Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя вероятно вземат от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006))
“Лили”, от друга страна, бе истинска изненада за мен. Знаех за романа, но нямах идея каква щуротевина е тя, каква съща Пипи Дългото чорапче, която е готова да се изправи срещу целия свят – и да победи. Както сама казва, Лили не е никак малка – след пет години ще навърши четиринайсет, има чудно куче на име Роки и умението да се отнася далеч във фантазиите си. И това, че майка ѝ и баща ѝ са се разделили, е само повод да се мобилизира и да се бори да ги събере – но за тази цел тя в общи линии ще обърне цялата държава с главата надолу. В действието се намесват и едни доста опасни престъпници, които просто си нямат идея с какво се захващат, а тихият и мирен Созопол е твърде тесен за нея. А като добавим и приключението с извънземния Локи Три, то сами може да си дадете сметка какво забавление е тази книга. Светкавица, въплътена в човешки образ, напълно неудържима, това е Лили. И само тихо се притеснявам какви пакости ще направят вдъхновените от нея момичета, но нейсе :)
Колко хубави лета сме имали. "Лили" е роман за лудото детство и неопетненото черноморие. За времето, когато в двора на всяка къща имаше чешма, от която се наливахме с вода. Но също така и за сериозните неща от живата. Въобще добра книжка.
Ако Пипи имаше българска братовчедка, или беше пораснала умно, палаво, мечтателно и фантазьорско момиче, озоваващо се редовно в епицентъра на всякакви каши, престъпления и приключения, то това щеше да е Лили! И всичко това поръсено с голяма доза смях.
Като малък лесно прочитах всякакви жанрови вариации на детска класика и въображението ми работеше на пълни обороти. Четях много. Вероятно заради това съм пропуснал да направя доста бели и от днешна гледна точка си спомням само безметежните и щастливи часове в спокойни игри и четене, все едно съм бил изолиран от останалия свят. Просто фантазията запълваше всичко. Сред чуждите романи имаше и доста български. В един момент преминах през Братя Мормареви чрез „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Мъже без мустаци“ и „Задача с много неизвестни“. Книгата за Лили се е появила по-късно, в по-ново време, и вероятно в този пропуск има някаква логика (като за младеж на солидна „детска възраст“. 😃). Сигурно дори не съм я забелязал. С последните издания дойде и идеята за препрочитане и първа среща с „Лили“ („Сиела“, 2020). Въпреки името, едва ли някой си мисли, че романът е предназначен основно за момичета. Авторите следват гледната точка на децата, но всъщност пишат за всички, независимо колко са пораснали. В книгите на Братя Мормареви има достатъчно материал и за родителите, несъмнено. Всъщност тази книга е излязла изпод перото само на Марко Стойчев (Мориц Йомтов почива през 1992 година), но той гарантира, че неговият дългогодишен приятел в писането е присъствал по някакъв начин и затова на корицата стои общият им псевдоним. Това не пречи да се подписва като Марко Мормарев. Каквато и да е историята, настоящата книга е едно истинско откровение за перипетиите и на децата, и на родителите им. Легендата продължава да е жива. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Ох,не е мой тип ... попринцип много харесвам книгите на Братя Мормареви,но нещо тази не е това , което очаквах. Самото продължително време през , което четох книгата показва моята заинтересованост.До края на книгата,очаквах най -голямото желание на главните герои да се изпълни,но всъщност не се получи. Имаше много натрупани случки, които бяха леко объркващи.Мислех си,че ако бях с 3-4 години по-малка можеше и да ми хареса,но като се замисля просто наистина имах по-големи очаквания от самата книга.
Изпитвам разнопосочни чувства към тази книга. Увлекателна, забавна и майсторски написана, но като съдържание и послания за мен доста противоречива. Прочетете я, преди да я дадете на децата си. А ако я прочетат, поговорете с тях, споделете впечатления... Определено има доста неща, по които да се разсъждава.