Тревожни симптоми няма

by Ilya Varshavsky, Иля Варшавски, Цвета Пеева (Translator)

Къде се крие тайната на големия успех на този лиричен автор, надарен с голямо майсторство и дълбок психологизъм, започнал писателската си кариера твърде късно, едва на 52-годишна възраст? Може би в огромното разнообразие от теми, които той третира, или във владеенето до съвършество изкуството да се правят сюжети, да се плетат интриги, да се моделират герои? Всяко негово произведение е завършена великолепна история, където с голям професионализъм той използува всички възможни обрати на събитията.



Двубой
Поединок, 1964

Призраци
Призраки, 1964

Роби
Роби, 1962

Завръщане
Возвращение, 1963

Отново на Земята
Под ногами Земля, 1965

Решавай, пилоте!
Решайся, пилот!, 1965

Тревожни симптоми няма
Тревожных симптомов нет, 1964

Връщане в Пенфилд
Поездка в Пенфильд, 1966

Патица със сметана
Утка в сметане, 1968

Любов и време
Любовь и время, 1970

Сюжет за роман
Сюжет для романа, 1971

Душа под наем
Душа напрокат, 1971

Контакти няма да има
Контактов не будет, 1967

Ограбването ще стане в полунощ
Ограбление произойдет в полночь, 1967

Genres: Science Fiction

176 pages, Paperback

First published January 1, 1966

About the author

Russian author. Variant of his name in Latin script.

See here: Илья Варшавский

Reviews

[Anita Radeva]

Книгата оставя доста тъжен нюанс у читателя...изключваме интересните научни факти и заплетени ситуации в някои от разказите. Също така всяка история е с неочакван край, което оценявам достатъчно високо. Авторът е заложил на по скръбен и натежаващ край за своите истории, може би защото тази емоция е по-въздействаща. Сред любимите ми мини истории ще останат "Любов и време", "Връщане в Пенфилд", "Сюжет за роман". И като цяло нямаше почти нито един слаб проблясък, освен последните два разказа...не знам дали това е тенденция в цялата поредица на Библиотека Галактика, но никак не обичам слаб разказ за завършек на книга. Уви този път това не наруши цялостното ми впечатление.

[Иван Величков]

Иля Варшавски не е типичният пример за фантастичен писател. Започнал е да твори на една по-зряла възраст и това се усеща много добре в разказите му. Във всеки един има сладко-горчивата нотка на човек прехвърлил зенита на силите си и преживял доста, независимо дали използва самоирония, леко хаплива сатира или вкарва тежката артилерия на не съвсем сбъднатите мечти. Стилът му се лее, изключително плътен и шлифован. Темите варират из цялата палитра на научната фантастика, но са поднесени леко, малко хапливо и определено карат читателя да се замисли.
Нямам фаворити в сборника, всеки от разказите докара по една топла, до някъде крива усмивка на лицето ми, а уводните думи на д-р Славчев, както винаги, са точни и на място.
Четох я бавно и с кеф, по разказ през няколко дни, за да мога да потъна в малкото, но уцелващи в десетката думи.

[FK_THIS_SITE]

Много ми хареса стилът на Иля Варшавски - лек, сладкодумен, увлекателен. Идеите му обаче са в по-голямата си част доста стандартни, а слабото сюжетостроене често съсипва потенциално добри разкази. Може би тъкмо защото му е трудно да скалъпи свестен сюжет, авторът разчита твърде много на неочакваните краища, които обаче при мен изобщо не сработваха - бяха или очаквани, или безсмислени!

