What do you think?
Rate this book
Една Фурия на 90
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 12, 2020
Ревюто в Wanderbook
Доста често се виждах в несъгласие с нея, но на двойно повече места искрено се възхитих на Стоянка Мутафова. Не на шега съжалих родителите ѝ, особено баща ѝ, заради множеството инсценирани смърти и инциденти; и мъничко се ужасих на жестокостта да измислиш и да повториш такъв план. А след това се впечатлих изключително много на бързата мисъл, хладнокръвието и несъмненото актьорско майсторство, които ѝ бяха помогнали да разиграе такъв сценарий, който да я спаси от изнасилвач или крадец.
С изключително детинска почуда се изненадах колко назад се връщат спомените от детството на Стоянка Мутафова. Някак си пресмятам правилно до коя година ще ме отведат цифрите, но когато разказът ме отведе в една съвсем различна епоха, когато се споменаха имена и случки от гледната точка на очевидец, който до скоро ни е бил съвременник, една част от мен не спираше да се изумява. Исторически маркери като атентатът в Света Неделя или раждането на Симеон (трябваше ми време, да загрея за кого става дума! Просто така бе споменато името!) бяха фон, на който всъщност се разкриваше атмосферата на някогашна София. Аз хич недолюбвам столицата ни, като цяло. Но тук за първи път от доста време ме спечели тази "Четириетажна София". Също така между другото бяха щрихирани всички епохи, през които Стоянка Мутафова е живяла до наши дни, и всички личности, които е срещнала - през нейния поглед.
Повдигането на кулисите на театралния живот също бе част, която очаквах с нетърпение. Картината на театъра бе на жестокост, красота, и битки със себе си и другите - точно както очаквах. Тези епизоди много ме забавляваха с актьорските и режисьорски приумици, със срещите с известни имена, и най-вече - с театралните суеверия :D От споменатите срещи, несъмнено най-много ми харесаха тези с Невена Коканова и обикнах характера и темперамента ѝ така, както се възхищавах на таланта ѝ. Но тези глави също и ме натъжиха - както казаха момичетата на клубната среща, прочетохме толкова много имена на хора, които явно са се откроявали с талант и са поставили основите на това изкуство у нас. А днес - все едно чувахме имената им за първи път. Колко страшно много е обречено на забрава.
От "Една фурия на 90" не получих това, което исках, но останах доволна от това, което получих. Не знам дали това се дължи на факта, че тази книга не е първата (aвто)биография, която Стоянка Мутафова пише. Възхитих се на силата на характера ѝ, верността към себе си, борбеността ѝ, възхитих се на живеца и пакостливостта, ако може така да го кажем, които е съхранила до последно. Не знам какво конкретно бих отнесла от тази книга за себе си. Може би че никога не е късно да си играеш на индианци, и че понякога трябва да изпиеш една вода и да преглътнеш страха.
Доста често се виждах в несъгласие с нея, но на двойно повече места искрено се възхитих на Стоянка Мутафова. Не на шега съжалих родителите ѝ, особено баща ѝ, заради множеството инсценирани смърти и инциденти; и мъничко се ужасих на жестокостта да измислиш и да повториш такъв план. А след това се впечатлих изключително много на бързата мисъл, хладнокръвието и несъмненото актьорско майсторство, които ѝ бяха помогнали да разиграе такъв сценарий, който да я спаси от изнасилвач или крадец.
С изключително детинска почуда се изненадах колко назад се връщат спомените от детството на Стоянка Мутафова. Някак си пресмятам правилно до коя година ще ме отведат цифрите, но когато разказът ме отведе в една съвсем различна епоха, когато се споменаха имена и случки от гледната точка на очевидец, който до скоро ни е бил съвременник, една част от мен не спираше да се изумява. Исторически маркери като атентатът в Света Неделя или раждането на Симеон (трябваше ми време, да загрея за кого става дума! Просто така бе споменато името!) бяха фон, на който всъщност се разкриваше атмосферата на някогашна София. Аз хич недолюбвам столицата ни, като цяло. Но тук за първи път от доста време ме спечели тази "Четириетажна София". Също така между другото бяха щрихирани всички епохи, през които Стоянка Мутафова е живяла до наши дни, и всички личности, които е срещнала - през нейния поглед.
Повдигането на кулисите на театралния живот също бе част, която очаквах с нетърпение. Картината на театъра бе на жестокост, красота, и битки със себе си и другите - точно както очаквах. Тези епизоди много ме забавляваха с актьорските и режисьорски приумици, със срещите с известни имена, и най-вече - с театралните суеверия :D От споменатите срещи, несъмнено най-много ми харесаха тези с Невена Коканова и обикнах характера и темперамента ѝ така, както се възхищавах на таланта ѝ. Но тези глави също и ме натъжиха - както казаха момичетата на клубната среща, прочетохме толкова много имена на хора, които явно са се откроявали с талант и са поставили основите на това изкуство у нас. А днес - все едно чувахме имената им за първи път. Колко страшно много е обречено на забрава.
От "Една фурия на 90" не получих това, което исках, но останах доволна от това, което получих. Не знам дали това се дължи на факта, че тази книга не е първата (aвто)биография, която Стоянка Мутафова пише. Възхитих се на силата на характера ѝ, верността към себе си, борбеността ѝ, възхитих се на живеца и пакостливостта, ако може така да го кажем, които е съхранила до последно. Не знам какво конкретно бих отнесла от тази книга за себе си. Може би че никога не е късно да си играеш на индианци, и че понякога трябва да изпиеш една вода и да преглътнеш страха.
Displaying 1 of 1 review