мога да вадя, но по-добре всеки да си я прочете за него си.

[Alex · Rating 2 out of 5]

Когато гръм удари как ехото заглъхва - ★★✩✩✩ - язък за най-великото заглавие в българската литература
В полите на Витоша - ★✩✩✩✩ - слаба работа, дори рушенето на четвъртата стена не може да я спаси

[mia! · Rating 1 out of 5]

(Когато гръм удари, как ехото заглъхва)

[den · Rating 5 out of 5]

Всяка реплика на Данаил удря като камъни. Бих чакал под стария дъб, вечно, вековечно.