What do you think?
Rate this book
Love Life: A Novel by Zeruya Shalev
Diese grandiose Aufnahme aus dem Jahr 2001 gibt es jetzt endlich auch auf CD: Sophie von Kessel liest Zeruya Shalevs verstörend intensiven Roman Liebesleben. Wie ein Wagen mit defekten Bremsen auf einer abschüssigen Straße -- so bewegt sich die junge Israelin Ja'ara immer schneller auf das Desaster zu. Sehenden Auges, aber nicht fähig, es zu verhindern, zerstört sie ihr wohlgeordnetes Leben und beginnt eine Affäre mit einem Jugendfreund ihres Vaters. Mann, Karriere, Selbstachtung -- alles scheinbar egal. Und atemlos verfolgt die Leserschaft diese Amour fou, die selbst der Heldin ein Rätsel bleibt, bis zum bitteren, aber spannenden Ende.
Kraft und Verletzlichkeit in ihrer Stimme vereint Sophie Kessel und wird damit zur kongenialen Interpretin dieser ganz der zerrissenen Innerlichkeit der Ich-Erzählerin gewidmeten Prosa. Die alles niederreißende Anarchie der erotischen Liebe führt am Ende aber auch tief hinein in ein Familiengeheimnis, das Ja'ara nach und nach entdeckt. Da gäbe es viel zu interpretieren für Hobbypsychologen, müsste man diesem Hörbuch nicht so überaus gebannt und atemlos lauschen.
Spieldauer: ca. 261 Minuten, 3 CDs, gekürzte Lesefassung --Christian Stahl
Paperback
First published January 1, 1997
90 people are currently reading
1720 people want to read
About the author
Zeruya Shalev
28 books278 followersZeruya Shalev is a bestselling Israeli author.
She has an MA in Bible studies and works as a literary editor at Keshet publishing house. On January 29, 2004, when she was returning to her home in Rehavia, Jerusalem, after taking her child to kindergarten, a Palestinian suicide bomber blew up a city bus as she was passing by. It took her four months to recover from her injuries. Shalev is married to Ayal Megged, son of Aharon Megged.
Shalev has published four novels, a book of poetry and a children's book. Her novels Love Life and Husband and Wife have received critical acclaim both in Israel and abroad. They have been translated into 21 languages and were bestsellers in several countries. Shalev has been awarded the Book Publishers' Association's Gold and Platinum Prizes, the German Corine Book Award (2001), the French Amphi Award, and the ACUM prize three times (1997, 2003, 2005). Husband and Wife was also nominated for the French Femina prize (2002), and is included in the French Fnac list of the 200 Best Books of the Decade.
She has an MA in Bible studies and works as a literary editor at Keshet publishing house. On January 29, 2004, when she was returning to her home in Rehavia, Jerusalem, after taking her child to kindergarten, a Palestinian suicide bomber blew up a city bus as she was passing by. It took her four months to recover from her injuries. Shalev is married to Ayal Megged, son of Aharon Megged.
Shalev has published four novels, a book of poetry and a children's book. Her novels Love Life and Husband and Wife have received critical acclaim both in Israel and abroad. They have been translated into 21 languages and were bestsellers in several countries. Shalev has been awarded the Book Publishers' Association's Gold and Platinum Prizes, the German Corine Book Award (2001), the French Amphi Award, and the ACUM prize three times (1997, 2003, 2005). Husband and Wife was also nominated for the French Femina prize (2002), and is included in the French Fnac list of the 200 Best Books of the Decade.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 163 reviews
April 28, 2023
Yaarah e o femeie fragedă și derutată. Arie e un bătrîn înțelept care încearcă s-o extragă din derută. Va reuși? Aș...
Luna asta n-am avut noroc la femei (dar cînd am avut eu noroc la femei?): am dat numai peste făpturi in-com-pre-hen-si-bi-le.
A fost mai întîi Fermina Daza-Urbino din Dragostea în vremea holerei de Gabriel García Márquez. N-am priceput ce vrea. Apoi a venit Otilia / Otilita, „fata rea / nesăbuită” din romanul lui Mario Vargas Llosa, Rătăcirile.... N-am priceput ce vrea. Acum am încercat din răsputeri s-o înțeleg pe Yaarah Korman, femeia la 30 de ani a Zeruyei Shalev. N-am reușit nici de această dată, parcă mi-a făcut cineva farmece, zău așa. Unii cititori au scris că nici ei nu au reușit, dar asta nu mă consolează cu nimic. Am un of. Frați cititori, vreau să înțeleg Femeia, ce iaște, de unde vine și încotro se îndreaptă...
Voi ilustra stilul și problematica romanului prin această frază definitorie, realizată după chipul și asemănarea frazelor care l-au consacrat pe Saramago (fără liniuțe de dialog, fără paragrafe, fără majuscule etc.): „Arie [e amantul de 60 de ani al femeii la 30 de ani] m-a apucat strîns de cot și m-a condus la mașină, fără să aruncăm o singură privire către mare, iar în mașină am întrebat unde-mi sînt chiloții; mîna i-a alunecat în buzunar, însă a scos-o la fel de goală și a spus, din cîte se pare, au rămas acolo, iar eu m-am întristat, îmi plăceau foarte mult, erau cei mai frumoși pe care-i aveam, dar Arie a zis, nu ne-ntoarcem acum pentru o pereche de chiloți” (p.61). Se vede că Arie e mai înțelept decît Yaarah, are de două ori vîrsta ei, a avut timp să mediteze la deșertăciunea tuturor celor omenești.
Vă spun drept, ca bărbat banal și, sper, normal, mi s-a făcut dor de o femeie cît se poate de normală. Deși prozatorii, într-o amețitoare unanimitate, îmi spun că nu există...
Luna asta n-am avut noroc la femei (dar cînd am avut eu noroc la femei?): am dat numai peste făpturi in-com-pre-hen-si-bi-le.
