Поредицата “Роботите” е съставена от романи и разкази с главни герои позитронните роботи. Макар и почти съвършени човешки творения, те се подчиняват на Трите закона на роботиката, които не им позволяват да се обърнат срещу своите създатели. Общото във всички романи и разкази от цикъла е темата за морала в общуването между хората и роботите. В първите четири романа “Стоманените пещери”, “Голото слънце”, “Роботите на Зората” и “Роботите и Империята” детектив Илайджа Байли и неговият партньор Р. (робот) Данийл Оливо разследват конфликтите между космолитите - потомците на хората, заселили се на други планети - и обитателите на свръхнаселената Земя.
Този том съдържа „Роботите на Зората” и пълния цикъл разкази „Аз, Роботът”, който е оформен като интервю с най-добрата робопсихоложка, и разкрива необятността на моралните дилеми, пред които е изправен всеки ум – човешки или позитронен.
Роботите на Зората: След успеха в разследването на едно невъзможно убийство на загадъчната Солария детективът Илайджа Бейли се е сдобил с междузвездна слава и е решен на немислима дързост – да излезе под открито небе и да изведе земляните от техните стоманени пещери. Но в идеалния космолитски свят, наречен Аврора, се случва нещо, с което единствено детектив Бейли може да се справи. Той трябва да разследва убийство на хуманоиден робот – сериозно престъпление в най-високоразвитото общество от Външните светове. Тази поредна невъзможна задача отново ще срещне Бейли с верния Р. Данийл и ще го накара да открие, че в едно съвършено общество има твърде много несъвършенства.
Аз, Роботът: „Аз, роботът“ връща читателя на Земята, във времето, когато са създадени първите позитронни роботи. Оформен като интервю със Сюзън Келвин, най-добрата робопсихоложка на всички времена, този сборник разкрива необятността на моралните дилеми, пред които е изправен всеки ум – човешки или позитронен. Подчиняващи се на Трите закона, роботите взаимодействат с хората в свят, движен не само от целесъобразността, но и от сили, неподвластни на логиката, като гнева, състраданието и любовта.
Works of prolific Russian-American writer Isaac Asimov include popular explanations of scientific principles, The Foundation Trilogy (1951-1953), and other volumes of fiction.
Isaac Asimov, a professor of biochemistry, wrote as a highly successful author, best known for his books.
Asimov, professor, generally considered of all time, edited more than five hundred books and ninety thousand letters and postcards. He published in nine of the ten major categories of the Dewey decimal classification but lacked only an entry in the category of philosophy (100).
People widely considered Asimov, a master of the genre alongside Robert Anson Heinlein and Arthur Charles Clarke as the "big three" during his lifetime. He later tied Galactic Empire and the Robot into the same universe as his most famous series to create a unified "future history" for his stories much like those that Heinlein pioneered and Cordwainer Smith and Poul Anderson previously produced. He penned "Nightfall," voted in 1964 as the best short story of all time; many persons still honor this title. He also produced well mysteries, fantasy, and a great quantity of nonfiction. Asimov used Paul French, the pen name, for the Lucky Starr, series of juvenile novels.
Most books of Asimov in a historical way go as far back to a time with possible question or concept at its simplest stage. He often provides and mentions well nationalities, birth, and death dates for persons and etymologies and pronunciation guides for technical terms. Guide to Science, the tripartite set Understanding Physics, and Chronology of Science and Discovery exemplify these books.
Asimov, a long-time member, reluctantly served as vice president of Mensa international and described some members of that organization as "brain-proud and aggressive about their IQs." He took more pleasure as president of the humanist association. The asteroid 5020 Asimov, the magazine Asimov's Science Fiction, an elementary school in Brooklyn in New York, and two different awards honor his name.
Има толкова енергия в тия разкази, толкова надежда, че кривините на човечеството ще бъдат изправени, че човешкото несъвършенство може ако не да бъде коригирано, то поне смекчено в някаква степен от помощници, съставени от метал и чиста логика, макар и подчинени на всеизвестните три закона. И ако трите главни части на серията за роботите показват едно далечно бъдеще, където Земята се е предала и затворила в себе си (е, не като в “Градът и звездите” на Кларк), и трябва да прохожда отново под небето и светилата, то в разказите, илюстриращи епохата на промяна Азимов показва безпределната си вяра в човешкия род.
Позитронните криминалета на Айзък Азимов продължават в „Роботите том 2: Роботите на зората; Аз, роботът”! Част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на издателство „Бард”, „Роботите том 2” събира в себе си останалите два романа от знаменития цикъл на Азимов - крайъгълен камък на научната фантастика и основополагащ за съвременния киберпънк. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
„Роботите на зората” започва две години след събитията в „Голото слънце”. Илайджа Бейли отново е избран да разплете мистерията около едно убийство, но на ..........робот. За целта е изпратен на планетата Аврора – най-стария и влиятелен от външните светове, на който е извършено престъплението. Там Бейли се среща с познатите от предишните ни романи, герои, р. Данийл Оливо, Гладиа, Хан Фастълф, но и с един нов робот, който ще има особено значение за развитието на историята. В разгадаването на престъплението е заложена не само репутацията на Бейли, но и бъдещето на земляните, които искат да напуснат стоманените си градове и да колонизират ненаселените светове от галактиката. На фона на сложната политическа обстановка и трудностите при разследването, разцъфтява забранената любов между Илайджа и Гладиа. Тук за първи път се споменава прословутата психоистория, която ще даде началото на събитията от романите за Фондацията. Само че тя е все още идея в главата на Хан Фастълф, който изпреварва във вижданията си своето време. След „Роботите на зората” би следвало логически и хронологически книгата да бъде завършена с романа „Роботите и империята”, чието действие се развива 200 години по-късно, дава отговор на много въпроси, включително как е възникнала империята и защо в нея няма роботи, но вместо това издателство Бард са включили цикъла разкази „Аз, роботът”, който ни връща отново на Земята във времето преди завладяването на нови светове от хората и началото на изобретяването на роботите. Главен герой е Сюзан Келвин, изключителен робопсихолог, който успява да разплете и най-загадъчните случаи при странни прояви на поведение от роботите. Предполагам решението на Бард да включи именно тези разкази е заради споменаването на Сюзан Келвин и някои от най-интересните й случаи в „Роботите на зората”, където името й вече е станало легенда на външните светове, а на земята е потънало в забрава. Разказите са представени като различни истории под формата на интервю със Сюзан Келвин. Годината е 2057, едно бъдеще, което повечето от нас ще видят, Сюзан е на 75 години и се връща към най-интригуващите случаи от нейната работа. Сред любимите ми разкази са „Лъжецът” и „Улики”. Оставям отворен край и се надявам скоро Бард да зарадва читателите с „Роботите и империята”, за да видим какво се случва с потомците на Бейли, къде изчезват роботите и как ще се създаде бъдещата империя.
Вторият том от поредицата за роботите съдържа един от романите от цикъла, сборникът "Аз, Роботът" и два разказа от "Още за роботите". Препоръчвам книгата на всички любители на фантастиката.