Фреди Мeркюри: Биография

by Laura Jackson, Цветана Генчева (translator)

Роден под името Фарух Булсара на остров Занзибар, Фреди Меркюри печели световна слава като фронтмен на една от най-известните британски рок банди на всички времена. В биографията, превърнала се в бестселър, авторката Лора Джаксън разкрива истината за култовия ексцентрик и показва същността на Фреди Меркюри.

Включени са ексклузивни интервюта с някои от най-близките приятели на певеца чак до трагичната му смърт, с първите членове на бандата „Куийн”, които допринасят за биографията на една от най-великите легенди в света на рока.

„Забележителна биография... великолепен разказ за един творчески гений.”

Дейли Мейл

„Докосва всички страни на показния и скандален свят на рокендрола... великолепно четиво.”

Тайм Аут

Фреди Меркюри и „Куийн” създават музика, която олицетворява най-добрите тенденции на 70-те години на ХХ в. – чувствителността, хедонизма, желанието за просперитет, бъдещите копнежи.

Фреди Меркюри внася в света на рок музиката вдъхновение и възхищение, цвят и живот, едно несравнимо приключение, с което докосва всеки слушател. Фреди е автор на една от най-великите песни на „Куийн”, стояла девет седмици на първо място в класациите – „Bohemian Rhapsody”. С неповторимата си артистичност, бляскава визия и талант Фреди Меркюри се превръща в един от символите на миналия век. Още като студент казва: „Няма да бъда просто звезда, ще се превърна в легенда.”

„Разликата между Фреди и всички останали рок звезди е, че той раздаваше докрай гласа си”, казва испанското сопрано Монсерат Кабайе. От необичайния, но магически творчески съюз между двамата се ражза „Барселона”, химн на Олимпийските игри през 1992 г.

„Куийн” и Фреди Меркюри вдигат толкова високо летвата в света на рок музиката, че малцина успяват да я прескочат.

Genres: Biography, Music, Nonfiction, LGBT, Biography Memoir, Music Biography

268 pages, Paperback

First published January 1, 1997

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Най-интересна ми беше историята за времето преди пробива на групата. Това е и най-малко известната част, почти всеки фен на рока може да преразкаже сбито годините на последвалия невероятен успех на "Queen".

Фреди и останалите са водили голяма борба за да ги забележат, но си мисля, че това просто е било неизбежно - при толкова концентрирани на едно място упоритост, талант и професионализъм! За него самия е било още по-трудно - различен, ярък, завладявщ и дори плашещ, все пак му е отнело доста време да прелъсти останалите от групата, за да получим ние шоуто на незабравимите "Queen".

Досади ми постоянното ровичкане в сексуалността на Фреди, все едно има нещо неясно или спорно, дори и години след смъртта му. Угасва твърде млад, но определено е платил дълговете си.

P.S. До края на живота си ще помня как 86-7 година приятел ми записа касетка с музиката на "Queen" и "Dire straits". Слушах я почти без прекръсване и за мен вече музиката бе само една - рок. После и у нас се появиха клиповете на "Queen" и бях запленен от изпълненията на Фреди и колегите му.

Скоро бях на купон, на който изслушахме почти цялата им дискография, а присъстваха хора, които дори не са делили времевия континиум с певеца и уникалната група. По-голям епитаф няма как да бъде поставен.

Гледах и наскоро излезлия филм, с Реми Малек в главната роля - "Бохемска рапсодия", достави ми голямо удоволствие, играта му беше много сполучлива и заслужено му донесе "Оскар". Но е продукция направена за развлечение, липсва дълбочина и не показва много от нелицеприятната страна на шоубизнеса.

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Има какво още да се желае от тази биография, но като цяло ми хареса. И затвърди впечатленията за Фреди Меркюри, които си изградих след прочита на Queen - Извън прожекторите. Като всеки гениален творец фронтменът на една от най-великите рок шайки на всички времена определено е бил сложен характер - свенлив и раним, шокиращ и разюздан, щедър и благороден, дребнав и злобен... Изобщо, нищо човешко не му е било чуждо, с едно единствено уточнение - за да постигне успеха е вложил свръхчовешки усилия.