A fost mai întîi Fermina Daza-Urbino din Dragostea în vremea holerei de Gabriel García Márquez. N-am priceput ce vrea. Apoi a venit Otilia / Otilita, „fata rea / nesăbuită” din romanul lui Mario Vargas Llosa, Rătăcirile.... N-am priceput ce vrea. Acum am încercat din răsputeri s-o înțeleg pe Yaarah Korman, femeia la 30 de ani a Zeruyei Shalev. N-am reușit nici de această dată, parcă mi-a făcut cineva farmece, zău așa. Unii cititori au scris că nici ei nu au reușit, dar asta nu mă consolează cu nimic. Am un of. Frați cititori, vreau să înțeleg Femeia, ce iaște, de unde vine și încotro se îndreaptă...
Voi ilustra stilul și problematica romanului prin această frază definitorie, realizată după chipul și asemănarea frazelor care l-au consacrat pe Saramago (fără liniuțe de dialog, fără paragrafe, fără majuscule etc.): „Arie [e amantul de 60 de ani al femeii la 30 de ani] m-a apucat strîns de cot și m-a condus la mașină, fără să aruncăm o singură privire către mare, iar în mașină am întrebat unde-mi sînt chiloții; mîna i-a alunecat în buzunar, însă a scos-o la fel de goală și a spus, din cîte se pare, au rămas acolo, iar eu m-am întristat, îmi plăceau foarte mult, erau cei mai frumoși pe care-i aveam, dar Arie a zis, nu ne-ntoarcem acum pentru o pereche de chiloți” (p.61). Se vede că Arie e mai înțelept decît Yaarah, are de două ori vîrsta ei, a avut timp să mediteze la deșertăciunea tuturor celor omenești.
Vă spun drept, ca bărbat banal și, sper, normal, mi s-a făcut dor de o femeie cît se poate de normală. Deși prozatorii, într-o amețitoare unanimitate, îmi spun că nu există...
August 14, 2016
Така де, любовният живот на човека - където той се изтъпанва пряко и преносно гол-голеничък пред Другото човешко същество - е чудесно поле за развилняване на страховете и разпълзяване на демоните на миналото (и не само личното); уязвимо място за освобождаване на надеждите, често най-нереалистичните... Но може би най-интересното, ама наистина най-вълнуващото и шеметното в любовния живот са отношенията не с другия, а със себе си, полагането на своята личност в света. И Цруя Шалев се е прицелила точно там и пробива десятката.
Зачетох с лек скепсис, защото любовната авантюра на млада неудовлетворена жена с по-възрастен отегчен мъж ми е безкрайно скучна сама по себе си. По някое време обаче нещата добиха съвсем различен вид и ход. И парадоксалното, автоироничното, безпощадното в книгата ме спечелиха.
Като изключим спъващите прескоци от сегашно в минало време в рамките на едно изречение, които на български са ми непоносими, текстът се лее. Страстен, образован, женствен, мелодичен - Наташа превежда за театър и тук е свършила разкошна артистична работа. Личи си, че разбира от ритъм и звук - не само от съдържание, но и от форма. Чудесно изживяване, много съм доволна.
Зачетох с лек скепсис, защото любовната авантюра на млада неудовлетворена жена с по-възрастен отегчен мъж ми е безкрайно скучна сама по себе си. По някое време обаче нещата добиха съвсем различен вид и ход. И парадоксалното, автоироничното, безпощадното в книгата ме спечелиха.
Като изключим спъващите прескоци от сегашно в минало време в рамките на едно изречение, които на български са ми непоносими, текстът се лее. Страстен, образован, женствен, мелодичен - Наташа превежда за театър и тук е свършила разкошна артистична работа. Личи си, че разбира от ритъм и звук - не само от съдържание, но и от форма. Чудесно изживяване, много съм доволна.
February 18, 2016
Сексолудие...
„… толкова бих искала да съм силната жена, която той описваше, такава жена няма нужда от мъж, тя, тя не прави сметка какво губи и какво печели, тя не плаща скъпо за своята сигурност, тя е доволна само да следва пътя си. […] ще ида живея другаде, в някой апартамент с широк изглед, хубава панорама, където няма да обръщам внимание на дребните неща, в които имах навик да потъвам, и щях да спя с когото ми падне, а не с който ми обещае никога да не ме изоставя, е, и от време на време и с Арие. Моето тяло, с което още не бях решила какво искам да правя, нито какво представлява то за мен, щеше да си живее собствен живот, див и потаен, щеше да бъде ездитно животно, което щеше да се съвокуплява без страх.”
Всички (мои) хора са (сме) в този роман.
Опустошителна книга (любов). Стилът на Цруя Шалев не е „труден”, но е разголващ. И е необикновено съчетание между монотонен и истеричен (не знам дали ѝ е роднина Меир Шалев, но по подобен начин преживях неговия „Исав”).
Половината прочетох на едно сядане (до 2 часа през нощта), после уж спах, но ме болеше главата от силните емоции; заспала съм все пак, за да сънувам кошмар, който после на другия ден прочетох в романа… Събудих се със стресница (изключително рядко ми се случва). Почти цял ден продължих да чета (и много не разбирах какво ме питат околните), този път до 3 часа сутринта. Може да не звучи добре всичко това, да се стряскащо и отблъскващо. Но е опит да звучи точно привличащо към книгата. Май нищо съществено не казвам за самия роман, само за собствените си преживявания с него. Главното беше:
Яа’ара, нито за миг не си казах „Ама как може така!”
И малко от самата Цруя:
„Ами тогава намери си някой, който да се грижи за теб вечер, а сутрин да ти връща свободата, знай, че всичко е възможно, светът предлага много повече възможности, отколкото предполагаш, той е широко отворена врата.”
„Как може да се живее така, цял живот да обичаш безнадеждно друг мъж.”
„Още ли не си разбрала, че двама означава двама души сами за себе си, само двойка самотници един до друг.”
„…мислех си: ще се омъжа за първия, който ми обещае, че ще ме обича цял живот…”
„Така е, няма как да победиш, когато се бориш със собствените си деца, но дори и да спечелиш, в крайна сметка пак си загубил.”
„Проблемът при теб е, че смесваш толкова краткия живот с любовния живот, а тях ги дели цял свят. Мислиш си, че са едно и също, но любовта е само един елемент, съставна част от живота, а не главното джобче, което доукрасява костюма на живота един вид…”
„Горката ми майка, горката ми майка, и после горкият ми татко, горкият ми татко, горкият ми татко, и горкият ми, горкият ми, горкият ми Йони, повтарям си така поне стотина пъти.”
