За ползата от алкохолизма

by Mikhail Bulgakov, Михаил Афанасьевич Булгаков, Лиляна Минкова (translator)

Genres: Russia, Audiobook, Russian Literature, Fiction, Short Stories, Classics, Humor

296 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Mikhail Afanasyevich Bulgakov (Russian: Михаил Булгаков) was a Russian writer, medical doctor, and playwright. His novel The Master and Margarita , published posthumously, has been called one of the masterpieces of the 20th century.

He also wrote the novel The White Guard and the plays Ivan Vasilievich, Flight (also called The Run ), and The Days of the Turbins . He wrote mostly about the horrors of the Russian Civil War and about the fate of Russian intellectuals and officers of the Tsarist Army caught up in revolution and Civil War.

Some of his works ( Flight , all his works between the years 1922 and 1926, and others) were banned by the Soviet government, and personally by Joseph Stalin, after it was decided by them that they "glorified emigration and White generals". On the other hand, Stalin loved The Days of the Turbins (also called The Turbin Brothers ) very much and reportedly saw it at least 15 times.

Reviews

[Daniel Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Озъбените очерци на Михаил Булгаков в “За ползата от алкохолизма”, писани в периода малко след Руската революция — 1921-25та — тъкмо, когато романтизма на революцията (за тези, за които е имало някакъв романтизъм) започва да отпуска и страната потъва в бюрократичен хаос. Повечето очерци са един вид “по действителни случаи” — Булгаков взема кратък откъс от вестника от дребна чудата случка и композира абсурдните обстоятелства довели до описаните от рабкор събития. Резултатите са ужасно смешни в повечето случаи.

Алкохолът, както предполага и заглавието, е постоянно съпътстващ лайт-мотив. Пияни председатели, пияни лекари, пияни съседи, пияни моряци, партийни секретари, работници, дори и един пиян локомотив барабар с железничарите... С напредване на времето очерците ми се струват все по-озъбени — по-често липсват пари за ядене, повече хора се опитват да изиграят системата, алкохолизмът става все по-нездравословен, съпрузи по-често и по-жестоко пребиват жените си, а Булгаков почва да губи остротата на хумора си.

И ако си представим литературата като едно линейно пътешествие през годините, чудех се преди време как руската литература стига от човеколюбието и мелодрамата на Чехов до жестокия абсурд на Данийл Хармс.. и сякаш тези очерци дават междинната спирка.

Слушах книгата чрез Storytel, четена от Звезделин Минков и мисля, че руската сатира му се получава много добре.

[Велислав Върбанов · Rating 4 out of 5]

Много силен и интересен сборник със сатирични разкази и фейлетони на Михаил Булгаков! Любимата ми от историите в него е „Пияният локомотив“.




„— А… така ли? — каза образът и се ядоса. — Ще ни клепате значи? Кой спомена за оплакване? Вие?
— Аз го казах — изписка една личност на прозореца на международния вагон, — ще изхвърчите от службата, да го знаете!
— Протокол! — крещяха от трета класа.
— О–о, протокол значи? До–обре. Ех, като видите среден пръст вместо жезъл, ще ви питам как ще заминете оттук да се оплаквате. Да вървим, Вася! — обърна се образът към приближилия се абсолютно пиян–залян магазинер с черна работническа рубашка, — да вървим, Васенце! Зарежи ги! Обиждат ни московските столични гости. Та нека поостанат тук, да им поразмине.
Образът се изплю на перона и разтри плюнката с крак, след което перонът опустя.
Във вагоните виеха.
— Хей, хей — крещеше началник–влакът и надуваше свирката. — Ако има трезвен на гарата, покажи се!
Дребничка боса фигурка се измъкна някъде изпод колелата и каза:
— Аз съм трезвен, чичко.
— Ти кой си?
— Аз, чичко, продавам череши на гарата.
— Виж какво, малкия… виждаш ми се умно момче, ще ти дадем двайсет копейки. Я изтърчи напред и виж там коловозът свободен ли е? Ние само да се измъкнем някак оттук.
— Ама там, чичко, баш на вашия коловоз стои съвсем пиян локомотив…
— Тоест как тъй?
Фигурката се изсмя и обясни:
— Ми те, като пийнаха, му наляха за майтап водка вместо вода. Та сега стои и свири…
Началникът и пътниците се вцепениха и застинаха на перона. И не се знае дали са успели да отпътуват от тази гара.“