[Pavlina Radoslavova · Rating 2 out of 5]

Книгата на Лора Джаксън наистина дава широк поглед не само върху живота на Меркюри, но и върху развитието на Queen от невзрачна банда свиреща по колежански партита до статута на истински рок “аристократи” по цял свят.

За съжаление обаче Лора някак не успя докрай да ме накара да харесам биографията на Меркюри като книга. Движението по повърхността на фактите и хронологичното изреждането на купища записи, хора и концерти от живота на Меркюри не дава възможност да усетиш напълно силата на музиканта, звездата и човека Фреди. Сякаш в цялото повествование липсва емоцията и силата, присъща за герой като фронтмена на Queen.

И въпреки това, само простите факти говорят много - за пълната отдаденост на Фреди Меркюри на музиката, за амбицията и страхотният труд буквално до последните му дни, който стои зад успеха и славата, за неравната битка с пресата, и в личен и в професионален план, и не на последно място - за безусловната любов към феновете и живота.

И още от ревюто в Аз чета

[Didka · Rating 3 out of 5]

Уникален, велик Фреди Меркюри!
За съжаление, авторката на биографията му не се е справила добре с книгата, според мен. Основното, на което набляга е гей ориентацията му и безкрайното изреждане на факти, събития. Слабо се доближава до това, читателят да усети величието на таланта и Легендата "Фреди Меркюри"!

[Villi · Rating 5 out of 5]

Наслаждавах се на всяко изречение. Това е една толкова завладяваща личност и винаги ще си остане един от любимите ми изпълнители. Толкова ми е мъчно, че си отиде рано - света заслужаваше да види още от него.
💔💔💔

[Tyler · Rating 2 out of 5]

Pissed me off that the author was dismissive of Freddie’s attraction to both men and women. Acted as if she knew his sexuality better than he did. She also seemed to shoehorn mentions of his queerness into other unrelated sections. Overall seemed kind of ignorant and uninformed. Some anecdotes and stories about Freddie’s life were interesting to read and obviously I love the man so learning new things about him is always fun, I just felt in many ways the author came off as disrespectful to him and his legacy

[Lexy · Rating 3 out of 5]

Sometimes felt as if the author thought she knew better than Freddie Mercury?

[Victoria Zieger · Rating 4 out of 5]

Really great book about Freddie Mercury and Queen and his life. I thought it really encompassed a lot about his life and the band! Super fun and interesting book.

[Mariya-Nikol · Rating 3 out of 5]

Няма как да не е вълнуващо да чета историята на един от най-любимите си изпълнители, но признавам, че очаквах повече от биографията и затворих последната страница леко разочарована. Имах нужда от разкази на Мери Остин и момчетата от групата - повечето източници в книгата са колеги и част от екипа на Куийн през годините. Снимковият материал пък беше толкова несвързан и оскъден, че би било добре изобщо да го нямаше. Неприятно е и как основен фокус беше сексуалната ориентация на Фреди - всички сме наясно, че е бил фен на пищните купони с наркотици и безразборни контакти, но тази част от живота му съвсем не е най-значимата и е повече от излишно да се коментира толкова. Стилът на авторът пък е прекалено далечен от същността на легендата - през цялото време имах усещането, че чета не биография, а учебник - сух материал, поднесен добре хронологично, но не и по увлекателен и задълбочен начин.

[Philip · Rating 2 out of 5]

Доста повърхностна, за съжаление.

[Антоанета · Rating 5 out of 5]

На мен лично ми беше изключително интересно да проследя отново живота на Фреди (след филма). Чрез книгата някои аспекти от неговата биография бяха по-развити и повече се усещаше неговата същност (пак в сравнение с филма). Слушах книгата в Сторител и припомняйки си всяка велика тяхна песен си мислех, че добре би било да се включва и саундтрак - щеше да е още по-добро изживяване.

[Maxi · Rating 5 out of 5]

An outstanding biography with a very strong focus on Queen's music.