_______________________________
Няколко дни след първия прочит се „престраших” пак да разгърна книгата, защото онази тежка плоча, заседнала върху гърдите ми, си стоеше още там. Попреписах още ключови откъси. А краят!! – от случаите, в които авторите са свършили голяма работа („кинематографична”): не само стрелата в последното изречение, а целите последни десетина страници и особено последните пет. Първия път съм чела като в мъгла последните страници – какви съкровища открих сега…
„… толкова бих искала да съм силната жена, която той описваше, такава жена няма нужда от мъж, тя, тя не прави сметка какво губи и какво печели, тя не плаща скъпо за своята сигурност, тя е доволна само да следва пътя си. […] ще ида живея другаде, в някой апартамент с широк изглед, хубава панорама, където няма да обръщам внимание на дребните неща, в които имах навик да потъвам, и щях да спя с когото ми падне, а не с който ми обещае никога да не ме изоставя, е, и от време на време и с Арие. Моето тяло, с което още не бях решила какво искам да правя, нито какво представлява то за мен, щеше да си живее собствен живот, див и потаен, щеше да бъде ездитно животно, което щеше да се съвокуплява без страх.”
Всички (мои) хора са (сме) в този роман.
Опустошителна книга (любов). Стилът на Цруя Шалев не е „труден”, но е разголващ. И е необикновено съчетание между монотонен и истеричен (не знам дали ѝ е роднина Меир Шалев, но по подобен начин преживях неговия „Исав”).
Половината прочетох на едно сядане (до 2 часа през нощта), после уж спах, но ме болеше главата от силните емоции; заспала съм все пак, за да сънувам кошмар, който после на другия ден прочетох в романа… Събудих се със стресница (изключително рядко ми се случва). Почти цял ден продължих да чета (и много не разбирах какво ме питат околните), този път до 3 часа сутринта. Може да не звучи добре всичко това, да се стряскащо и отблъскващо. Но е опит да звучи точно привличащо към книгата. Май нищо съществено не казвам за самия роман, само за собствените си преживявания с него. Главното беше:
Яа’ара, нито за миг не си казах „Ама как може така!”
И малко от самата Цруя:
„Ами тогава намери си някой, който да се грижи за теб вечер, а сутрин да ти връща свободата, знай, че всичко е възможно, светът предлага много повече възможности, отколкото предполагаш, той е широко отворена врата.”
„Как може да се живее така, цял живот да обичаш безнадеждно друг мъж.”
„Още ли не си разбрала, че двама означава двама души сами за себе си, само двойка самотници един до друг.”
„…мислех си: ще се омъжа за първия, който ми обещае, че ще ме обича цял живот…”
„Така е, няма как да победиш, когато се бориш със собствените си деца, но дори и да спечелиш, в крайна сметка пак си загубил.”
„Проблемът при теб е, че смесваш толкова краткия живот с любовния живот, а тях ги дели цял свят. Мислиш си, че са едно и също, но любовта е само един елемент, съставна част от живота, а не главното джобче, което доукрасява костюма на живота един вид…”
„Горката ми майка, горката ми майка, и после горкият ми татко, горкият ми татко, горкият ми татко, и горкият ми, горкият ми, горкият ми Йони, повтарям си така поне стотина пъти.”
_______________________________
Няколко дни след първия прочит се „престраших” пак да разгърна книгата, защото онази тежка плоча, заседнала върху гърдите ми, си стоеше още там. Попреписах още ключови откъси. А краят!! – от случаите, в които авторите са свършили голяма работа („кинематографична”): не само стрелата в последното изречение, а целите последни десетина страници и особено последните пет. Първия път съм чела като в мъгла последните страници – какви съкровища открих сега…
March 28, 2022
Nu numai un roman despre infidelitate, ci o analiză stufoasă per total, de la naștere ("Nimic nu va fi simplu din clipa în care ne naștem") pină la bătrânețe ("... când strălucirea care dă viață tuturor lucrurilor dispare") - traseu parcurs de către fiecare dintre noi cu greșeli, tristeți, umilinți, mici victorii, iubiri, și cel mai important, cu nevoia de libertate. Unicitate sau acea luptă continuă dintre ideea de echilibru, confort și dorința tainică de evadare din coliviile călduțe create chiar de către noi înșine.
September 17, 2022
Rezonez cu scriitura Zeruyei Shalev, mie imi trezeste multe sentimente : fiecare fraza o gasesc rotunda, plina de poezie si durere, ca un cantec cu versuri triste si profunde.
Comportamentul personajelor, mai ales al celui principal, Yaarah, este ciudat si de neinteles de cele mai multe ori, dar este dus cumva la extrem pentru a scoate in evidenta ceea ce, pana la urma, au trait multe femei care, avand o casnicie aparent stabilă si fericita, se simt atrase inexplicabil de un barbat mai matur, mai in varsta.
Aceasta puternica atractie te poate purta, fara sa vrei, pe cai pe care nu ti-ai fi imaginat niciodata ca poti umbla, sa scoata la iveala dorinte reprimate, pe care le-ai fi condamnat inainte si sa renunti la ceea ce inainte considerai pretios.
Nu fara in pret : sentimentul de vinovatie care vine odata cu toate acestea, framantarile lui Yaraaah, complexitatea trairilor ei, sunt redate cu o finete de psiholog.
Personajul masculin, complex, excelent construit, contradictoriu, atrage si dezgusta in acelasi timp.
Totul se leaga in aceasta carte : comportamentul lui Yaarah este influentat indirect de lucruri petrecute in viata parintilor ei, iar formarea ei poarta in ea greselile acestora.
Mi-a placut si intercalarea in firul naratiunii, deloc intamplatoare, a intelepciunii biblice.
"...n-ai voie sa intorci spatele iubirii, pentru asta se plateste o viata intreaga..."
Zeruya Shalev este unul din scriitorii care ma face sa imi doresc sa ii citesc toate cartile.
