Цветя за Зоуи

by Antonia Kerry, Антония Кер

На прага на старостта Ричард Харис не знае какво да прави с живота си – преди година жена му го е напуснала, работата му го отегчава и макар да е постигнал завидно охолство след десетки години, посветени на борсови удари, депресията го дебне отвсякъде. Ричард решава да зареже всичко и да отиде в луксозен дом за стари хора. И ето че по пътя среща младата и красива Зоуи, влюбва се до полуда и двамата тръгват на трагикомично пътешествие из Съединените щати. Зоуи е весела, непредвидима, вулканичното й либидо не знае насита, дотолкова, че в интервалите Ричард се свързва със своя психоаналитик, за да му иска съвет.

120 pages, Paperback

First published August 19, 2010

Reviews

[Diana · Rating 2 out of 5]

"Цветя за Зоуи" беше анонсирана и много рекламирана като перлата на "Колибри" и реплика на "Лолита" на Набоков, а Антония Кер - като откритие и Филип Рот в дамски вариант. Освен клишето дъртак - девойка (нещо, което трудно асимилирам поради липсата на каквото и да е общо между партньорите), нищо друго обаче не доближава дебютния й роман до двамата известни и доказали се писатели.

Мъж (току-що пенсиониран, богат и скоро изоставен от жена си) забърсва случайно пътем за луксозен старчески дом почти три пъти по-млада от него жена. Двамата бягат от торнадо, обикаляйки безцелно из Съединените щати. Тя е вятърничава, кипи от живот и сексуални желания, иска забавления, а той е улегнал, поизхабен от годините и емоциите и трудно може да й бъде равностоен партньор. Уж я обича (за което се съветва с откачения си психоаналитик), но непрекъснато мисли за бившата си жена, вижда задника й дори в каньоните из Колорадо. И така, почти без нищо интригуващо и запомнящо се, пътуването им стига до своя хепи енд.

Езикът на Антония Кер е креватно смел и откровен, но това съвсем не е достатъчно за една добра и увличаща книга. Има някои интересни моменти, но инфантилното държание и на двамата на почти половината страници доскучава. Не се усеща и обещаната прилика с убийствения хумор на Тарантино.
В следващата й книга, която ще бъде издадена тази година, героите са на същата възраст и в историята им е задълбано не само от забавната страна. Дано с нея успее да създаде нещо извън толкова експлоатираното клише - по-стойностно и хващащо вниманието на читателите.

[Мария · Rating 3 out of 5]

Както пише в книгата, това е една смесица от минало и настояще, от щастие и тъга поднесена с много приятен хумор.

[Georg · Rating 1 out of 5]

Lolita mit doppelt umgekehrten Rollen. Nicht nur, dass diesmal Lolita erzählt, sondern sie erzählt die Geschichte aus Humberts Blickwinkel. Das muss schiefgehen, und das geht schief. Ich kenne kein Buch, in dem ein männlicher Autor versucht, eine (heterosexuelle) Liebesgeschichte aus Sicht der Frau zu schildern, und nur einen Fall (Siri Hustvedts „What I loved“), in dem ene Frau (vergeblich) versucht, eine Beziehung aus Sicht des anderen Geschlechts darzustellen. Das ist ein ehrgeiziges Unterfangen, und ich nehme an, dass kein(e) Schriftsteller(in) in der Lage ist, es wirklich zu bewältigen. Warum auch? Wenn man etwas erzählt, will man es gut erzählen. Und man sollte sich die (ohnehin nicht einfache) Aufgabe nicht unnötig dadurch erschweren, dass man sich vornimmt, etwas zu erzählen, was man selbst nicht erleben kann. Erschwerend kommt hinzu, dass es auch schon nicht einfach sein dürfte, als Frnzösin einen amerikanischen Roman zu schreiben.

Zurück zu Kerr und ihrer Geschichte. Natürlich ist die Frau (wenn man’s sich schon aussuchen kann) unbeschreibbar schön. Natürlich hat der Mann – schon allein deswegen – Potenzprobleme. Natürlich ist sie extrovertiert, ein bisschen durchgeknallt und impulsiv, und er – genauso natürlich - ein Tüftler, Nörgler und Spielverderber. Natürlich ist er „Swap“ und sie „Afro-American“, und genauso natürlich ist er Großverdiener und sie Kellnerin.

Ähhhh. Mehr Klischee geht nicht.

Geht doch. Da ein Plot, eine Story oder eine Handlung nicht vorgesehen sind, machen wir ein „Road-Movie“, diesmal von Florida über Kalifornien nach New York. Allerdings haben die Orte weder Bedeutung noch Charisma, genauso könnte es auch von Duisburg nach Dortmund gehen. Dieses Format hat den zusätzlichen Vorteil, dass man nichts zu Ende erzählen muss, weil man ja ständig unterwegs ist. Die Familie in Key West wird kurz vorgestellt, und taucht nur noch sporadisch und zusammenhanglos wieder auf. Genauso wie Condoleezza, Renato, seine Mutter, seine Ex oder Lee, die vielen Viecher und sein komischer Cadillac.

[Mr. P · Rating 2 out of 5]

I should have listened to the reviews..

Don't waste your precious time on this story. Even if it is rather short - the only reason why I finished it - I found myself rushing through the pages without really paying attention to the content. Actually, I simply didn't care about the story, nor the characters in it.

Disappointing experience overall

[Violeta · Rating 3 out of 5]

It was a better read that I expected. The main character, Richard, 60 years old suffers an existential crisis. Evelyn, his partner for 30 years leaves him and he starts a travel towards Canada. On his way he encounters Zoe, 20 something years old and he starts having questions about his feelings. For sure the writing could have been better but for a quick and easy read it's perfect.

[Delphine · Rating 3 out of 5]

Richard, quinquagénaire, ancien trader, se sépare de sa femme et part se changer les idées à Key West. Il fait du co-voiturage avec John-John, un peintre noir. Sur place en Floride, il rencontre la nièce de ce dernier, Zoë, une belle fille de 22 ans.

Suite à une tempête, ils partent faire le tour des Etats-Unis, récoltant au passage des animaux, un chat, un castor, un chevreuil (et non, pas un raton-laveur: un chien!) S'ensuit une vraie cavalcade, sans moment faible, où la jeune auteure de 22 ans choisit paradoxalement le point de vue de Richard qui se pose sans cesse des questions sur sa nouvelle relation, sur sa capacité physique à la satisfaire, sur leur avenir ensemble…

Un texte bien construit, avec un rythme soutenu, un écrivain à suivre.

[Elena Țicău · Rating 3 out of 5]

It is certainly not a literary masterpiece, and there were some coarse scenes at some points, but I enjoyed it nevertheless. It is a little story, easy to read and understand, and I loved Zoe's character. She was so unpredictable and weird...
And also, can we take a moment and say how gorgeous that cover is?...

[Веселка Бачева · Rating 4 out of 5]

Тази книга ми попадна случайно и не очаквах нищо от нея, много е странна, но ми допадна. Все повече оставам с впечатлението, че французите са шантав народ (поне творците им), но по един странен начин са симпатични.