[Nik · Rating 1 out of 5]

The amount of homophobia in this book is appalling. She constantly uses his sexuality and "campness" as a source of humor in the book and no other aspects of his personality are ever explored. At one point she calls Mercury a criminal based on an incorrect accusation of him continuing to be promiscuous and having unprotected sex after his aids diagnosis (his partner's book and other biographies on him state the opposite) .
The music of Queen is barely analyzed and neither are any of his friendships/relationships except for the ones with Mary Austin and Barbara Valentin.
Throughout the book I got the impression that she is either mocking him or looking down on him because of his sexuality while his accomplishments are brushed under the rug. Most of Queen's successful tours/concerts are barely mentioned (except for her criticizing what went on backstage). Even Live Aid was dulled down into one boring paragraph.
(You'll get a better understanding of FM and Queen by reading "Somebody to Love" by Matt Richards.)

[Linawings · Rating 3 out of 5]

A book about Freddie can never be bad. His personality is inspiring enough to keep me high while reading it. Being big biography reader though, I find the style of the author a bit superficial. Many facts are mentioned at some points, important information is lacking at others. For example I found more information about the song "The Show Must Go On" in Wikipedia than in the biography.
Anyway, it was a great beginning-of-the-year reading inspiring me to keep searching my ways for expressing creativity.

[ᴍᴀʀɪᴀ · Rating 5 out of 5]

Тази книга бе истинско фиаско. Толкова емоционална и наситена. Не съм се докосвала преди до творчеството Куийн или Фреди Меркюри, но след този роман, със сигурност ще променя това. Самият роман ми бе интересен - съчетаваше подробности и факти, който чудесно допълваха динамичната история на главния герои. Книгата се четеше плавно и лесно, и задържа интереса ми до самия си край. Вълнение от корица до корица.

[Vladislav Dragomirov · Rating 4 out of 5]

Фреди Меркюри е една от най-великите рок легенди. Фронтменът на Queen приковава вниманието на публиката, а медийният му образ е на безупречен професионалист, забележителна личност, култов ексцентрик. Той е човек на крайностите - забавен и жесток, а честата употреба на кокаин подчертава склонността му към невъздържаност. Меркюри е неспособен да бъде верен на хомосексуалните партньори, на които държи, затова пък остава докрай предан на любовта си към Мери Остин. След убийството на Джон Ленън смъртта на нито една рок звезда не е причинява ла подобен трус, чиито вълни заливат целия свят.
Когато питат магнетичният изпълнител как иска да го запомнят, той махва пренебрежително с ръка.
"А откъде да знам. Изобщо няма да ми пука, след като умра".
Лора Джаксън разкрива много истини за звездата и припомня както сценичния образ на Меркюри, така и неговата истинска същност, човекът зад кулисите, раздиран от терзания и противоречия, но преливащ от вдъхновение.

[Andrian Georgiev · Rating 4 out of 5]

Челен сблъсък. Заглавието е измамно, защото се разказва за QUEEN, а не само за него. На места е доста крайна, но вероятно и той такъв е бил. Какъвто и да е бил... запомнен е! Поклон!

[Tsvetelina Stambolova-Vasileva · Rating 3 out of 5]

Твърде, твърде повърхностна биография. Направих кардиналната грешка да я прочета след биографията на Queen на същата авторка, като си мислех, че ще съдържа повече информация, но се оказа просто повторение с цел затвърждаване на материала. Вероятно е по-подходяща за хора, които само са чували за групата и / или тепърва започват да слушат музиката им. Тези, които отдавна им се възхищават, едва ли ще научат нещо ново. Покрай филма, който се очаква да излезе тази година, очаквам песните им да се възродят за нов живот и да придобият популярност сред по-младите, които още не са били родени, когато Фреди си отиде.
Аз съм фен на Фреди и на Queen откакто се помня. Музиката им е формирала музикалните ми предпочитания и ме е белязала до степен да мога да разкажа целия си живот с техните песни. Не мисля за тях като за рок група, отказвам да ги етикетирам - за мен те са еталон за качество. Тази година Фреди Меркюри щеше да навърши 72 години. Колко ли още прекрасни песни щеше да ни подари, ако не ни беше напуснал толкова рано!

[Suvi-Tuuli]

Uskon ja toivon, että Freddie Mercurysta on kirjoitettu parempiakin elämäkertoja. Kirjassa keskitytään ihan liikaa Mercuryn seksuaalisuuteen (välillä aika kriittiseenkin sävyyn) ja toisaalta tietyissä osissa kirja tuntuu kertovan pelkästään Queenin tarinaa. Kovinkaan yksityiskohtaista informaatiota kirja ei anna, eikä monelle kirjassa esitetylle väitteelle kerrota mitään lähdettä.