Comportamentul personajelor, mai ales al celui principal, Yaarah, este ciudat si de neinteles de cele mai multe ori, dar este dus cumva la extrem pentru a scoate in evidenta ceea ce, pana la urma, au trait multe femei care, avand o casnicie aparent stabilă si fericita, se simt atrase inexplicabil de un barbat mai matur, mai in varsta.
Aceasta puternica atractie te poate purta, fara sa vrei, pe cai pe care nu ti-ai fi imaginat niciodata ca poti umbla, sa scoata la iveala dorinte reprimate, pe care le-ai fi condamnat inainte si sa renunti la ceea ce inainte considerai pretios.
Nu fara in pret : sentimentul de vinovatie care vine odata cu toate acestea, framantarile lui Yaraaah, complexitatea trairilor ei, sunt redate cu o finete de psiholog.
Personajul masculin, complex, excelent construit, contradictoriu, atrage si dezgusta in acelasi timp.
Totul se leaga in aceasta carte : comportamentul lui Yaarah este influentat indirect de lucruri petrecute in viata parintilor ei, iar formarea ei poarta in ea greselile acestora.
Mi-a placut si intercalarea in firul naratiunii, deloc intamplatoare, a intelepciunii biblice.
"...n-ai voie sa intorci spatele iubirii, pentru asta se plateste o viata intreaga..."
Zeruya Shalev este unul din scriitorii care ma face sa imi doresc sa ii citesc toate cartile.
November 22, 2015
Този роман е великото доказателство, че литература няма нужда от сензационни сюжети, а от добри автори, и Црюя Шалев е един от тях. Изключително елементарна, дори клиширана история, която ако прочетете в резюме, едва ли би ви грабнала вниманието. И тогава идва стилът на Шалев, която от първия до последния ред в дълги изречения и неизнесена пряка реч ще ви разказва за един любовен живот, в който няма любов. Сигурен съм, че книга с такъв уклон на чувствата се пише само след преживени подобни събития. За мен "Любовен живот" е тълковен речник на Стокхолмския синдром в 300 страници и едно напомняне, че всеки от нас има някъде там в сърцето си една неизживяна или несбъднала се докрай любов, която винаги ще човърка, дори когато се чувстваме най-щастливи.
Романът показва колко глупости може да стори човек, когато е влюбен...
Романът показва колко глупости може да стори човек, когато е влюбен...
November 3, 2022
Frumos curge fraza Zeruyei Shalev.
Doar că eroina ei, lipsită de voință - oscilând între inerție totală și avânt isteric - perfect confuză, nu reuseste să ajungă la mine.
In afară de Arie, bărbatul de vârsta tatălui ei de care se îndragostește (același bărbat de care mama ei se îndrăgostise în tinerețe, o intrigă desuetă, de romatism puțin bolnav, de secol 18), toate personajele au un contur cețos.
Nu că nu ar fi ușor sa te rătăcești asemenea Yaarei, care renunță la toata viața ei pentru o obsesie erotică (la ea mai e si o nevoie infantilă de protecție și apartenență). Doar că pentru mine rămâne o poveste necredibilă din cauza acestei lipse de contur a personajelor. Putem sa-i zicem identitate neformată.
Doar că eroina ei, lipsită de voință - oscilând între inerție totală și avânt isteric - perfect confuză, nu reuseste să ajungă la mine.
In afară de Arie, bărbatul de vârsta tatălui ei de care se îndragostește (același bărbat de care mama ei se îndrăgostise în tinerețe, o intrigă desuetă, de romatism puțin bolnav, de secol 18), toate personajele au un contur cețos.
Nu că nu ar fi ușor sa te rătăcești asemenea Yaarei, care renunță la toata viața ei pentru o obsesie erotică (la ea mai e si o nevoie infantilă de protecție și apartenență). Doar că pentru mine rămâne o poveste necredibilă din cauza acestei lipse de contur a personajelor. Putem sa-i zicem identitate neformată.
April 7, 2022
Задъхана книга без пряка реч и поток от диалози. Бъркалка в най-спокойното душевно блато. Мирис на пролет и вледеняваща зима. Чудесна Цруя Шалев и прецизна корица на Ася Колева.
Препоръка: не разгръщайте, ако не сте готови да се хванете здраво за най-близкото до вас въже. Бурята е неотменна.
Идея за музикален фон:
Locked In A Room на Oren Lavie, както и целия албум "The Oposite Side Of The Sea"
Препоръка: не разгръщайте, ако не сте готови да се хванете здраво за най-близкото до вас въже. Бурята е неотменна.
Идея за музикален фон:
Locked In A Room на Oren Lavie, както и целия албум "The Oposite Side Of The Sea"
April 12, 2018
Ako ste pomislili da je ovo lagan,provokativan i nadasve zabavan roman o pitanjima ljubavi,prevarili ste se kao i ja.
Izuzetno kompleksan,psihološki istančan uvid u ženska promišljanja,sa vrlo mnogo biblijskih usporedbi i ponekom eksplicitnom sličicom seksa.
Veliko djelo. Vrijedno pažnje. Čitala sam kritike gdje su ga prozivali i skandaloznim.
Najčitanijim.Jako puno klasifikacija za talentirano izraelsko pero..
Moje velike pohvale!
Izuzetno kompleksan,psihološki istančan uvid u ženska promišljanja,sa vrlo mnogo biblijskih usporedbi i ponekom eksplicitnom sličicom seksa.
Veliko djelo. Vrijedno pažnje. Čitala sam kritike gdje su ga prozivali i skandaloznim.
Najčitanijim.Jako puno klasifikacija za talentirano izraelsko pero..
Moje velike pohvale!
September 1, 2020
Резюмето на книгата по- скоро създава впечатление, че това ще е поредната банална любовна боза, но всъщност не е така. Романът е напоен с много феромони, страст, първичност и мускус, без да се доближава до повърхностния чиклит. Цруя Шалев майсторски разкрива какво се случва в мислите и душата на една жена, когато безумно и неистово желае един мъж и когато отчаяно се бори със себе си, за да намери причини да обикне друг. Любовта е лудост, която разпалва страстта. Няма логика, няма обяснение, това е нещо, което просто се случва и не можеш да му се противопоставиш. Все едно да накараш Слънцето да спре да грее или да го обвиняваш, че изгаряш от силните му лъчи. Лудост, която те кара да правиш откачени неща, която ти дава смелост да преобърнеш света и сили да живееш на пълни обороти.
