Добавено лято

by Евгени Черепов

Млад мъж се завръща в България, за да търси необяснимо забравеното си детство. Зареждат се любопитни, но и странни случки по пътя. С влак, пеш или на стоп; дали на най-високия връх на Балканите или по Черноморието, дали на почерпка за новородено в анонимно село или нощуващ в изоставена къща в Родопите, странната му амнезия постепенно се пропуква. Но заедно с приятните спомени нахлува и смътен, дълбоко погребан страх, с който ще трябва да се справи. Както и с мистериозните мъже в тъмни костюми, които го следят навсякъде.

За книгата

Дебютният роман на Евгени Черепов е грабващо четиво, което завладява с лекотата на разказване, земната близост на персонажите и умело поддържаното напрежение в сюжета.

Ангел Игов

Добавено лято е увереният и решителен дебют на Евгени Черепов. Това е роман за пътя, но път, изминат от средата към началото. Чиста, свежа, написана с лекота, книгата ще ви припомни приключенията от детството и ще ви помогне да откажете цигарите.

Мария Донева
http://www.cherepov.free.bg/index.html

Genres: Bulgarian Literature

156 pages, Paperback

First published March 1, 2012

Reviews

[Galina · Rating 3 out of 5]

Пътуване, влакове, планински хижи, остарели момичета, емигрирали родители, морски мирис, все същите сгради, усмивката на Елена, дърветата и старата семейна кола - това са част от акцентите в "Добавено лято". Плюс спомени, много спомени, постоянно извръщане на главата към детството, към времето, когато всичко е леко и лятно, лесно и на шега.
Евгени Черепов дебютира с този роман. И го прави добре. Не бляскаво, но добре. Според мен има над какво да поработи стилистично, повторенията на места са в повече, "анцуг" се редува с "анцунг", част от моментите са доста... наивни. Но всичко е в допустимите граници, не дразни и може да се преглътне.

Аз не съм от феновете на безкрайните описания за детските игри. И не харесвам "Вино от глухарчета", въпреки че знам, че тези като мен не са мнозинство. Просто вярвам, че детството е много индивидуална територия и въпреки общите ни впечатления, очите ни за повечето явления, хора, места, са виждали различно. Отделно от това, всъщност колко от нас могат да кажат, че в тези - първите години, са били докосвани само от ръката на безгрижието, че не са им оставени тежки дири, по-устойчиви и от химическите червила, модерни някога? Аз не мога да го кажа, моето детство не беше вълшебно през цялото време.

Приемам обаче, че това на Лазар е било. И че точно от връщането си към него има нужда той, за да провокира в главата си избягалите образи, липсващите спомени. Заедно със завърналото се усещане за принадлежност, на повърхността ще излезе и друго. И то ще е плашещо, неразбираемо, ще носи тревожно предчувствие. Но пластовете ще бъдат наместени едва след последната страница.
Хубав финал, наистина. Силен, отворен, заобикаля се щастливия край, но пък кой е обещавал, че такъв задължително ще има?

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Забавен и интересен разказ за един човек, който се връща в България след десет години и започва да си припомня отдавна забравени места, събития, хора. Хубави описания и неочакван край - от къде всъщност се връща, накъде е тръгнал и какво намира...

[Svyatoslav Albireo · Rating 5 out of 5]

