Замислен като пътепис – в духа на ироничния абсурдизъм, „Хиатус” ни предлага тънък и дълбок анализ на сложните връзки между Русия и България, на реалната политическа и социална обстановка, през която все по-зловещо прозират кълновете на новия световен ред… „Хиатус” е сблъсък между руския поглед на Анатолий Корольов върху българите, склонен да идеализира и превратно да тълкува действителността при най-повърхностния досег с непонятни реалии и особености на националния характер, и този на Георги Борисов, който рязко му се противопоставя и се опитва да го приземи, описвайки с присмех и сарказъм нравите на сънародниците си и техните „по-големи руски братя“.
Георги Борисов е български поет, есеист и публицист, издател, главен редактор на списание „Факел“, преводач от руски, френски и английски, член на българския ПЕН център. Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1994). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От началото на 2009 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“
Тази книга е истинска находка. Определено се гордея, че ще съм първият написал отзив за нея. Според рецензията тя е замислена като пътепис - и това е така и стига до ироничен абсурдизъм. Толкова ироничен абсурдизъм,че на представянето на книгата излязох възмутена, че авторите повтарят СВО, а не война... Възмутена докопах един от присъстващите на събитието,да питам дали авторите случайно не са русофили. По нататък по рецензията, ще кажа - книгата наистина отразява сложните връзки между Русия и България, но и също така между соцносталгици (в ролята на Стоян) и прогресивните хората,гледащи рационално на събитията (Георги и Александра) и в добавка имаме и Толя , който осъзнава не толкова бляскава и романтична роля на Русия в съдбините на България. Ще кажа, че втората част ме грабна още повече (освен поезията - просто не обичам поезията) и ми се прищя да прочета Хлебников, да намеря резиденцията на ТЖ в Банкя, да посетя Before and after , и да си купя монета с лика на Бойко от Банкя .