Последните две книги, които чета на Глуховски май ще ме откажат от този автор завинаги. А като се замисля колко обещаващо начало имаше тази и до края колко силно ме разочарова. Здрач изобщо не се оказа това, което си представях за нея. Не е от любимия ми апокалиптичен жанр и когато започнах да осъзнавам това, балонът леко полеко започна да се свива, докато до края съвсем издиша. Дори самата анотация не е вярна, ужасно много подвежда. Представях си наситен с екшън и приключения роман, на фона на който се случват апокалиптични картини - наводнения, земетресения, урагани и т.н. Но нямаше почти никакво действие. Главният герой и разказвач живее скучен и еднообразен живот в своя соц апартамент в Москва и работи като преводач на свободна практика. Преводите му са също скучни и обикновени, най-вече някакви документации. Докато в един момент му дават да преведе старинен ръкопис описващ експедиция на един конкистадор в сърцето на Юкатан, из джунглите на владението на маите в издирване на важни майски кодекси. Започвайки превода и запознавайки ни постепенно с живота на маите, реших че ще започне някакво раздвижване и дори към онзи момент бях склонна да дам 3*.
!!! СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ !!! Постепенно започват наяве да се случват странни неща с преводача, по подобие на описаните в ръкописа. Освен това стават няколко убийства, които изключително много напомнят жертвоприношение с изтръгнати сърца. Тъкмо реших, че започва да става наистина интересно, докато няколко други съмнителни обрати взе да ме води към мисълта, че самият преводач е някакъв шизофреник и всичко се случва само в неговата глава. Но края! Няма такъв край! Ако някой си мисли, че Джош Малерман не може да напише край нека прочете тази книга. Няма такава шизофрения. Само, че не главния герой страдаше от нея ( а може би и той). Или аз тотално не съм разбрала книгата или тази книга тотално не е за моя вкус. Остава си с 1*.