Пловдивска хроника

by Никола Алваджиев

Известен е бил Пловдив със своята красота още в античния свят. Понамаляла тя в средните векове, защото градът неведнъж бил разрушаван от варварски племена, а през петвековната робия мюсюлманите нямали желание да развалят кефа си за градеж на дворци с колони и капители, с мозайки и мраморни статуи или да запазят останалото от стари времена. Онова, което оцеляло след пожарите и грабежите, когато конниците на Аала Шахин превзели града В 1364 г., като че било достатъчно за потомците им, та през петвековното робство Пловдив повяхва, както изоставена жена, когато хубостта и е вече отшумял спомен.
Освобождението завари града такъв, каквито са били всички по-големи селища В страната - със схлупени, ниски къщи, почти никакви обществени постройки, криви тесни улици, из които прахоляците лете вият хоро, а зиме тънат в непроходима кал, неравни мегдани и кьорсокаци, хора в износени салтамарки, с оскубани калпаци или избелели фесове и липса на най-обикновена хигиена вкъщи и навън. Багри за окото имало само по тепетата, в прибулените от сребриста омара брегове на Марица, в безбрежието на равнината, прикътана между вечно умисления Балкан и теменужносинята Родопа. Най-много от тази прелест била се запазила В Трихълмието, дето още се намирали от старите дву- и триетажи къщи на някогашните чорбаджии, с еркери и тежки порти, с комини като разперени птичи криле, с бунари и кичести лозници, с пръснати из дворовете големи кюпове. Къщи с многопрозоречни предници и високи оградни зидове и зад тях спретнати градинки с шибой и здравец, с гергини и червени карамфили, а вътре с плюшени пердета, скемлета от „Вена", тежки гоблени, хамами и мутваци.
Макар и неугледен, свиден бил Пловдив на нашите баби и деди, а след тях бащите ни почнали да се гордеят с него, защото изпод вехтории те вече надничал засменият образ на един нов и спретнат, град.
От поколението, когато руският кавалерийски капитан Бураго доне се на 4/16 януари 1878 г. свободата на Пловдив, никой не е останал, та да разкаже каква заплаха висяла на 3 януари над седмохълмия град. Турците опитали да го запалят, но чуждите консули се намесили, а в същото време връхлетял ескадронът на капитана и предотвратил опасността.
Книгата ми не е нито роман, нито научен труд, а летопис на отзвуча¬лия градски живот, една хроника, която започва от първите години на XX в. и продължава до обявяването на Балканската война в 1912 г. Хроника на местния живот, описание на разните градски части, раз¬казване на малки събития.
Моята задача в тая книга е скромна: да възстановя по памет живота в Пловдив отпреди 50-60 години, какъвто съм го видял и почувствувал.
Лаская се от мисълта, че все някому това ще дотрябва, когато дойде ред до подробната история на Пловдив, когато настане време да се сглобява пъстрата историческа мозайка на нашия голям и хубав град.

296 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1984