[Svetla Dobreva · Rating 2 out of 5]

Очаквах много повече от тази книга.
Може и има точни биографични факти за живота на Фреди, но няма душа, сърце, искра в съдържанието.
Филмът, макар и с някои фактологични неточности, успя да пресъздаде много по-добре личността на легендарния вокалист на "Куин". Филмът пробуди емоция у мен, книгата - не!

[Signe · Rating 4 out of 5]

was okay, easy to read, the order of the narrative made sense. as freddie mercury is my favourite artist, then to me it was very interesting, but on the other hand i knew already basically all the details and stuff. nothing new there, but just the same situations from the other points of view.

[Valentin Tsvetkov · Rating 5 out of 5]

Велик!!!

[Виктория Русева · Rating 5 out of 5]

https://www.youtube.com/watch?v=ZOWcA...

[Kreete · Rating 4 out of 5]

Tõlge mõjus kohati kohmakana, aga üldiselt kena ülevaade Freddie Mercury ja Queeni elule ja loomingule.

[Ivan DS · Rating 4 out of 5]

„Фреди винаги преценяваше критично онова, което ставаше наоколо, но никога не копираше другите изпълнители. Фреди винаги си беше Фреди, роб на шоубизнеса във всичко, което вършеше, свое собствено творение.“ - Майк Бърсин

Биографията на Фреди Меркюри, с рождено име Фарук Булсара, е написана от Лора Джаксън, която пише книги и за други известни артисти. Страхотна книга за меломáни и колекционери на книги за легендарни личности. Освен чисто биографични данни, Лора Джаксън разкрива и различни, непознати страни от личността на Фреди, скрити за широката публика зад екстравагантните му изпълнения на сцената. За трудностите по пътя към върха на „Queen“ и други любопитни истории, свързани с групата и нейните членове.

Фреди е роден в Стоун Таун на остров Занзибар (Унгуджа), намиращ се в Индийски океан, близо до Танзания, в семейството на Джер и Боми Булсара, потомствени парси (потомци на древните поклонници на зороастризма). Ражда се на 5 септември 1946 година. От малък учи пиано, което играе важна роля в израстването му като певец по-късно. На младини създава своя банда, която именува „The Hectics“, име, което отразява неизчерпаемата му енергия.

Преместването на Фреди в Лондон е съпътствано с не много приятни моменти. Подигравки, конфликти по време на обучението си, не му се учи много, както и не му се работи тежък физически труд, въпреки че започва работа в някакъв склад и в кетъринг услугите на летище „Хийтроу“. Продава с Роджър Тейлър на сергия в „Кенсингтън“ произведения на изкуството и модни облекла. Стига се до пропаст в отношенията с родителите му, поради разминавания в желанията на двете страни как да продължи образованието на Фреди. Неговата страст е друга. Постъпва в колеж по изкуствата, където изучава и завършва графика и дизайн.

„Арт школите създават у теб усет към модата, учат те как да си една крачка напред.“

Музиката надделява при избора му, а и по това време кипи свободолюбивия дух на запад. Лондон няма как да бъде подминат от новостите във всички изкуства - мода, театър, фотография и най-вече музика. ��ок звездите стават изключително популярни и не слизат от първите страници на вестниците (The Beatles, The Rolling Stones и други). Особено завладян е от китариста Джими Хендрикс и неговото магично свирене. Това грабва енергичния Фреди и той се впуска в амплоато си на творец.

За ранните си хомосексуални предпочитания казва: „Съучениците ми ме сваляха. Не че бях шокиран. Тогава бях млад и зелен. Това е просто етап, през който преминават всички момчета. Повече няма какво да обяснявам“.

