Господ слиза в Атина

by Александър Секулов

За написването му писателят живее в палатков лагер на протестиращи анархисти в Гърция.

Книгата разказва историята на четирима души сред горящите улици на Атина през лятото на 2011-а. Бивш банкер, Александър Веренски е елегантен анархист с остър поглед и отегчена мисъл. Фред Цимерман е кореспондент на световна агенция и мълчи за причината да пътува – жена, с която е прекарал хипнотична нощ. Клер е жена, която прави любов и разказва, за да спасява мъжете около себе си. Господ носи карирана риза, кара кола из мексиканската пустош, пуши царевични цигари и пие кактусово вино, докато светът се готви да се разпадне с удоволствие. Уличните сражения в Гърция, терорът в Европа и крахът на борсите са епичен фон на въпросите, които книгата задава. Колко трябва да имаш, за да разчистиш всичко? Как се живее сред нищото на оставащото време? Слага ли мирът край на спекулативния свят? Рухва ли идеята за държава?

Genres: Bulgarian Literature

154 pages, Paperback

First published January 16, 2012

About the author

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).

Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).

За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).

По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.

Reviews

[Adelina · Rating 2 out of 5]

Романчето е чиста интелектуална поза, написана само за да покаже авторът как умее да съчинява метафори. Иначе няма нищо ново в него. Темата за двамата мъже, толкова истински приятели, че да споделят не само мисли и възгледи, но и любовта към една и съща жена, се повтаря отново. Ако в "Малката светица" на фона на цялата магичност това звучеше интересно, предизвикателно и вълнуващо, тук е опошлено. Съжалявам, имах очаквания за хубава книга, не му се е получило този път на Ал. Секулов.

[Galina · Rating 2 out of 5]

Купих книгата с любопитство и заради добрите отзиви, които дочух. За съжаление, аз не ги споделям.
"Островът" на Секулов за мен беше повече от приятна изненада. Върна ме назад към хубавия детски роман, който и порасналите четат с удоволствие. Тук обаче, ситуацията е друга. Още в "Малката светица и портокалите" ми направи впечатление непрекъснатите усилия за усукване на словото. Залага се на прекалено много метафори и отвлечени сравнения - според мен злоупотребата с тях тежи. Винаги съм вярвала, че добрият сюжет, облечен в подходящите думи, няма нужда от друго. А тук - сюжетът е на лице, другото липсва...
Диалозите ми звучат изкуствено и превзето. На фона на толкова реални събития, които се случиха буквално вчера, буквално под носовете ни, те не ми стоят уместно. Като предаване на факти Секулов е железен - журналистическата закалка отдалече личи и това няма как да не бъде споменато. Но представата в главата ми, точно за тези двама мъже, разговарящи точно по този начин, някак не се получава. Липсва ми срещата на правдивите събития и правдивото поведение на героите.

Задължително ще прочета и "Колекционер на любовни изречения" щом ми попадне, при това ще се опитам да го направя непредубедено.

[Петър Р. Дойчев · Rating 4 out of 5]

