Това е книга, която ме разтърси емоционално. И книга, чиито главни герои успяха неведнъж да ме изкарат извън нерви. Теа и Джей Пи взимат решения, задари които на моменти ми се искаше да разтърся и двамата за раменете и да им кажа просто да спрат да усложняват всичко. Но точно това ги прави толкова истински.
Най-много ми хареса развитието на героите. Не онова внезапно и магическо израстване, което понякога виждаме в романтичните истории, а бавната, болезнена и реалистична промяна, през която преминават.
Симона Стоева засяга теми, които остават с читателя дълго след последната страница. Теми за любовта, семейството, изборите и последствията от тях. Но най-интересното за мен беше, че докато виждах развитието на героите, виждах и развитието на самия автор. Разликата между стила на писане в първата и втората част е осезаема. За първи път като читател имах усещането, че наблюдавам израстването не само на персонажите, но и на човека, който ги е създал.
Най-силно с мен останаха две неща:
Първото е идеята, че човек не може да избяга от онова, което му е предопределено. Колкото и да бягаме, това, което е за нас, рано или късно ще ни настигне, за добро или за лошо. Нашите решения единствено удължават или скъсяват пътя до него.
Второто са семейните отношения. От едната страна виждаме майката на Теа, която оставя дъщеря си сама да избере своя път. От другата са родителите на Джей Пи, които са планирали живота му стъпка по стъпка. А по-късно виждаме и отношенията между Теа и Борис - семейство, което поставя съвсем различни въпроси. Така читателят се сблъсква с три напълно различни модела на семейство и с начините, по които те оформят съдбата на героите.
Препоръчвам „Никога достатъчни. След края на завинаги“ на всички, които обичат истории за втория шанс и книги, които предлагат много повече от любовна история. Защото това не е просто роман за любовта. Това е история за изборите, които правим; за хората, които ни превръщат в това, което сме; за смелостта да избереш живота отново, дори в началото да изглежда невъзможно.