Барабанистът Роджър Тейлър, китаристът Брайън Мей и басистът Тим Стафъл създават групата „Smile“ през 1968 година. Фреди Меркюри иска да се присъедини към тях. Първоначално не го възприемат на сериозно. С типична за него тактика се старае да ги убеди в желанието си. Дори се присъединява към приятелската на тях ливърпулска група - „ Ibex“ (барабанист Мик „Мифър“ Смит, басист Джон „Тъп“ Тейлър и Майк Бърсин - соло китара). Дори по манипулативен начин им предлага смяна на името. Обажда се поотделно на всеки от бандата и им казва, че другите не харесват сегашното име. Създава илюзията за демократично решение, като не пренебрегва никой от групата и така постига своето. Вече при свършен факт сменят името на „Wreckage“. Двете банди пеят заедно в Ливърпул на 9 септември 1969 година, като Фреди осъществява мечтата си да пее заедно с Мей и Тейлър, което е първият им път заедно на сцена.

Вече през април 1970 година Фреди Меркюри, Брайън Мей и Роджър Тейлър създават нова банда. След напускането на Тим Стафъл от „Smile“, след кратки престои басисти са Майк Гроус и Бари Мичъл, а през февруари 1971 година към тях се присъединява последният член ма бандата - Джон Дийкън. За име на групата избират „Queen“, след предложение отново на Фреди. Останалите се колебаят заради сексуалния подтекст в името, но се приема и тази приумица на Фреди. Така се създава групата, която всички познават днес. Първата изява на групата е под името „Smile“, защото под това име е записано участието в залата. След новото име на групата, Фреди решава да смени и името си. Приятелите го кръщават Фреди, а Меркюри си избира сам, след като си избира бог Меркурий от римската митология. От юли 1970 година вече е Фреди Меркюри, вокалист на новосъздадената банда „Queen“. В музикално отношение най-много са му повлияли Лайза Минели и Джими Хендрикс.

Единствения човек, с който любовта ги свързва за цял живот, е дребната блондинка Мери Остин, която работи в моден бутик в квартал „Кенсингтън“ в Лондон, където Фреди се отбива редовно заради нея.
„Всичките ми любовници са ме питали за
що не могат да заместят Мери, но това е напълно невъзможно. Единственият ми приятел е Мери и не искам никой друг. За мен тя е като съпруга. Отношенията ни бяха равносилни на брак. Вярваме един в друг. Това е достатъчно за мен. Така и не можах да се влюбя в мъж, както бях влюбен в Мери“

Тази връзка донякъде премахва съмненията у приятелите му за неговите сексуални предпочитания. Освен към славата, изящните произведения на изкуството, музиката и котките, Фреди има слабост към кокаина, водката и мъжете. Някои от слабостите му изиграват лоша шега, за жалост на неговите почитатели. Всичко това естествено няма никакво отношение към професионалните му ангажименти. Меркюри, който „най-много в живота цени любовта и емоциите“, описва себе си като сплав от три личности,. Единият е работлив професионалист, другият - неудържим купонджия, а третият обожава да бъде сам със себе си.

Почти всички песни на „Queen“ и на техния фронтмен са хитове. Слушат се навсякъде по света с повод и без повод. В стилово отношение обединяват най-доброто от рока - хард, прогресив, глем, поп и други, но имат в песните си мотиви от опера, джаз, госпъл, диско и други. Велики парчета. Кой не е чувал „Killer Queen“, „Bohemian Rhapsody” (парчето е известно и като „Bo Rhap”), „Somebody to Love", „We Will Rock You“, „We Are the Champions“, „Don't Stop Me Now“, „Radio Ga Ga“, „I Want to Break Free“, „Who Wants to Live Forever“, „The Show Must Go On“, „Living On My Own“ и останалите техни класики. Ако има химн на рока, то това е „Bohemian Rhapsody”. Няма победител в какъвто и да е спорт, и не само спорт, да не пее „We Are the Champions“. Дори само тези парчета стигат за безсмъртието на бандата и на нейния екстравагантен вокал с пленителен глас, темпераментен характер, магнетична личност и изключителен талант - Фреди Меркюри. Славата го променя драстично в отрицателен аспект, което обаче не влияе на професионализма му до последните мигове от неговия живот.