Двубой – Много приятно хумористично разказче, само краят ми дойде малко неправдоподобен. - 4

Призраци – Скучновата романтична история с изсмукан от пръстите финален обрат. - 2

Роби – Не разбрах какъв е смисълът на този разказ. Робот, който се държи като глезено дете, и... край??? - 1

Завръщане – Нелошо като идея, но не ми допадна разпокъсаното поднасяне на информацията. Ако беше структуриран по-умело, можеше да се получи свястна космическа мистерия. Финалната врътка отново беше абсолютно излишна. - 2

Отново на Земята – N-та разработка на далеч не оригиналната идея "звездна експедиция се връща след хиляди години и намира Земята и хората коренно променени". Има някаква топла носталгия в описанията на обществото на бъдещето, но краят пак е прекалено внезапен, сякаш авторът не се е сещал какво повече да пише. - 3

Решавай, пилоте! – Приличен разказ за копнежите на стар пилот. Краят не ми допадна - макар да има смисъл, читателят неволно се чувства излъган от неговата внезапност. - 3

Тревожни симптоми няма – Още един средняшки разказ, развиващ сложен морален въпрос по елементарен начин. - 3

Връщане в Пенфилд – Този ми беше мааалко по-интересен, макар и предвидим като цяло. Финалната изненада пак е напълно излишна и по никакъв начин не се отразява на смисъла на разказа. - 3,5

Патица със сметана – Поредният забавен, но повърхностен разказ, при това хич не оригинален. Извънземен идва при писател на фантастика, който не му вярва, че е извънземен. Пффф! - 2,5

Любов и време – Банално, беее! Стига с тия любовни истории във времето, писна ми вече! Да не говорим колко идиотски е краят! - 1

Сюжет за роман – Това не е лошо, има някаква идея, но краят е болезнено предвидим. - 3

Душа под наем – И пак нелошо, макар и не твърде оригинално хрумване... и лепнат като кръпка неочакван край. - 2

Контакти няма да има – Най-добрият разказ в сборника и най-после завършек, който да е смислен и на място! Човешките образи са доста карикатурни, което не съм сигурен, че е най-правилното решение, но в светлината на пародийния сюжет става. - 4,5

Ограбването ще стане в полунощ – Още един много добър разказ. Основното ми оплакване е, че обстановката и героите са някакви неправдоподобни и клиширани соцкарикатури на "гнилия капитализъм". - 3,5

Като цяло, качеството е доста неравномерно. Имам забележки и към превода, в който ме подразниха някои лошо подбрани думички. В крайна сметка средната оценка възлиза на около 2,5-3 звезди.

[Gala]

Макар и лека за четене, успява да предостави на читателя нови идеи за размишления над човешкото съществуване и по-точно над това колко сме неподготвени да посрещнем предизвикателствата на бързо развиващите се технологии. По лично мнение най-добър разказ е 'Сюжет за роман'.

[Ag]

Една от многото книги, които ме спечелиха по корицата от Текла Алексиева. Много ми допаднаха някои части от разказите, подобни на съновидения, както и съвпаденията с някои емоционални явление от ежедневието. Все пак не съм най-големият фен на разкази и не можах да изчета абсолютно всички разкази от тук.

[Веселин Божков]

-- "Библиотека Галактика" - книга 14 --

От всички разкази, честно казано, ми хареса само "Тревожни симптоми няма". Всички други бяха от слаби до ужасяващо зле. Ще се изкажа много арогантно: Варшавски е импотентен писател - не съумява никак да ти грабне вниманието. Има и нещо претенциозно в стила му на писане, нещо, което прави разказите освен слаби и скучни - и противни.
Една дълга и слаба серия от сборници с разкази свърши с тази немощна книжка.

[Adi]

Обикновенно харесвам научнофантастична литература, но разказите в този сборник ми бяха доста безинтересни и рядко се появяваше някоя наистина креативна идея.

[.]

Интересна беше. Подходяща за леко четиво на плажа (аз поне така направих). Съдържа както хумористични, така и тъжни разказчета.

[Svetla Peicheva]

Въпреки, че очаквах нещо по-различно не съм разочарована. Много от разказите бяха от интересна гледна точка и с доста добре замислени като цяло. Ще запомня "Сюжет за роман" ако не друго, който ми е със сигурност любимият в цялата книга.