" Любовен живот" е дръзка, пряма, разголваща, интимна книга, в която няма табута. Прекрасен стил на писане и дълбочина, която прави чувствата и емоциите в нея толкова екстравагантно- изящно- правдоподобни.
" Любовен живот" е дръзка, пряма, разголваща, интимна книга, в която няма табута. Прекрасен стил на писане и дълбочина, която прави чувствата и емоциите в нея толкова екстравагантно- изящно- правдоподобни.
December 7, 2012
This is one of the worst books I have read in a long time. I was particularly disappointed because I had heard so much about it. In the early 2000s, the book was a bestseller, and I have wanted to read it for a long time. A friend of mine loves the book (She is very interested in everything Israeli / Hebrew / Jewish. Now I think her judgement was severely tainted by her overall enthusiasm for the culture.) I was looking forward to reading this book because I was hoping to find out more about modern Israeli culture, considering that the author is an insider. But you get very little of that. In its plainness, this story is rather universal.
During the read, I decided quickly that I might not want to hold on to my edition. Unless the book I am reading is outstandingly great, I usually pass it on to friends. Now I think I may not even do that; instead, it will go straight into the paper bank. It is a very bland story about a young woman who is bored with all the successes in her life. She is in her late 20s, she is married, she is a PhD candidate, and she is hell-bent to throw all this away for a man who does not want her, who does not treat her well, whose sexual performance is not even particularly convincing. She yearns for the unattainable. So she voluntarily becomes the love slave of an older man, a friend of her parents, who is arrogant and aloof, but alluring because their affair is oh-so-forbidden and scandalous, and because he might be the key to the secrets her parents have harboured for decades. She thus unknowingly recreates a former love triangle. Here, I expected the story to turn into a Greek tragedy, that she finds out that her lover is her biological father. No, he isn't. Fortunately the writer was at least a bit less foreseeable than I thought.
Nonetheless, the story doesn't have much to say. The characters aren't likable or even moderately interesting. Everytime I closed the book, I was tempted to toss it, if only I weren't such a notorious book finisher. So, at last, I did finish it, but this was one of those stupendously dull books that I couldn't wait to be over and done with. Now I look at all those praises on the book cover, statements by very famous and presumably professional literary critics, who call the book "fantastic","superb", "highly erotic", and "the best thing I have read in a long time" with "incredible language" which "will stand the test of time". You have to be kidding me. Perhaps we need new literary critics.
During the read, I decided quickly that I might not want to hold on to my edition. Unless the book I am reading is outstandingly great, I usually pass it on to friends. Now I think I may not even do that; instead, it will go straight into the paper bank. It is a very bland story about a young woman who is bored with all the successes in her life. She is in her late 20s, she is married, she is a PhD candidate, and she is hell-bent to throw all this away for a man who does not want her, who does not treat her well, whose sexual performance is not even particularly convincing. She yearns for the unattainable. So she voluntarily becomes the love slave of an older man, a friend of her parents, who is arrogant and aloof, but alluring because their affair is oh-so-forbidden and scandalous, and because he might be the key to the secrets her parents have harboured for decades. She thus unknowingly recreates a former love triangle. Here, I expected the story to turn into a Greek tragedy, that she finds out that her lover is her biological father. No, he isn't. Fortunately the writer was at least a bit less foreseeable than I thought.
Nonetheless, the story doesn't have much to say. The characters aren't likable or even moderately interesting. Everytime I closed the book, I was tempted to toss it, if only I weren't such a notorious book finisher. So, at last, I did finish it, but this was one of those stupendously dull books that I couldn't wait to be over and done with. Now I look at all those praises on the book cover, statements by very famous and presumably professional literary critics, who call the book "fantastic","superb", "highly erotic", and "the best thing I have read in a long time" with "incredible language" which "will stand the test of time". You have to be kidding me. Perhaps we need new literary critics.
March 10, 2020
Mi-a plăcut foarte mult scriitura, te acaparează, te face sa devorezi romanul care e scris la persoana întâi, în paragrafe destul de lungi. De asemenea, m-a cucerit și modul în care autoarea jonglează cu trecutul și prezentul, creând un mozaic al amintirilor.
De neplăcut sunt scenele de sex destul de grotești, iar personajul, Arie, de care protagonista se simte atrasă, provoacă repulsie prin tot ce face și prin tot ceea ce îl înconjoară. Dar, poate că tocmai în asta constă forța romanului.
Conchizând, cărțile Zeruyei Shalev reprezintă o lectură interesantă.
De neplăcut sunt scenele de sex destul de grotești, iar personajul, Arie, de care protagonista se simte atrasă, provoacă repulsie prin tot ce face și prin tot ceea ce îl înconjoară. Dar, poate că tocmai în asta constă forța romanului.
Conchizând, cărțile Zeruyei Shalev reprezintă o lectură interesantă.
November 21, 2017
Удоволствие е да чета тази книга, а още съм едва в началото...след "Хавра" това е като гурме...изящно,изпипано, думите са подредени в смисъл, а изглежда толкова просто
September 5, 2020
Wow!
Nu ma.asteptam la asa o carte excelenta!
Nu ma.asteptam la asa o carte excelenta!
July 8, 2022
Много силна книга, но се чете трудно. Стилът е "поток на съзнанието", а по принцип да влезеш в нечие болезнено, почти истерично съзнание – в преломен момент от живота, е тежко. Емоционалният градус е висок през цялото време, от време на време ми се искаше да си поема дъх, но не, въртележката не спираше да се върти. Обаче какво майсторство! Как умело се вплитат елементи от стари конфликти в историята на една на пръв поглед баналната изневяра. Оригиналният метафоричен език, библейските паралели, тънкият психологизъм. Много ми хареса.
