Чавдар Мутафов е роден в Севлиево на 19.09.1889 г. Следва машинно инженерство (1908-1912) и архитектура (1923-1925) в Мюнхен. Работи като архитект, занимава се и с критика. Печата литературни произведения и статии в сп. "Везни" и "Златорог", редактира литературните седмичници "Изток" и "Стрелец". Автор е на художествени есета и литературна критика, на много разкази и на един модернистичен роман - "Дилетант. Декоративен роман" (1926). Умира на 10.03.1954 г.
Ако мога, бих цитирала абсолютно всяка дума от това произведение на изкуството. Но все пак ще се спра само на един момент: "Да, сега нищо не ще ме сломи, защото тъкмо чрез крушението аз получавам живот. Може би това е моята съдба, но аз сега я благославям. Една единствена участ би била твърде проста за многообразието на моите преживявания - и така аз не се учудвам вече, че животът твори през мене своето отрицание, тъкмо в желанието да се въплъти. " Вечен, вечен и любим Мутафов. ❤️
"Мен ме преследват нещата: те искат да ме лишат от мене. Аз зная, че те ме мразят. Те ме повалят на земята всеки път, за да изразят в грубо насилие своето съществувание към мене. Те са въоръжена матералност, която ме разсича в същото безсмислие, от което и тя самата се състои. Като предмет аз съм невъзможен, защото всички предмети са невъзможни. Няма неща, няма граници: граница съм аз, а всичко е в мене."