След шумния успех на книгите „Ние, мушмороците” и „Опако дете” („ИК Жанет 45”, 2003, 2005) за Виктор Самуилов се заговори като за безспорeн майстор на съвре-менното поетическо общуване с децата и сякаш се позабрави, че години наред авторът е дарявал с не по-малка наслада и родителите на същите малчугани чрез своите лирически експромти, самоиронии, горчилки и сарказми. Сега мнозина ще преоткрият в сборника „Страхът на спасения Ной” характерната за този автор афористичност на посланията, безхитростните, прями, често пъти дори сатирични рефлексии на битието.
Спонтанен и тревожен бард или омъдрен събеседник с малко крива усмивка – както и да го предпочитате, с Виктор Самуилов се общува по човешки естествено. Вероятно защото този автор отдавна е прозрял, че „човек и добре да живее, не живее добре”.
Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1970). Работил е в младежки, литературни и сатирични издания (1970-1978) и като редактор в Студия за анимационни филми “София” (от 1978). Той е един от основателите и редакторите на хумористичния седмичник “Тримата глупаци” (излизал до 1999 г.).
Автор е на 15 книги за деца и възрастни, 7 от тях са получили национални отличия. Най-популярни сред тях са стихосбирките “Моментално фото” (1972), “Нощем тръгват снегорини” (1977), “Конецът между нас и небесата" (1988), “Страхът на спасения Ной” (2006); сатиричните книги “Няма как” (1982), “Ни Бог, ни дявол, ни муза” (1989); поетичните книги за деца “Безсърдечен грамофон” (1982), “Домашно море” (1983), “Ей така” (1987), “Между нас да си остане” (1989), “Ние, мушмороците” (2004), “Опако дете” (2005).
Съавтор на учебни помагала и читанки, съставител и редактор на двутомната антология “Български басни. Избрано” (“Еквус арт” и “Образование и наука”, София, 1995). Сценарист на анимационни филми и сатирични предавания, отличавани на международни и национални кинофестивали. Автор на текстове на песни, карикатурист, преводач.
Лауреат е на литературните награди „Владимир Башев” и „Димчо Дебелянов” (за дебют, 1973), на годишната награда на СБП (2005), на наградата „Хр. Г. Данов” (2006), на националните награди „Константин Константинов” (2005) и „Петко Рачов Славейков” (2004) за принос в детската литература. Книгата му „Опако дете” спечелва през 2007 г. Първа награда на Центъра за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
Много-(и)-пластова. Както за автора, така и за читателя. С много за намиране. А палитрата на средства, от която се гради всяко стихотворение, е богата, разнообразена и забъркана с много тънко чувство на (само)ирония, драг интелектуален ритъм и закачка, и свобода за читателя да отсее нужното му, намереното или онова, което ще му остане, за да намира по-натам. Онова, което ни качва няколко ноти нагоре и ни кара да четем и да искаме още!!! И да се надяваме, че ще продължим и да получаваме :)