September 29, 2019
Ant knygos viršelio puikuojasi užrašas - "Vienas labiausiai įkvepiančių romanų, kada nors parašytų Izraelyje". Ir bent pusė šios frazės yra melas. Tai nė velnio neįkvepiantis romanas. Jis apie tai, kaip sušikti savo ir dar bent kelių žmonių gyvenimus. Ir gana šlykščiai tai padaryti, destruktyviai, nebrandžiai ir labai skaudžiai.
July 30, 2020
Трудно прочетох книгата. Много ми хареса писането на Цруя Шалев, но сякаш аз се дърпах от историята и определени моменти в нея. Впечатляващ стил на писане. Определено препоръчвам!
February 3, 2020
Though published more than 20 years ago, this Israeli novel (that apparently broke some boundaries there and was a bestseller) feels untouched by time, its obsessions as current, if not more so, today. Ya'ara, a married grad student in biblical studies, falls quickly, if inexplicably, into love with Aryeh, her father's handsome childhood friend who has spent most of his life in France. She does not leave her well-meaning, soft husband, who apparently has frequently said that he knows that their marriage does not mean she is his property, but she is often comparing her husband to him. From the start, we learn that love has been a focus for her - the idea that she would marry the first man who said to her that he would love her forever. This is a narrator who is trying to find her way, and keeps misstepping because she can't actually figure out who she is, what she feels, what she wants in her life. Although her affair with Aryeh has none of the hallmarks of a loving relationship, Ya'ara seems to think proximity to him, her love of him, will give her what he has - strength, power, clarity, and the keys to her parents' past. Why are her parents so unhappy, why did they marry, how have they lived in this push-pull marriage with Ya'ara so often feeling herself helpless to mediate, fearful of being abandoned? How does the psychology of family prime us in certain ways for obsessions in love? It can be difficult to be in the head of Ya'ara - is she actually a little crazy, has that instability always been there because of her parents, and their relationship, their own losses? The affair spirals almost immediately into destructiveness, and as she navigates the terrain of her heart and her mind, the past and the present, the immediacy can be overwhelming. This is the second novel by Shalev that I've recently read. The first, Pain, had a breathlessness to it, and this one, Love Life, is really feverish, a rush of feelings and events, and yet there is control throughout. A fascinating novel with intense immediacy.
November 13, 2015
Измамливи са стандартният сюжет и подвеждащото заглавие. Това не е лека книга за четене, а по-скоро разходка по неудобните грапавини на човешкото лице, мимиките на което запчатват всяка емоция, всеки екстаз и болка. Изящният описателен стил на Шалев превръща прозата й в поетични транслации. И всяко напрежение е сякаш нов ред. Ново изскърцване на клепачите...http://knijno.blogspot.bg/2015/11/blo...
April 15, 2009
I loved the stifling, claustrophobic atmosphere of this book. It's fascinating to see how people do things they don't want to do just because passion beyond control makes them do it.
February 21, 2025
Meiner Erinnerung nach war das damals die erste Publikation von Shalev auf deutsch, zumindest ist ihr damit der Durchbruch gelungen, nachdem ihr das Qualitätssiegel von MRR im Literarischen Quartett verliehen wurde, ich meine mich allerdings zu erinnern, nicht ganz unumstritten, da man MRR indirekt die Befriedigung seiner Altersgeilheit unterstellt hat (junge Frau verliebt sich bzw. entwickelt eine sexuelle Obsession für einen deutlich älteren Mann, einem Freund ihres Vaters).
Ich muss sagen, mir hat das damals gut gefallen; es gab zu der Zeit gar nicht so enorm viele literarisch anspruchsvollere Romane, die so offenherzig mit dem Thema Sexualität umgegangen sind, geschweige denn in einem so heiklen Randbereich. Männerphantasien werden da genau so eingelöst wie der fast zwangsläufige Ekel, der sich auf Seiten der jungen Frau angesichts des schlaffen alten Männertorsos einstellt. Zusätzlich pikant war in dem Zusammenhang, dass es sich um eine junge israelische Autorin handelt, und in dieser Zeit gar nicht so viele israelische Autoren den Buchmarkt bevölkerten und wenn dann eher in der Rolle der Zeitzeugen des Holocaust und natürlich gab es Amos Oz und Ephraim Kishon. Aber eine junge Autorin, freizügig, unkonventionell, das war schon was anderes. Das Gesamtpaket fand ich daher sehr faszinierend.
Ich habe im Anschluss über die Jahre noch 2-3 Bücher von ihr gelesen/gehört, habe die gleiche Faszination aber nicht mehr wiedergefunden. Irgendwie fand ich Liebesleben richtig gut, aber was danach kam eher eine Art lauwarmen Aufguss, wobei das Urteil vielleicht ein bisschen oberflächlich und zu streng sein könnte, im Detail müsste ich mich noch mal mit den anderen Werken beschäftigen, die ich aber gerade nicht zurück Hand habe.
Ich muss sagen, mir hat das damals gut gefallen; es gab zu der Zeit gar nicht so enorm viele literarisch anspruchsvollere Romane, die so offenherzig mit dem Thema Sexualität umgegangen sind, geschweige denn in einem so heiklen Randbereich. Männerphantasien werden da genau so eingelöst wie der fast zwangsläufige Ekel, der sich auf Seiten der jungen Frau angesichts des schlaffen alten Männertorsos einstellt. Zusätzlich pikant war in dem Zusammenhang, dass es sich um eine junge israelische Autorin handelt, und in dieser Zeit gar nicht so viele israelische Autoren den Buchmarkt bevölkerten und wenn dann eher in der Rolle der Zeitzeugen des Holocaust und natürlich gab es Amos Oz und Ephraim Kishon. Aber eine junge Autorin, freizügig, unkonventionell, das war schon was anderes. Das Gesamtpaket fand ich daher sehr faszinierend.
Ich habe im Anschluss über die Jahre noch 2-3 Bücher von ihr gelesen/gehört, habe die gleiche Faszination aber nicht mehr wiedergefunden. Irgendwie fand ich Liebesleben richtig gut, aber was danach kam eher eine Art lauwarmen Aufguss, wobei das Urteil vielleicht ein bisschen oberflächlich und zu streng sein könnte, im Detail müsste ich mich noch mal mit den anderen Werken beschäftigen, die ich aber gerade nicht zurück Hand habe.