[Julia · Rating 4 out of 5]

Абсурди, пиянства, наглост и измами сред другарите и другарките от Социалистическа Русия.
Четеш, смееш се, възмущаваш се, пак се смееш, цъкаш с език , четеш и се радваш, че тези времена са минали и заминали.
Тези които най-ярко се откроиха сред сборника са: "Приключенията на покойника" и "Летящият Холандец - Дневниче на болния" (мисля, че в България тези разкази и в днешно време са актуални) , "Три копейки" (кой не се е озовавал в подобна ситуациа след получаването на заплатата?) , "Телякинята Иван" , "Опашка с угризения", "Многострадалният татко" и "Динамит!!!" Останалите са забавни, но и доста възмутителни, особено тези с побоят над жените :/
Ех, идва ти да удариш една стограмова след такива четива. Ноздоровье!

[Eliska · Rating 5 out of 5]

Jsou to skvělé texty, u kterých se člověk až diví, že mohly být napsané, a dokonce vydané, v Rusku kolem roku 1925. Co je ovšem ještě významnější, že promlouvají i k dnešku a současnému čtenáři. Chtěla jsem vyjmenovávat jednotlivé části, které a proč mě zaujaly, ale snad zmíním jen Kyjev, který mě oslovil barvitým jazykem (díky skvělému překladu) i významným přesahem do současnosti. Mimo to mám z této knížky pocit, jako by mi trošku otevřela dveře k Michailu Bulgakovovi.

[Kristína · Rating 4 out of 5]

Celkom vtipné, zaujímavé fejtóny. Najlepší bol ten O prospěšnosti alkoholizmu :D :D

[Margarita Garova · Rating 3 out of 5]

Част от разказите много ми харесаха, направо гениални, а другата въобще не схванах, явно е нужно някакво по-конкретно познание за историческия контекст.

[Martin · Rating 3 out of 5]

Tak v téhle pidi sbírce nám Bulgakov vysvětlí proč je vlastně ten alkohol prospěšný. To víte: Pil - umřel, nepil - umřel taky. Je tam taky spousta jiných pořekadel, ale tohle to docela dobře shrne. Jinak je to parodický výkres šílené socialistické doby, kde se plány pořád plnili na 120 % a ženy, tedy pardon, soudružky dostávali pěkné, osvětové přednášky na den žen – od alkoholiků, mužů.

Některé povídky byly lepší a některé horší. Nejvíc se mi asi líbily – O prospěšnosti alkoholismu, Egyptská mumie a Jak se Uher oženil. Za mě to jsou velmi slušné, odpočinkové tři hvězdy.

[Jiří Zygma · Rating 3 out of 5]

Osmnáct povídek z jednoho spisovatelova období zdánlivě spojuje jediné téma alkoholismu, avšak takto je okrajově laděných jen pár prvních kousků. Některým povídkám chybí pointa, jiné se vyznačují nedotažeností. Nejlepším a nejčístším textem je asi ten s názvem Kyjev, ze kterého lze cítit vlastenectví v nepřehnané míře a rovněž víru ve zlepšení tehdy současného stavu města. Z dopisu proti vládě jde naopak vyčíst zneuznání a boj s hořkostí, pro nějž také autor ostatně nebyl přijat kritikou ani cenzurou. To stejné platí pro neuvádění jeho divadelních her, protože tehdejší divadelní systém ho prostě přimmout nedokázal. V lecčems ho tedy chápu a vlastně mě s ním pojí podobné trauma, protože boj s větrnými mlýny je leckdy více než marný.

[Deny · Rating 3 out of 5]

Тази книга не може да се мери с шедьовъра на Булгаков - "Майстора и Маргарита". Ако очаквате къси версии на романа, ще останете разочаровани. Но хуморът на автора си е все така жизнен, безпощаден и оригинален, така че в никакъв случай да не съжалите, че сте прочели този сборник.

