Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах я "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане.
Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.
През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.
За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
За мен поезията е чувство. Поезията е музика за душата, изкуство и уникален начин да изразиш себе си. Трудно е да даваш оценка на поет, защото ти четеш изкуството му чрез собствената си призма от преживявания и емоции. Някак си обаче Дамян Дамянов успява с всяко свое стихотворение да дръпне струна от душата ми. Точно това качество на неговата поезия го поставя в графата на любимите ми автори. Това не е ревю на книга.Това е моето преживяване с нея.
От доста време търсих стихосбирка на моят любим поет Дамян Дамянов, в която да са събрани най-добрите му стихове и... ето я и нея. С прекрасен дизайн - твърди корици, красиви илюстрации и джобен формат, така че, ако искаш да я носиш навсякъде със себе си. Тази книга е едно малко - голямо бижу в моята библиотека!
Обичам Дамянов с цялото си сърце. Този човек е неповторим във всяко отношение, творчеството му не може да се обърка. Препрочитам стиховете му отново и отново и запаметявам всяка дума. Лекотата, с която реди думите е завидна… човекът пише и създава магия.
Любими: "Аз исках да ти кажа" "Напразно викане" "Маргарита" "Очите ми отново" "Създадох те от обич" "Ти" "Кратка песен през дългата нощ" "Самота" "Песен за теб" "Оправдание" "Чудо" "Лъжа ли беше" "Момичето" "Посвещение" "Едно момиче ходи..." "Когато те измислих... " "Черни мисли... " "Изтрих те... " "И пак тръгни" "Ти пак ме гледаш... " "Любов, деца не ми роди... " "Чаровна си... " "Предсказание" (доста силен край)
Като цяло не харесвам поезията. Трудно я разбирам, но има някои автори които не знам как, но чрез стиховете си успяват да ме докоснат, да ме развълнуват... Такъв е и Дамян Дамянов. Неговите стихотворения ми влизат по кожата, будят едно малко тъжно, ни топло чувство.
"И двете точки на кълбото се гонят всеки миг и час. А колко други във живота се гонят също като нас! И как безкрайно се пътува по паралела „Аз и Ти“… Затуй откакто свят светува кълбото земно се върти."
Това е първата ми стихосбирка, която чета и съм изключително впечатлена! Много хубаво написана, много прочувствена и трогваща! Определено ме запали да чета стихосбирки и се радвам, че съвсем случайно попаднах на нея!