July 1, 2024
Scriitura m-a prins, subiectul mai puțin. Nu prea știu ce să cred despre Yaarah, personajul principal, care dă cu piciorul la tot ce are pentru a se lăsa terfelita în toate sensurile de un bătrân. Mi-a adus aminte de Confesiunile lui Annie Ernaux care abordează un subiect aproximativ asemănător.
Mi-aș fi dorit ca măcar autorul cărții să nu fi fost femeie...
Mi-aș fi dorit ca măcar autorul cărții să nu fi fost femeie...
January 12, 2020
Atsiliepimai atėję iki manęs apie šį skaitinį buvo prastoki. Tačiau n-tąjį kartą įsitikinau, jog knygą privalu vertinti pačiam, prieš ją nuteisiant ar išteisinant. O taip - "Meilės gyvenimą" aš tikrai išteisinu! Turbūt daugelį suklaidino pats knygos pavadinimas ir apipavidalinimas. Gal ir negaliu teigti, kad meilės čia nebuvo, tačiau pasakojime ji ne ta, kokią mes linkę apibrėžti. Daugumą turbūt piktino sudievinamos MEILĖS paniekinimas, o ir aš pati, neturiu kuo pateisinti pagrindinės herojės poelgių, tačiau - dėl to, jog knygos siužetas nesutampa su mano požiūriu ar vertybėmis - negaliu teigti, kad skaitinys blogas. O ir knygos anotacija klaidinanti: "Vienas labiausiai įkvėpiančių romanų"?... nežinau kuo istorija galėtų įkvėpti...
Bet gal gi literatūrinis kurinys gali būti ne tik įkvėpimo ir šviesos šaltinis? Jei su tuo sutinkante - tai knyoje rasite kitus jausmus, kurie irgi gali suteikti įdomų literūrinį potyrį: tai tamsus, srautinis pasakojimas, keliantis pyktį ir apmaudą, sumaištį, tačiau tuo jis ir stiprus. Savo tirštumu ir sunkumu knyga man priminė J. C. Grondahl "Spalio tylėjimą", tik pasakotojas čia kalba moters lūpomis, o kultūrinė aplinka priduoda dar didesnės tamsos.
Manau skaitytojus erzino išryškinami žmogaus instiktai, niekinantys dvasines vertybes. Tačiau šios priešpriešos leidžia pamatyti, jog pavojinga pasiduoti ne tik gyvūliškam norui, tačiau ir tobulumo siekiui santykiuose. Istorija pradžioje išties erzina, atrodo per grubi, tačiau puslapis po puslapio ji sluoksniuojasi, imi ieškoti pateisinimų, priežasčių, kodėl tokie desperatiški sprendimai vyksta pagrinės herojės galvoje. Ir nors pateisinti moterį norėtumei dėl to, jog ji išliko sąžininga savo troškimams, visgi liūdna liko todėl, jog ji nesugebėjo būti sąžininga kitam žmogui.
Keblus, jausmus sujaukiantis skaitinys, tačiau visad sakau - jei knyga gali sukelti tikras emocijas, tai ji yra gera knyga. O ir lakoniškas, melancholiškas bei estetiškas rašymo stilius, prisidėjo prie stipraus kūrinio įvaizdžio.
Rekomenduoju ne saldžias istorijas mėgstantiems skaitytojams, tai pat tikrai ne tiems, kurie ieškotų įkvėpimo. Šįkart tiems - kam patinka šiek tiek nestandartinė, provokuojanti literatūra.
Bet gal gi literatūrinis kurinys gali būti ne tik įkvėpimo ir šviesos šaltinis? Jei su tuo sutinkante - tai knyoje rasite kitus jausmus, kurie irgi gali suteikti įdomų literūrinį potyrį: tai tamsus, srautinis pasakojimas, keliantis pyktį ir apmaudą, sumaištį, tačiau tuo jis ir stiprus. Savo tirštumu ir sunkumu knyga man priminė J. C. Grondahl "Spalio tylėjimą", tik pasakotojas čia kalba moters lūpomis, o kultūrinė aplinka priduoda dar didesnės tamsos.
Manau skaitytojus erzino išryškinami žmogaus instiktai, niekinantys dvasines vertybes. Tačiau šios priešpriešos leidžia pamatyti, jog pavojinga pasiduoti ne tik gyvūliškam norui, tačiau ir tobulumo siekiui santykiuose. Istorija pradžioje išties erzina, atrodo per grubi, tačiau puslapis po puslapio ji sluoksniuojasi, imi ieškoti pateisinimų, priežasčių, kodėl tokie desperatiški sprendimai vyksta pagrinės herojės galvoje. Ir nors pateisinti moterį norėtumei dėl to, jog ji išliko sąžininga savo troškimams, visgi liūdna liko todėl, jog ji nesugebėjo būti sąžininga kitam žmogui.
Keblus, jausmus sujaukiantis skaitinys, tačiau visad sakau - jei knyga gali sukelti tikras emocijas, tai ji yra gera knyga. O ir lakoniškas, melancholiškas bei estetiškas rašymo stilius, prisidėjo prie stipraus kūrinio įvaizdžio.
Rekomenduoju ne saldžias istorijas mėgstantiems skaitytojams, tai pat tikrai ne tiems, kurie ieškotų įkvėpimo. Šįkart tiems - kam patinka šiek tiek nestandartinė, provokuojanti literatūra.
January 27, 2016
Смущаваща със своята откровеност книга, на моменти твърде натуралистична - вероятно търсен ефект – и силно въздействаща. Оставих я да ми отлежи няколко дена, за да ми се уталожат впечатленията.
Малко като в онова анекдотично детско есе за бухала: „Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата“. Защото, че в нея има любов, е ясно дори и само от заглавието. А „кравата“ в случая са различните перспективи към една и съща ситуация. Онова разбиране, че едновременно всички може да са прави и никой да не е виновен. Един и същ житейски епизод се разказва последователно през очите на различните участници. И всеки път звучи различно. Радостни или тъжни са били героите в деня на раждането на Яара? Защо споменът е различен? Колко често се чуват баща й и този мъж? Кой от двамата лъже? И в тези отделни разкази в крайна сметка се прокрадва едно много интимно разбиране за другия:
„... да и аз така мислех, но сега разбрах, че той не плаче толкова заради тази несправедливост, колкото за онази, която е накарал да изстрада жена му. Лошият в тази история не е нито неговият чирак, нито жена му, между другото, а самият той."