[Vasko Genev · Rating 4 out of 5]

Седмица на просветата
— Разрешете, другарю военком, довечера, през градската отпуска да ида на цирк…
Че като изрева:
— На теб, вика, тия слонове май не ти излизат от ума! Никакви циркове! Не, братле, днес си в Совпроф на концерт. Там — вика — другарят Блох ще ви свири с оркестъра си Втората рапсодия.
Направо се втрещих. — „На ти сега едни слонове!“ — рекох си.
— Туй какво ще рече — питам, — Ломбард пак ли ще надува тромпета?
— Непременно — отсече.
Втасахме я, прости Господи, накъдето аз, натам и той с неговия тромбон.
Погледнах го и питам:
— Ами утре ще може ли?
— И утре — вика — не може. Утре ще ви пратя всичките на драма.
— Ами вдругиден?
— Вдругиден сте пак на опера. Изобщо, стига сте се шляли по цирковете — рече. — Сега е седмица на просветата.
Побеснях от тия му приказки. То тъй отърване няма, рекох си. И го питам:
— Вие цялата ни рота ли ще я юркате по тоя начин?
— Защо цялата? Грамотните няма. Грамотният и без Втората рапсодия си е човек на място. Само вас, калпазаните неграмотни. Грамотният да си ходи където си ще.

Московски сценки. На предни позиции
Първоаприлското слънце блесна в прозореца и заискри в чашките.
— Запролети се, слава Богу, измъчихме се с пустата зима — каза домакинът и хвана нежно гърлото на гарафата.
— Не ми говорете! — възкликнах аз, измъкнах от кутийката една рибка, в миг й одрах кожата, после намазах филия бял хляб с масло, покрих я с разкъсаното тяло на рибката и като се ухилих любезно на Зинаида Ивановна, добавих: — За ваше здраве!
След което си сръбнахме.
— Не съм ли я разредил… кхъм… повечко? — осведоми се загрижено домакинът.
— Добре си я улучил — отговорих аз и си поех дъх.
— Слабичка е май малко — обади се Зинаида Ивановна.
Мъжете запротестираха в хор и ние обърнахме по още една. Слугинята внесе супника.
След втората чашка божествена топлина се разля вътре в мен и благодушието ме прие в обятията си. Обикнах в миг и домакина, и братовчеда и реших, че Зинаида Ивановна, въпреки трийсет и осемте си години, още си я бива, а брадата на Карл Маркс, настанен на стената точно срещу мен до картата на железопътните линии, изобщо не е чак толкова огромна, колкото е прието да се смята.
Историята с появата на Карл Маркс в апартамента на адвоката, който го мразеше от цялата си душа, е следната...

Самогонно езеро
Повествование
Петел — нищо особено. Нали в стаята на Павловна половин година живя прасе. Изобщо, Москва не е Берлин, това едно, и второ, човек, живял година и половина в коридора на № 50, нищо не може да го учуди. Уплаши ме не фактът на неочакваната поява на петела, а това, че кукурига в десет часа вечерта. Петелът не е славей и преди войната кукуригаше на разсъмване.
— Да не би онези мерзавци да са напили петела? — попитах, изоставяйки Твен, клетата си жена.
Но тя не успя да ми отговори. След встъпителните петльови фанфари последваха непрекъснатите вопли на петела. После взе да вие мъжки глас. И то как! Непрекъснат басов вой в до диез, вой на душевна болка и отчаяние, мрачен предсмъртен вой.

Търговски дом на колела
— А за вас, мадам?
— Аз не съм мадам — отговори сащисан Гусев и си погали брадата.
— Пардон, с какво мога?
— Ами басма за подарък на жената.
— Мил пардон, басмата свърши. За подарък на почтената ви съпруга мога да предложа парижки корсет с копринен хастар и китови банели.

Библиофетчия
За вас биричка или книжка?
— Библиофетчията Вася пита какво ще обичаме… Книжка или биричка?
— За мен… ти… титрадка и бутерброд.

Дяволщина
У нас в Кузнецк, за една и съща вечер, един и същ час, в помещението на местния комитет трябваше да се състоят: заседание на лавконаблюдателната комисия, заседание на производственото звено, заседание на охраната на труда, събрание на работническите кореспонденти, а също и заседание на пионерите. В съседното помещение се прожектираше кинофилмът „Дъщерята на Монтесума“. Получи се нещо, което не може да се опише.

Кондукторът и членът на императорската фамилия
— Ти защо си някак кисел, Хвостиков? — попита императорът.
— Гледай по–весело, гадино, когато разговаряш! — прошепна зад него глас от свитата.
Хвостиков се опита да направи весела физиономия. Резултатът беше някак твърде много странен. Устата му се изкриви надясно, а лявото око от само себе си се затвори.

