Ломски разкази

by Емил Андреев

След бестселъра "Стъклената река", от който вече са продадени рекорден брой екземпляри, писателят ни предлага второто издание на своите разкази, обявени за литературно събитие преди десет години.

Вълшебни разкази!
Петър Увалиев февруари 1997, Лондон

Емил Андреев е последният български писател, който може да разказва чудеса без да лъже.
Иван Станков март 1997, София

Разкази, които отварят нов свят в съзнанието на читателя.
Галя Симеонова-Конах септември 2002, Варшава

И след 25 години ломските разкази звучат така, сякаш са писани днес, което доказва, че роденият белетрист има само една възраст - зрялата.
Анчо Калоянов

април 2006, Велико Търново

Genres: Fiction

192 pages, Paperback

First published January 1, 1996

Reviews

[Milen Y · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Това е сборник с митични легенди за необикновени обикновени чешити от митичен град с три букви на име Лом.

[Диляна Георгиева · Rating 4 out of 5]

Много се колебаех за оценката на тази книга, все пак с разказите е по-трудно: някои ти харесват повече, други - по-малко. За поощрение му давам четири звездички. Може би заради приятния език. Може би заради лекия хумор и ненатрапчивата ирония. Може би заради йовковските отсенки. Може би заради плавното преливане на фантастичното. Има нещо много близко, което те докосва в историите на Андреев, но и нещо, което убягва - една идея задълбоченост, едно обяснение по-малко. На места заключението идва леко насилено, на други прилепва в идеална отливка.
Ломските разкази, както може да се досетите, се развиват предимно в ломско. Някои от героите се повтарят и създават усещането за близост, за уют на типажите, които вече си опознал. Малко тъжни, малко смешни, малко невероятни.
Само последните два разказа бягат от реката (и затова не седят съвсем на място в контекста на останалите), а последният със сигурност присъства само в това издание, очевидно писан през този век.

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Местата на детството винаги са обвити в една тънка булана, изтъкана от реалност и фантазия. Спомняш си ясно и отлчетливо реални образи, реални случки и реални съдби, но времето ги издърпва със себе си, издължава ги, замъглява ги и ги поръсва с фин магически прашец. Започваш да помниш все по-малко детайли и понеже паметта на търпи луфтове, ги запълваш с парченца, по-големи или по-малки, измислица. Доизмисляш и случките, и героите. Или пък някой друг, чиито спомени също са се юрнали по пързалката на времето, ти помага да ги досъчиниш. А досъчиняването на реалността неминуемо води до прокрадването на мистичното, магическото и фантастичното. И в крайна сметка - до създаването на една легенда. Една лично твоя легенда, която вече никак не си сигурен легенда ли е, или действителност.

"Ломски разкази" на Емил Андреев са именно това. Доразказване на изтъняли герои и случки от детството, които авторът превръща в легенди. С всичките им магически и мистически проявления, времеприплъзвания и отстранения. Преходите между реалност и фантазия са плавни и тихи като водите на Дунава в спокойно време, но нахлуват в главата ти с образността и миризмата си като река по време на буря. Описанията на персонажите, които прескачат от разказ в разказ и разказват една по-голяма, по-обща история, са толкова живи и топли, че вероятно ако прекъснете четенето посредата на някой разказ и погледнете телефона си, ще видите, че Гугъл Мапс ви е отбелязъл, че сте в Лом. И именно това е предпоставката изобщо да не забележите кога историята се е хлъзнала и е цопнала във фантастичните блата, а на вас всичко ви се струва толкова банално и логично.

Тези ломски разкази са разлом между човека и реалността, в който не е тъмно, срашно и влажно, а е уютно и се спи като къпан.

[NeDa · Rating 3 out of 5]

Така чудесно си вървяха ломските разкази, защо трябваше да се "зашият" като кръпка последните няколко не-ломски и да развалят постепенно изградената идилия ...
Харесаха ми особняците и малката общност, свързана с реката, както и смесването на реалното и фантастичното.

[Aneliya Ivanova · Rating 3 out of 5]

Емил Андреев е много добър разказвач,сладкодумен определено.Не мога да определя какво точно прочетох.Сборникът”Ломски разкази” е разказ за човешката душа,човешката съдба с главен герой обикновения българин от Ломския край.Сякаш много се преплита стремеж към маргинализъм,драматизъм и нещо ми напомня за магически реализъм.Ще продължа с поне още едно произведение на автора,сякаш има потенциал.А много искам да дам шанс на съвременните български автори,макар да имах няколко разочарования вече от някои от тях.