Ела и съдините

by Женя Димова

... Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата ѝ, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето й милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново… Мога, но не искам. […] През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, тайната бучка в тялото ми, златния пирон, благодарение на който крача през света, но който не ми позволява по-свободни движения, който сковава дори самата мисъл за движение различно от това само да продължавам, или... Или какво!?

Из романа "E'ла и съдините"

174 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Женя Димова е рпдена в Плевен. От тригодишна възраст живее в гр. Казанлък. Тук завършва средно образование, има семейство и две деца. Следва в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Има издадени три книги с поетични текстове - "Залите на пролетта" (1998), "Невидими намерения" (2000), "Необичайно" (2003), и един сборник с разкази "Сезонът на видимостта" (2000). Носителка е на Втора награда от конкурса за разказ "Рашко Сугарев", Пловдив (2000); втора и първа награда от националния конкурс за поезия "Магията любов", Казанлък (2001; 2002); трета награда от конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2004), отличавана е с призове и в други конкурси - за хайку-поезия, за криминален разказ в "Литературен вестник", а книгата й "Сезонът на видимостта" взима голямата награда от конкурса "Светлоструй" (2003) в с. Щръклево, Русенско. Публикува в различни национални и регионални издания. Член е на редколегията на сп. "Кула" (Казанлък) от 2003 г., хоноруван сътрудник на казанлъшките вестници "Искра" и "Седмица".