Човекът с термометъра
— Отличен доктор. Направо — забележителен доктор. Пък бърз — като мълния! Хврък, хврък… А сега — вика — си изплези езика, че като ме бутна с пръст в корема — премалях. За всичко ме разпита, кога, как… за касата бележка ми написа — за четири рубли и педесе.
— Добре де, излекува ли те? Сигурно капки ти е дал. Той едни чудодейни капки има…
— Не бе, там е работата я, без капки. С термометър.

Жива вода
— Две бутилчици…
— Мезето какво да е?
— Каквото кажеш. Зажадняла ми е душицата…
— Освен прах за зъби, друго нямаме.
— Дай две кутии прах за зъби!
— Изтрябвала ми е вашта басма!
— Без мезе не даваме.
— Бе ти да не си мръднал, басмата да не е мезе?
— Както обичате…
— Дано на оня свят с басма да си замезваш!
— Без псувни, ако обичате!
— Не псувам, казвам само, че сте свине! Тъй де, хич бива ли да храните народа с басма!
— Другарю, не ни бавете!
Номер двеста и петнайсети получи две бутилки и фунт синка, двеста и шестнайсети — две бутилки и шише одеколон, двеста и седемнайсети — две бутилки и пет фунта черен хляб, двеста и осемнайсети — две бутилки и два тоалетни сапуна „Аромат на девица“, двеста и деветнайсети — две и фунт стеаринови свещи, двеста и двайсети — две и мъжки чорапи, а двеста двайсет и първи — среден пръст. Престилките изведнъж радостно изохкаха и извикаха:
— Свърши!
След това на прозореца изскочи: „От фабричното вино Няма“ и гъшата на улицата отговори с тих стон…

Бирен разказ
Вратата на вагона се отвори и надникна кооперативен на вид гражданин.
— Не се блъскайте, граждани — помоли той и от думите му във въздуха се понесе толкова приятна струя, че Ерьомкин, вместо да попита: „Ботуши има ли?“ — попита:
— Сушена риба има ли?

Как изтребвайки пиянството, председателят изтреби железничарите. Плачевна история.
— Толкова сте умен, Амос Фьодорович, та чак е неприятно!

Със спойката, та по черепа
В читалнята нямаше игла къде да падне, дядото се завря в един ъгъл, сви ухо на тръба и се приготви да възприема спойката.
На подиума гостът пееше като славей в градина. Партийната програма се ронеше от устата му на големи парчета, като от човек, който дълго я е нагъвал, но изобщо не я е смлял.

Запорожците пишат писмо на турския султан
В отговор на вашето запитване под № 4393 от 1 май т.г. съобщавам, че вестник „Тамбовска правда“ беше закупен от мен за техническите нужди на поверения ми участък като например: облепване на служебните помещения, разпалване на печките, застилане на масите, направа на абажури за лампите в канцеларията и на фуражки в качеството на летни работни дрехи.
Що се отнася до подозрението, че уж в участъка били чели вестника, съобщавам, че нищо подобно не съм забелязал. В случай, че открия нещо, срещу виновните ще бъдат взети бързи мерки. С уважение, ваш НУ…

[PJ Jelének · Rating 4 out of 5]

Early days of soviet russa. Quite hard times described with a hint of humor but it still left me with goosebumps after. I’m a big fan of well written and witty satire - not the vulgar one - and this is absolutely one of these. I’m definitely going to read another Bulgakov soon altough I still find it hard to read about such events. And the scariest thing of it all is that it is human stupidity which persists through all those times and some of these works could’ve been written these days even in “non-comunists” countries. Whoever enjoy political satire will definitely like this book.

[Alenka of Bohemia · Rating 3 out of 5]

A collection of short stories and sketches by Mikhail Bulgakov, in my view the most passionate, talented and unhappy of the Soviet writers, reads extremely quickly. Unfortunatelly several of the stories seem to lack a definite point and few I did not understand at all. The rest, however, breathes with the witty satire that is so characteristic for the writer, and as ever this sattire and dark humour hurts and chills down to the bone.

[Michal Mironov · Rating 3 out of 5]

A fresh collection of several tragicomic anecdotes written in 1920-ies, when Soviet Union was transforming into rigid dictatorship. I would have given a better rating, shouldn’t I compare it constantly with the splendid Master and Margarita. The last author’s letter to the Soviet government is rather chilling.

