„Имен ден за добрия човек“ е петият сборник с разкази на Калин Терзийски. След „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“ „Имен ден за добрия човек“ е книга с много по-ясни послания, по спокойна и по-мъдра. Разказите са писани в периода от 2008 до 2011 и въпреки привидната си и неочаквана разнопосочност и различия в темите са подчинени на една силна и дълбока тема – постигането на душевна хармония и пътя, който човек изминава, за да открие себе си. Образно казано, ако в предишните сборници авторът се мята, разкъсван от демоните си, то сега се е преборил с тях, но е изправен пред по-сложната задача: Да разбере какво следва след победата. И което е по-плашещо – дали това въобще е победа. Стремежът към Просветление е червената нишка на всичките разкази. И въпреки донякъде публицистичното им звучене и философските разсъждения в тях, те са разкази, описващи истинската реалност – с ярки и естествени, взети от настоящето сюжети, макар че сред този реализъм се промъкват и странни, донякъде зловещи и дълбоко философски притчи като „Йога”.
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.
Това ми е първата книга от Калин Терзийски, била съм на негов спектакъл и бях много впечатлена. Тази книжка имаше приятни моменти, но много разпокъсани, някак все едно си играем на много свободни и авангардни ама не сме. Нямаше никаква мисъл изведена докрай- разочаровах се. Не ми донесе нищо. Все пак ще прочета и още нещо и ще дам още един шанс. Може би не съм била в правилното настроение ...