„Всички до един бяхме наясно, че Фреди открай време се възприема като специален. Сега, като се връщам назад, забелязвам непоколебимостта му да успее. Той държеше да се отнасят с него като със звезда много преди да стане известен. Истинският му талант беше амбицията, а хората реагираха по различен начин, когато влезеха в досег с нея, но тази амбиция в никакъв случай не беше неприятна.“ - Майк Бърсин

[Yoanna Markova · Rating 3 out of 5]

Мисля, че харесах Queen, когато чух песента "The Show Must Go On". Не помня кога точно беше, но са минали години от тогава. Разбира се знаех най-известните им песни като "We Will Rock You", "I Want To Break Free" и винаги припявах на "Don't Stop Me Now", всяко година по Коледа щом я пуснаха на рекламата за "Coca Cola". След някоя и друга година реших да се поровя по-подорбно в дискографията им. Мисълта ми е, че Queen са любимата ми група. Та не можах да се сдържа да не прочета биографиятата на Фреди Меркюри, веднага щом я видях в Читанка...
.
Хареса ми. Можеше и по-добре да е, но ми хареса. Книгата определено ме запозна с някои факти, които не ми бяха известни до момента. Някои от тях бяха забавни, други не чак толкова. Но като фен на групата знаех повечето неща. Искам са отбележа, че това не е само биографията на Фреди, но и проследява кариерата на Queen и изтъква факти за Браяън, Роджър и Джон. Да, не толкова колкото за Фреди, но това все пак не е книга съсредоточена главно върху тях. И като стана дума, бих се радвала да прочета биографии и за останалите трима. Като цяло книгата не беше лоша, като огромен фен наистина ми бе интересно да чета, но нещо липсваше и това беше емоцията. Имах чувстото, че авторката не описва хора, а четирима експеримента. Навсякъде бяха нахвърлени дати и дати, и само дати... Кой концерт кога бил, коя песен кога била издадена. Лично на мен щеше да ми е по-интересно да прочета факти за създаването на самите песни, нищо че мога да си ги намеря в интернет. Щеше да е по-интересно за самата книга и читателите. Сякаш емоцията от великия образ на Фреди, както и на Queen беше захвърлена на някъде. Мнението ми наистина е 50/50.

[Кристина Иванова · Rating 3 out of 5]

"Винаги съм знаел, че съм звезда. А сега вече и останалата част от света се съгласи с мен."

Фреди е един от най-великите музиканти на нашето време. Никога няма да има втори като него. Освен безграничния му талант, цялата му харизма, помпозност, дори и арогантност на моменти, го правят забележителен. Както той самият казва, "обикновеността за мен е болест".

Започнах да се интересувам повече от Queen и Фреди след като изгледах "Бохемска рапсодия". Оттогава историята на групата ме омагьоса и когато случайно видях тази книга на един от рафтовете в магазина просто реших да я грабна с очаванията, че ще науча неща, които няма как да намеря в интернет с един прост гугъл сърч. Цялата книга е пропита с действия и събития около Queen, докато моите очаквания бяха да прочета за случки с Фреди, за взаимоотношенията му с най-близките му хора, някои лични истории, неизказани досега. Това не е биография на Фреди Меркюри, това е биография на Queen.

Наскоро посетих къщата му в Занзибар, превърната в момента в музей. Афектирана от личната ми среща с родното му място, много ми се искаше да разбера повече за детството му, за семейството му, за Фарух Булсара, преди да се превърне във Фреди. Уви, това ми липсваше. Когато се говореше за него, извън ролята му в групата, се наблягаше единствено на сексуалните му предпочитания. Авторката ни запознава с музиканта Фреди Меркюри, но не и с човека Фреди, което прави за мен биографията слаба и (леко) разочароваща.

[Michael S · Rating 3 out of 5]

3,5/5
Freddie Mercury was one of a kind, and this book captures that, and the hard work that lied behind his and Queens rise to super stardom.
As some previous reviewer wrote, though - a bit too much comments, in an unnecessary way, about FM being gay/bi/whatever - doesn’t really bring the story forward.

[Imi · Rating 3 out of 5]

Reads more like a Wiki page than an anecdotal, emotional biography, but of course this can be expected from the biography of a dead man. His anecdotes are much harder to come by.
Nevertheless, a thorough and interesting insight into the life of Mercury that I am glad I read.

[Valentin Vasilev · Rating 3 out of 5]

Мисля, че при книгата за Брайън Мей се е справила по добре.