Нещо тук е излишно, за да стане истински добър роман – порното или политиката. Иначе за пореден път можем да свалим шапка на майсторския стил на Секулов. Как обаче се връзват красивите метафори с телеграфния стил на много от диалозите, за които дори от кумова (читателска) срама не е добавено по едно „каза той“ или „каза тя“, аз не мога да преценя. Нищо де, ще гадаем. И без това в този роман не е оставено нищо на фантазията на читателя, така че една-две загадки няма да ни дойдат в повече. Добра тема (политическата), истинска находка. Поне аз нищо подобно не бях чел и ми беше интересно. Персонажите обаче ми бяха скучни и никакви там ерекции, оргазми и стичащи се течности не успяха да ги направят поне малко от малко привлекателни. За банкера беше положено някакво усилие да бъде представен почти като протагонист. Милият, как се грижи за здравето и живота си! Само за да може още същата вечер да се хвърли в поредната самоубийствена авантюра. Несъмнено личности като него виреят в света на хайлайфа, но защо трябва да четем за празните им животи? След „La dolce vita“ едва ли има кой знае какво да се каже по темата. Момент, досетих се защо! Поради същата причина, която кара авторите на телевизионните сапунки отново и отново да посягат към отдавна изтърканата тема за неволите на някоя си богата фамилия. Ами че то там е интересното! Да покажем на бедните как живеят богатите. На бедния човек какво да му показваш? Той с едната си бедност разполага, завалията… и с едно честно име (понякога). Богатите винаги са интересни. Дори само заради това, че могат да си позволят да отседнат в скъп хотел, да обикалят по скъпарски ресторанти и да подаряват на метресите си колиета с диаманти. Както и да е! Не се отъждествих с нито един от героите. Никой не успя да ми допадне дори с малко. И да бяха загинали в края на романа – все тая. Секулов, при очевидно добрите му познания по гръцката тема, трябваше да седне и да напише един задълбочен и пространен роман за кризата. Банкерът би бил напълно достатъчен за тази задача. Или пък журналистът, но вкаран в ролята на протагонист. На фона на динамичното действие дълбокомислените прозрения на Клер за любовта, за мъжете и т.н. някак увисват в празното пространство. Да, попадения са си, но не дотам, че да подчертаваме с молив по страниците. Романът е интересен и запомнящ се, чете се на един дъх, но всъщност не ми хареса. Което няма да ме откаже да чета Секулов, разбира се. Приемам, че просто съм попаднал на неподходящата му (за мен) книга и продължавам напред.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Много зле. Харесвам Секулов, но това са наброски на книга, не е нещо цялостно. Авторът има добър стил, но му куца историята. И накрая от безсилие прибягва до "Deus ex machina" (вярно е, гърците са го измислили), вместо до някаква развръзка с катарзис на героите.
Сиела, ако искат да се издигнат на посредственото ниво на което са българските им книги да инвестират в редактори, не в реалитата и медийни звезди.
Трета книга от тях - трета греда.

[Venelin Iliev · Rating 5 out of 5]

Книга, която си струва. Харесвам Александър Секулов. Чета го с удоволствие. Завиждам на начина, по който борави с думите. Наслаждавам се.

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Три звезди май са ѝ малко много. Но ѝ ги давам, защото е добро упражнение по интелектуално четене. За сметка на емоцията, иновативността и по-дълбокия смисъл. Но в някои настроения и това е от полза.

[Leda · Rating 4 out of 5]

Впечатли ме книгата, не позволява да я оставиш и си заслужава прочита. Ярко и интересно писане. Човешките образи ми се струват нереални (без това да е забележка към романа). Образът на Господ ми допада, ролята му в историята - също.

[Krissy]

Обичам Секулов, но понякога метафорите надделяват над историята..

[Valia · Rating 1 out of 5]

Освен това, че кармата те застига рано или късно, друго не можах да извадя от историята. Т.е. не знам каква е идеята на сюжета и т.н., въпреки че тези неща не винаги ти трябват.

Историята започва по доста весел и забавен начин, представяйки приятелството на мъжете и плановете им да отидат в Атина, всеки със своите причини. С течение на времето единият изглупява от любов, а другият от параноята, че скоро ще умре (или поне аз така разбрах), като приятелството им се разпада докато не се стига до този не-чак-толкова-трагичен край.

Започна добре, но с развитието на историята започна да ми става все по-скучно докато накрая просто исках да я завърша. Да не говорм, че е написана в сегашно време. Зле написана. Определено не оправда очакванията ми. Очаквах малко по-хубав стил, малко по-интересно и заплетено развитие. Не знам, дори не мога да реша какво да кажа. Ако трябва да обобщя книгата в няколко думи, те ще са: Любов, политика и приятелство между тях. Мисля, че това обяснява перфектно сюжета.

[Nickolette · Rating 4 out of 5]

Книга, в която спомените все още „връхлитат“, при това „брутално, безмилостно и унищожително“, мъжете мислят „сред блато от болезнена възбуда“ и спермата им изплува на повърхността на ваната като „лига на водно божество“. Разговорите им са като „планинска река, в която стрелкат пъстърви в блестящи цветове“, а „времето спи като сита, щастливо гледана котка“. Книга, в която „страха и разума танцуват в танго“, „мозъка се разпуква като нар“, а „слънцето се разлага като октопод, хвърлен в небето“. Слънчевите очила „създават илюзия за дълбоководна капсула, в която през кошмарния натиск на ежедневната вода“ героят се спуска към дъното. „Въздухът тича с черна, свличаща се на парцали кожа“.

http://slpssm.blogspot.com/2012/06/bl...

[zazie · Rating 5 out of 5]

the best so far by alexander.