Именно в осъзнаването, че абсолютната истина не съществува, че във всеки един момент всеки от нас е субективно прав се крие и разбирането на другия, а през това и на себе си, и прошката, а от нея – способността ни да обичаме.
Малко като в онова анекдотично детско есе за бухала: „Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата“. Защото, че в нея има любов, е ясно дори и само от заглавието. А „кравата“ в случая са различните перспективи към една и съща ситуация. Онова разбиране, че едновременно всички може да са прави и никой да не е виновен. Един и същ житейски епизод се разказва последователно през очите на различните участници. И всеки път звучи различно. Радостни или тъжни са били героите в деня на раждането на Яара? Защо споменът е различен? Колко често се чуват баща й и този мъж? Кой от двамата лъже? И в тези отделни разкази в крайна сметка се прокрадва едно много интимно разбиране за другия:
„... да и аз така мислех, но сега разбрах, че той не плаче толкова заради тази несправедливост, колкото за онази, която е накарал да изстрада жена му. Лошият в тази история не е нито неговият чирак, нито жена му, между другото, а самият той."
Именно в осъзнаването, че абсолютната истина не съществува, че във всеки един момент всеки от нас е субективно прав се крие и разбирането на другия, а през това и на себе си, и прошката, а от нея – способността ни да обичаме.
September 19, 2020
След толкова щедри положителни отзиви и препоръки големите ми очаквания останаха излъгани.
Не можа да ми влезе под кожата нито някой от образите, нито текстът с претенции да е книга за обикновения човек с обикновените случки в живота му. Зад баналния сюжет няма нищо, освен дълги страници с тегави описания на извършваните в момента действия, налудни мисли и лутане между сегашно и минало време в почти всеки абзац. Оставя някакъв гаден послевкус на "50-те нюанса...". Образите са неадекватни, пресилени, с манталитет на недоразвито дете и с неаргументирани и трудно обясними мисли и поведение.
Не харесвам нито самоубийствените, мазохистични връзки, нито хората, които не знаят какво точно искат, но пък го искат сега, веднага и цялото. В текста други няма.
Горещо НЕ го препоръчвам.
Не можа да ми влезе под кожата нито някой от образите, нито текстът с претенции да е книга за обикновения човек с обикновените случки в живота му. Зад баналния сюжет няма нищо, освен дълги страници с тегави описания на извършваните в момента действия, налудни мисли и лутане между сегашно и минало време в почти всеки абзац. Оставя някакъв гаден послевкус на "50-те нюанса...". Образите са неадекватни, пресилени, с манталитет на недоразвито дете и с неаргументирани и трудно обясними мисли и поведение.
Не харесвам нито самоубийствените, мазохистични връзки, нито хората, които не знаят какво точно искат, но пък го искат сега, веднага и цялото. В текста други няма.
Горещо НЕ го препоръчвам.
November 28, 2015
Доста добро писане, макар че задъханият тон и драматизма ми дойдоха малко в повече на моменти.
Някои от преживяванията и размислите на главната героиня ми се сториха доста близки до мои преживявания и затова предполагам ми хареса.
Някои от преживяванията и размислите на главната героиня ми се сториха доста близки до мои преживявания и затова предполагам ми хареса.
December 13, 2016
Интересна история.Шеметно препускане в собствения вътрешен свят, водовъртеж от емоции, впечатляващ стил!
February 27, 2020
Parafrazand finalul: "Zeruya, de ce ne-ai spus povestea asta, nu vezi ce trista e."
Trista, emotionanta, deranjanta, enervanta, frumoasa si umana.
Trista, emotionanta, deranjanta, enervanta, frumoasa si umana.
July 25, 2020
,,... prăpastia dintre ce vezi cu ochii tăi și ce ai în minte reprezintă maturizarea, evoluția.” 😉
March 2, 2020
Man truputį gaila žmonių, kurie pamatys pavadinimą „Meilės gyvenimas“ ir pasiims skaityti šią knygą, galvodami, kad čia koks lengvas romanas kelionės skaitiniams, o tada pateks į visą šitą painiavą, nes aš net numanydama į ką veliuosi vietomis likau sukrėsta. Iš pradžių sunkiai susigyvenau su šia knyga, nes ji viena iš tų, kurios iškart įmeta į veiksmą be jokių ilgų įžangų. Pasakotoja nuo pirmų puslapių priima keistus sprendimus ir jie iš pradžių atrodo tokie padriki ir atėję iš niekur, bet po to, vis geriau susipažįstant su pasakotoja, ima aiškėti, kad tie sprendimai, nors ir tikrai padriki, bet savotiškai pagrįsti.
Knyga labai tiršta ir klampi, joje išorinis veiksmas pinasi su pasakotojos minčių srautu, kapstymusi praeityje ir bibliniais motyvais, pasakojime pilna sekso, aistros, traukos, prisirišimo, ilgesio – kartais skaitant atrodė, kad esu kažkokiame painiame karštligiškame sapne, nuo kurio turiu vis atsikvėpti, bet į kurį paskui norisi sugrįžti. Literatūroje daugmaž to aš vis ir ieškau – lyrišku tonu aprašytų karštligiškų sapnų.
Knyga labai tiršta ir klampi, joje išorinis veiksmas pinasi su pasakotojos minčių srautu, kapstymusi praeityje ir bibliniais motyvais, pasakojime pilna sekso, aistros, traukos, prisirišimo, ilgesio – kartais skaitant atrodė, kad esu kažkokiame painiame karštligiškame sapne, nuo kurio turiu vis atsikvėpti, bet į kurį paskui norisi sugrįžti. Literatūroje daugmaž to aš vis ir ieškau – lyrišku tonu aprašytų karštligiškų sapnų.
Displaying 1 - 30 of 163 reviews