Е добре, най-накрая успях да събера мислите си в думи.
Евгения има два романа, четох втория преди първия и ето първия след втория. В отзив за "Извън обхват" говорих колко много ми хареса негова изящната поучителност. Авторът е истински учител, и точно този, от когото се нуждаем в наратива.
"Добавено лято" е дори по-атмосферна от "Извън обхват". А може би, защото предпочитам да чета за атмосферата на лятото, отколкото за заснежените планини.
В "Добавено лято" ключов момент е, че главният герой често усеща миризма на цигарен дим. Ето, точно сега пиша и също я усещам (в дома ми никой не пуши), и макар че на героя това предизвиква паника (там има отговор защо), при мен, напротив, това е свързано само с топли спомени.
Има нещо особено в начина, по който Черепов създава пространството на романа – то е едновременно реалистично до осезаемост и в същото време сякаш обвито в мъгла на неопределеност. Протагонистът, завърнал се в България след дълго отсъствие, открива, че част от живота му просто е изтрита от паметта. И това не е просто сюжетен ход – това е метафора за нашето отношение с миналото, което ту се опитваме да забравим, ту отчаяно се стремим да си спомним.
Пътуването на героя из България е едновременно и географско придвижване, и път навътре към себе си.
Черепов успя да избегне главния капан на такъв сюжет – проточването, самолюбуването и това, което особено не харесвам – словоблудството, самоносталгията. Всяка спирка, всяко ново място носят смислово натоварване, разкриват нови фрагменти от мозайката на личността на героя и обемно рисуват картината на миналото. В книгата има много добър баланс между минало и настояще. Ретроспекциите не отвличат от настоящето и, което е важно, авторът не се опитва изкуствено да нагнетява, прекъсвайки сцените уж в най-интересните моменти. А още по-важно е, че Черепов довършва мисълта си. Това е рядкост в книгите, и така, този роман е ценен и заради това.
Особено интересна е работата на автора със символиката на страха – мъже в костюми, цигарен дим. Тези образи, повтаряйки се, пораждат интерес, а не напрежение, което също, разбира се, е литературна сила. Страхът се превръща в материален персонаж на романа (и както се оказва накрая – в ключов персонаж).
Запознанството с момичето от вестникарската будка, на пръв поглед изтъркан похват – е, разбира се, трябва да има момиче – е обиграно отлично, тя е необходима като подсказка към главната загадка на книгата.
Финалът на романа е смело и също неизтъркано решение, повтарям тази дума често, но можете да ме разберете, при моята начетеност е трудно да срещнеш в съвременните книги нещо наистина неизтъркано, затова винаги ценя това, когато го срещам в книгите. Финалът обяснява случващото се. Това не е просто обрат заради обрата, а дълбок размисъл за природата на реалността, паметта и нашето възприятие. Какво е животът? Само обективно съществуване или и субективен опит също? Може ли "добавеното" да бъде не по-малко истинско от "истинското"?
Черепов повдига куп психологически въпроси, без да налага готови отговори, предоставяйки на читателя пространство за собствени размисли. В това е и това, което нарекох "изящна поучителност" – умението да зададеш правилните въпроси, да покажеш възможните пътища, без да изпадаш в дидактика, а красиво използвайки диалектиката.
Единственото, което ми липсваше в романа, беше по-подробно обяснение на предисторията. Но това не нарушава нито целостта на романа, нито омаловажава идеите му.
"Добавено лято" е роман-рефлексия, не е срамно да го направиш настолна книга, освен общата идея и сюжет, там има това, което е присъщо на големите книги – множество практически идеи, които можеш да вземеш в живота, множество "кукички", които могат да разкрият на читателя своите "добавени лета".
Е, браво, радостно е да се види, че в литературното съзвездие има такъв важен наратив. В това се състои литературното майсторство на разказвача и Евгений Черепов, несъмнено, го притежава.
Тази книга беше за мен подарък във всички смисли. Първо, ценя я, защото тя в буквален смисъл е подарък от автора, и второ, тя се оказа литературен подарък. Беше удивително приятно да я чета, беше приятно (и в тази книга аплодирах няколко пъти на някои места) да видя отлично изразените идеи (с други думи, но там прекрасно е описано как да влезеш в разсеян режим, а това в нашия свят сега е едно от най-важните умения, за да запазиш здрав разсъдъка си). И трето, беше радостно от неизтървания финал, което също е рядкост. Той е отворен, в най-добрия литературен смисъл. Не когато авторът не знае какво да каже и как да завърши, уж нататък някак сами. А когато всички инструменти са дадени, той е напълно еднозначен, този финал. Но може да ни накара да се съмняваме и преосмисляме.
Забавих се с рецензията, защото я прочетох много месеци назад, но всъщност едва сега наистина я дочетох. Което и на всички вас препоръчвам.
Добре е да четеш книгата през лятото, но е добре да я четеш и през зимата.
И да си добавиш лято.
На автора благодаря (винаги в такива случаи ми се иска да кажа – за това, че го има, защото искрената ми мисъл е точно такава))), да пожелаем на всички нас нови негови романи, а на него всякакви литературни награди, които заслужава много повече от тези, които ги получават.

[Eli · Rating 5 out of 5]

Хареса ми. Интересна история и още по-интересен край. Освен класиците на българската литература не съм чела произведения от други български автори. Реших да им дам шанс и те да се настанят в моята библиотека. Започнах с Евгени Черепов и съм впечатлена. Браво!

[Sevgin Garbev · Rating 4 out of 5]

.

[BBFeimova · Rating 3 out of 5]

3,5⭐Добър, интригуващ стил на писане има автора. Последните няколко страници ме накараха да си задам въпроса:"Какво прочетох току що?" Може би се надявах на друг финал...

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

Ех, че хубава фамилия има автора! Само за хорър! Гената е хубав човек и като за начинаещ писател пише съвсем нелошо, загорецът му неден. Това е дебютното му книжле.

Лъчезар е напуснал родната Стара Загора преди десет години и през това време е работил в странство. Сега се връща в родната страна, в родния град и всичко е хубаво, топло, приветливо и слънчево. Спомените го заливат като внезапно придошла река, спомени за миналото, за изгубеното (дали?) детство и на душата му е леко и замечтано. Лъчо не бърза да се прибере веднага вкъщи - спестил е пари, първо иска малко да пообиколи България, да се насити с пълни шепи на щастието.

Не е сам обаче - мъжете с тъмни палта и цигари го преследват. Откога са тук? Май още откакто е съвсем, съвсем малък... Кои са те? Какво искат? Защо го дебнат?

Книгата е хубава, чудесно написана, напрегната и интересна. Е, не мога да се кривя - краят на историята Черепов го поомаза. Но е добра, бързо се чете, само за лятото - нейде на пейка в парка или под чадъра на плажа.

[Mira Baldaranova · Rating 4 out of 5]

"Зеленият тунел от надвиснали дървета му припомни отдавна забравен уют. В градската градина тийнейджъри пиеха първите си бири, получаваха първите си целувки, изпълваха се с вдъхновяваща и мъчителна младост, а пенсионери играеха шах и кротко се радваха на живота. (...) Между двете платна на булеварда безброй липи в права редица пресичаха града. (...) Стара Загора беше странен, побелял от пликове град, който сричаше тъжно изречение."

Приятно е да го четеш това лято, да го разпознаеш сред своите. По човешки близко, по детски наивистично, съпреживяно и в спомените, и в носталгията му, споделено по улиците на един и същи град. Изненадващ финал и добър дебют, заради който с широка ръка давам четири звезди.

[Sve · Rating 3 out of 5]

малко в повече ми дойде носталгията