Истории в минало време

by Petar Denchev, Петър Денчев

„ ...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?
...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма...
Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми.”

Борис Минков

192 pages, Paperback

First published June 1, 2011

About the author

Петър Денчев е български писател и театрален режисьор. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г., а през 2017 г. магистърска програма „Театрално изкуство“. Има номинации и награди от различни конкурси за поезия, проза („Развитие“, „Светлоструй“, „Веселин Ханчев“, „Екстаз – сп. Алтера“). С романа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за нов български роман “Развитие” през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, ИК „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, ИК „Жанет 45“). Има публикации в периодичния печат, преводи на разкази в Сърбия, Македония, Хърватия, Словения, Германия и САЩ. Поставял е спектакли на сцените на повечето от големите театри в България (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „А.Константинов”, ДТ „С. Бъчваров“ Варна, ДТ „С. Огнянов“ Русе, ДТ „Г. Милев” С. Загора и др.). В периода 2017-2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. В театъра е работил върху текстове на автори като Едуард Олби, Жорди Галсеран, Сара Рул, Шекспир, Молиер. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора.

Reviews

[Milena Milkova · Rating 4 out of 5]

Историите в този сборник приличат поразително на монолози или парчета живота, които сякаш за взети от кинокадър. Тук-там има някакви дразнещи моменти - например някакви цигари, жени и кратки диалози, но повечето от парчетата са много добри и ударни - "Малакоф, искам да остараея", "Ще бъда бенката над горната ти устна" и "Примавера".
Не е точно това, което очаквах, но с удоволствие ще обгръщам следващите книги на този автор.

[Антония Апостолова · Rating 3 out of 5]

“Истории в минало време” (изд. Жанет 45”, 2011 г.) е първият сборник с разкази на Петър Денчев и изненадващо, лично за мен, показва значително по-голяма писателска зрялост от следващия му роман “Тихото слънце” (виж рецензия). Сравнението все пак не е съвсем коректно, тъй като става дума за различни жанрове. (Виж рецензия и за последния роман на Денчев - “Малкият бог на земетръса”)

Сборникът включва кратки разкази и една новела, които маркират отрязъци човешка история, мигове от съществуването и срещите ни. Именно отрязъци (етюди, ситуации), тъй като често повествованието започва и свършва с неочаквана рязкост, като че писателската (режисьорската) камера се стреми към тази епизодичност и сама се отдръпва, оставяйки ни да довършваме наум и във фантазията си цялото.

Личи и че професионалният опит на Петър Денчев като режисьор е допринесъл значително за чистотата и прецизността в изграждането на диалозите, реакциите, мимиките и психологията на героите и обособеността на отделните сцени. Усещането често е за камерно представление, повече за виждане, отколкото за четене. Вниманието и концентрирането по-скоро върху детайла, отколкото върху едрото действие, създава една много по-наситена емоционално и интелектуално картина.

Повечето от разказите, особено тези в първо лице, преминават като че ли през един и същ разказвач - макар и с различни възрасти и облик, - като в това наблюдение не влагам оценъчност. Просто такова е усещането при прочита им, който сякаш прескача и се завръща в различни фази на един цялостен и продължаващ монолог без финал.

Разказите засягат теми като...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2lQWNY3

[Kostadinka Cherneva · Rating 5 out of 5]

Изключителен разказвач и режисьор. Визионер! Напомня ми на Пол Остър.