[Tamara Tomášková · Rating 4 out of 5]

Sbírka 18 textů reflektující Rusko dvacátých let 20. století zakončená Bulgakovovým dopisem vládě SSSR. Na jednu stranu se tomu člověk zasmál, na stranou druhou mrazilo, že dané příběhy pochází z této doby a ne z 19. století, natožpak že se takové věci vskutku děly.

[Violeta Staykova]

"чаят не е водка, много няма да изпиеш..." :)

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Хахаха, почти гениално!

[Nikolai · Rating 2 out of 5]

Тежка руска сатира.

[Evo Galanov · Rating 2 out of 5]

Михаил Булгаков – „За ползата от алкохолизма“ – аудиокнига от @storytell

През 20-те години на миналия век Булгаков пише своите разкази и фейлетони, които са поместени в сборника „За ползата от алкохолизма“. Много ми хареса умението на Булгаков да погледне на живота отгоре, без пародирания от него строй да е приключил (това вероятно няма да се случи никога).

Съвсем естествено, по-голямата част от разказите ми допаднаха, просто поради факта, че шегите са болезнено забавни дори днес, което е проверка за валидността на характеристиката „класика“, отнесена към произведенията на Булгаков.

Бих искал да обърна внимание на някои недостатъци на разказите – откровено казано на моменти е трудно да се разбере за какво пише авторът. Ако допрете пистолет до главата ми и ме попитате какъв е плотът на някои от тях, ще ви кажа да натиснете спусъкa. Много персонажи с приблизително еднакви имена и затова на моменти губих сюжетната линия.
За мен Булгаков си остава единствено с „Морфин“ и нито „Майстора и Маргарита“, нито „За ползата от алкохолизма“ успяха да ми задържат интереса. Не е моето.

2/5

[Stefan Stanchev · Rating 4 out of 5]

Много забавни фейлетони, но стилът на автора е сепцифичен. Изказът и термините охаракетризират новосъзадената комунистичиеска система и изобщо живота в СССР през 20-те година ХХ век. Поради това може да се изисква малко повече напрягане на мисълта при четене.

[Jan Kubiznak · Rating 4 out of 5]

Vtipné, ale vlastně hrozně kruté, absurdní a šílené jako doba a země, ve které Bulgakov tyto povídky psal. No je vidět, že způsob slavení MDŽ přišel ze Sovětského svazu k nám téměř nezměněn. Dopis vládě SSSR na konci evidentně nebyl napsaný za jeden večer. Brilantní.

[Христо Иванов · Rating 4 out of 5]

Четеш, смееш се, възмущаваш се, пак се смееш, цъкаш с език, четеш и се радваш, че тези времена и този режим са отминали и заминали.

[Tomáš Bazinek · Rating 5 out of 5]

Krátké povídky o situaci v SSSR v první polovině 20. let 20. století.

[Ralitsa Raycheva · Rating 2 out of 5]

За разлика от други произведения на Булгаков, тези разкази не ми допаднаха изобщо.

[Петър Керкелов · Rating 2 out of 5]

Лично съм ставал свидетел/участник в далеч по-комични ситуации на тема алкохолизъм.

[Aleksandra Venkova · Rating 5 out of 5]

Genius!

[Teodor Ognianov · Rating 3 out of 5]

Опит за подражание на стила на Уди Алън. Успешно, но напълно безмислено. Объркващо и отчайващо. Все пак е ОК за слушане/четене

[Krocht Ehlundovič · Rating 2 out of 5]

Som zvyknutý na iné kalibre, i keď je to Bulgakov (priznám sa, ešte nič som od neho nečítal). Malá, útla kniha odporúčaná mojím kolegom a bolo mi prízvukované, aby som ju nestratil a nezabudol vrátiť - ja! Usmievam sa.

Ku knihe samotnej; úprimne, nič - moc. Autorové krátke komentáre - výpovede z dôb začínajúceho komunizmu v Rusku. Je to usmievavé, no keď si človek uvedomí v akej atmosfére a dobe to bolo písané, nie je to až taká sranda. Dvadsiate roky v Rusku sú... sarkastický kruté a v tom sa odzrkadľuje chľastanie a absurdita Ruska. Mne to akurát dokreslilo dobu, ktorú "historicky poznám" - to bolo plus, no i tam to skončilo.

Neodporúčal by som, no ak človek na ňu natrafí a prečíta, nič tragické sa mu/jej nestane.

[Vasil Kolev · Rating 3 out of 5]

Има добри, има и лоши фейлетони и разкази вътре. Става за книга за преди сън.